РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. гр. Хасково, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640102000 по описа за 2023 година
Предявен е главен иск от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Ц. С. П., ЕГН
**********, от ********, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №
1109/2023г. по описа на Районен съд-Хасково. При условията на евентуалност
са предявени и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което
била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен на 29.09.2017г. от В. Д.
П. в качеството на кредитополучател и Ц. С. П. като поръчител, от една страна
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор – от
друга, Договор за потребителски паричен кредит №2906577. По силата на
този договор кредитодателят бил предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 48 165,39 лева, която сума била преведена
на 29.09.2017г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, а
кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в указаните в договора срокове и
условия, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен
1
план, неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план
размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от
главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие
на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на
която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от
датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит,
страните били постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 42826,50 лв., а общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за
кредит била в размер на 90991,89 лв., платима на 117 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, първата от които дължима на 01.10.2017г., а последната -
на 01.06.2027г., съгласно погасителния план. Твърди се от ищеца, че
длъжниците по кредита били уведомени за предсрочната му изискуемост на
17.03.2023г., чрез ЧСИ ********, с район на действие Окръжен съд - Хасково.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит ОУ, при
забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият
дължал на кредитодателя и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, и на това основание на длъжника било начислено и
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 5540.93 лв. за
периода от 02.05.2020г. до датата на входиране на задължението в съда. На
18.11.2020г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил сключен индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., по силата на
който вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, било
прехвърлено в полза на ищеца. Длъжниците били уведомени по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането и за предсрочната му
изискуемост от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с
уведомителни писма с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2906577 и изх.№ УПЦ/УПИ-
С-СД-УКФ/2906577 – двете от дата 09.03.2023г., които били изпратени на
17.03.2023г. на кредитополучателя и на поръчителя чрез ЧСИ ********, с
район на действие ОС-Хасково. Въпреки това, ищецът посочва, че с исковата
молба също представял заверени копия от уведомленията за извършената
цесия и за предсрочната изискуемост на вземането, които моли да бъдат
връчени като приложения към исковата молба, позовавайки се на практиката
на ВКС, съгласно която, ако към исковата молба по иск на цесионера било
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
2
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за
длъжника и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от
значение за спорното право. За вземането си ищецът подал заявление по чл.
410 от ГПК срещу длъжниците В. Д. П. и Ц. С. П., по което било образувано
ч.гр.д. № 1109/2023 г., по което съдът издал Заповед за изпълнение.
Длъжникът Ц. С. П. подала възражение срещу заповедта, в резултат на което
за ищецът възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
положителен уновителен иск срещу нея. Предвид изложеното, се иска от съда
да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на
ответницата, че в качеството си на поръчител по договор за кредит № 2906577
от 29.09.2017г., дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 17208.89
лева, представляващи частично претендирана главница по неплатени месечни
погасителни вноски за периода от 01.05.2020г. до 01.02.2024г. по договор за
потребителски паричен кредит № 2906577, по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост на дата 17.03.2023г.; сумата от 2449.58 лева
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 17.03.2023 г.; сумата от
5340.93 лева - обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
погасяване на дълга. В условията на евентуалност, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата, в качеството й на поръчител по
процесния договор за кредит, да заплати на ищеца сумите, както следва:
сумата от 17208.89 лева - представляващи частично претендирана главница по
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 01.05.2020 г. до
01.02.2024 г. по договор за потребителски паричен кредит № 2906577; сумата
от 2449.58 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до
17.03.2023 г.; сумата от 6723.49 лева - обезщетение за забава за периода от
02.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба до окончателното погасяване на дълга. Заявява, че с
настоящата искова молба, относно предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове, уведомява ответницата за предсрочната изискуемост.
Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото
исково производство разноски. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на разноските на ответницата за адвокатско
възнаграждение.
