№ 371
гр. гр.Несебър, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100342 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. ***, представлявано от управителя М.А., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответниците Д.Ф. и С.Ф. да бъдат осъдени да заплатят
в полза на ищеца сумата от 4323,60 евро (1297,08 евро за Д.Ф. и 3026,52 евро за С.Ф., съобразно
квотите в собствеността) – дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 1141,20 евро за
всяка от годините), за собствения им имот апартамент *** с идентификатор ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 905,22 евро (271,56 евро за Д.Ф. и 633,66 евро за С.Ф., съобразно
квотите в собствеността), от които 436 евро върху дължимата главница за 2019г. за периода
02.04.2019г. – 25.03.2022г., 289,46 евро – върху дължимата главница за 2020г. за периода
02.04.2020г. – 25.03.2022г. и 179,76 евро върху дължимата главница за 2021г. за периода
01.01.2021г. – 25.03.2022г. Ищецът твърди, че на 10.02.2012г. ответниците са придобили
собствеността върху апартамент *** с идентификатор *** в процесната сграда, при квоти – 3/10
идеални части за Д.Ф. и 7/10 идеални части за С.Ф.. Излага, че етажната собственост осигурява
качествена поддръжка и управление на общите части, включително по-интензивно през
релевантния период. Развиват се съображения в тази насока. Сочи се, че с решения на общото
събрание на етажната собственост (от 17.06.2016г. и 15.06.2020г.) е определен размер на такса за
управление и поддръжка за всеки един собственик на имот, като за ответниците таксата е по
1441,20 евро годишно. Навежда се, че таксата се дължи ежегодно до 01.04 за 2019г. и 2020г.,
когато след проведеното общо събрание на 15.06.2020г. е определен срок до 31.12 на предходната
година – за следващата – 2021г. Сочи се, че ответниците не са заплатили таксите за 2019г., 2020г. и
2021г. – въпреки многобройните опити и покани. С тези доводи от съда се иска да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Д.Ф. и С.Ф., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Излага се, че решенията за
определяне на таксите са нищожни, като взети в противоречие с чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС и чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС. Сочи се, че на ответниците не е връчвана покана по чл. 84 от ЗЗД. Отправя се
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че следва да се установи дали е извършвана
поддръжка в комплекса. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответниците са собственици (при сочените в исковата молба квоти) на апартамент *** с
идентификатор ***, в комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, който се намира в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната
собственост от 17.06.2016г. и 15.06.2020г. са определени такси, дължими от етажните собственици
за посочените в исковата молба периоди. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. Следва да докаже твърденията си за
осъществявана поддръжка в комплекса. При доказването на тези факти в доказателствена тежест
на ответницата е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответниците докажат възражението си, че не дължат плащане
на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно.
Съдът е отделил като безспорно между страните, че ответниците са собственици на
апартамент *** с идентификатор ***, в комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***. Последното се
установява и от нотариален акт № 34, том I, рег. № 201, дело № 34 от 10.02.2012г. на нотариус
Линка Чуткина (на л. 24 – л. 25 от делото), с който ответниците придобили собствеността върху
апартамент *** с идентификатор *** в процесната сграда – „Сий Уинд“, при квоти – 3/10 идеални
части за Д.Ф. и 7/10 идеални части за С.Ф.. От нотариалния акт се установява, че посоченият имот
е с обща площ от 120,10 кв. м. (ведно с общите части в сградата и прилежащата покривна тераса).
Видно от протокол (на л. 7 – л. 11 от делото) на 17.06.2016г. било проведено общо събрание
на етажната собственост на сграда комплекс Ш.С.У.“. По т. 6 от дневния ред общото събрание на
етажната собственост взело решение да се определи такса от 12 евро на кв. м. площ с вкл. ДДС на
година. Било взето и решение таксата да се заплаща ежегодно до 01.04. По делото не се твърди (и
не се установява) решението да е отменяно по надлежен ред. Т.е. посоченото решение е годен акт,
с който са определени разходи за етажните собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.
Наред с това на 15.06.2020г. било проведено и друго общо събрание на етажната собственост
(обективирано в протокол на л. 13 – л. 17 от делото). По т. 4 общото събрание взело решение за
заплащане на ежегодна такса в размер на 12 евро за всеки кв. м. площ, платима ежегодно до 31.12.
на предходната година, като с решението по т. 4.2.2 било прието, че такава такса за пръв път
следва да се плати до 30.12.2020г. за такса за 2021г. Посоченото решение също е влязло в сила и е
годен акт по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС (с оглед липсата на данни за оспорването и отмяната му).
Цитираните решения на общото събрание са влязли в сила. В съдебната си практика
върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на
ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
2
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления
на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са
по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила.
