ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
23.12.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и
трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
при участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Камелия
Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 490 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 2 НПК и е образувано по молба от Б.Я.И.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени
документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на
Затвора, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на И..
В съдебно заседание осъдения
поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора Враца
изразява становище, че предложението е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, поради липса на предпоставките за УПО.
Врачански окръжен съд след като се запозна
с молбата на осъдения, с приложените към нея писмени доказателства и като съобрази
становищата на страните, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
С Протоколно определение от 05.03.2020
г., постановено по НОХД № 85/2020 г. и имащо значение на влязла в сила присъда,
РС Лом е осъдил И. на 1 година и 1 месец "лишаване от свобода", при
първоначален "строг" режим на изтърпяване, за извършено от него
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 5, във вр. с
чл.194, ал.1 НК,ал.2, вр. с ал.1 НК.
Осъденият е започнал да търпи
определеното му наказание на 13.03.2020 г., като до момента фактически е
изтърпял 9 месеца и 10 дни, от предварително задържане му се зачита 1 ден, а от
работа са зачетени 3 месеца или общо 1 година и 11 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 19 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал.
1, т. 2 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди и индивидуален план за
изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и
превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка
е бил установен висок риск от рецидив - 93 т.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени – криминално минало – многократно осъждан,
основно за користни престъпления, с ранни девиантни прояви, като има налагана
присъда и за блудство и за шофиране без СУМПС; отношение към правонарушението – омаловажава реализираното
поведение, като е отчетна нагласата да подражава към користен модел на
поведение; начин на живот и обкръжение
– податлив е на негативно влияние, склонен е да действа безразсъдно и необмислено, от ранна детска възраст е в
среда от криминално проявени лица; междуличностни
проблеми – лесно изпада в състояние на гняв, склонен е към прояви от
агресивен характер, с нисък праг на самоконтрол; умения за мислене - не
разпознава проблемите, липсва способност за адекватното им разрешаване, склонен
да повтаря допускани в миналото грешки.
Рискът за вреди към служителите на
Затвора и към останалите лишени от свобода е отчетен в средни стойности и е обусловен
от импулсивността и склонността на лишения от свобода И. към прояви на вербална
и физическа агресия.
Рискът от суицид и самоувреждане е
със средни стойности, с оглед извършен суициден опит при престоя му в ЗОЗТ
"Бойчиновци".
Рискът от вреди за обществото е бил
определен като среден, като е обусловен от обстоятелството, че И. е осъждан за
сексуално посегателство и за шофиране без СУМПС.
В първоначалния план на присъдата като
постижими цели и задачи, на които следва да се наблегне за корекция и
подобрение, са били заложени преценка на минало поведение, формиране на основни
умения за справяне с житейски ситуации, приучване към системно полагане на труд
и спазване на установените в Затвора правила.
При изготвяне на междинната оценка
на промените в профила на нуждите, настъпили по време на изпълнение на
наказанието е отчетено, понижение на стойностите на риска от рецидив на 89
точки, но въпреки това се запазва висок.
Като дефицитни зони отново са маркирани "Криминално минало",
"Отношение към правонарушението", "Междуличностни умения" и
"Умения за мислене".
Рискът от вреди е запазил
първоначално отчетените стойности.
Според ИСДВР, в
резултат на индивидуално-корекционна работа в И. са настъпили промени в зоните
на "начин на живот и обкръжение" и "трудова заетост".
Отчетено е, че той е започнал да подбира лицата от кръга си на общуване,
дистанцира се от лишени от свобода с деструктивни прояви. При престоя си в
затвора е заявил желание за трудова ангажираност, с цел уплътняване на
свободното си време.
В доклада обаче е
посочено, че лишения от свобода И. не винаги е ограничавал поведението си
съобразно изискванията и порядъка в контролираната среда. Склонен е да реагира с
вербална агресия, тъй като смята, че са му били засегнати интересите. Преведен
е от ЗОЗТ "Бойчиновци" в корпуса на Затвора – Враца.
При престоя си в
пенитенциарното заведение И. не е наказван, награждаван е със Заповед
1638/28.07.2020г. на Началника на Затвора с "Писмена похвала" за
добре свършена работа по време на трудовата му ангажираност на основание чл.80
от ЗИНЗС като строител.
Завършил е успешно специализирана индивидуална програма
"Живот на свобода" в период от 19.11.2020г. до 26.11.2020г.
Крайната оценка на
затворническата администрация обаче е, че лишеният от свобода все още не е дал
категорични доказателства за промяна на поведението си, в съответствие с
установените правила и норми. Податливостта му на негативно влияние на
криминалните среди е индикация за продължаване на престъпната му дейност след
освобождаването му от затвора, поради което е заявено, че не отговаря на
изискванията за условно-предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание
за извод, че към настоящия момент с поведението си лишеният от свобода И. все
още не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно
чл. 439а НПК.
Факт е, че полага известни усилия за промяна, тъй като има примерно
поведение, не е допуснал нарушения на режимните изисквания, трудово ангажиран
е, но те не са достатъчни за формиране на извод, че е дал категорични
доказателства за своето поправяне. Тези общи положителни прояви следва да бъдат
съпътствани и с прояви на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване
на законите. Все още у него липсва устойчива мотивация за промяна в поведението
и начина на мислене, не е изградил критично отношение към извършеното
престъпление. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а
дефицитите в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене са
същите, както и в началото на неговото наказание. Поправянето поначало изисква
завършен превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно
отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е
показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че в бъдеще няма да има
каквито и да е противоправни прояви.
В случая лишеният от
свобода продължава да не осъзнава в необходимата степен тежестта на извършеното
престъпление и не е формирал критично отношение, със само оправдателни нагласи
е и все още не е склонен да промени в позитивен аспект вижданията и принципите
си.
Приложените мерки за корекция не
са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията
му в контролирана среда. По отношение на него следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот. Оценката му на риска от рецидив запазва
високите си стойности и то в контролирана среда.
Имайки предвид
горното, от всички данни по делото може да се направи единственият извод, че е
налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно
освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно
убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б.Я.И., роден на ***
год. гр. Лом, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от определеното му наказание лишаване от свобода, постановено
с
протоколно определение 05.03.2020 г., по НОХД № 85/2020 г., по опис на РС Лом, с остатък 19 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: