Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г
въззивен състав,
в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Генев ч. гр. д. № 4832 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „МББ –
Т.“ ЕООД срещу изготвено на 02.02.2018 г. разпределение на сумата от 86170 лева
по изпълнително дело № 20128410410048, по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 при
КЧСИ и район на действие СГС.
Жалбоподателят поддържа, че частния
съдебен изпълнител не бил извършил разпределението на постъпилата сума съгласно
предвидените изисквания в ЗЗД във връзка с начина и поредността на погасяване
на съществуващите задължения в точния законен ред: разноски, лихви и главници. Посочва
се, че съдебният изпълнител бил включил в обжалваното разпределение задължения,
които били погасени по давност. Твърди се, че съдебният изпълнител неправилно
бил конституирал като страни в изпълнителното производство и други кредитори с
непризнати вземания по така образуваното изпълнително дело, които вземания не
били доказани по вид и по размер. Сочи, че неправилен бил размерът на приетите
и признати вземания към държавата, тъй като по отношение на тях била изтекла
погасителна давност, относно вида на вземанията /данъци и такси/ и относно
начислените законни лихви с период по-дълъг от три години. Твърди се още, че съдебният
изпълнител не бил предявил изготвеното разпределение в срока, който бил обявил
на всички участници в изпълнителното производство и на всички участници в
публичната продан.
Ответникът по жалбата и взискател в
изпълнителното производство „Р.(Б.)“ ЕАД изразява становище за неоснователност
и необоснованост на жалбата, като излага и съображения за това, че в случая съдебният
изпълнител бил спазил разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД и бил съобразил реда на
привилегиите. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя, че по делото
имало конституирал и други кредитори с непризнати вземания, както и че
вземанията на държавата били погасени по давност.
Другите страни в изпълнителното
производство не изразяват становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е
изложил мотиви за неоснователност на депозираната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20128410410048, по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 при КЧСИ и район на действие СГС е образувано
по молба на взискателя „Р.(Б.)“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 09.07.2012
г., издаден по разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 30667/2012 г., по описа на СРС, 75
състав срещу солидарните длъжници „МББ – Т.“ ЕООД, М.Б.Б.и Н.С.Б.за следните
суми: 60964 евро – главница по банков кредит по договор за банков кредит №
58599/05.08.2008 г., ведно със законната лихва от 22.06.2012 г. до
окончателното плащане, 1293.62 евро - редовна лихва за периода 22.03.2012 г. до
10.06.2012 г., 407.95 евро - наказателна лихва за периода 06.01.2012 г. до
22.03.2012 г., 196.78 евро – лихва за периода от 07.09.2010 г. до 05.09.2011 г.
и 4198.73 лв. – разноски по делото, от които 2499.73 лв. държавна такса и 1699
лв. възнаграждение за юрисконсулт.
С постановление от 30.07.2012 г. на
основание чл. 456 от ГПК по изп. д. № 20128410410048 е присъединено друго
вземане на взискателя „Р.(Б.)“ ЕАД срещу длъжниците „МББ – Т.“ ЕООД, М.Б.Б.и Н.С.Б.въз
основа на изпълнителен лист от 03.07.2012 г., по гр. дело № 30665/2012 г., по
описа на СРС, 62 състав. Съгласно изпълнителният лист тримата длъжница са
осъдени солидарните да заплатят на „Р.(Б.)“ ЕАД следните суми: 4750 евро –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, 123.48 евро – договорни лихви, 140.12
евро – наказателни лихви, 630.12 лева – присъдени разноски.
Видно от приложения по делото нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 89/06.08.2008 г.,
т. II,
рег. № 2989, д. № 279/2008 г. за обезпечаване на вземането по договора за
банков кредит № 58599/05.08.2008 г. в полза на „Р.(Б.)“ ЕАД и по договор за
банкови гаранции № 59019/04.08.2008 г. е учредена ипотека върху апартамент,
находящ се в гр. София, район „С.“ ул. „*******, със застроена площ от 72 кв.
