№ 356
гр. ****, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20203100102223 по описа за 2020 година
Предявени са евентуално обективно съединени искове искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът от Д. Р. ИВ., действаща със съгласието на попечителя си
ХР. Д. Д. твърди, че ответницата ИВ. Д. К. му дължи, както следва: връщане на получените
от нея суми в размер на 59 997.50 лева и 19 218.64 евро на неосъществено основание, а
именно приживна делба на наследството на Д. Р. ИВ. по реда на чл. 77 от ЗН и в
евентуалност за връщане на получените суми като получени без основание, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковете в съда – 19.08.2020 г.
до окончателното им заплащане. Отправеното до съда искане е ответницата да бъде осъдена
да заплати на ищеца горепосочената сума. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата ИВ. Д. К., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, с който признава предявените искове. Излага се, че ответницата е готова да върне
получените от майка си суми, които последната доброволно е превела по нейните сметки,
след като се вдигне запорът върху същите. Твърди се, че не е получавана покана от ищцата
за връщане на сумите, поради което спрямо нея следва да се приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, както и че не дължи лихва за забава.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от два броя платежни нареждания от 28.07.2020 г. от сметка на Д. Р. ИВ. са
преведени сумите 59 997.50 лева и 19 218.64 евро по сметки на ИВ. Д. К. с основание на
преводите „приживна делба дарение“ /лист 6/.
С нот.акт № 125, том 4, рег. № 6992, дело № 631/03.08.2020 г. на Нотариус **** рег. №
1
549 на НК, с район на действие ВРС /листи 28 и 29/, Д. Р. ИВ. продава на ХР. Д. Д. ПИ с
идентификатор № 10135.5545.4131 по КК на гр. **** с площ от 1226 кв.м.
С нот.акт № 175, том 4, рег. № 7400, дело № 678/12.08.2020 г. на Нотариус **** рег. №
549 на НК, с район на действие ВРС /листи 31 и 32/, Д. Р. ИВ. продава на ХР. Д. Д.
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.5510.617.7.2 по КК на гр. ****, находящ се в
гр. **** с площ от 110 кв.м.
С влязло в законна сила решение по гр.д. № 2538/2020 г. по описа на ВОС, ХІІ състав
/листи 46-49/ Д. Р. ИВ. е поставена под ограничено запрещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПР. 2 ОТ ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Втората
хипотеза, предвидена в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато в момента на получаването не
съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и получаването, но
страните разумно очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване
предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване. Тук се обхващат
случаите, когато: се дава нещо в периода на преговори за сключването на договор, а
впоследствие договор не се сключва; се дава нещо по сключен договор под отлагателно
условие, което не се сбъдва; при плащане на бъдещо задължение, т. е. антиципирано
изпълнение, което впоследствие не възниква; престиране въз основа на предварителен
договор, когато не е сключен окончателният; авансово плащане по срочен договор, който
бива прекратен преди авансираните вноски да станат изискуеми.
При искове по този текст в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а
задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респективно
за задържането на полученото от него. В конкретния случай категорично се установява от
представените писмени доказателства /два броя платежни нареждания от 28.07.2020 г./,
неоспорени от страните, че Д. Р. ИВ. превежда сумите 59 997.50 лева и 19 218.64 евро по
сметки на ИВ. Д. К. с основание на преводите „приживна делба дарение“. Не се спори
между страните, че приживна делба на наследството на ищцата по смисъла на чл. 77 от ЗН
не е извършено, въпреки намеренията й в тази насока. На основание направеното от
ответника К. признание на иска съобразно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК и събрания
по делото доказателствен материал, съдът намира, че исковете на Д. Р. ИВ., действаща със
съгласието на попечителя си ХР. Д. Д. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на главния спор, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на горните суми като получени без
основание.
Ищцата е отправила искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но направените
по делото разноски не следва да й бъдат присъдени, тъй като ответницата не е станала повод
за завеждане на делото, както и още с отговора на исковата молба признава исковете. Т.е.
налице са предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на направените от ищцата
разноски в нейна тежест.
2
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, кв. „****, ет. 1 да заплати на
Д. Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****, действаща със съгласието на
попечителя си ХР. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „**** сумата 59 997.50
/петдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева и
сумата от 19 218.64 /деветнадесет хиляди двеста и осемнадесет евро и шестдесет и четири
евроцента/ евро, като дадени на неосъществено основание, а именно приживна делба на
наследството на Д. Р. ИВ. по реда на чл. 77 от ЗН, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяването на исковете в съда – 19.08.2020 г. до
окончателното им заплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
3