РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. Д.
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500505 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 264261/15.03.21г. на
БОС от П. Г. Д. , ЕГН: **********, чрез адв. А.С., с адрес на кантората: гр. Б., ул. „П.“ №
**, партер, против решение № 19/25.02.21г., поправено с решение № 260361/29.04.2021г. и
двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от К. А. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв. К. К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А. К.“ №
**, ет. *, иск, като е осъдена солидарно с М. Ж. Т., ЕГН: **********, с адрес за призоваване:
гр. М. Т., ул. “Б.“ № ** да заплати обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди в резултат на допуснато нарушение на законовите й задължения на помощник-
нотариус, както следва: сумата от 49 000 евро - платена цена по договор за покупко-
продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № ***, т. *, рег. № ****, дело № **
от **.**.**** год. на нотариус Г. С. № *** на НК; сумата от 15653,16 лв. – мораторна лихва
върху левовата равностойност на главницата от датата на извършване на плащането до
датата на подаване на исковата молба – 05.12.2019 год.; сумата от 3874,93 лв. – разноски по
сключване на договора с цитирания по-горе нот. акт; сумата от 632,90 лв. – мораторна лихва
върху главницата за разноски от датата на плащането им до датата на подаване на исковата
молба и сумата от 6045,70 лв. – присъдени съдебно-деловодни разноски на ищцата М. Д. по
гр.д.№884/2018 год. по описа на БОС, ведно със законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба - 05.12.2019 год. до датата на окончателното им изплащане и
1
разноски по делото в размер на 8881 лв. Твърди, че постановеното решение не е правилно,
понеже неправомерните й действия или бездействия в качеството й на помощник-нотариус
сами по себе си не осъществяват всички елементи от фактическия състав на деликта по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Твърди липса на причинно-следствена връзка между извършената от
нея заверка на пълномощно и твърдените от въззиваемия вреди. Оспорва изобщо
претърпени вреди. Позовава се на следващо място на влязлото в сила определение №
2100/23.07.2020г. по гр.д.№ 1792/2018г. БОС за прекратяване на производството по
предявения осъдителен иск на въззиваемия против И. К. и М. Д., поради отказ от иска.
Заявява, че съдът не е коментирал част от въведените правозащитни възражения, както и че
неправилно е ценил приложените доказателства. Също така заявява, че не е обсъдено
въведеното от конституираното трето лице-помагач възражение за съпричиняване от страна
на въззиваемия, като въвежда довод за заплащане на сумата по сделката в разрез с обема на
упълномощаването. Оспорва приложеното пред настоящия съд извлечение от сметката на
въззиваемия като преклудирано. Моли решението да бъде отменено и бъде постановено
ново, с което искът бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба – вх.№ 265932/20.04.2021г. на БОС от
М. Ж. Т., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № **, чрез адв. Т. Д.-
И., съдебен адрес: гр. Б., ул. “И. Б.“ № **, против решение № 19/25.02.21г., поправено с
решение № 260361/29.04.2021г. и двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС, в частта, с която е
уважен предявеният от К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв. К.
К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А. К.“ № **, ет. *, иск, като е осъдена солидарно с П. Г. Д.,
ЕГН: **********, да заплати описаните по-горе суми. Излага подробни аргументи на първо
място за неговата недопустимост и на следващо – за неправилност. Недопустимостта
обосновава с крайния акт по гр.д.№ 1792/2018г. БОС и правните му последици, по-
конкретно – зачитане на сила на присъдено нещо в случаите, в които това право е
преюдициално по отношение на друго, твърдяно в друг процес право. Освен това, според
въззивницата Т., отказът от него води до извод за липса на претърпяна вреда, която е
основание за уважаване на настоящия иск. Твърди извършване на договора по н.а. № ***, т.
*, рег. №****, дело № ** от **.**.**** год. на нотариус Г. С. № *** на НК в отклонение от
правата по пълномощното, поради плащане на покупната цена по договора по банкова
сметка на лице, различно от пълномощника и от продавача. Позовава се и на неправилност
при определяне на размера на дължимото обезщетение. При всичко описано, моли
атакуваното решение да бъде на първо място обезсилено, а в случай, че съдът приеме иска
за допустим – да бъде отменено и постановено ново, с което бъде изцяло отхвърлен.