м., заедно с принадлежащия му таван № 75, със застроена площ от 4.05 кв. м.,
заедно с 1.108% идеални части от общите идеални части на сградата и правото на
строеж върху държавно място, собственост на Б.М.Б.и Н.С.Б..
Със съобщения с изх. № 194124/30.07.2012
г. и № 194120/30.07.2012 Национална агенция по приходите е уведомена за
започнатото принудително изпълнение срещу М.Б.Б.и Н.С.Б.. С писмо с изх. №
201240/06.08.2012 г., е изпратено запитване до Столична община за задълженията
за данъци на Б.М.Б.и Н.С.Б.във връзка с недвижимия имот.
С постановление от 01.10.2012 г. на
основание чл. 456 от ГПК по изп. д. № 20128410410048 е присъединено друго
вземане на взискателя „Р.(Б.)“ ЕАД срещу длъжника „МББ – Т.“ ЕООД, въз основа
на изпълнителен лист от 09.08.2012 г., по гр. дело № 30664/2012 г., по описа на
СРС, 70 състав. Съгласно изпълнителният лист длъжникът е осъден да заплати на „Р.(Б.)“
ЕАД следните суми: 575.47 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.06.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, 22.40
лв. – договорни лихви, 4.27 – наказателни лихви, 125 лева – присъдени разноски.
С постановление от 01.10.2012 г. на
основание чл. 456 от ГПК по изп. д. № 20128410410048 е присъединено друго
вземане на взискателя „Р.(Б.)“ ЕАД срещу длъжниците „МББ – Т.“ ЕООД, М.Б.Б.и Н.С.Б.въз
основа на изпълнителен лист от 23.08.2012 г., по гр. дело № 30666/2012 г., по
описа на СРС, 72 състав. Съгласно изпълнителният лист тримата длъжници са
осъдени солидарните да заплатят на „Р.(Б.)“ ЕАД следните суми: 3802.91 евро –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, 123.48 евро – договорни лихви, 114.26
евро – договорни лихви, 133.86 лв. – наказателни лихви, 535.46 лева – присъдени
разноски.
С постановление за възлагане на недвижим
имот от 23.01.2017 г. по изп. д. № 20128410410048 на П.Н.С.е възложен апартамент,
находящ се в гр. София, район „С.“ ул. „*******, със застроена площ от 72 кв.
м., заедно с принадлежащия му таван № 75, със застроена площ от 4.05 кв. м.,
заедно с 1.108% идеални части от общите идеални части на сградата и правото на
строеж върху държавно място за сумата от 86170 лв.
На 12.01.2018 г. са изпратени призовки
за предявяване на разпределение, с което адресатите са уведомени, че на
02.02.2018 г. от 16.00 часа в канцеларията на ЧСИ Н.М. ще се предяви
изготвеното разпределение на събраните суми от публичната продан на
ипотекирания недвижим имот. Призовките са изпратени до М.Б.Б., която е получена
лично от него на 17.01.2018 г., до „МББ – Т.“ ЕООД, връчена на управителя на
дружеството на 17.01.2018 г., до Н.С.Б., получена от съпруга ѝ на
16.01.2018 г., до Б.М.Б.получена лично от него на 16.01.2018 г., до „Р.(Б.)“
ЕАД, получена на 15.01.2018 г., до Столична община, получена от 16.01.2018 г.,
и до НАП, получена на 19.01.2018 г. От Столична община са постъпили справки за
задължения на Н.С.Б.и Б.М.Б.свързани с ипотекирания недвижим имот.
На 02.02.2017 г. съдебният изпълнител е
изготвил разпределение по чл. 495 ГПК на сумата от 86170 лева, както следва:
I. Разноски в хода на принудителното
изпълнение на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1. в полза на „Р.(Б.)“ ЕАД, на основание
т. 20 от ТТР към ЗЧСИ – 2416 лв.
2. в полза на ЧСИ Н.М., на основание т. 31
от ТТР към ЗЧСИ – 44 лв.
