№ 92
гр. Сливница, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200597 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
СТ. Г. Г., с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Б., ж.к. “.............“ №
........ обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 587П/ 27.08.2020 г. на
Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 64, ал.4 ЗМВР и на основание чл.257, ал. 1 ЗМВР и чл.53
ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 100 лева. В жалбата са
изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят заявява, че за него
не е било възможно да изпълни разпореждането на полицеските служители за
преместване на товарния автомобил, тъй като същият е бил с повреда, която
не е могло да бъде отстранена същия ден и това е наложило да остане
паркиран пред автосервиза.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 587П / 28.07.2020 г., наказателно постановление №
587П/ 27.08.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, разпореждане от
28.07.2020 г., фиш за налагане на глоба, заповед № 8121К – 14 / 04.01.2018 г.
1
на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з – 1828 / 27.07.2017 г. на
Директора на ОДМВР – София, акт за встъпване в длъжност, показанията на
свидетелите ИВ. ЕВТ. ИВ. и З. Т. ГР.), намира следното:
На 28.07.2020 г. полицейските служители ИВ. ЕВТ. ИВ. и З. Т. ГР.
извършвали контрол на движението на територията на община Сливница.
Около 02.30 ч. на ул. „Паисий Хилендарски” забелязали товарен автомобил с
влекач с рег. № ........, прикачен с полуремарке с рег. № ........ собственост на
„В.М.“ ООД, който бил спрян за престой в лентата за насрещно движение в
посока от ул. „Кап. Р. Димитриев“ към ул. „Хан Крум“. Спрян по този начин в
тъмната част от денонощието автомобилът ограничавал видимостта на
навлизащите в завоя автомобили. Контролните органи установили, че
водачът – жалбоподателя Г. се намира в автомобила и му разпоредили устно,
а след това и писмено с разпореждане от 28.07.2020 г. да премести
автомобила, тъй като е спрян в зона с намалена видимост и създава
предпоставки за ПТП. Жалбоподателят отказал да изпълни разпорежданията,
поради което за неправилното спиране бил издаден фиш за налагане на глоба.
За неизпълнение на полицейските разпореждания за преместване на
автомобила на жалбоподателя бил съставен АУАН № 587П / 28.07.2020 г., въз
основа на който било издадено атакуваното НП № 587П/ 27.08.2020 г. на
Началника на РУ - Сливница.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. По същество жалбата е неоснователна.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР –
София съгласно заповед № 8121К – 14 / 04.01.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автокнтрольор, оправомощен
съгласно заповед № 517з – 1828 / 27.07.2017 г. на Директора на ОДМВР –
София.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
2
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание
на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата,
при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно
– в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършените административни нарушения. От
обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно
обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че не е изпълнил
отправени устни и писмени разпореждания да измести неправилно спрения за
престой товарен автомобил.
За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички
изискуеми от закона реквизити.
Не е налице несъответствие в правната квалификация на нарушението
дадена в АУАН и НП, съответно чл.64, ал.4 ЗМВР, не е налице разминаване
на словесното и цифрово описание на нарушението направено в текста на
обжалваното НП.
Приложимото в случая правило за поведение се съдържа в посочената в
АУАН и в НП норма - чл. 64, ал. 4 ЗМВР, съгласно който текст
„Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му“. Именно това правило
за поведение е директно и корелативно свързано със санкционната норма на
чл.257, ал.1 ЗМВР, в която се предвижда, че „Който не изпълни разпореждане
на орган на МВР (без оглед на формата в която е направено - писмено или
устно), направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че със
своето бездействие жалбоподателят Г. е осъществил поведение, което би
3
могло да се субсумира в състава на нарушението по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, като
не е изпълнил полицейското разпореждане дадено му устно и писмено от св.
И..
Отделно от гореизложеното в текста на НП е описано, че
жалбоподателят с деянието си отказва да изпълни устно, а в последствие и
писмено полицейско разпореждане, направено му по повод отказ да премести
неправилно спрения от него за престой товарен автомобил, който спрян в
лентата за насрещно движение, в тъмната част на денонощието, ограничава
видимостта навлизащите в завоя автомобили и създава предпоставки за ПТП.
Тази фактология е квалифицирана правилно от АНО като нарушение на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР, т.е. несъответствие на поведението му относно принципно
посочените правомощия на полицейските органи да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това
е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като
разпорежданията им се издават писмено.
В АУАН и НП са описани всички елементи от състава на нарушението,
което е визирано в коректно посочената в АУАН за нарушена разпоредба на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. В НП е посочено в какво точно се изразява
неизпълненото разпореждане, т.е. за какво точно бездействие лицето се
санкционира и при какви обстоятелства е било осъществено същото от
нарушителя – записано е, че лицето не е изпълнило отправено му устно, а в
последствие и писмено полицейско разпореждане да премести автомобила.
Изложените фактически и правни основания в административния акт са
предоставили възможност на жалбоподателя да разбере какво поведение се
очаква от него, какви права и задължения се създават с акта и съответно
правната принуда, с която са скрепени.
В хода на въззивното производство не бяха ангажирани доказателства
за изложените в жалбата твърдения за настъпила повреда на превозното
средство, довела до невъзможност същото да бъде преместено.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на
закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. Предявените
факти, за които на жалбоподателя са наложени наказания, съставляват
административни нарушения и наказващият орган при спазване на закона е
4
издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния
закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
определяне на наказанието наказващият орган е приложил правилно
разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗМВР, според която за нарушението по чл. 64,
ал. 4 ЗМВР законодателят е предвидил наказание глоба от 100 до 500 лева.
Не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение
на разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано като маловажен
случай, предвид обстоятелствата при които е извършено и не може да се
счете, че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Установеното поведение на жалбоподателя, демонстрира липса на респект и
уважение към орган, призван да пази реда, и явна необвързаност от
разпорежданията му, предвид упорития му отказ да ги изпълни.
Доколкото липсва отправено от въззиваемата страна искане с правно
основание 63, ал. 3 ЗАНН за присъждане на разноски и липсват доказателства
за направени такива, то и не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 587П/ 27.08.2020 г.,
издадено от Началника на РУ – гр. Сливница, с което на СТ. Г. Г., с ЕГН
********** със съдебен адрес гр. Б., ж.к. “.............“ № ........ за нарушение на
разпоредбата на чл. 64, ал.4 ЗМВР и на основание чл.257, ал. 1 ЗМВР и чл.53
ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
5
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6