Горните въззивни жалби са оспорени от въззиваемия К. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв. К. К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А. К.“ № **, ет. *.
Счита постановените решения за правилни и съобразени с трайната съдебна практика. Моли
за потвърждаването им. Моли за присъждане на разноски.
По делото е депозирана и частна въззивна жалба вх.№ 267800/08.06.2021г. на БОС от
2
М. Ж. Т., чрез адв. Т. Д.-И., против определение № 260806/18.05.2021г. по гр.д.№
1931/2019г. БОС, с което съдът е постановил отказ за изменение на решение №
19/25.02.2021г. по цитираното дело в частта по разноските. Твърди, че неправилно третото
лице-помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, не е осъдено да заплати на Т.
дължимата държавна такса в размер на 4000лв. Излага оплаквания. Моли горното
определение да бъде отменено и молбата – удовлетворена. Ангажира доказателства за
заплащане на таксата, макар и след постановяване на обжалваното определение.
Против тази частна въззивна жалба е постъпил отговор от конституираното в хода на
производството пред БОС трето лице-помагач на ответника нотариус М.Т., против което е
предявен и регресен иск от нея за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за
задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариус“. Заявява, че жалбата
не е основателна, понеже сумата не е била заплатена с предявяването на обратния иск,
следователно не е дължима, без значение, че към депозиране на частната жалба е внесена.
Моли за отхвърлянето й, не ангажира доказателства.
Постъпила е и още една въззивна жалба – вх.№ 271313/26.10.2021г. на БОС от М. Ж.
Т., чрез адв. Т. Д.-И., против решение № 260534/17.09.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС в
частта, с която съдът е отказал да поправи допусната, според въззивницата, очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение № 19/25.02.2021г. по делото, като постанови
изплащане от страна на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на застрахователната сума в полза
на М.Т., след като тя и П.Д. солидарно удовлетворят увреденото лице К. А. Г., при
условията на чл.9.7.2 от ОУ на застраховка „Професионална отговорност“ на Застрахователя
– т.е. след изплащане на обезщетение на Г. Моли в тази част решението да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на М.Т.
и/или П.Д. застрахователно обезщетение в размер на 100 000лв. до лимита по договора за
застраховка за едно събитие и размера на уважените искове срещу нотариуса и помощник-
нотариуса, съобразно размера на платените от М.Т. и / или П.Д. суми, с които се
удовлетворява изцяло или частично увреденото лице К. А.Г. Няма доказателствени искания.
Против тази въззивна жалба е депозиран само един отговор – от П. Г. Д. Твърди, че
решение № 260361/29.04.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС е недопустимо, т.като тя и
нотариус М.Т. са солидарно отговорни по силата на закона и необходими другари по
отношение на обратния иск и е следвало съдът служебно да я конституира като съищец по
обратния иск и постановеното решение да бъде с еднакво съдържание и по отношение на
нея. При изложеното, моли за обезсилване на постановеният акт и връщане на делото за
разглеждане на този иск с нейно участие. Също не ангажира доказателства.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.275 ГПК от легитимирани лица, против
актове, подлежащи на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и са
допустими.
Пред БОС са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.73, ал.1 ЗННД, вр. с чл.40, ал.3 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.30 ЗННД, вр. с
чл.469 КЗ и чл.435 КЗ.
3
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от К. А. Г., чрез адв. К. К.,
против П. Д. и М.Т. Твърди, че на 26.04.2019 г. закупил недвижим имот с административен
адрес: гр. Б., ул. “Д.“ № **, ет. *, ап. * за сумата от 49 000 евро. При изповядване на
договора продавачът – М. Г. Д., била представлявана от пълномощник – Л. П. Й.,
легитимираща се с пълномощно, нотариално заверено от П.Д., изпълняваща функции на
помощник-нотариус на нотариус М.Т., гр. М. Т. В деня на сключване на договора изплатил
цената по посочена от пълномощника Й. банкова сметка в „М. б.“ О. к. В. и С. И., с
титуляри И. К. и М. Д. С решение № 275/27.06.2019г. по гр.д.№ 884/2018г. на БОС – стр.16,
съдът приел за установено по отношение на Г., че сделката, извършена с н.а. № ***, т. *, рег.
