№ 3668
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110132248 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e осъдителен иск с правна квалификация чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./
вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „Дженерали Застраховане” АД твърди, че на 11.03.2016 г., в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Рилски“ и бул. „Шести септември“, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил
марка ........, рег. № ................ Поддържа, че вредите са на стойност 741,70 лева, в който
размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът „ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс груп“” АД е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.
Твърди, че след покана е погасена чрез прихващане само част от дължимата сума в размер
на 536,84 лева. Претендира остатък от 150 лева, заедно със законната лихва от 08.06.2021 г.
до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп“” АД оспорва механизма на ПТП,
като поддържа, че не е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования при него автомобил. Счита, че не всички вреди, описани в исковата молба,
са в причинна връзка с процесното ПТП, както и че платеното от ищеца обезщетение
надхвърля размера на действителните вреди. Оспорва размера на ликвидационните
1
разноски. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
За възникване на регресното вземане по чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ е необходимо да
се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
последният носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 20.08.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
11.03.2016 г., в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Рилски“ и бул. „Шести септември“,
между товарен автомобил марка „.......“, с рег. № ..............., застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско”, и товарен автомобил марка „.......“, рег. № .........,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП,
което е покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 741,70 лева, както и че ответникът е погасил
регресния дълг за сумата до 536,84 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано.
Съдът счита, че извършеното от ответника частично плащане в погашение на процесния
дълг съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени в
основанието на вземането. Съдът кредитира напълно това извънсъдебно признание,
включително като съпостави същото със събраните по делото доказателства - двустранния
протокол за ПТП, който може да послужи за установяване механизма на ПТП, доколкото е
частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса, и няма нарочен за
процеса характер; заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК, съгласно което всички обезщетени от ищеца вреди са настъпили вследствие от
описаното в двустранния протокол събитие.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че
на 11.03.2016 г., в гр. Пловдив, товарен автомобил „.......“, рег. № ......... се движи по бул.
„Руски“; в района на кръстовището с бул. „Шести септември“ водачът реализира ПТП със
спрелия пред него на червен сигнал на светофарната уредба товарен автомобил марка „.......“,
рег. № ................ Според настоящия състав на съда събитието е настъпило поради
поведението на водача на лек автомобил „.......“, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
1 и 2 ЗДвП и не е управлявал автомобила със скорост, позволяваща му да контролира
движението на автомобила, да намали скоростта и да избегне удара.
2
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното /доколкото не
се твърди и установява обратното/ и противоправно поведение на водача на застрахованото
при ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на
застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 679,93 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размер на
вредите. На основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Сумата 15 лева,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 694,93 лева.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил сумата от 536,84 лева. Ето защо искът
за разликата от 150 лева следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, за в размер на 300 лева /50 лева за държавна
такса, 150 лева - депозит вещо лице, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп“” АД, ЕИК ......... да заплати на
„Дженерали Застраховане” АД, ЕИК ............. на основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./
вр. чл. 45 ЗЗД сумата 150,00 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на
товарен автомобил марка „.......“, модел ...... рег. № ..............., причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.03.2016 г., в гр. Пловдив, заедно със
законната лихва от 08.06.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 300.00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4