Възраженията за незаконност на тези решения не следва да се обсъждат в настоящото
производство, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС, за допустимост на атакуването
им следва да е спазен преклузивният срок, предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Практиката на ВКС е
задължителна, като последователно се споделя от състави на Окръжен съд Бургас – Определение
№ I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение
№ V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение
№ V-2229 от 15.11.2018г. по ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Решение №
III-129 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас. Впрочем това
становище се застъпва както в най-актуалната, така и в по-стара практика на ВКС – Решение №
569 от 20.11.2009г. по гр. дело № 4357/2008г. по описа на II гр. о. на ВКС и Определение № 472 от
10.10.2018г. по ч.гр.д. № 3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС. Налага се извод, че практиката
на ВКС е задължителна и постоянна и не допуска инцидентно позоваване на нищожност на
решения на ОС, след като не е проведено успешно производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяна
на решенията. Поради тази причина всички възражения, насочени срещу законността на
решенията (при лиспа на доказателства същите да са оспорени в предвидения срок и да са
отменени по надлежния ред) не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
С оглед посоченото по-горе съдът намира, че таксите за трите периода се дължат.
Претенцията на ищеца се основава на влезли в сила решения на общото събрание на етажната
собственост, които са годно основание за събиране на вземания по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, поради
което соченото в отговора на исковата молба отклонение от чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС не следва да бъде обсъждано. Това е така, тъй като след влизането им в сила решенията на
общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание в предвидените срокове и след като решенията не са отменени поради противоречие с .
50, ал. 2, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, същите представляват стабилен акт по смисъла на чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС, по силата на който етажната собственост може да събира съответните суми. Сумите се
дължат на основание именно тези решения, а не в зависимост от конкретната поддръжка,
извършена на място (респ. от обосновката й), поради което възраженията на ответниците в тази
насока са неоснователни. Тук е моментът да се посочи, че поддръжката следва да се осъществи в
зависимост от събраните суми и при липса на плащане от страна на определени собственици е
логично тя да не може да се извърши в пълен обем, но това няма как да освободи съответните
собственици от задълженията ми. Нещо повече – по делото е приет като доказателство протокол от
3
общо събрание на собствениците от 18.03.2022г. (на л. 94 – л. 103 от делото), от който е видно, че е
приет отчет на управителя за периода 01.01.2020г. – 31.12.2021г. (т. 1 от дневния ред). От своя
страна за 2019г. е приет отчет на управителя (с решение по т. 1 от протокола от 15.06.2020г. Т.е.
общото събрание – като орган на етажната собственост, с влезли в сила решения, е приело, че за
процесните периоди са извършвани всички необходими действия (вкл. по поддръжката на общите
части), които се ръководят от управителя. Поради тази причина възраженията на ответниците за
липса на извършена поддръжка са неоснователни (в самите решения от 15.06.2020г. и 18.03.2022г.
са изброени изчерпателно и конкретните дейности, извършени в рамките на периодите).
По възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, съдът е указал на ответниците
да докажат, че пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни годишно. Както е прието в
Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д.№ 395 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение, при
направено по гражданско дело възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за
управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният
собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за
страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава- че етажният собственик е пребивавал в имота си 30
или по-малко от 30 дни за една календарна година. Доказателствената тежест по делото е
разпределна при спазване на тези правила. Ангажираните от особения представител на
ответниците доказателства не доказват тезата му, че ответниците са пребивавали в имота 30 или
по-малко дни през процесните периоди. Единственото ангажирано доказателство е удостоверение
от сектор „Миграция“ към ОД на МВР Бургас (на л. 106 от делото), според което в периода
01.01.2019г. – 31.12.2021г. липсват направени отбелязвания за ответниците в „Единния регистър на
чужденците“, поддържан от МВР. Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 54 от Закона за
чужденците в Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци,
съдържащ данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци. Според чл.
23, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗЧ чужденците пребивават в Република България: 1. краткосрочно - до 90
дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; 2. продължително - с
разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон; 3. дългосрочно - с
разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление; 4.
постоянно - с разрешен неопределен срок. По арг. от цитираните разпоредби в единния регистър
на чужденците не се включват данни за чужденци, които пребивават краткосрочно - до 90 дни в
рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната. Посоченият период е над
30 дни за една година, поради което липсата на отбелязване в единния регистър не изключва
възможността ответниците да са пребивавали краткосрочно в страната (вкл. над 30 дни за година).