Ответницата счита предявените главен и евентуални искове за
допустими, но неоснователни. Оспорва същите изцяло – както по основание,
така и по размер, както и твърдяната дата на настъпване на предсрочна
3
изискуемост на кредита. Възразява, че искът срещу ответницата е заведен след
изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и
оспорва твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила на
твърдяната дата - 17.03.2023г. От своя страна поддържа, че отговорността й в
качеството на поръчител е отпаднала, тъй като към датата на подаване както
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, така и към датата на подаване на исковата молба, правото на кредитора
да ангажира отговорността на поръчителя било преклудирано. От
приложените към исковата молба писмени документи се установявало, че
кредитното задължение било в трайна забава от 01.05.2020г., като това
обстоятелство се установявало от приложения към исковата молба
погасителен план, видно от който остатъкът от главница по кредита към
01.05.2020г. бил в размер на 42 862,41 лева. На следващо място сочи, че на
18.11.2020 г. бил сключен Договор за цесия, по силата на който вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу В. Д. П. било прехвърлено
на ищеца именно с размер на главница 42 862,41 лева. Така, според
ответницата към датата на цесията, когато били извършени счетоводни
операции и при цедента и при цесионера, падежът на главното задължение
бил факт, като първоначалният кредитор - цедента, прехвърлил на цесионера
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД цялото задължение по главница.
Освен това, от уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СД-УКФ/29/09/577 от
15.12.2020г., приложено към исковата молба с адресат Ц. С. П., за което
липсвали данни/доказателства за получаването му, било видно, че „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
уведомява, че към 15.12.2020 г. задължението възлизало на 47 227,1 3лева,
вкл. 42 862,41 лева главници или - цялата остатъчна главница по кредита. Това
обстоятелство отново доказвало, че към 15.12.2020г., предвид изискуемостта
на цялата главница, кредиторът бил приел, че е настъпил падежа на главното
задължение. Поддържа се, че според теорията и съдебната практика
отговорността на поръчителя отпадала, ако кредиторът в шестмесечен срок от
падежа на главното задължение не предяви иск срещу главния длъжник, като
срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД бил преклузивен и с изтичането му се
прекратявало поръчителството по право. При уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различен падеж,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД започвал да тече от настъпване
изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотезата на предсрочна
изискуемост. В тази връзка ответницата категорично оспорва твърденията в
исковата молба, че длъжникът В. П. бил уведомен за предсрочната
изискуемост чак на 17.03.2023г. и че това е датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. От своя страна тя твърди, че длъжникът В. П. бил
уведомен за цесията и предсрочната изискуемост още в края на 2020 г., което
4
обстоятелство според нея се прикривало от ищеца. В подкрепа на твърденията
си представяла четири броя разписки, видно от които било, че длъжникът В.
П. от 06.08.2021г. плащал вече по сметка на цесионера суми в размер на 400
лева във всяка от разписките. Като основание за плащането било записано
„задължение по кредит номер 1168743“. Посочен бил размер на задължението
по кредита от 50 350, 29 лева към 06.08.2021 г., която сума се формирала като
сбор от вноски с настъпил и ненастъпил към 06.08.2021 г. падеж, съгласно
погасителния план към договора за кредит, т.е. - цялото задължение било
превърнато в предсрочно изискуемо. От горното следвало, че длъжникът В. П.
бил уведомен, поради което според ответницата възможната най-късна дата на
уведомяването му за цесията и за предсрочната изискуемост била 06.08.2021 г.
и предсрочната изискуемост била настъпила най-късно на 06.08.2021 г., от
която дата започнал да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Така,
срокът за предявяване на иск срещу главния длъжник В. П. бил изтекъл на
06.02.2022г., а първите действия срещу него били предприети към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК - 30.05.2023г. - повече от година след изтичане на преклузивния
шестмесечен срок, предвиден в чл.147 от ЗЗД. С оглед на това се поддържа, че
отговорността на ответницата като поръчител била отпаднала, а предявените
искове били неоснователни. Освен тези съображения, се посочва и
допълнително, че към датата на сключване на процесния договор за кредит
ответницата и кредитополучателя по същия В. П. били съпрузи, но с влязло в
сила на 19.03.2019 г. Решение № 182/19.03.2019 г. по гр. дело № 2799/2018г. по
описа на PC - Хасково, бракът им бил прекратен с развод по взаимно съгласие,
като съдът утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, с което
страните били постигнали съгласие, че кредитополучателят поема изцяло
задължението да заплаща паричното задължение по процесния договор за
потребителски паричен кредит, за което ответницата уведомила писмено
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 06.08.2019 г. След
уведомяването му същият не бил отговорил, нито предприел действия, с които
да се обезпечи по друг начин изпълнението на задължението по кредита.
Отбелязва също, че към датата на уведомяването, все още не били налице
притеснителни обстоятелства по обслужването на кредита и същият бил
редовен, но въпреки че не бил обвързан от споразумението между бившите
съпрузи, коректното поведение на кредитора изисквало да се съобрази с
обичайната практика на банките да предприемат действия, с които да заменят
отговорността на поръчителя било с друг поръчител или с друг подходящ вид
обезпечение на кредита. На следващо място, ответницата поддържа, че
цесионерът и ищец в настоящото производство премълчавал неизгодни за
него факти и обстоятелства, настъпили след цедиране на процесното вземане,
а именно - че действителната дата на уведомяване на длъжника П. за цесията
5
и предсрочната изискуемост предхождала значително във времето твърдяната
за такава в исковата молба, както и съществуването на допълнителни
споразумения/анекси, договорени и сключени между ищеца и длъжника П.
след цедиране на вземането, по които ответницата не се задължавала по
никакъв начин. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искови претенции изцяло като неоснователни и да й присъди разноски по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1109/2023г. по описа на Районен съд -
Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство.
Видно от същото е, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на
30.05.2023г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Д. П. и длъжника Ц. С. П. /ответницата
в настоящия процес/, за сумите от 17 208.89 лева – частично претендирана
главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 01.05.2020г.
до 01.02.2024г. по Договор за потребителски паричен кредит № 2906577,
сключен на 29.09.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
първия длъжник като кредитополучател и втория – като поръчител,
вземанията по който са прехвърлени въз основа на Индивидуален договор за
продажба и прехъврляне на вземания /цесия/ от 18.11.2020г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. на
заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; 2 449.58 лева –
възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 01.05.2020г. до 17.03.2023г.;
5 340.93 лева – обезщетение за забава за периода от 02.05.2020г. до
30.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 499.99 лева за държавна такса и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
448/01.06.2023г., срещу която в законния срок е възразила длъжникът Ц. С. П..
След дадени от съда указания, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е
предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията,
предмет на заповедта.
На 29.09.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в
качеството на кредитор, В. Д. П. в качеството на кредитополучател и
ответницата Ц. С. П. като поръчител е бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 2906577, който наред с Общите условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева, Погасителен план за потребителски
кредит № 2906577/29.09.2017г., са представени по делото и от тях е видно, че
6
имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради
което същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018г. /в сила до 31.12.2020г./ и с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.11.2020г. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на дружеството ищец „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред
които и спрямо кредитополучателя В. Д. П. и поръчителя Ц. С. П.
/ответницата по делото/.
С пълномощно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да
уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
Представено е по делото и Потвърждение за извършената цесия на
парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД, с което „Уникредит Кнъсюмър
Файненсинг“ ЕАД потвърждава извършената цесия на всички вземания,
цедирани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от
18.11.2020г., с подробно индивидуализирани парични вземания, описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия.
С Уведомление № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2906577 от 06.03.2023г. за
извършено прехвърляне на вземания ищецът, в качеството си на пълномощник
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е уведомил кредитополучателя
В. Д. П. за извършената цесия, като го е приканил в срок до 15 дни от
получаване на писмото-покана да погаси дължимата сума към „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД или да се свърже с тях на посочен телефон. С
посоченото писмо кредитополучателят е бил уведомен, че поради просрочие и
неплащане на погасителните вноски по Договор за кредит №
2906577/29.09.2017г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от
датата на получаване на настоящото уведомително писмо. Писмото е
връчено на адресата лично на 17.03.2023г. чрез ЧСИ ********, с район на
действие – Окръжен съд – Хасково.
Уведомление № УПЦ/УПИ-С-СД-УКФ/2906577 от 06.03.2023г., със
същото съдържание, е било изпратено и до ответницата в настоящия процес –
Ц. С. П., като няма данни за връчването му на адресата.
До кредитополучателя В. Д. П. и поръчителя по кредита – Ц. С. П., са
били изпратени Уведомителни писма, изх. № УПЦ-П-УКФ/2906577 от
7
24.11.2020г. и изх. № УПЦ-П-СД-УКФ/2906577 от 15.12.2020г., за които няма
данни по делото за получаването им от адресатите, с които писма „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД ги уведомява, че към 24.11.2020г., респ. към 15.12.2020г., задължението
възлиза на 47060.05 лева за кредитополучателя В. П. и 47227.13 лева за
поръчителя Ц. П.. От съдържанието на писмата става ясно, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем.
От ответницата бяха представени като писмени доказателства по делото
Разписка № 0400013620192160 от дата 06.08.2021г. за заплатена сума в размер
на 400 лева, издадена от „Изи Пей“ АД, Разписка № 0400013917791435 от дата
20.09.2021г. за заплатена сума в размер на 400 лева, издадена от „Изи Пей“
АД, Разписка № 040001415919225 от дата 25.10.2021г. за заплатена сума в
размер на 400 лева, издадена от „Изи Пей“ АД, Разписка № 0400014407602249
от дата 29.11.2021г. за заплатена сума в размер на 400 лева, издадена от „Изи
Пей“ АД. Сумите са плащани в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД от клиент В. Д. П., като е посочено основание за плащане: “Задължение
по кредит номер 1168743“.
С влязло в сила Решение № 182/19.03.2019г., постановено по гр.д. №
2799/2018г. по описа на Районен съд – Хасково, е прекратен с развод
сключения на 29.01.1995г. в гр.Хасково граждански брак между Ц. С. П. и В.
Д. П., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. С решението е
утвърдено постигнатото между страните споразумение и е допусната промяна
във фамилното име на съпругата Ц. С. П., която след прекратяване на брака
ще носи предбрачното си фамилно име П..
По делото бе изготвено заключение от вещо лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, като на голяма част от въпросите вещото
лице не е успяло да отговори, тъй като не са му били предоставени документи,
както от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, така и от третите,
неучастващи по делото лица – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Уникредит Булбанк“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предмет на делото е предявен главен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за подадено възражение от длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение.
Разгледан по същество главният иск е неоснователен,
8
като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 29.09.2017г. е бил сключен от В. Д. П. в
качеството на кредитополучател и Ц. С. П. като поръчител, от една страна и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор – от
друга, Договор за потребителски паричен кредит №2906577.
По делото се спори относно относно датата, на която длъжникът В. Д. П.
е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, като твърденията на
ищеца са в насока, че надлежното съобщаване е извършено на датата
17.03.2023г., а твърденията на ответницата са, че това е станало в края на
2020г., като възможната най-късна дата на уведомяване на длъжника В. Д. П. е
06.08.2021г.
Безспорно, съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били
налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От
този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е
и началният момент на течението на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД
и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че последното плащане в „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е извършено на 01.09.2020г., в размер на 510 лева, като с
постъпилата сума е извършено погасяване на вноската с дата 01.04.2020г. Така
кредитът е бил в забава по отношение на главницата от 02.05.2020г.
При тези данни по делото, макар ищецът и третите, неучастващи по
делото лица, да препятстваха събирането на нужни за изясняване на спора
доказателства, съдът счита, че обективните предпоставки за обявявяване на
кредита за предсрочно изискуем са били налице към датата 02.05.2020г. Видно
от приложения Погасителен план към договора, остатъкът от главница по
кредита към 01.05.2020г. е в размер на 42 862.41 лева. Именно с този размер
на главницата е прехвърлено вземането на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД срещу В. Д. П. на ищеца „Агенция за събиране на
9
вземания“ ЕАД с Договора за цесия, сключен на 18.11.2020г., което още
веднъж подкрепя извода на съда, че към датата на цесията задължението по
процесния кредит е било отнесено като предсрочно изискуемо със
съответната счетоводна операция при кредитора. След датата на цесията
/18.11.2020г./ като предсрочно изискуемо е било осчетоводено придобитото
вземане и при ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който факт, на
основание чл.161 от ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото, съдът приема
за доказан, доколкото страната създаде пречки за събиране на допуснати
доказателства и въпреки многократно даваните от съда указания, не
предостави необходимата за отговор информация на вещото лице.