№ ****, д. № ** от **.**.**** г. на нотариус Г. С., гр. Б. е недействителна по отношение на
М. Д., поради представляването на продавача от мним пълномощник. Приел е за установено
по отношение на К. Г., че М. Д. е собственик на имота и го осъдил да предаде на Д.
владението, както и да заплати разноските по делото в размер на 6 045.70лв.
При изложеното се позовава на причинен деликт от страна на помощник-нотариуса и
на основание чл.73 и чл.40, ал.3 ЗННД претендира ангажиране на отговорността й,
солидарно с отговорността на нотариус М. Т. гр. М. Т. Твърди, че в резултат от действията
на помощник-нотариуса е претърпял вреди, като е намалено имуществото му със следните
суми: сумата от 49 000лв., представляващи заплатената продажна цена на апартамента;
сумата от 3 874.93лв. – разноски по сделката, от които местен данък за придобиване на
недвижим имот – 2875.07лв., нотариална такса 902.02лв. и такса за вписване 97.84лв.;
сумата от 6045.70лв.- присъдени съдебно-деловодни разноски на М. Д. по гр.д.№ 884/2018г.
на БОС. Претендира, също така, заплащане на мораторна лихва в размер на 15 653.16лв.
върху главницата от 49 000евро за периода 26.04.2018г. – 04.12.2019г.; мораторна лихва от
632.90лв.върху главницата от 3874.93лв., както и законните лихви върху главниците,
считано от предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.
Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Въззивницата-ответница М.Т. оспорва исковата молба. Позовава се на разпоредбата на
чл.73, ал.1 ЗННД, която ограничава отговорността на нотариуса и помощник-нотариуса до
отговорност при допуснати нарушения на раздел ІІ ЗННД и то в рамките на удостоверения
материален интерес. Излага подробни възражения. Позовава се на обективни причини за
неспазване в пълен обем на разпоредбата на чл.25, ал.3 ЗННД, именно – честа липса на
интернет връзка и телефония, поради географските специфики на района на нотариалната
кантора. Твърди извършване на проверка в „Национален регистър на българските лични
документи“ и оспорва осъществяване на всички елементи на фактическия състав на деликта.
На следващо място се позовава на липса на вреда, доколкото пред БОС е било висящо
гр.д.№ 1792/2018г. по описа на с.съд – стр.44, образувано по искова молба от К.Г. против И.
К. и М. Д. – двете титулярки на сметката в „М. Б.“ О. К. В. С. И., приключило с отказ от
4
иска – определение № 2100/23.07.2020г. по с.дело, стр.128, което обстоятелство се тълкува
от Т. като процесуална пречка за водене на настоящото производство. Позовава се на СПН
на определението, с което въззиваемият се е отказал от претенциите си и счита, че по този
начин той сам е отрекъл наличието на вземане, а намаляването на имуществото му е един от
елементите на деликта в конкретния случай.
Позовава се и на съпричиняване от страна на Г., при положение, че съдът приеме
наличие на деликт, изразяващо се в извършване на превод на покупната цена по банкова
сметка, чийто титуляр не е пълномощникът Й. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
С отговора срещу исковата молба Т. е поискала привличане на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД - неин застраховател по договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност на нотариус“, в качеството му на трето лице-помагач и е
предявила против него регресен иск – при уважаване на иска по чл.73 , ал.1 ЗННД, да бъде
осъден Застрахователят да й изплати застрахователно обезщетение в размера на уважените
против нея искове и в рамките на застрахователната сума от 100 000лв. Ангажира
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
По делото е депозиран и отговор от втората ответница – П.Д. с аналогични възражения
на изложените в отговора на нотариус М.Т.
Фактическата обстановка по делото е подробно описана от окръжния съд и няма да
бъде преповтаряна детайлно от настоящия, а ще бъдат отразени и обсъдени спорните факти
и спорните изводи. Тук е мястото да се отбележи, че с постановяване на решението на
Окръжен съд - Бургас е ангажирана отговорността на застрахователя „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД. дружеството е осъдено да заплати на нотариус М.Т. сумата от 100
000лв. застрахователно обезщетение, след като М.Т. удовлетвори увреденото лице К.Г. при
условията на чл.9.7.2 от ОУ на Застрахователя. В тази част решението, поправено с решение
№ 260361/29.04.2021г. и двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС, е влязло в сила.
Относно останалите спорни факти и изводи по делото, настоящият съд приема
следното: Безспорно е, че въззивницата-ответница П. Д. е изпълнявала функции на
помощник-нотариус на нотариус М.Т., с компетенции, уредени от чл.40 ЗННД и в този
смисъл е черпила своите правомощия от тези на нотариуса, който, при причинена вреда, е
солидарно отговорен с нея – чл.40, ал.3 ЗННД. Широко известно е в региона, че гр. М. Т.,
където се намира нотариалната кантора на въззивницата-ответница Т., има трайни проблеми
с комуникациите и често липсва интернет-връзка, като доставчикът там е само един –
„Виваком“ и често, освен интернет, няма и телефония, а повредите се отстраняват в по-
продължителен период.
Безспорно е, че на **.**.**** г. неизвестно лице, представящо се като М. Г. Д.,
посетило кантората на нотариус М. Т., в която към този момент функции изпълнявала
помощник-нотариусът П. Д. Лицето представило лична карта и било извършено официално
удостоверяване на подписа на мнимата М. Д. върху пълномощно, даващо право на Л. П. Й.
5
за разпореждане с имота в гр. Б., ул. “Д.“ № **, ет. *, ап. *. Страните не спорят и съдът
приема за установено, че към същия момент не е имало интернет-връзка и за да извърши
проверка на личната карта на упълномощителката, помощник-нотариусът използвала
личния си мобилен телефон и така извършила справка в масивите на МВР, но само относно
валидността на представената й лична карта – стр.47. Поради технически причини не могла
да придобие визуална представа за регистрираната в НБД“Н“ към МРРБ лична карта на М.
Д. и като образец на лична карта, издавана през **** г., както било записано на
представената и като снимка на титуляра. Въпреки това, Д. се уверила, че представената й
лична карта е редовна от външна страна и извършила заверката.
Първият спорен въпрос между страните е, дали е налице неизпълнение на разпоредбата
на чл.25, ал.3 ЗННД и настоящият състав приема, че отговорът е положителен. Разпоредбата
е императивна и задължава нотариуса, респ.помощник-нотариуса, безусловно, при всички
нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права
върху имот да направи справка в Националната база данни "Население", поддържана от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и в Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален
регистър на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. Законът не изключва задължителната проверка при липса на
технически средства или при технически неизправности и това е предпоставено от
основната функцията на нотариалното удостоверяване – доказателствената, посредством
която да бъдат предотвратени споровете относно нотариално удостоверените обстоятелства
и да се гарантира правната сигурност в гражданския оборот. С писменото си изявление
нотариусът удостоверява обстоятелствата, включени в нотариалната му удостоверителна
власт и създава документ със законна доказателствена сила. Държавата е овластила
нотариуса със субективното публично право да удостоверява извършени пред него правни
изявления, юридически факти и събития и така да стабилизира гражданските отношения.
С цел спазване на разпоредбата на чл.572, предл.II ГПК, а именно удостоверяване на
личните изявления на явилите се пред него лица, Държавата е осигурила достъп на
нотариусите до НБД“Н“ към МРРБ и ги е задължила при всички нотариални
удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот да
направят справка за регистрираната в системата лична карта на участниците в нотариалното
производство. Допуснатият пропуск от страна на помощник-нотариуса да извърши
проверката сочи на пряко нарушение на закона и несъобразяване с цитираната норма на
чл.25, ал.3 ЗННД при заверяване на подписа на явилото се лице, представило се за М. Д.
С официално завереното пълномощно упълномощената Л. Й. се легитимирала като
надлежен представител на собственицата на апартамент № * в гр. Б., ул. “Д.“ № **, ет. * и в
това си качество е положила подпис за „продавач“ на цитирания по-горе н.акт на нотариус
Г. С., изповядала покупко-продажбата.
Видно от същия н.акт, продажната цена била преведена от купувача Г. по посочена му
от пълномощника на продавача сметка в „М. б.“ – О. К. В. С. И. с титуляри И. К. и М. Д.
6
В хода на производството са били въвеждани твърдения от въззивниците-ответници, че
приложеното на стр. 12 платежно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута е
дописано в частта относно името на М. Д., но доказателства не са приложени, затова
оспорването не е сполучливо проведено. Сумата е намалила имуществото на Г. и в
контекста на постановеното и влязло в сила решение № 275/27.06.2019г. по гр.д.№
884/2018г. на БОС – стр.16, се налага убедителен извод за причинена вреда. Настоящият
състав споделя извода на окръжния съд, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между незаконосъобразното действие на помощник-нотариуса, изразяващо се в нарушение
на конкретна законова норма и настъпилата вреда за Г., понеже без наличието на
пълномощното договорът за покупко-продажба на апартамента на Д. не би бил сключен,
още повече, че при сключването му обичайна практика е нотариусът, изповядващ сделката,
да провери за наличието на заверен подпис на упълномощителя при нотариуса, удостоверил
подписа.
Вината по силата на закона се презюмира и въведените правозащитни възражения за
липса на интернет и връзка с НБД“Н“ при МРРБ не оборват законовата презюмпция, понеже
при невъзможност да се увери в самоличността на явилия се молител, нотариусът не е
задължен да извърши заверката.
Както бе изложено по-горе, въззивниците-ответници са се позовали на наличие на
процесуална пречка за разглеждане по същество на настоящия спор, а именно – влязлото в
сила определение № 2100/23.07.2020г. по гр.дело № 1792/2018г. на БОС, стр.128, за
прекратяване на производството по заведения осъдителен иск на К.Г. против И. К. и М. Д.
за солидарно заплащане на сумата от 49 000евро, представляваща продажната цена на
апартамента, заплатена на отпаднало основание, за осъждане на М. Д. да му заплати сумата
от 65 000лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота, след
извършените от него подобрения, както и сумата от 3 874.93лв., представляваща разноски по
сделката за покупко-продажба. Твърди се, че с изявлението си за отказ от иска, Г. е отрекъл
вземането си, че определението по своите правни последици се приравнява на влязло в сила
съдебно решение и обосновава недопустимост на иска. В случай, че това не се възприеме,
въвеждат аргумент за липса на един от елементите на деликта – вредата.
Въведените по-горе аргументи не са основателни, доколкото при вреда, причинена от
няколко лица, увреденото лице има право да избере срещу кого да претендира защита и по
какъв начин да търси обезвреда за щетите. В тази връзка съдът се позовава на Решение №
105 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Г.
Освен това пределите на силата на съдебното решение са посочени в разпоредбата на чл.298
ГПК и „Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание“ и „Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както
и за техните правоприемници“. Между страните по настоящото дело и страните по гр.дело
№ 1792/2018г. на БОС липсва пълна идентичност, само ищецът е едно и също лице, но това
е пречка за приложение на разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК. Ето защо искът е допустим и
извод за липса на вреда, изразяваща се в обедняване на Г., не може да бъде направен.
7
Въззивниците-ответници са въвели и друго възражение – за съпричиняване от страна
на Г. на вредоносния резултат, поради превеждане на продажната цена по сметка с титуляр,
различен от пълномощника Л. Й. Съдът, след като подробно се запозна с приложеното
пълномощно, установи следното: Съгласно удостовереното в него изявление на мнимата
собственица, на пълномощника е предоставена представителна власт за разпореждане от
името и за сметка на собственицата с продажната цена, като я получи, включително и ако
цената се заплаща по банков път или на каса в банка или по служебно открита от банката
сметка, от която бъдещият купувач получава заем, както и да се разпорежда със сумата по
така откритата банкова сметка, включително да ликвидира сметката. От вписаното на стр. 2
изявление на нотариус Г. С., гр. Б. в н.а. № ***, т. *, рег.№ ****, д. № ** от **.**.**** г. на
същия нотариус, се установява, че нотариусът се е уверил, че купувачът е изплатил
продажната цена изцяло, по посочена от пълномощника на продавача сметка в „М. б.“ О. К.
