РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Царево, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200216 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Е. Б.
М., ЕГН **********, против заповед за задържане на лице рег. № 4635зз-57/
27.06.2024 г. издадена от ст. полицай Д. Я.С.- ООР при РУ на МВР-
Приморско, при ОД на МВР- Бургас.
С жалбата се излагат съображения, че е било незаконно задържането на
лицето и със задържането се нарушавало правото на защита. Счита, че са
нарушени правата му с осъщественото задържане и моли за отмяна на
обжалваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв. П. Г., който поддържа жалбата, моли за отмяна на
обжалваната заповед като излага подробни съображения.
Ответникът по жалбата не взима становище.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и съобрази
становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
1
интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е
придружена от необходимите приложения.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
Видно от приложените официални документи - оспореният акт е
издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е
посочено, че лицето се задържа, защото при извършена полицейска проверка,
при отправено му устно разпореждане да представи документ за самоличност,
същия отказва да представи такъв, като с действията си, съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
Лицето е било задържано на 27.06.2024г. в 15,00 часа и е било
освободено на 27.06.2024г. в 16,35 часа.
По правната си същност задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 вр. с
чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Задържането като принудителна административна
мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна
2
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
В случая обаче органът не представи доказателства сочещи за данни за
извършено престъпление - няма данни дали е било образувано досъдебно
производство, не е посочено такова в обжалваната заповед, не се представи
АУАН, нито се представи резултат от тест с техническото средство за употреба
на наркотични вещества.
Същественото в случая е, че по мнение на съдебния състав се касае за
нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, предвиждащ,
че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. По своята правна същност задържането представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг
начин - за да се прецени дали използваната административна принуда в
конкретния случай е пропорционална на ограничаването на правата на
адресата, следва да се прецени дали налагането й е в преследване на
легитимна цел. По мнение на настоящия състав - в случая това не е сторено.
Не е ясно каква точно цел е преследвал административният орган,
ограничавайки правото на свободно придвижване на жалбоподателя, при
положение, че същия е бил с установена самоличност- потвърдена още при
задържането му от няколко лица- съдействал е на полицията, присъствал е на
всички действия, за които му е било указано от органа. При това положение не
става ясно какво е наложило жалбоподателя да престоява в помещенията за
задържане. Няма данни да е била налице необходимост да се извършват
действия, които биха били препятствани, ако е бил на свобода като в случай,
3
че е трябвало да се ограничи възможността му да извършва някакви действия.
Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е
наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е
доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена
на това основание.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 4635зз-57/ 27.06.2024 г.
издадена от ст. полицай Д.Я. С.- ООР при РУ на МВР- Приморско, при ОД на
МВР- Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4