3. в полза на „Р.(Б.)“ ЕАД, възнаграждение
за вещо лице на основание т. 31 от ТТР към ЗЧСИ – 300 лв.
4. пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Н.М. – 1202.76 лв.
5. юрисконсултско възнаграждение в полза
на „Р.(Б.)“ ЕАД – частично погасяване – 500.04 лв.
II.
Вземания на държавата и общините за данъци върху имота на основание чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД в полза на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, район
„С.“ – 1995.16 лв.
III. Вземания,
обезпечени
с договорна ипотека върху недвижим имот № 89/06.08.2008 г., т. II, рег. № 2989,
д. № 279/2008 г., на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на „Р.(Б.)“
ЕАД – 79679.04 лв.
IV.
Вземания на държавата за публични задължения на основание чл. 136, ал. 1, т. 6
от ЗЗД в полза на НАП – няма достатъчно суми за този ред вземания.
V.
Хирографарни вземания на основание чл. 137 от ЗЗД на присъединилия се взискател
„Р.(Б.)“ ЕАД по задължение въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2012 г. по
гр. д. № 30665/2012 г., издаден от СРС, 62-ри състав – няма достатъчно суми.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462,
ал. 2 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК,
ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им
и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.
В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по
искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
При извършване на разпределението
съдебният изпълнител следва да определи естеството на отделните притезания -
кои са привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът на
привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител,
независимо от произхода му. Съответно същността на
разпределението е съдията изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна
да покрие вземанията на всички взискатели, кое вземане в какъв ред ще се
удовлетвори и съответно на това - в какъв размер.
При проверката на обжалваното
разпределение, съдът установи, че за така разпределените суми от I до II ред, са съобразени изискванията на
закона и са зачетени привилегиите на съответните взискатели. Съгласно чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД, първо и преди останалите вземания, се удовлетворяват
съществуващите към момента на разпределението вземания за разноски по
принудителното изпълнение, в случая това са тези на съдебния изпълнител сторени
по повод осъществения изпълнителен способ - публична продан. Спазена е
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като за вземането на Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, район С. е разпределена сумата от 1995.16 лв.,
които се явяват незаплатен данък върху процесния недвижим имот от собствениците
му, като правилно не е съотнесена такса битови отпадъци, която чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД не визира.
Правилно съдебния изпълнител на
основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в III ред е разпределил сумата от 79679.04
лв., представляваща вземания в полза на „Р.(Б.)“
ЕАД, обезпечени
с договорна ипотека върху недвижим имот № 89/06.08.2008 г., т. II, рег. № 2989,
д. № 279/2008 г. В тази връзка неоснователни са оплакванията наведени във жалбата,
че съдебният изпълнител не бил извършил разпределението на постъпилата сума
съгласно предвидените изисквания в ЗЗД във връзка с начина и поредността на
погасяване на съществуващите задължения в точния законен ред: разноски, лихви и
главници. Действително вземанията на кредитора „Р.(Б.)“ ЕАД са посочени като
глобална сума, като в разпределението не е посочено какъв е размерът на всяко
едно от тези вземания и в каква поредност се удовлетворяват тези вземания. Това
според настоящия състав не е основание за отмяна на разпределението, тъй като
не се отразило на законосъобразността му. Видно от нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 89/06.08.2008 г., т. II,
рег. № 2989, д. № 279/2008 г., същият обезпечава всички вземания на
кредитодателя „Р.(Б.)“ ЕАД по договора за банков кредит № 58599/05.08.2008 г. в
полза на „Р.(Б.)“ ЕАД и по договор за банкови гаранции № 59019/04.08.2008 г.,
ведно с съответната лихва, евентуалната наказателна лихва, комисионите, таксите
и разноските, включително и на последващи анекси с случай на разсрочване на
кредита. Тъй като с учредената ипотека са обезпечени всички вземания на
кредитора по договора за кредит то сумите, за които е издаден изпълнителен лист
от 09.07.2012 г., по разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 30667/2012 г., по описа на
СРС, 75 състав, представляват единно вземане, което се явява привилегировано на
основание чл. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. В настоящия случай същото е частично
погасено поради изчерпване на сумата.
На следващо място отделно от
гореизложеното следва да бъде посочено, че с извършеното разпределение не е
удовлетворен изцяло кредиторът „Р.(Б.)“ ЕАД, поради което за пълното му
удовлетворяване изпълнението следва да продължи с осребряване на имущество на
длъжниците и изготвяне на последващи разпределения на събраните суми. С оглед
на което за съдебния изпълнител не съществува задължение в протокола за
разпределение да посочи сумата 79676.04 лв. каква част от дълга погасява, тъй
като такава преценка задължително се дължи при изготвяне на едно евентуално
бъдещо разпределение при пълното удовлетворяване на взискателите, при спазване
изискванията на чл. 76 от ЗЗД.
Неоснователно се явява и възражението,
че по делото били конституирани и други кредитори с непризнати вземания. С
постановление от 30.07.2012 г. и две постановления от 01.10.2012 г. по
процесното изпълнително дело са присъединени други вземания на „Р.(Б.)“ ЕАД към
длъжниците. Според разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от ГПК, през всяко време на
изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да
се присъединят и други кредитори на същия длъжник. Настоящият състав като взе
предвид, че присъединяването е осъществено на 30.07.2012 г и на 01.10.2012 г.,
а разпределението е извършено на 02.02.2018 г., то възражението на
жалбоподателя се явява неоснователно. Що се отнася до присъединяването на държавата,
то на основание чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен
взискател за дължимите ѝ от длъжника публични и други вземания, размерът
на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението,
т.е. тя е присъединен взискател по право.
Неоснователно се явява и възражението на
жалбоподателя, че посочените в точка 2, съгласно чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД
вземания били погасени по давност. В тази връзка на първо място следва да се
има предвид обстоятелството, че нито съдебния изпълнител в изпълнителното
производство, нито съдът в рамките на настоящето производство не може да
разглежда възражения за изтекла в полза на длъжника давност. Такова може да
бъде предмет единствено на исково производство, вкл. и при оспорване на изпълнението
с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Неоснователно се явява и възражението,
че съдебният изпълнител не бил предявил изготвеното разпределение на 02.02.2018
г. в срока, който бил обявил на всички участници в изпълнителното производство.
На 12.01.2018 г. са изпратени призовки за предявяване на разпределение, с което
адресатите са уведомени, че на 02.02.2018 г. от 16.00 часа в канцеларията на
ЧСИ Н.М. ще се предяви изготвеното разпределение на събраните суми от
публичната продан на ипотекирания недвижим имот. Призовките са изпратени до М.Б.Б.,
която е получена лично от него на 17.01.2018 г., до „МББ – Т.“ ЕООД, връчена на
управителя на дружеството на 17.01.2018 г., до Н.С.Б., получена от съпруга
ѝ на 16.01.2018 г., до Б.М.Б.получена лично от него на 16.01.2018 г., до „Р.(Б.)“
ЕАД, получена на 15.01.2018 г., до Столична община, получена от 16.01.2018 г.,
и до НАП, получена на 19.01.2018 г. С оглед на което страните в изпълнителното
производство са били редовно призовани за предявяване на разпределението, като
видно от протокола от 02.02.2018 г. от призованите страни никой не се е явил в
кантората на ЧСИ Н.М..
При това положение поради съвпадане на
крайните изводи на съда и тези на съдебния изпълнител относно привилегиите и
размера на сумите, които следва да бъдат погасени със сумата от извършената
публична продан на процесния недвижим имот, жалбата на взискателя „МББ – Т.“
ЕООД се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „МББ – Т.“ ЕООД
срещу изготвено на 02.02.2018 г. разпределение на сумата от 86170 лева по
изпълнително дело № 20128410410048, по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 при КЧСИ
и район на действие СГС.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.