В. С. И. Посочването на банкова сметка с титуляри, различни от пълномощника, е в рамките
на предоставеното право по пълномощното за разпореждане със сумата на продажната цена.
Ето защо възражението за съпричиняване не е основателно.
Всичко изложено дотук обосновава извод за основателност на предявения иск против
солидарно отговорните по силата на чл.40, ал.3 ЗННД М. Т. и П. Д. до размера на
удостоверения материален интерес по сделката – 49 000 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта (чл.84, ал.3 ЗЗД) - 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Изтеклата до завеждане на исковата молба лихва за забава е индивидуаризирана като
сума и претендирана с исковата молба и възлиза на 15 653.16лв. Определена от съда по
правилото на чл.162 ГПК претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като в
полза на увреденото лице бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 49 000
евро, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Що се отнася до останалите суми, включени в исковата молба – за разноски по водени
дела и заплатен данък за придобиване на недвижимия имот и нотариални такси и др. – в
тази част искът не е основателен, понеже разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗННД посочва обема
на отговорност на нотариуса и помощник-нотариуса и е императивна.
Относно постъпилата частна въззивна жалба вх.№ 267800/08.06.2021г. на БОС от М. Ж.
Т., чрез адв. Т. Д.-И., против определение № 260806/18.05.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС:
жалбата е основателна. Видно от приложената пред настоящата инстанция вносна бележка,
сумата на дължимата д.такса по предявения осъдителен иск против третото лице-помагач на
въззивницата-ответница Т. е заплатена, искът против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е
уважен изцяло и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК се дължи от ответника – т.е. от
застрахователя.
По постъпилата въззивна жалба вх.№ 271313/26.10.2021г. на БОС от М. Ж. Т., чрез адв.
Т. Д.-И., против решение № 260534/17.09.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС в частта, с която
съдът е отказал да поправи допусната, според въззивницата, очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 19/25.02.2021г. по делото, като постанови изплащане от страна
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на застрахователната сума в полза на М. Т., след като
8
тя и П. Д. солидарно удовлетворят увреденото лице К. А. Г., при условията на чл.9.7.2 от ОУ
на застраховка „Професионална отговорност“ на Застрахователя – т.е. след изплащане на
обезщетение на Г., както и по частта от въззивната жалба на П.Д., засягаща регресната
отговорност на третото лице-помагач на нотариус М.Т., съдът приема следното:
Видно от приложената на стр.50 застрахователна полица №
210717021000018/30.11.2017г. и анекс № 1/15.12.2017г. към нея – стр.51 нотариус М.Т. е
застраховала своята професионална отговорност, както и тази на помощник-нотариус П. Д.
при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Безспорно е, че деликтът е извършен в срока на
договора, а също и че помощник-нотариусът е бенефициент по този договор. Следователно,
както Т., така и Д. са материално-правно легитимирани да претендират от застрахователя
изпълнение, а Т. може да търси изпълнение, както в своя полза, така и в полза на третото
лице – П. Д. Видно от депозираната от М.Т. искова молба по регресния иск, петитумът е:
при уважаване на предявението против нея главни искове и до размера, до който са уважени,
да й бъде изплатено застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната сума от
100 000лв., съобразно сключения договор. С постановеното решение съдът е удовлетворил
изцяло иска на нотариуса така, както е предявен и настоящият състав споделя изцяло
извода, че в тази част в решението не е допусната очевидна фактическа грешка и правилно
окръжният съд е отказал да го измени.
