Р Е Ш Е Н И Е
№ 260075
/ 09.02.2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тринадесети
януари две хиляди двадесет и втора година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2639
по описа за 2021 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл.
„ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Н.Т.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ЗПЗ (***) №***, с която се
претендира да бъдат солидарно осъдени „А.Д.” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: *** и Д.С.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да му заплатят сумата от: 19 556.08 лв. – неплатена
част от дължимата цена по писмен Договор № *** за
доставка на стоки от 03.05.2018г., за която са издадени фактури № ***/***.; № ***.;
№ ****.; № ***.; № ***., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 22.02.2021г. до окончателното й изплащане и сумата от 5073,44 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва
върху главницата от 01.08.2018г. до 19.02.2021г.,
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: между страните съществували трайни търговски
отношения съобразно формален договор за
продажба на стоки.
Уговорените количества били доставяни от продавача - ищец на купувача – ответник
срещу стокова разписка, като за всяка доставка ищецът издавал съответна
фактура. Твърди се, че ищецът е изправната страна в правоотношението, като е
доставил на ответника в гр. *** стоките посочени в гореизброените фактури, но
купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за плащане на цената. Съгласно чл.4, ал. 3 от Договора, с подписването му солидарният длъжник Д.А. „...встъпва в изпълнението
на задълженията на Купувача по този договор и се задължава солидарно с Купувача
за изпълнение на задължението му за заплащане на
стойността на всяка доставка на стоки, осъществена в изпълнение на настоящия
договор….“. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник Д.С.А., който изразява становище, че искът е неоснователен. Оспорва наличието на договор
за продажба относно описаните в приложените фактури стоки, а евентуално оспорва
да са получени от дружеството -ответник. Твърди, че подписите положени в
стоковите разписки не са от лице, което е служител на дружеството или
упълномощен негов представител. Оспорва уговорката за поемане на солидарна
отговорност като противоречаща на закона или добрите нрави, или поради
невъзможен предмет.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – договор № **** за доставка на стоки от
03.05.2018г.; фактури № ***.; №***.; №***.; № **** №***. със
стокови разписки към тях; 2 бр покани за доброволно
плащане ведно с придружително писмо и констативен протокол, дневник за покупки на търговец „А.Д.“ ЕООД за месеци
юни и юли 2018г., се установява, че: на 03.05.2018г между „Н.Т.“ ООД като продавач
и „А.Д.“ ЕООД като купувач бил сключен писмен договор за продажба на стоки. Съгласно т. 4.3 от договора Д.А. встъпил
в изпълнението на задълженията
на Купувача по договора и се задължава
солидарно за заплащане на стойността
на всяка доставка на стоки по него. „Н.Т.“
ООД издал на 31.05.2018г
и на 16.06.2018г. общо пет броя фактури с
получател „А.Д.“ ЕООД за
доставка на индивидуално изброени алкохолони и безалкохолни напитки. От доставчика били издадени и разписки за получаване на стоките, които били
разписани от неизвестно лице в графата получател. Тези фактури били осчетоводени от
получателя „А.Д.“ ЕООД чрез отразяването им в дневника му за покупки, декларирането им в НАП и ползването на данъчен кредит за
тях.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният главен иск e с правно основание чл. 327 ал.1 вр.
чл. 318 ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД, а акцесорният за
обезщетението за забава е с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите
на закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично
потребление и купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза. Договорът за продажба между търговци е неформален,
двустранен и възмезден
договор. Т.е., за неговата валидност законът не изисква
писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане
съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно
действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за
купувача да плати цената им. Страните са юридически лица регистрирани в
Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е
търговска по своя характер, поради което в отношенията
им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
От гореизложеното е видно, че уважаването на
процесните искове е обусловено от установено от ищеца наличие на валидно облигационно
правоотношене между страните по силата на сключен
между тях договор за покупко-продажба
на стоки описани във фактури с № ***.; № ***., № *** г;
№ ***., както и че ги и е доставил на
ответника, който ги е приел; редовно воденото си счетоводство и
осчетоводяването им от него и ответното дружество. Респективно, следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено
и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена
по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства, а солидарния длъжник - фактически
обстоятелства обосноваващи твърденията му за нищожност
на уговорката за встъпването му в дълга.
