О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260173
гр.Кюстендил, 29.04.2021г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и девет април, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Окръжен съдия: Веселина Джонева,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№6/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Е.М.Г.,
с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С.М.О., с ЕГН
********** и лично от С.М.О., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника им адв.Р.М. ***, против ЗД „*****“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.**************************. Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на
200 000 лева, търсена като обезщетение за претърпени от двамата
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния съответно баща и съпруг – М.ЕМ.Г.,
настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на
12.05.2019г. от водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№КН ******,
чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.07.2019г., до
окончателното изплащане.
По повод
направено искане от ответника, съдът е изискал съответни справки от ОС-Перник,
при които се установява, че в Окръжен съд-Перник е било образувано НОХД
№219/2020г. по описа на съда по внесен обвинителен акт по досъдебното
производство (ДП) №54/2019г. по описа на
ОД на МВР – Перник, по което е била постановена присъда с №5/26.02.2021г.,
която не е влязла в сила, поради подадена въззивна жалба. Обвинителният акт, по
който е постановена присъдата, е бил внесен срещу Вергил Бойчев Илиев за
престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б.„б“ във вр. с ал.1 във вр. с
чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 12.05.2019г. на АМ Струма, на километър
29+550 при управление на МПС л.а. марка „Сеат Леон“ с ДК №КН 7865ВР е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато ПТП, което е управлявал и се е движил с несъобразена
скорост, и по непредпазливост е причинил смъртта на М.ЕМ.Г. и средна телесна
повреда на друго лице.
Съдебният
състав, като съобрази предмета на предявените искове и данните, съдържащи се в
изисканата справка от ПОС и представения обвинителен акт, намира, че са налице
предпоставки за спиране на настоящото производство, в хипотезата на чл.229 ал.1
т.4 от ГПК, поради следното:
Твърденията
в исковата молба относно настъпилото ПТП, което стои в основата на претърпените
вреди, представляват твърдения за наличие на деликт, който разкрива
характеристиките на състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.„В“ от НК.
Предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - застраховател, е
установяването на виновността на водача на застрахованото МПС, чрез което са
нанесени вредите. Сезираният граждански съд не може да решава въпроса дали е
осъществено престъпление, понеже разследването му е в компетентност на
наказателните органи, които ще се произнесат с присъда или с акт, прекратяващ
наказателното производство. Влязлата в сила присъда, постановена по реда на НПК, е задължителна за гражданския
съд, който се произнася по гражданските последици от деянието, съгласно
правилото на чл.300 от ГПК. Дали дадено деяние съставлява престъпление може да
се установява самостоятелно в граждански процес само в случаите, когато не може
да бъде установено престъплението по наказателнопроцесуален път и е осуетено
постановяване на присъда, което не е налице в настоящия случай.
Както се
приема в съдебната практика, пречка за надлежното упражняване на правото на
иск, какъвто е предявен в настоящия случай, е наличието на образувано
наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато
деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното
обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по
реда на чл.124 ал.5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело
следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза
– на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, а при образувано наказателно
производство в досъдебна фаза – на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.
По тези
съображения, настоящият съд счита, че наказателното производство, което е в
съдебната си фаза и подсъдимият и приписаното му престъпление са идентични с
тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, изходът по
образуваното НОХД има преюдициално значение за настоящия исков процес, който следва
да се спре до приключване на наказателното дело.
Воден от
горното и на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
С П И Р А производството по търг.д.№6/2020г. по описа на
ОС-Кюстендил до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД №219/2020г. по
описа на ОС-Перник.
Определението
може да се обжалва пред Апелативен съд-София с частна жалба в 1-седмичен срок
от датата на получаването на препис.
Окръжен съдия: