РЕШЕНИЕ
№ 21193
гр. С., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110125808 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Р. З. срещу *** АД, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
4510 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди –
направени в периода от *** г. до *** г. разходи за лекарствени средства, за силна храна
/усилена диета/, за болногледач, закупуване на титаниева плака, за медицински транспорт до
лечебните заведения и рехабилитации, вследствие на ПТП от *** г., ведно със законната
лихва от датата на заявяване на претенцията пред застрахователя - *** г. до окончателното
плащане.
Ищецът А. З. твърди, че на *** г. около *** часа, в гр. С., с посока на движение от
ул. „***“ към ул. „***“, е настъпило ПТП по вина на водача Й. К. Е., която при управление
на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, е предприела маневра за ляв завой, без
да пропусне движещия се по път с предимство мотоциклет „***“, управляван от него.
Твърди, че вследствие на произшествието е получил телесни увреждания – контузия на
коремната стена, счупване на гръдната кост в областта на процесус ксифоидеус, счупване на
долна челюст с дислокация на фрагментите, полифрагментна фрактура на илиачната кост,
счупване на 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра вдясно вентрално, множество открити кървящи
рани по цялото тяло, голяма разкъсно-контузна рана на шията, множество открити рани на
главата, разкъсно-контузни рани на ментуима, подкожен оток в лява зигоматична област,
контузионно огнище в белия дроб - в лява плеврална кухина се скенира аехогенен излив с
ширина базално по скапуларна линия 5 мм., наддиафрагмално е налице излив с ширина 14
мм., фрактури с дистален край на улната и радиуса с дислокация на фрагментите в ляво,
трахеостомна канюла на нивото на ТХ3-4, оклузия на двете зъбни редици, застойни промени
в бял дроб, прекъснати екстензорни сухожилия на пръстите на ниво над екстензорния
ретинакулум- собственото сухожилие на показалеца, общото екстензорно сухожилие на
пръстите и на малкия пръст, които са станали причина да бъде откаран ***, където е
проведено лечение. Сочи, че във връзка със същото е направил разходи, както следва: за
закупуване на лекарства в периода *** г. до *** г. в размер на 300 лв.; за силна храна
1
/усилена диета/ в периода от *** г. до *** г. в размер на 1080 лв./ 180 лв. месечно или по 6
лв. на ден/; за болногледач в периода от *** г. до *** г. в размер на 600 лв. /по 200 лв.
месечно/; за закупуване на титаниева плака за дистален радиус кат № G161хТ00 на *** г. в
размер на 1660 лв.; за медицински транспорт от *** до село *** на *** г. в размер на 70 лв.;
за рехабилитационни процедури в периода от *** г. до *** г. в размер на 600 лв./ 20 сеанса/;
за транспорт в периода от*** г. до *** г. в размер на 200 лв. Поддържа, че ответникът в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
ПТП водач, следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в
общ размер на 4510 лв., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че към *** г. е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген Поло“,
с рег. № ***. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно
– следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил Фолксваген
Поло“, с рег. № ***. Навежда довод за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е
управлявал мотоциклет „***“, с несъобразена скорост. Оспорва вида и характера на
причинените вреди, причинната връзка между тях и процесното ПТП от *** г. Оспорва
началната дата на претенцията за законна лихва. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял телесни увреждания, за лечението на които да е направил
твърдяните разходи в претендирания размер, които са били необходими за лечението и
възстановяването му.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и сочените от него
обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на мотоциклет
„***“, управляван от ищеца А. Р. З., и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***,
управляван от Й. К. Е.; че между водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***
и ответника е съществувало валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От приетия като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП № *** от ***
г., изготвен от мл. Инспектор при отдел „***“ – ***, се установява, че на посочената в него
дата около *** часа е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ***, управляван от Й. К. Е., движейки се по ул. „***“ с посока
от ул. „***“ към ул. „***“ и в района на бензиностанция „***“, находяща се на № ***,
предприема маневра за завиване наляво и реализира ПТП с насрещно движещия се в права
посока мотоциклет „***“, управляван от А. Р. З.. Протоколът е съставен от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието,
поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е
удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС,
участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
2
мястото на произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и
обвързва съда с материална доказателствена сила. По отношение на описания от
съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена
сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко,
поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на
произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от
съда ( в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК,
I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по
т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г.
по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на
ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
др.).
По делото са приобщени материалите по административно-наказателната преписка
по описа на отдел „***“ при ***, от които се установява, че във връзка с ПТП от *** г.,
документирано с горния констативен протокол, на А. Р. З., е съставен АУАН № ***/*** г. за
допуснато нарушение на чл. 175, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, въз основа на който е издадено
наказателно постановление № *** г. С постановление от *** г. по пр.пр № *** г. по описа на
СРС на основание чл. 9, ал. 2 НК е отказано да се образувано досъдебно производство.
Установява се, на следващо място, от приложените по делото писмени доказателства,
че във връзка с процесното ПТП е било образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. С постановление от *** г.
наказателното производство по д.п. № *** г. по описа на ***-***, пр.пр. № *** г. по описа
на СРС, било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НК.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Д. Н. и Й. К. Е., и е изслушано
заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
От показанията на св. А. Н., се установява, че същият е очевидец на процесното ПТП.
Разказва, че се движел по ул. „***“ в посока от метростанция „***“ към площада на кв.
„***“. Преминавайки трамвайните линии, видял тъмносин „Фолксваген“ да прави забранен
ляв завой. В този момент в дясната страна на автомобила се ударил моторист. В резултат на
удара водачът на мотоциклета изхвърчал на 3-4 метра и паднал по лице на асфалта.
Свидетелят слязъл от колата и заедно с други случайни минувачи преместили водача на
тревата до бензиностанцията, след което повикали линейка. Посочва, че времето било
хубаво и слънчево. Уточнява, че лекият автомобил се движел от метростанция „***“ и
предприел маневра за ляв завой. Добавя, че мотоциклетистът се движел с около 50-60 км.ч.,
бил облечен с тениска и в ръката си държал каска. Не си спомня дали управлявания от него
мотор е имало фар.
Свидетелката Й. Е., водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***,
разказва, че се движела по ул. „***“, и искала да направи ляв завой, за да се прибере вкъщи,
Спряла, за да пропусне движещ се от ляво автомобил. След това погледнала надясно и
видяла, че идва моторист, но по нейна преценка бил далеч, поради което предприела
маневрата завиване наляво. Твърди, че почти се била изнесла, когато мотористът се ударил
между предната и задната дясна врата на управлявания от нея лек автомобил. Не си спомня
как е бил облечен мотористът, но посочва, че държал каската в ръката си. Добавя, че
пътното платно било с две ленти за движение, като едната е била заета от паркирани
автомобили. Пътната маркировка в района била изтъркана, а пътните знаци – за път с
предимство за направо.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което съдът след преценка
3
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява следната фактическа обстановка: На *** г., около *** часа, лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ***, се движи по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към ул. „***“,
и в района пред бензиностанция „***“, водачът предприема маневра за завой наляво, при
която реализира ПТП с движещия се срещу него направо мотоциклет „***“. Съгласно
експертното заключение мотоциклет „***“ се е движел в посока срещу лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № *** на около 7,2 метра от левия край на платното за движение и
на около 0,2 метра от осевата линия, разделяща двете посоки за движение. Според
експертното мнение от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Фолксваген
Поло“, с рег. № ***, е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП
ако е изчакал преминаването на мотоциклета през кръстовището и след това е предприел
маневра за завой наляво или ако се е съобразил с указанията на пътен знак Г1- „Движение
само направо след знака“ и е продължил движението си направо. Водачът на мотоциклет
„***“ не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като при
извършване на маневрата за завой наляво лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, се
е намирал в опасната му зона за спиране. Експертът изяснява, че водачът на мотоциклета се
е намирал на около 19,61 метра от мястото на удара в момента, в който е възприел
извършващия пред него маневра за завой на ляво лек автомобил „Фолксваген Поло“ и
съответно е предприел маневра задействане на спирачната система на мотоциклета. Според
констатациите в заключението, платното за движение на ул. „***“ в района на процесното
ПТП се състои от четири ленти за движение, по две за всяка посока, като двете посоки за
движение са разделени помежду си с двойна непрекъсната линия, а лентите за движение за
всяка от посоките с единична прекъсната. От страна на водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ***, непосредствено преди мястото на удара, се наблюдават
пътни знаци Б3 – „Път с предимство“ и Г1 – „Движение само направо след знака“.
Съобразно доказателствата по делото и установените увреждания, експертът е приел, че
скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, е била в
порядъка на 21 км/ч., а скоростта на мотоциклета преди настъпване на инициалния удар –
около 52,13 км/ч. Вещото лице е отбелязало, че опасната зона на спиране на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ***, при движение с 21 км/ч е 9,47 метра, а на „***“ – при
движение с 52,13 км/ч е 33,40 метра. При установените данни вещото лице е заключило, че в
момента, в който водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *** е предприел
маневрата за завой наляво, мотоциклет „***“, се е намирал на около 19,61 метра, т.е. лекият
автомобил се е намирал в опасната зона на мотоциклета.
От изложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за настъпване
на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, който е
нарушил разпоредбите на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП.
Противоправността на поведението на водача на застрахованото при ответника МПС се
изразява на първо място в нарушаване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП,
според която при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. На следващо място водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *** е
извършил нарушение и на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, тъй като по делото
беше установено, че е предприел маневра ляв завой при двойна непрекъсната линия
съдържаща забрана да се застъпва или пресича.
При този извод на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, изразяващо се в движение на управлявания от
ищеца мотоциклет с несъобразена скорост, което съдът намира за неоснователно. Това е
така, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
твърдението, че управляваният от ищеца А. З. мотоциклет „***“ се е движил с несъобразена
скорост, а съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест ответникът
4
дължи пълно и главно доказване. Напротив, от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, се установява, че мотоциклет „***“ се е движел в рамките на максимално
допустимата скорост за движение в населено място. Този извод на съда не се опровергава
от приобщените по делото материали по административно-наказателната преписка по
отношение на ищеца А. З., доколкото съставеният му АУАН № ***/*** г. и издаденото въз
основа на него наказателно постановление № *** г. не санкционират нарушение за негово
поведение, което да е от естество да рефлектира върху механизма на настъпване на
процесното ПТП, а управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Това
обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като няма отношение към начина на реализиране на
инцидента.
Липсват доказателства и че с поведението си водачът на мотоциклет „***“ пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като е управлявал
мотоциклета без включени светлини за движение през деня.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца
при твърдението, че същият е управлявал мотоциклета без защитна каска. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо
е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В случая, действително от
показанията на разпитаните по делото свидетели А. Н. и Й. Е., се установява, че ищецът е
управлявал мотоциклета без поставена на главата предпазна каска, като същата ищецът
държал в ръката си. В същото време, въз основа на заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза се установи, че и при използването на каска е възможно
да настъпят травми в областта на скулата и брадичката, тъй като някои модели каски не ги
покриват. Ето защо, при съобразяване на тези изводи на експерта съдът намира, че не би
могло да се обоснове категоричен извод, че липсата на предпазна каса е допринесло за
настъпване на получените от ищеца телесни увреждания.
При това положение на по-нататъшно изследване в настоящото производство
подлежи въпросът относно наличието на причинна връзка на твърдяните увреждания с
процесното ПТП от *** г., причинната връзка на направените разходи с вредите от него,
както и на колко се равнява стойността им.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.
М. З. и е изслушано и прието без оспорване заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Свидетелят Р. М. З., баща на ищеца, разказва, че след инцидента на *** г.
състоянието на сина му било много тежко - четиридесет дни бил в кома, тазът, ребрата и
челюстта, четири прешлена и лявата ръка били счупени. След като ищецът бил изписан от
болницата на *** г. по препоръка на лекаря и при нужда ищецът приемал болкоуспокояващи.
Свидетелят твърди, че около три месеца купувал *** за болката. Отделно купувал памперси,
мокри кърпи. Поддържа, че заради счупената челюст, се налагало ищецът да приема по-
течна храна, заради което свидетелят ходил на пазара в кв. „***“ и купувал хранителни
продукти от производител - сирене, кашкавал, яйца, домашни кокошки. Твърди, че за
продуктите давал около 200 лв. на месец. Свидетелства още, че водил сина си на
рехабилитации в кв. „***“, за които *** покрила 10 рехабилитации, а останалите 20 ги
платил свидетелят. За да се придвижват от кв. „***“ до кв. „***“, използвали такси, за което
плащали по 15 лв. в посока. За нараняването на ръката закупили титаниева плака още в
болницата. Отделно, след прибиране на ищеца вкъщи, наели санитар от болницата, който му
сменял памперси и му помагал в обслужването. Санитарят идвал около 3 месеца във времето
от 09:00 часа до 17:00 часа, за което свидетелят заплащал по 200 лв. на месец.
Съдът, преценявайки показанията на свидетеля Р. З., с оглед разпоредбата на чл. 172
5
ГПК, счита същите за достоверни единствено в частта, в която същият изнася пред
първоинстанционния съд, че във връзка с процесния инцидент са закупени титаниева плака,
памперси, мокри кърпи и обезболяващи средства – ***, тъй като само в тази част
показанията на свидетеля съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и частично показанията на свидетеля Р. З. по отношение на твърденията му
за проведени рехабилитации с оглед представените писмени документи - фактура №
***/***г. и фискален бон от *** г. и заключението на съдебнк-медицинската експертиза. В
останалата част, съдът намира показанията му за недостоверни, неубедителни и
неподкрепени с други събрани по делото доказателства, като същите създават впечатление,
че не възпроизвеждат правдиво факти от обективната действителност. Ето защо показанията
на свидетеля Р. З. в тази част, съдът оценява като такива, които не могат да служат като
достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на
представените медицински документи, от което се установява, че в резултат на ПТП от *** г.