Видно от Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-СД-УКФ/2906577 от
15.12.2020г., за което няма данни по делото за получаването му от адресата Ц.
С. П., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД уведомява, че към 15.12.2020г. задължението
възлиза на 47 227.13 лева, включително начислена лихва за просрочие, т.е.
задължението включва и цялата остатъчна главница по кредита в размер на
42 862.41 лева. Казаното още веднъж потвърждава извода на съда, че към
15.12.2020г. кредитът вече е бил предсрочно изискуем, като разбира се, както
вече бе посочено по-горе, той е бил предсрочно изискуем към датата
02.05.2020г.
В случая релевантно е съобщението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на длъжника В. Д. П., тъй като именно той е страна по
договора за кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Според съда длъжникът е уведомен за цесията и предсрочната изискуемост с
Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-УКФ/2906577 от 24.11.2020г., макар по
делото да не се представиха от ищеца данни за получаването му. Недоумение
буди фактът, че за посоченото уведомително писмо не се представиха
доказателства дори, че са правени опити за връчването му чрез частен съдебен
изпълнител, който да е посещавал адреса на длъжника, респ. да не го е
намерил, като е залепил уведомление за явяване в кантората на ЧСИ в
двуседмичен срок. Не се представи и Протокол, с който ЧСИ, след като е
констатирал горното, да е приел, че уведомителното писмо е редовно връчено
или не, при излагане на съответните съображения във всяка една от двете
насоки. Не бе посочен и съответния съдия-изпълнител, чрез който е направен
опит за връчване на уведомителното писмо, обявяващо цесията и
предсрочната изискуемост на длъжника, за да може съдът служебно да изиска
нужните данни.
Ето защо и с оглед представените от ответницата по делото Разписка №
0400013620192160 от дата 06.08.2021г. за заплатена сума в размер на 400 лева,
издадена от „Изи Пей“ АД, Разписка № 0400013917791435 от дата 20.09.2021г.
10
за заплатена сума в размер на 400 лева, издадена от „Изи Пей“ АД, Разписка
№ 040001415919225 от дата 25.10.2021г. за заплатена сума в размер на 400
лева, издадена от „Изи Пей“ АД, Разписка № 0400014407602249 от дата
29.11.2021г. за заплатена сума в размер на 400 лева, издадена от „Изи Пей“
АД, които суми са плащани в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД от клиент В. Д. П., съдът приема, че длъжникът В. Д. П. е уведомен както
за цесията, така и за предсрочната изискуемост, преди 06.08.2021г., на която
дата е първото плащане в полза на цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по кредита, който вече е с нов номер – 1168743 и в размер на
50 350.29 лева, т.е. в размер на предсрочно изискуемото задължение.
Основният въпрос при защита на поръчителя е свързан с установяване
на началния момент, от който започва да тече шестмесечният срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД при наличието на договор за кредит и погасителен план, в който е
уговорено връщане на предоставената парична сума, лихвите и разноските
при разсрочени плащания от страна на кредитополучателя. В т.4б от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК на
ВКС, се прие, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен. За
разлика от погасителната давност, с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство.
В Тълкувателно решение № 5/21.01.2022г. по тълк. д. № 5/2019г.,
ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост.
В настоящия казус дори и да се приеме, че не преди, а най-късно на
датата 06.08.2021г. длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита, срокът за предявяване на иск срещу него е изтекъл на 06.02.2022г.,
поради което подаденото на 30.05.2023г. заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, е подадено след изтичане на преклузивния
шестмесечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Казаното налага извода, че
отговорността на поръчителя /ответницата по делото Ц. С. П./ е отпаднала,
поради което предявения срещу нея главен иск за признаване за установено, че
дължи на ищеца в качеството си на поръчител по Договор за потребителски
паричен кредит № 2906577 от 29.09.2017г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и В. Д. П. като кредитополучател и Ц. С. П. като
поръчител, следните суми: сумата от 17208.89 лева - частично претендирана
главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 01.05.2020г.