Ето защо те не са доказали при условията на пълно и главно доказване възражението си, че не се са
пребивавали в страната повече от 30 дни за година през процесните периоди. Доказали са
единствено, че не са пребивавали продължително, дългосрочно или постоянно, но това доказване
не изключва възможността да са пребивавали над 30 дни. Налага се извод, че не са ангажирани
доказателства, че в процесните периоди ответниците са пребивавали 30 или по-малко от 30 дни в
сградата, поради което възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС остава недоказано.
Липсата на покана до ответниците не следва да се взема предвид, тъй като от една страна
решенията на ОС на ЕС подлежат на изпълнение в законоустановен срок – чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, а
от друга страна – падежите за плащане на задълженията са за процесните периоди са определени в
4
решенията, поради което изискуемостта е настъпила по силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и не е било
необходимо връчването на покана.
Налага се извод, че за 2019г., 2020г. (до 01.04 на съответната година) и за 2021г. (до
31.12.2020г.) за ответниците са възникнали задължения да заплащат по 12 евро годишно на кв. м.
от притежаваната от тях площ. Както се установи по делото те са собственици на апартамент *** с
идентификатор ***, находящ се в жилищна структура за сезонно ползване „Сий Уинд“ с обща
площ от 120,10 кв. м. (видно от цитирания нотариален акт). Следователно за всяка от годините
2019г., 2020г. и 2021 за тях е възникнало задължение да заплащат по 1441,20 евро годишно към
етажната собственост. Падежът на задълженията за 2019г. и 2020г. е настъпил на 01.04.2019г. и
01.04.2020г. (с оглед изричните решения на общи събрания на етажната собственост), а на това за
2021г. – на 31.12.2020г. С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените искове за
главница следва да бъдат уважени изцяло за сумата от 4323,60 евро – дължима такса поддръжка за
2019г., 2020г. и 2021г. (по 1441,20 евро за всяка от годините). Тъй като става въпрос за имот,
придобит в режим на съсобственост и след като в нотариалния акт е посочено, че С.Ф. е
собственик на 7/10 идеални части от имота, а Д.Ф. – на 3/10 идеални части, то (по арг. от чл. 30, ал.
3 от ЗС) първият дължи 3026,52 евро за целия период, а вторият – 1297,08 евро.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в
забава за периодите 02.04.2019г. – 25.03.2022г., 02.04.2020г. – 25.03.2022г. и 01.01.2021г. –
25.03.2022г.
Доказа се наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава за посочените
периоди (с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗУЕС и изричните падежи, приети в решенията
на общото събрание на етажната собственост).
Дължимата лихва за периода 02.04.2019г. – 25.03.2022г. е в размер на 425,15 евро (297,61
евро за С.Ф. и 127,54 евро за Д.Ф.), тъй като за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се
начислява лихва за забава (арг. от чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., според който до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви). Тук е моментът
да се посочи, че считано от 09.04.2020г. е започнала действие нова редакция на чл. 6 от този закон,
която изключва начисляването на лихви само в правоотношения, касаещи задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране
(факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки,
финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, а договорът, предмет на
настоящото дело, не попада в този обхват. По силата на същите правила за 02.04.2020г. –
25.03.2022г. се дължи лихва в размер на 286,64 евро (200,65 евро за С.Ф. и 85,99 евро за Д.Ф.). Ето
защо исковете за лихва следва да бъдат уважени до посочените размери и отхвърлени до пълните
предявени размери – 436 евро (305,20 евро за С.Ф. и 130,80 евро за Д.Ф.) за периода 02.04.2019г. –
25.03.2022г. и 289,46 евро (202,62 евро за С.Ф. и 86,84 евро за Д.Ф.) – за периода 02.04.2020г. –
20.03.2022г. (както и отхвърлени за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г., респ. 02.04.2020г. –
08.04.2020г. за втората претенция). За главницата върху 2021г. претенциите за лихви срещу
двамата ответници следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
5
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената
част от исковете. От ищеца се претендират сумата от 1200 лв. – платено възнаграждение за
адвокат, сумата от 409,06 лв. – държавна такса, 1132,69 лв. – депозит за особен представител, 16
лв. – банкови такси. Не се възприема възражението за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар, тъй като същият е в изключително близък размер до минималния с оглед
интереса по делото. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 2750,54 лв. (1925,38 лв. от С.Ф. и 825,16 лв. от Д.Ф.).
От особения представител на ответниците се претендират 66,65 лв. – допълнителни
разноски по делото (съобразно списък на л. 107 от делото). Следва да се има предвид, че сумата от
5 лв. не следва да му се присъжда, тъй като представлява недължимо платена държавна такса от
лице, което е освободено от държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК), поради което подлежи
единствено на възстановяване по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси.
