ПРОТОКОЛ
Номер 8929.10.2020 г.Град Разград
Районен съд – Разград
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Секретар:ГАНКА А. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно
наказателно дело № 20203330200712 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Г. Д. Я. , чийто разпит пред съдия се иска, както и разследващ полицай
при ОДМВР гр. Разград, Т. А.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл. 223 от НПК.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за провеждане на разпит пред съдия
на свидетеля Г. Д. Я. по досъдебно производство № 1873 3м-555/2020 г. по
описа на РУМВР РАЗГРАД.
СНЕМА самоличността на свидетеля.
Г. Д. Я. – родена на ***** г. в с. гр. Разград, живущ с. Д., ул. ****,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********, тел. **
СЪДЪТ разясни на свидетеля правата му по НПК като свидетел:
Уведомен съм, че съгл.чл.290 НК нося наказателна отговорност за
затаяване на истина или потвърждаване на неистина и че предвиденото
наказание е до 5 години лишаване от свобода.
Уведомен съм, че съм длъжен: да се явя пред съответният орган, когато
1
бъда призован; да изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на
поставените ми въпроси, както и да остана на разположение на органа, който
ме е призовал, докато това е необходимо.
Уведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление мен, мои възходящи , низходящи, братя, сестри или съпруг или
лице с което се намирам във фактическо съжителство – чл. 121 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам
във фактическо съжителство с обвиняемия, съгласно чл.119 от НПК
Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки
за цифри, дати и други, които се намират у мен и се отнасят до моите
показания; да получа възнаграждение за загубения работен ден и да ми бъдат
заплатени разноските, които съм направил; да искам отмяна на актовете;
които накърняват моите права и законни интереси – чл.122 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам,
че с отговора на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и
съгласно чл.122 ал.2 от НПК разследващият орган е длъжен да ми осигури
тази възможност.
Уведомен съм за правата си в нак.производство; да получа защитата за
своята сигурност и тази на близките си; да бъда информиран за хода на
нак.производство; да участвам в производството съгласно установеното в
кодекса; да обжалвам актове които водят до прекратяване или спиране на
нак.производство; да имам право на повереник.
Свидетел: ....................................
СВИДЕТЕЛЯТ Г. Д. Я. : Живея на горепосочения адрес в с. Дряновец.
2
На 22.08.2020 г. в 19,15 ч. тръгнах за магазина в селото, който се намира в
центъра до кметството, за да купя продукти и да сготвя на майка си. Живея с
майка си, която е болна и аз се грижа за нея. Влязох вътре в магазина,
напазарувах продукти. През цялото време имаше едно малко момченце, което
влизаше и излизаше от магазина и ме наблюдаваше. Аз него познавам. Като
искам да кажа, че на по късен етап разбрах че това дете е на Г.. Р. е
собственик на магазина. Тръгнах си по лицата да се прибирам към къщи и на
около 10 метра имаше някакъв човек на главния път, в близост до магазина.
Не знаех какъв е. Видях че държи бутилка в ръка. Беше хванал стъклената
бирена бутилка от към гърлото. Понеже не го познавах и не му обърнах
внимание. Пресякох улицата и продължих към къщи. Изминах към 15 метра и
същото това момченце, което ме гледаше в магазина го видях да идва срещу
мен. В този момент виждам по нагоре майка ми седнала на пейката на вън
пред нашата къща и ме вижда. Искам да поясня че докато се движех по
нашата улица от лявата страна се падаше сградата на бившия ресторант, а в
дясната страна къщи, като между сградата на ресторанта и улицата има
храсти. В този момент малкото момченце се обръща към храстите и аз
поглеждам инстинктивно да видя какво има. Виждам Г. който е от нашето
село. Г. тогава беше сам в храстите. Той излезе от храстите. Тръгна към мен
със заплашителна походка. Спря пред мен и аз също спрях. Каза ми – Какъв
си ти? Аз нищо не му казах. Замириса ми на алкохол. За да не стане проблем
мълчах. Започна да ми налита, тръгва към мен и да ми посяга. В този момент
започна да ми вика – Ти на кого дължиш пари. Казах му че на никого не
дължа пари. Говореше ми със заплашителен тон. Каза, че на него дължа пари
кой те би миналата година? При което му отговорих че ме е нямало година и
два месеца в България, и че миналата година никой не ме е бил. Той ми
отговори – Аз не те ли бих? Имал е предвид за 2018 г. В този момент посяга
да ме удари с ръка. Аз направих крачка назад, защото видях че вайка ми е на
пътя за да не се уплаши. Той ми каза – толкова пари съм се набутал с тебе,
дължиш ми пари. Предполагам, че това са пари които е дал на адвокат. При
което чувам стъпки зад мен. Веднага се сетих за човека, който държеше
бирената бутилка до магазина. Извъртях се настрани и го видях как стои с
бирената бутилка вдигната за да ме удари. Който в последствие разбрах че се
казва Г. от нашето село. При което знам че майка ми е на пътя и вижда
тръгнах обратно към магазина за да се откопча от тях. С по-бързи крачки
3
успях да се върна в същия магазин при Р.. Влизайки в магазина, казах на Р. да
се обади в полицията, че ме нападат. Тя докато си работеше не ме разбра.