ВРС намира, че от обсъдените по-горе доказателства по делото, се установи наличието на сключен
между страните формален /писмен/
договор за периодична търговска продажба на стоки – алкохолони и безалкохолни напитки, като съществените реквизити на отделните доставки са индивидуализирани в приложените фактури (страни, вещи, количество, цена, дата на
доставка, падеж на плащането). С решения, постановени
по реда на чл.290 ГПК - пр. решение №*** от ***. по гр.д. №***. на ВКС, решение № ***.
по т.д. ***. на ВКС, ІІ т.о., решение №*** по т.д. ***. на ВКС, І т.о., решение
*** от 27.03.2009г. по т.д. №***. на ВКС, ІІ т.о., решение №***. по т.д. №***.
на ВКС, ІІ т.о. и др., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство
за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по
вид стойност, начин на плащане,
наименованията на страните
и време и място на издаване. На още по-силно основание фактурата е годна да индивидуализира предмета на
вече сключен писмен договор касаещ периодични
доставки.
Съдът намира, че
се установи и изправността на ищеца-продавач по този договор. Не е спорно по делото, а и от
представените документи от НАП се установява осчетоводяването от ответното
дружество по съответния нормативно уреден ред на
всички гореописани фактури в дневника му за покупки, като е ползван данъчен кредит за посочените в тях суми.
Отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването
им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (в
този смисъл са решения № *** г. по
т. д. № *** г. на ВКС, № *** г. по т. д. № *** г. на ВКС и др.).
Съдът не възприема твърденията на ответника за липса на
търговска продажба относно сочените от ищеца стоки или евентуално липсата на доствката им, доколкото приемането от него на издадените за тях фактури, обуславя извод за наличието на трайни търговски взаимоотношения
между страните и на мълчание, равнозначно на приемане на предложението на ищеца за продажба на
процесните стоки по смисъла на чл. 292 ал. 1 ТЗ. Предложението на продавача по тези търговски
отношения, изложено в издадените от него фактури, които представляват и покана
за плащане на точно индивидуализирани стоки, не само, че не е било отхвърлено от купувача
веднага след тяхното получаване, а е било прието чрез конклудентни действия по
осчетоводяването им и ползване на данъчен кредит за тези стоки. Липсва твърдението или доказване от ответника, че е платил задължението си по тези фактури.
Въз основа
на изложените правни доводи, съдът намира, че за ответното дружество е възникнало съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1
от ТЗ задължението да заплати уговорената цена за
описаните във фактурите и разписките към тях стоки, поради което предявеният
срещу него иск следва да се уважи изцяло.
Следва на основание чл. 121 ЗЗД да се ангажира и солидарната отговорност
на другия ответник, която е уговорена изрично в писмен договор, носещ неговия
подпис. Не е налице законова забрана за поемане на солидарна отговорност
относно задължение по договор за продажба, като е налице и годен предмет на
това задължение – плащане на цената за закупени стоки. На това основание не са
налице предпоставките по чл. 26 ал. 1 пр. 1 и ал. 2 пр. 1 ЗЗД обуславящи
нищожност на уговорката за солидарното задължаване на ответника–физическо лице.
Твърдението за противоречието на тази уговорка с добрите нрави /чл. 26 ал. 1
пр.3 ЗЗД/ е бланкетно и неподкрепено с конкретни
обстоятелства от обективната действителност, поради което също е неоснователно.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 2255 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „А.Д.” ЕООД, ЕИК: ****, с адрес: *** и Д.С.А., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Н.Т.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
ЗПЗ (***) №*** на основане чл. 327 ал.1 вр. чл. 318 ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД сумата от 19 556.08 лв. – неплатена част от дължимата цена по писмен Договор № *** за доставка на
стоки от 03.05.2018г., за която са издадени фактури № ***.; № ***.; № ***.; № ***.
и № ***., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване
на иска – 22.02.2021г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 5073,44 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.08.2018г. до 19.02.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „А.Д.”
ЕООД, ЕИК: *** и Д.С.А., ЕГН ********** да заплатят на „Н.Т.“ ООД, ЕИК *** сумата от 2255 лева - разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: