Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........град Шумен, 17.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд,
в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №179 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз
основа на касационна жалба на „Т.К.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез пълномощник
адвокат А. Т. при САК, редовно упълномощен, срещу Решение №82/25.08.2022 г. на РС
град Велики Преслав, постановено по АНД №370/2021 г. по описа на същия съд.
Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди, че вмененото на дружеството нарушение не е
установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както и са
налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. На сочените основания
касаторът отправя искане за отмяна на атакувания съдебния акт и на потвърденото
с него Наказателно постановление, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски и пред двете инстанции.
Ответната страна Директор на РД за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „КП“ при КЗП, редовно
призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище по спора
от процесуален представител ст. юрисконсулт В. П., редовно упълномощена, в
което са изложени твърдения за неоснователност на касационната жалба и предлага
Решението на РС град Велики Преслав, като правилно и законосъобразно, да бъде
оставено в сила, както и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
120.00 лв.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище за законосъобразност и правилност на обжалвания
съдебен акт и предлага атакуваното Решение на РС град Шумен да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
С атакуваното
решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № В – 0047280/20.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
за области Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.45 ал.1 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на касатора „Т.К.” ЕООД *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл.5 ал.1 във вр. с
ал.2 от ЗПК. НП е издадено въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение №К-0047280/16.09.2021 г. от
компетентно длъжностно лице при КЗП за това, че
при извършена проверка на 18.06.2021 г. в обект на касатора - офис, находящ се
в град Велики Преслав, ул. „Б.С.” №***
, на таен клиент не е предоставена
под формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/ информация за
потребителските кредити, съгласно Приложение №2, съобразно чл.5 ал.2 от ЗПК.
Посочено е, че е издаден документ, съдържащ информация за искания кредит, но
под формата на идентификационни данни и данни за контакт с кредитора, и този
формуляра не съдържа информация относно упражняване правото на отказ от
договора – срока за упражняване на това право; адресът на който следва да се
изпрати уведомлението; последици от неупражняване на това право. Не съдържа
информация и за наличието на извънсъдебни способи за предаване на рекламация и
за търсене на обезщетение от страна на потребителя, както и начинът за достъп
до тях. С оглед на това е прието, че предоставения формуляр не покрива
изискванията на СЕФ по смисъла на приложение №2 към чл.5 ал.2 от ЗПК, с което касаторът
е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1 във вр. с ал.2 от ЗПК.
В хода на съдебното производство, с оглед
събраните по делото доказателства, които решаващият съд е преценил както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, по
категоричен начин е установено, че към момента на извършване на проверката, а
именно на 18.06.2021 г., касаторът е предоставил на таен клиент документ – приложен по делото, съдържащ преддоговорна
информация, във който обаче не се съдържат всички данни, съобразно приложение
№2 към чл.5 ал.2 от ЗПК и в частност не съдържа информация относно упражняване
правото на отказ от договора – срока за упражняване на това право, адресът на
който следва да се изпрати уведомлението, последици от неупражняване на това
право, както и не съдържа информация и за наличието на извънсъдебни способи за
предаване на рекламация и за търсене на обезщетение от страна на потребителя,
както и начинът за достъп до тях. Установено е, че този документ е предоставен
след като са били вече предоставени общите условия за получаване на
потребителския кредит, искане за отпускане на кредит, въпросник, декларация,
както и данните на потребителя.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на НП и съответно налагащи отмяната му. Съдът е формирал и правен
извод относно безспорната установеност на нарушението, осъществяващо
административнонаказателния състав по чл.45 ал.1 от ЗПК във вр. с чл.5 ал.1 и
ал.2 от ЗПК. За да достигне до този извод, мотивирал го да потвърди обжалваното
НП, районният съд е подложил на съвкупен анализ събраните пред него писмени и
гласни доказателства, както и относимата правна уредба, заключавайки, че касаторът
е бил длъжен да предостави, съгласно чл.5 ал.1 от ЗПК, на потребителя Стандартен
европейски формуляр, който следва да съдържащи цялата преддоговорната
информация по ал.2 на чл.5 от ЗПК – Приложение №2, и след като не го е предоставил
е осъществило описаното в НП нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се
споделят от настоящата касационна инстанция.
Следва да се посочи, че всички възражения,
наведени в касационната жалба, са били предмет на проверка пред въззивната
инстанция, като решаващият съд по всяко едно от твърдените процесуални
нарушения и по отношение доказаност на процесното нарушение, е изложил подробни
и законосъобразни изводи, които се подкрепят от доказателствата и закона.
Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия
съд, то в настоящото решение не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на
основание чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на атакуваното решение. Само следва да се добави, че при
липсата на част от преддоговорната информация в СЕФ правилно е прието от
наказващия орган, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл.5 ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗПК. Безспорно е поискано сключване на Договор за потребителски
кредит, поради което е следвало да бъде предоставен коректно попълнен Стандартен европейски формуляр, преди потребителят да
е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит. Очевидно в случая е бил
осъществен състава на нарушение, което налага извод за осъществена състав на
нарушение по чл.45 ал.1 от ЗПК във вр. с чл.5 ал.1 във вр. с ал.2 от ЗПК. Не са налице
основания да се приеме, че деятелността носи по-ниска степен на обществена
опасност от другите подобни нарушения, поради което не би могло да бъде
кредитирано становището на касатора, обосноваващо приложимост на института на
„маловажния случай” на административно нарушение.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че районният съд е постановил законосъобразно и правилно
решение, съобразено изцяло с процесуалния и материалния закон, както и със съдопроизводствените
правила, поради което Решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, ведно с приложен списък за разноски,
съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗП сумата в
размер на 80.00 лв.
Водим от горното, Шуменският административен
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №82/25.08.2022
г. на Районен съд град Велики Преслав, постановено по АНД №370/2021 г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА „Т.Кредит” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.С.Я., да
заплати на Комисията за защита на потребителите град София, представлявана от
Председателя, сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 17.11.2022г.