№ 1545
гр. Русе, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520107295 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.09.2023г. между него в качеството на Заемател и
ответното дружество, в качеството му на Заемодател е сключен Договор за
паричен заем №МММ3207/04.09.2023г.
Твърди се в исковата молба, че съгласно т.З „Условия по заема" от
Договора за паричен заем страните се съгласяват заемодателя да отпусне на
заемателя паричен заем в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца, като в
договора била приложена разписка за получаване на паричната сума и било
посочено следното: „С подписване на настоящия договор заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя в брой или по банков път, когато е
посочена банкова сметка в договора заемната сума, като договорът има силата
на разписка за предадената, съответно получената заемна сума, когато е в
брой."
Твърди се в исковата молба, че страните се договорили за следните
условия на индивидуалния договор за заем, а именно:
Срок на заема: 24 месеца;
Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 10.00%;
1
Годишен процент на разходите на заема (ГПР): 10.25 %;
Брой погасителни вноски: 24 броя;
Размер на месечната погасителна вноска: 268.00 лева.
Дата на плащане на първа погасителна вноска: 07.10.2023г.;
Обща сума (включени са изготвяне на индивидуално кредитно
предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка.
Твърди се, че таксите се финансирали от заемодателя и се
възстановявали от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно
Погасителния план: 6308.29 лв.
Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем: 2108.40 лева;
Изготвяне на индивидуално кредитно предложение: 2108.64 лева;
Твърди се, че към договора е представен и погасителен план, съгласно
който общата сума - главница, договорна лихва, такса експресно разглеждане
и такса индивидуално кредитно предложение, се равнява на 6432.00 лв.
Допълнително в договора било уговорено, че в случай, че заемателят
плаща задълженията си преди или на датата на падеж на погасителната
вноска, Кредиторът предоставя отстъпка в размер на 52 лв. от съответната
месечна погасителна вноска или общо размерът на сумата, която следва да
върне потребителят при направена отстъпка, в случай че изпълни точно
задълженията си се равнява на 5184.00 лв., съгласно погасителния план.
Твърди се, че до момента ищецът е заплатил общо сумата от 1 493 лв. по
процесния Договор.
Твърди се, че Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
това, че в договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на
ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и Решение № 4 от
04.01.2023 г. по в. гр. д. М 372/2022 г. на Окръжен съд - Монтана, в което се
посочва, че „след като процесният договор не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то съдът намира, че следва да се приложи
2
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която ако не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен".
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен
процесния договор.
При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр. чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал.1 предл. 1 ЗЗД, моли съда да разгледа и
уважите евентуално предявените искове с правно основание:
1/. Иск с правно основание по чл. 10а ал. 2 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл.
1 и З от ЗЗД - да прогласи нищожността на клаузата в т. З „Условия по заема" в
Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023 г., уреждаща еднократна
такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем.
2/. Иск с правно основание по чл. 10а ал. 2 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл.
1 и З от ЗЗД - да прогласи нищожността на клаузата в т. З „Условия по заема" в
Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023 г., уреждаща
възнаграждението за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
Претендират се разноски по делото и определяне на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които
признава предявеният иск. Признава и факта, че процесния договор е
недействителен.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е предявил насрещен
иск срещу ищеца за сумата от 1536,70 лева, представляваща дължима и
неплатена главница по процесния договор за кредит. Претендират се разноски
по делото.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е изразил становище за
допустимост но неоснователност на предявения насрещен иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Безспорен по делото факт e, че страните са обвързани от облигационна
връзка, основана на Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023г., по
силата на който „Мъни Лийз“ ЕАД е предоставило на ищеца в заем сумата от
3
2000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 10.00 % и ГПР от 10,25 %.
Съгласно приложения погасителен план ищецът следвало да внесе 24
месечни вноски в размер на по 268,00 лв., или общо 6432,00 лв.
В договора е посочено, че се начислява еднократна такса за експресно
разглеждане на заявката в размер на 2108,40 лева.
В договора е посочено, че се начислява еднократно и сумата от 2108,64
лева представляваща индивидуално кредитно предложение.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция за прогласяване нищожност
на договор за паричен заем.
Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо
лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание
и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар
и поместени в индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него,
клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на
съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти
между същия заемодател и различни потребители.
4
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
5
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът приема, че Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023г. е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, по
следните причини:
На първо място в договора не е посочено кои разходи се включват при
формиране на ГПР. В мотивите към Решение № 264616 от 9.07,2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр.
д. № 2806/2021 г., Решение № 54 от 9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
7254/2022 г. се посочва че, годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор.
Приема се още (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр.
д. № 2218/2022 г.), че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост
(чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен
величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19,
ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи
изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите
(възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно
споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В
практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за
посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в
точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които
са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по
дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22}.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и Решение № 4 от
04.01.2023 г. по в. гр. д. №372 /2022 г. на Окръжен съд - Монтана, в което се
6
посочва, че „след като процесният договор не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то съдът намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която ако не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен".
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, протИ.речи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК
Всяка неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора., както вече отбелязано по-горе. В този смисъл, както се посочва и в
мотивите към Решение № 71 от 04.07.2022 г. по в. т. д. № 126 /2022 г. на
Окръжен съд - Русе, според което бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които той се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19. ал. 1 ЗПК. Целта на тази разпоредба е
7
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За
да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Това задължително съдържание, според чл. 11 ЗПК
следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на
кредитополучателя, тъй като именно към този момент той следва да изрази
своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.
На следващо място, необходимо е да се подчертае, че е налице несъответствие
между посочения общ размер на сумата в договора, като се вземат предвид
изискуемите еднократни такси - 6 308.29 лв. и посоченото като общо дължимо
в погасителния план - 6 432 лв., поради което отново потребителят е поставен
в заблуда какъв е общият разход по кредита. Това е така, макар и в
погасителния план да е посочен начинът, по който е калкулирано общото
задължение, налице е разминаване в сключения между страните договор,
доколкото главницата + двете такси се равнява на 6 217,04 лв. 2/. Неправилно
посочване на ГПР в Договора, поради невключването на таксата за експресно
разглеждане на заявка и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение.
В настоящия случай бланкетно е посочено годишен процент на разходите,
който формално отговаря на императива на чл. 19 ал. 4 ЗПК, според който ГПР
не трябва да надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на
сключване на договора.
В настоящия казус е очевидно, че кредиторът не е включил нито
възнаграждението за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, нито
възнаграждението за експресно разглеждане на заявката за кредит при
изчисление на ГПР, като по този начин посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния и води до заобикаляне нормата на чл. 19 ал. 4
ЗПК. Това е така, защото сумата за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение и сумата за експресно разглеждане на заявката за кредит
представляват разход по кредита, който неправилно не е включен при
8
изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР
на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция уговореното в т. З "Условия по
заема" от договора за заплащане на възнаграждение за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение, реално представлява разход по кредита
и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като
произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Тези изводи подкрепят и
от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално
добавя вземането за изготвяне на индивидуално кредитно предложение към
всяка анюитетна вноска. Вписаните в договора параметри на ГПР не
кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Невключването на вземането за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение към разходите по договора следва да се окачестви и като
нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира
нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
9
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. В случая, акцентът се поставя не само върху
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството,
че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в
разходите по кредите), то той не би сключил договора. Всичко това поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно протИ.речие с чл. З, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО. Така е налице и протИ.речие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК, чиято цел е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. В случая, ако процесиите такси бяха
включени при изчисляването на годишния процент на разходите, същият би
достигнал значително надвишаващия законоустановения лимит, а именно -
209.46 %.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията като
основателна следва да бъде уважена.
Поради уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по
предявените евентуални искове.
По предявеният насрещен иск.
„Мъни Лийз“ ЕАД е предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец
за сумата от 1536,70 лева, представляваща получена и невърната част от
чистия размер на кредита.
Установено по делото е, че страните са обвързани от облигационна
връзка, основана на Договор за паричен заем №МММ3207/04.09.2023г., по
силата на който „Мъни Лийз“ ЕАД е предоставило на ищеца в заем сумата от
2000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 10.00 % и ГПР от 10,25 %. Съгласно
приложения погасителен план ищецът следвало да внесе 24 месечни вноски в
размер на по 268,00 лв., или общо 6432,00 лв.
Ищецът е извършил плащане по процесния Договор за паричен заем в
общ размер на 1493,00 лева, обстоятелсвто което не се оспорва от страните.
10
Съгласно чл. 21. ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката в ГПР, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата
сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. И тъй като
не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
До нарушаване на този принцип се стига винаги, когато икономически
по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата
страна, поставяйки „допълнителни условия" за сключване на договора, на
които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор.