до 01.02.2024г.; сумата от 2449.58 лева - възнаградителна лихва за периода от
11
01.05.2020г. до 17.03.2023г.; сумата от 5340.93 лева - обезщетение за забава за
периода от 02.05.2020г. до 30.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2203г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 448/01.06.2023г., издадена по Ч.гр.д. № 1109/2023г. по описа на РС –
Хасково, следва да се отхвърли.
Доколкото се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалните искове, съдът дължи произнасяне по същите:
Осъдителните искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД
съдът намира също за недоказани, а оттам и за неоснователни, като
съображенията са същите, които бяха изложени по-горе. Съединените при
условията на евентуалност осъдителни искове са предявени след изтичане на
преклузивния шестмесечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което
отговорността на ответницата като поръчител е отпаднала. Правно
ирелевантно за настоящия казус е обстоятелството, че с исковата молба
ищецът уведомява ответницата за предсрочната изискуемост на кредита. От
значение е само фактът, че в преклузивния шестмесечен срок по чл.147, ал.1
от ЗЗД, започнал да тече най-късно на 06.08.2021г., кредиторът не е предявил
иск срещу длъжника и с изтичането му на 06.02.2022г. ответницата, като
поръчител, вече не остава задължена и не дължи на ищеца връщане на сумите
по процесния договор за потребителски паричен кредит, включително
главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Ето защо,
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца в качеството си на поръчител по Договор
за потребителски паричен кредит № 2906577 от 29.09.2017г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и В. Д. П. като кредитополучател и
Ц. С. П. като поръчител, сумите, както следва: сумата от 17208.89 лева -
частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за
периода от 01.05.2020г. до 01.02.2024г.; сумата от 2449.58 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020г. до 17.03.2023г.; сумата от
6723.49 лева - обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. до
13.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.09.2023г. до окончателното й изплащане, следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата направените в настоящото производство разноски в размер на 250
лева – възнаграждение за вещо лице и 3900 лева – адвокатско възнаграждение.
В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответницата. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимото такова за процесуално
12
представителство по дело с материален интерес от 10 000 до 25 000 лева е в
размер на 1300 лева плюс – 9 % за горницата над 10 000 лева. В настоящия
случай цената на главния иск е 24 999.40 лева, като заплатеното от
ответницата възнаграждение за адвокат е в размер на 3900 лева. Ето защо,
съдът счита, че следва да се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение в пълен размер, а именно 3900 лева, който размер съдът не
намира за прекомерен, още повече, че делото се отличава с фактическа и
правна сложност, а и по същото са проведени осем съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Ц. С. П.
ЕГН **********, от ********, иск за признаване за установено, че последната
му дължи в качеството си на поръчител по Договор за потребителски паричен
кредит № 2906577 от 29.09.2017г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и В. Д. П. като кредитополучател и Ц. С. П. като
поръчител, следните суми: сумата от 17208.89 лева - частично претендирана
главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 01.05.2020г.
до 01.02.2024г.; сумата от 2449.58 лева - възнаградителна лихва за периода от
01.05.2020г. до 17.03.2023г.; сумата от 5340.93 лева - обезщетение за забава за
периода от 02.05.2020г. до 30.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2203г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 448/01.06.2023г., издадена по Ч.гр.д. № 1109/2023г. по описа на Районен
съд - Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Ц. С. П.
ЕГН **********, от ********, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, да бъде осъдена да заплати на ищеца в качеството си на поръчител
по Договор за потребителски паричен кредит № 2906577 от 29.09.2017г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и В. Д. П. като
кредитополучател и Ц. С. П. като поръчител, сумите, както следва: сумата от
17208.89 лева - частично претендирана главница по неплатени месечни
погасителни вноски за периода от 01.05.2020г. до 01.02.2024г.; сумата от
2449.58 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020г. до
17.03.2023г.; сумата от 6723.49 лева - обезщетение за забава за периода от
13
02.05.2020 г. до 13.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.09.2023г. до окончателното й изплащане, като –
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на Ц. С. П. ЕГН **********, от
********, направените по делото разноски в размер на 4150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
14