Помощник-нотариус П. Д. не е насочила регресен иск против застрахователя, затова
макар и да е солидарно отговорна, наред с нотариус М. Т., тази солидарност е в
правоотношението с увреденото лице - Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС,
т.5. Ето защо, в случай, че желае да се ползва от застраховката, тя следва да предяви
самостоятелно иск против застрахователя, което не е сторено. Затова БАС приема, че
неоснователно се оплаква, че не е служебно конституирана като съищец на М. Т. по
предявения от Т. регресен иск против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.
Това не е сторено в настоящото производство, ето защо се налага заключение за
правилност на обжалваното решение.
Относно разноските: С оглед изхода от спора, при интерес в размер на 122 024.36лв. и
уважена част от иска в размер на 111 488.83лв. и отхвърлена част от 10 535.53лв.,
разноските следва да бъдат разпределени по следния начин:
В полза на К. Г. се следват за първата инстанция 8 114.21лв., а за втората – 2 740.98лв.
С първоинстанционното решение е присъдена сума в размер на 8 881лв., платима солидарно,
което не е правилно, понеже отговорността за разноските по делото е разделна, затова, след
коригиране на горното, пред БАС ще бъде присъден остатъкът от 1974.19лв. или кръгло –
1974лв., платим разделно от М.Т. и П. Д.
В полза на М.Т. се следва сума в размер на 210.71лв. – кръгло 211лв. разноски за тази
инстанция.
В полза на П. Д. се следва сума в размер на 328.09лв. за първата инстанция, съобразно
заплатения адвокатски хонорар от 3 800лв. и сума в размер на 452.50лв. за настоящата
9
инстанция или общо 780.68лв. – кръгло 781 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19/25.02.21г., поправено с решение № 260361/29.04.2021г. и
двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от К. А. Г. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв. К. К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А.
К.“ № **, ет. * осъдителен иск против П. Г. Д., ЕГН: ********** и М. Ж. Т. , ЕГН:
**********, с адрес за призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № ** за солидарно заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: за сумата от 3874.93лв. –
разноски по сключване договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот.
акт № ***, т. *, рег. №****, дело № ** от **.**.**** год. на нотариус Г. С. № *** на НК;
сумата от 632,90 лв. – мораторна лихва върху главницата от 3874.93лв. за периода от датата
на плащането им до датата на подаване на исковата молба и сумата от 6045.70лв. –
присъдени съдебно-деловодни разноски на ищцата М. Д. по гр.д.№884/2018 год. по описа
на БОС, също и в частта, с която е присъдена законна лихва върху горните главници от
датата на подаване на исковата молба - 05.12.2019г., до датата на окончателното им
изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв.
К. К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А. К.“ № **, ет. * против П. Г. Д., ЕГН: ********** и М. Ж.
Т., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № ** в горните части.
ОТМЕНЯ определение № 260806/18.05.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС, с което е
отказано да бъде изменено решение № 19/25.02.21г., поправено с решение №
260361/29.04.2021г. и двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС, досежно разноските по
предявения от М.Т. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД регресен иск и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със съдебен адрес:
гр.Бургас, бул. “С. С.“ № **, да заплати на М. Ж. Т., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № ** направените разноски по делото по предявения
регресен иск против дружеството в размер на 4000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260534/17.09.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС в
обжалваната част.
ОТМЕНЯ решение № 19/25.02.21г., поправено с решение № 260361/29.04.2021г. и
двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС в частта, с която разноските от 8881лв. по делото за
първата инстанция са присъдени в полза на К. Г. Г. солидарно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/25.02.21г., поправено с решение №
260361/29.04.2021г. и двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П. Г. Д., ЕГН: ********** и М. Ж. Т. , ЕГН: **********, втората с адрес за
10
призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № ** да заплатят разделно на К. А. Г. сумата от 1974лв.
допълнително за извършени пред БАС разноски.
ОСЪЖДА К. А. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул. “А.“ № ** да заплати на
П. Г. Д., ЕГН: ********** разноски за двете инстанции в размер на 781 лв.
ОСЪЖДА К. А. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № ** да заплати на М.
Ж. Т., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № ** разноски за
настоящата инстанция в размер на 211 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на М. Ж. Т. - „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. Б., бул. “С. С.“ № **.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис
от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11