В конкретния казус реалния ГПР надхвърля петкратния размер на
законната лихва, поради което и в тази част договорът се явява нищожен на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК - поради протИ.речие с императивна правна
норма. Уговарянето на ГЛП и ГПР в процесните високи размери не е
обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15
години), когато "независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е
увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили
стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай обаче такива
обстоятелства не са налице. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като
заобикалят закона, и в частност заобикалят ограничението на годишния
процент на разходите по чл.19 от ЗПК.
С оглед констатираната нищожност на договора поради протИ.речие със
закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по контракта.
От горното следва, че по предявеният насрещен иск първоначалния
ищец дължи на ответника сумата от 622,00 лева, представляваща разликата от
чистата стойност на кредита – 2000,00 лева и извършените плащания по
кредита в общ размер на 1378,00 лева. Тази дължима сума от 622,00 лева
обчаче е възстановена на „Мъни Лийз“ ЕАД на 29.05.2025г. (след предявяване
на насрещния иск) за което са представени доказателства – преводно
11
нареждане от И. В. В. към „Мъни Лийз“ ЕАД.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че
предявеният насрещен иск като неоснователен следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По разноските:
По предявеният главен иск съдът приема, че именно ответникът „Мъни
Лийз“ ЕАД с поведението си е станал причина за завеждане на делото.
В настоящия казус се претендира адвокатско възнаграждение за адв.А.
З. Д. от САК, личен N:********** на основание чл.38 от ЗА, което съдът
определя в размер на 1131,84 лева с ДДС, съобразно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., в действащата към момента на
образуване на делото, нейна редакция.
Предвид изхода на спора по предявеният главен иск, „Мъни Лийз“ ЕАД
следва да бъде осъден да заплати на ищеца платената за производството д.т. в
размер на 265,00 лева.
По насрещният иск „Мъни Лийз“ ЕАД претендира разноски в общ
размер на 541,47 лева от които 480 лева платено адвокатско възнаграждение и
61,47 лева платена д.т. по насрещния иск. Предвид изхода на спора – изцяло
отхвърлен насрещен иск, в тежест на първоначалния ищец следва да се
възложат само част от претендираните разноски на „Мъни Лийз“ ЕАД, тъй
като част от дължимата главница по кредита в размер на 622 лева е платена
една след завеждане на насрещния иск. Така първоначалния ищец следва да
бъде осъден да заплати на „Мъни Лийз“ ЕАД сумата от 219,27 лева разноски
по делото по предявения насрещен иск.
В настоящия казус по насрещния иск се претендира адвокатско
възнаграждение за адв.А. З. Д. от САК, личен N:********** на основание
чл.38 от ЗА, което съдът определя в размер на 480,00 лева с ДДС, съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., в действащата към
момента на образуване на делото, нейна редакция. Предвид изхода на спора –
изцяло отхвърлен насрещен иск, в тежест на „Мъни Лийз“ ЕАД следва да се
възложат само част от претендираните разноски на, тъй като част от
дължимата главница по кредита в размер на 622 лева е платена една след
завеждане на насрещния иск. Така „Мъни Лийз“ ЕАД следва да бъде осъден
12
да заплати на първоначалния ищец сумата от 260,73 лева разноски по делото
по предявения насрещен иск.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем
№МММ3207 от 04.09.2023г., между И. В. В. с ЕГН:********** и „Мъни
Лийз“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
като протИ.речащ на императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
ОСЪЖДА „Мъни Лийз“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.София да заплати на И. В. В. с ЕГН:********** сумата от
265,00 лева д.т. за разглеждане на иска.
ОСЪЖДА „Мъни Лийз“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.София да заплати на адвокат А. З. Д. от САК, личен
N:********** на основание чл.38 от ЗА, вр с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. сумата от 1131,84 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение за
оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Мъни Лийз“ ЕАД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София срещу И. В. В.
с ЕГН:********** насрещен иск за сумата от 1536,70 лева, представляваща
получена и невърната част от чистия размер на Договор за паричен заем
№МММ3207 от 04.09.2023г.
ОСЪЖДА И. В. В. с ЕГН:********** да заплати на „Мъни Лийз“ ЕАД
с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от
219,27 лева разноски по делото по предявения насрещен иск
ОСЪЖДА „Мъни Лийз“ ЕАД с ЕИК:********* да заплати на адвокат
А. З. Д. от САК, личен N:********** на основание чл.38 от ЗА, вр с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. сумата от 260,73 лева с ДДС, адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ по
насрещния иск в настоящото производство.
Решението е постановено в условията на чл.237, ал.1 от ГПК при
признание на главния иск от „Мъни Лийз“ ЕАД с ЕИК:*********
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
13
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14