Решение по КНАХД №1232/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Ч., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], със съдебен адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат А. А. от АК – Бургас, против решение № 16/21.05.2025 година по н.а.х.д. № 71/2025 година на Районен съд – Малко Търново (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0299-000040/10.03.2025 година на началник на група при ОД – Бургас на МВР, РУ Малко Търново (НП).

С НП, на Ч., на основание чл.175а ал.1 предложение 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.4 предложение 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.25 ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът претендира неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Оспорва мястото на извършване на нарушението, както и извършване на нарушението „дрифт“.

Иска отмяна на решението изцяло.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното НП, Ч. е санкциониран за това, че на 31.01.2025 година в 10:30 часа в [населено място] на [улица]до блок 16 в посока блок 14, е управлявал товарен автомобил [Марка], модел „Х Трейл“ с регистрационен № А 86 26 МК, като:

1. е подавал рязко газ безпричинно с цел загуба на сцепление на задните гуми и не е използвал пътя по предназначение, като преднамерено е извеждал МПС извън контрол;

2. е управлявал МПС, спряно от движение;

3. е предприел маневра, създаваща опасност за участниците в движението – пешеходци, без да се съобразява с тях, т.е. създал е предпоставки за ПТП.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съблюдаване на приложимото материално право.

В касационната жалба са изложени доводи единствено за незаконосъобразност на НП по първото констатирано нарушение.

Касационният състав приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая, от показанията на свидетеля С. К. (подал сигнала за „въртене на гуми“ от Ч.) се установява по категоричен начин както авторството на деянието, така и признаците му от обективна и субективна страна. Показанията, дадени пред съда, са в съответствие с дадените от него писмени сведения пред органите на МВР, а също и с дадените писмени сведения от Т. С. С., С. С. С. и С. С. Д.. Свидетелите са наблюдавали непосредствено действията на водача, а самоличността му е установена в хода на последвалата полицейска проверка.

Съдът основателно не е кредитирал показанията на свидетеля И. поради приятелските им отношения с Ч., обуславящи пристрастност, както и поради очевидната им изолираност и противоречие с всички останали доказателства по делото.

В. Ч. е управлявал автомобила си в нарушение на установените правила, преднамерено извеждайки го извън контрол, като е използвал участък от пътната мрежа не по предназначение.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

В настоящият случай от приложената по делото справка на л. 11 от н.а.х.д. № 71/2025 година се установява, че на 29.01.2025 година служебно е била променена регистрацията на МПС с регистрационен № [рег. номер], като същото е било спряно от движение.

В конкретния случай по делото липсват доказателства, че правно регламентираните действия по отнемане на част втора от СРМПС и поставянето на знак „Спрян от движение“ на превозното средство са били извършени, но доколкото от санкционираното лице не се спори по тези обстоятелства, съдът законосъобразно е приел, че деецът противоправно е управлявал МПС, спряно от движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В настоящия случай от пестеливото описание на нарушението по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП в АУАН и НП не е указано точно с каква част от маневрата е създадена опасност за пешеходците. Липсата на ясно описание на визираната маневра би следвало да доведе до невъзможност за наказаното лице да разбере в какво точно се изразява допуснатото от него нарушение. В случая, обаче, от Ч. не се оспорва фактическата обстановка по това нарушение, така както е описана в АУАН и в НП. Излагат се единствено аргументи, че не е извършван „дрифт“.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че касаторът основателно е бил наказан, а жалбата срещу НП - законосъобразно отхвърлена от РС, поради което оспореното решение следва да се остави в сила.

Затова, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 21.05.2025 година по н.а.х.д. № 71/2025 година на Районен съд – Малко Търново.

Решението е окончателно.