Решение по дело №71/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 75
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20237160700071
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 75

 

Гр. Перник, 26.04.2023 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

     Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 71 по описа на съда за 2023 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.Х.Б., с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000019 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 03.03.2023 година, издадена от А.Б.Б. – полицай при ОДМВР Перник, РУ 01 Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2023 година жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2023 година ответникът по жалбата А.Б.Б. редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2023 година старши полицай А.Б.Б. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, Първо РУ Перник в присъствието на свидетеля С.Б.С.съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA587967/03.03.2023 година на К.Х.Б., за това на 03.03.2023, около 23:22 часа, в гр. Перник, на ул. „Върбица“ управлява лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВХ – лична собственост, като при извършена проверка отказва да бъде изпробвана с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, за което е издаден талон за медицинско изследване. Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СУМПС № *********, контролен талон № 62057, СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с рег. № РК *** ВХ.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1920-000019 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 03.03.2023 година, издадена от А.Б.Б. – полицай при ОДМВР Перник, РУ 01 Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 313з-604 от 10.03.2023 година на директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР са определени поименно лицата , които могат да извършват контролна дейност по ЗДвП и КЗ, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да налагат глоби с фишове за установено нарушения по ЗДвП и да използват технически средства и системи за измерване и контрол.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. , б. „а от ЗДвП.

Относно компетентност на органа, издал оспорвания административен акт:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от К.Д.Н. – командир отделение към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, Първо РУ Перник в производство за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 313з-604 от 10.03.2023 година на директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР са определени поименно лицата , които могат да извършват контролна дейност по ЗДвП и КЗ, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да налагат глоби с фишове за установено нарушения по ЗДвП и да използват технически средства и системи за измерване и контрол. Същата е сред доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на оспорвания административен акт. Заповедта е издадена на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43,  ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР, с която са определени поименно лицата, които могат да извършват контролна дейност по ЗДвП и КЗ, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да налагат глоби с фишове за установено нарушения по ЗДвП и да използват технически средства и системи за измерване и контрол. От съдържанието на така приложената заповед, се установява, че е издадена от орган, комуто не е предоставено нормативно в компетентност да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, съответно не му е делегирано такова право да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. 

С Определение от 09.03.2023 година, съдия – докладчикът по делото е указал на ответника, че носи тежестта да докаже в хода на производството включително, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган. Определението е съобщено на ответника на същата дата, но последния не е представил заповед, с която са му делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП.

С Придружително писмо вх. № 762/15.03.2023 година административния орган е представил цялата административна преписка, но не е представил заповед за материалната компетентност на органа издал процесната заповед.

Следователно по делото не се доказа, че към датата на издаване на оспорваната заповед – 03.03.2023 година ответника е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което процесната ПАМ е издадена от некомпетентен орган.

Предвид изложеното, налице е основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което поради същността си обуславя обявяване нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което ответника по жалбата следва да му заплати сумата в общ размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 платена държавна такса и 1 00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000019 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 03.03.2023 година, издадена от А.Б.Б. – полицай при ОДМВР Перник, РУ 01 Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати К.Х.Б., с ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

 

Съдия:/п/