Относно сумата от 61,65 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, в случая ищецът
се явява задължено лице за заплащане на тези разноски (арг. от чл. 47, ал. 6 от ГПК). Ето защо той
следва да бъде осъден да заплати сумата от 61,65 лв. на адвоката, назначен за особен представител,
а при условие, че същото бъде заплатено на адвоката следва да бъде овъзмездено като направени
от ищеца разноски – в този смисъл Определение № 12 от 08.01.2017г. по ч.т.д. № 2016/2017г. по
описа на II търг. отделение на ВКС, Решение № I-108 от 09.10.2019г. по в.гр.д. № 1028/2019г. по
описа на Окръжен съд Бургас. Съразмерно на уважената част от исковете ответниците следва да
възстановяват на ищеца (при условие, че той заплати на адвоката сумата от 61,65 лв.) разноски в
размер на 61,49 лв. (43,04 лв. от С.Ф. и 18,45 лв. от Д.Ф.)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.П.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на раждане: 06.02.1965г., постоянен
адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 3026,52 евро, представялваща 7/10 части от сумата от 4323,60 евро -
дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г., съобразно притежаваната квота в
съсобствеността в апартамент *** с идентификатор ***, в комплекс „Ш.С.У.“, приети с решение
на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г. (за таксите за 2019г. и 2020г.) и
решение на общото събрание на етажната собственост 15.06.2020г. (за таксата за 2021г.), ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2022г., до
окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД С.П.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
раждане: 06.02.1965г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 297,61 евро, представляваща 7/10 части от сумата от 425,15 евро -
дължима лихва върху главница за 2019г. за периодите 02.04.2019г. – 12.03.2020г. и 09.04.2020г. –
25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 305,20 евро, както и за периода
от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД С.П.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
6
раждане: 06.02.1965г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 200,65 евро, представляваща 7/10 части от сумата от 286,64 евро -
лихва върху главница за 2020г., дължима за периода 09.04.2020г. – 25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния предявен размер от 202,62 евро, както и за периода от 02.04.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД С.П.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
раждане: 06.02.1965г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 125,84 евро, представляваща 7/10 части от сумата от 179,76 евро -
лихва върху главницата за 2021г., дължима за периода 01.01.2021г. – 25.03.2022г.
ОСЪЖДА Д.С.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на раждане: 22.10.1988г., постоянен
адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 1297,08 евро, представялваща 3/10 части от сумата от 4323,60 евро -
дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г., съобразно притежаваната квота в
съсобствеността в апартамент *** с идентификатор ***, в комплекс „Ш.С.У.“, приети с решение
на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г. (за таксите за 2019г. и 2020г.) и
решение на общото събрание на етажната собственост 15.06.2020г. (за таксата за 2021г.), ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2022г., до
окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д.С.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
раждане: 22.10.1988г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 127,54 евро, представляваща 3/10 части от сумата от 425,15 евро -
дължима лихва върху главница за 2019г. за периодите 02.04.2019г. – 12.03.2020г. и 09.04.2020г. –
25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 130,80 евро, както и за периода
от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д.С.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
раждане: 22.10.1988г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 85,99 евро, представляваща 3/10 части от сумата от 286,64 евро -
лихва върху главница за 2020г., дължима за периода 09.04.2020г. – 25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния предявен размер от 86,84 евро, както и за периода от 02.04.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д.С.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
раждане: 22.10.1988г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 53,92 евро, представляваща 3/10 части от сумата от 179,76 евро -
лихва върху главницата за 2021г., дължима за периода 01.01.2021г. – 25.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.П.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
раждане: 06.02.1965г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
7
управителя М.А., сумата от 1925,38 лв., представляваща 7/10 части от сумата от 2750,54 лв. -
направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.С.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на
раждане: 22.10.1988г., постоянен адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от
управителя М.А., сумата от 825,16 лв., представляваща 3/10 части от сумата от 2750,54 лв. -
направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. ***, представлявана от управителя М.А., да заплати на адв. Х. А. Х. от АК Бургас сумата в
размер на 61,65 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.П.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на раждане: 06.02.1965г., постоянен
адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от управителя М.А., сумата
в размер на 43,04 лв. – разноски, направени от особен представител по гр. д. № 342 по описа на
Районен съд Несебър за 2022г., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ сумата в размер на 61,65 лева бъде заплатена
от „Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ на адв. Х. А. Х. от АК
Бургас.
ОСЪЖДА Д.С.Ф., гражданство: Руска Федерация, дата на раждане: 22.10.1988г., постоянен
адрес: гр.*** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от управителя М.А., сумата
в размер на 18,45 лв. – разноски, направени от особен представител по гр. д. № 342 по описа на
Районен съд Несебър за 2022г., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ сумата в размер на 61,65 лева бъде заплатена
от „Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ на адв. Х. А. Х. от АК
Бургас.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8