При което Г. и Г. влязоха в магазина и се опитаха да ме хваната и извадят
извън магазина. Започнаха да ме дърпат за ръцете да ме извадят извън
магазина. Аз започнах да се мъча да се откопча от тях. Леля Р. им се развика
да се махат, да не правят проблеми в магазина. При което те излязоха
отначало. Аз успях да се обадя на тел. 112, казах какъв е случая, че са ме
нападнали. Казаха да изчакам в магазина, където съм бил. При което отново
те влязоха в магазина. Г. се опита да ми вземе телефона, но не успя. Накрая го
прибрах в джоба си. Думите на Г. бяха – Не се обаждай в полицията, че ще
стане по—лошо за тебе. Г. тръгна да ме напада и започна да ме блъска по
врата, опитва се да ме хване за врата да ме изкара, скъсаха ми тениската.
Първо почна Г. след като искаше телефона, след това влезе Г. и той ме
нападна. Аз се опитвах да им отблъсна ръцете да не ме ударят. Г. ми викаше –
Ще те убия, заради теб чичо ми умря миналата година. Казах – Хора мен ме
няма в България от година и два месеца, за какво говорите. Неме закачайте,
оставете ме. Продължаваха да ме нападат, Г. ме рита по краката, Г. ме удря по
главата и тялото с ръце, посяга да ме рита. Двамата едновременно ме ритаха.
В един момент Г. успя да ми хване двете ръце и започна да ме дърпа към
вратата на магазина навънка. Г. мина зад мен и ме хвана за врата и започна да
ме души, започна да ми вика – Ще те убия, ще те запаля, мухльо няма да
живееш, ще те унищожа, ще те запаля жив. Това го казва Г.. Г. и той започна
да ми казва – Ще те убия. Леля Р. през това време започна да пищи. Докато
ме дърпаха и душеше Г. останах без въздух, задуших се. Успях да си отскубна
лявата ръка и започнах да махам ръката на Г. от врата си за да мога да дишам.
Като се разпищя леля Р. те може би се уплашиха, спряха изведнъж. Г. си
махна ръката и ме удари в главата, слепоочието няколко пъти в гърба с
юмруци. Не мога да кажа колко пъти ме удари Г. но бяха много пъти с юмрук
по главата, слепоочието, отзад по тила, по гърба, отпред по гърдите имах
синьо. Ръцете докато са ме дърпали имах синьо. В един момент ме оставиха и
излязоха навънка. Викаха да изляза навън за да не правим проблеми на Р.. Тя
през цялото време им викаше да ме оставят и да излязат навънка. След като
излязоха останах да чакам полицията вътре в магазина. През това време
същото това момченце влиза в магазина и ми казва – Прибирай се никой няма
да те бие. Аз му казах че няма да изляза и чакам полицията. Няколко пъти
4
влиза и излиза, то може би около 8-10 годишно. След което дойдоха
полицаите и започнаха да ме питат какво е станало. През това време Г. дойде
пред магазина. Казах им че той е единият от тези които ме нападнаха.
Полицаят го извика, иска му лична карта при което установи че няма такава.
Г. започна да вика на полицая – Този ще го убия, заради него почина чичо ми.
По късно разбра че чичото на Г. е комшията ми по двор, казваше се дядо
Стефан и е починал аз докато бях в Индия. Г. може би си е търсил някаква
причина за да ме нападне. Според мен те бяха употребили алкохол, защото
докато ми говореха ми миришеха на алкохол€ аз не употребявам алкохол и
усещам когато някой е пил. Само собственичката кака Р. видя всичко и чу.
След като разпитаха Г. полицая ме привика мен и да вземе от мен обяснения.
Казах му какво е станало и му казах че се е опитал да ме удари с бутилка в
главата. Г. беше до предницата на патрулката, обърна се и каза – аз ако исках
да те ударя с бутилката ти щеше да видиш. Все още като се прибирам на село
ме е страх, да отида до магазина сам. Възрастната ми майка ходи и пазарува,
защото ме е страх че ако ме срещнат може и да ме убият. Притеснявам се да
не ми запалят къщата. Притеснявам се за майка си, да не й се случи нещо и на
нея. Г. го познавам от много години, наемал съм го да реже дърва и да ги
нацепи. Това беше преди 14 години.
Преди две години докато си разхождах кученцето на село видях, че
някаква кола тръгва към мен. Това беше през тъмната част на денонощието.
Спрях кучето и го държа за врата. Колата докато обръща освети ми фаровете,
отвориха се вратите и излезе едно мургаво момче, което ме попита – Ти от
това село ли си, ти българин ли с? Отговорих – Да. Пита ме къде живея, аз му
обясних без да го познавам. В момента в който започна да ми посяга аз се
дръпнах назад за да не може да ме удари. Двама излязоха от колата, но
единият стоеше до колата. Този който стоеше до колата дойде и той до мен,
бутна първото момче по рамото и скочиха двамата с телата си върху мен.
Събориха ме на земята и започнаха да ме ритат в главата. Тъкмо се изправя и
ме ритаха в главата. Половината удари не помня, защото изпаднах в
безсъзнание. После подадох жалба, но тъй като заминах за Индия май са
прекратили делото. Аз не съм срещал тези хора преди това, нямал съм
никакви отношения с тях. На 24.08.2020 г. посетих МБАЛ – Разград, където
бях освидетелстван от д-р Диана Василева която ми издаде съдебно-
5
медицинско удостоверение, от което ви представям за нуждите на
разследването.Искам да заявя, че не желая да се запозная с материалите по
разследването, но ще си упълномощя адв. Воденичаров на който искам да
бъдат предявени материалите.
РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ АТАНАСОВА: Нямам въпроси.
АДВ. ТОДОРОВА: Нямам въпроси повече.
РАЗПИТЪТ приключи в 14,50 часа.
РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ:
СВИДЕТЕЛ:
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание в два еднообразни
оригинала.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6