ищецът А. Р. З. е получил следните увреждания: лицева травма – наличие на множество
разкъсно-конрузни рани в областта на брадичката, лява скула и шията, наличие на подкожен
оток в лявата скулна област, счупване с разместване на кондиларния израстък на долната
челюст в дясно; шийна травма – разкъсно-контузна рана на шията 5-7 см; закрита гръдна
травма – охлузване на гръдния кош в дясно, контузия на белите дробове,
пневмомедиастинум, частичен пневмоторакс (излив на въздух в спедостението и в гръдната
кухина), счупване на ребра в дясно – 4-то, 5-то, 6-то и 7-то, счупване на мечовидния
израстък на гръдната кост; закрита коремна травма – счупване на крилото на таза в ляво;
травма на крайниците – счупване на костите на лявата предмишница в китката и счупване
на тялото на лявата лакътна кост в горната трета, разкъсване на сухожилията на мускулите,
разгъващи пръстите на лявата ръка в областта на китката, като всички увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия. Според
вещото лице, придвижването при такава травма е невъзможно да стане с градски транспорт,
а е изисквало медицински такъв. Експертът изяснява, че травмата на таза и на лявата ръка е
изисквала чужда помощ, поради трайно затруднение движението на лявата ръка, което е
водело до затруднение и в ежедневното обслужване поне за 14-18 седмици и по отношение
на таза трайно затруднение движението на долен крайник за 3 месеца, като последното е
изисквало и постелен режим. Според експертното мнение за травмата на лявата ръка е била
наложителна рехабилитация. Вещото лице посочва още, че в домашни условия на ищеца
вероятно са давани болкоуспокояващи. За зарасналата трахеостомна рана е изписан
медикамента „***-спрей“, който е подходящ и за всички обработени рани. Експертът
посочва още, че при такава травма е било желателно приемането на „силна храна“ за по-
бързото възстановяване, а счупената челюст е налагала за около 1-1,5 месеца и прием на по-
течна храна. Съдът кредитира заключението по съдебномедицинската експертиза, тъй като
същото е обективно изготвено от специалист в съответната област, като вещото лице е
отговорило изцяло на поставените задачи.
Ето защо, при съобразяване на данните, отразени в медицинските документи по
делото – епикриза от *** г., амбулаторен лист от *** г., фактура № **********/*** г. и
фискален бон от *** г., фактура № ***/*** г. и фискален бон от *** г., фактура № *** г. и
фискален бон от *** г., и 7 бр. фискални бонове, изслушаното и прието без възражение от
страните заключение по съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на
свидетеля Р. З., съдът приема, че в следствие на процесното ПТП от *** г. на ищеца А. Р. З.
са причинени множество увреждания, за лечението на които е било необходимо направата на
част от описаните в исковата молба разходи.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че необходимите разходи във връзка с
травмите на ищеца в резултат на процесното ПТП от *** г. са следните: за закупуване на
титаниева плака за дистален редиус в размер на 1660 лв., за медицински транспорт в размер
6
на 70 лв., за 5 бр. процедури за рехабилитация в общ размер на 460 лв., както и по 6 бр.
фискални бонове, с изключение на 2 от тях – фискален бон от 06.11.2022 г. за сумата от 7,99
лв., и част от разходите, обективирани във фискален бон от *** г., а именно - за закупуване
на лекарствата амлопин, беталок и тритейс. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията му, че са направени разходи за силна храна
/усилена диета/ в размер на 1080 лв., за болногледач в размер на 600 лв., и за транспорт в
размер на 200 лв.
Следователно, предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2322 лв., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4510 лв., следва да бъде отхвърлен.
За разлика от КЗ (отм.), новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая, ответният
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е бил уведомен за претенцията на
увреденото лице, включваща разходите, чието обезщетяване се претендира по настоящото
дело, най-късно на *** г., видно от входящия номер в горния десен ъгъл на молбата на
ищеца (л. 17 от делото), т. е. това е датата на извънсъдебно предявяване на претенцията му,
поради което *** АД дължи законна лихва считано от тази дата, както се претендира и от
ищеца. Ето защо, посочената по-горе сума следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на заявяване на претенцията пред ответния застраховател - *** г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с уважената част от предявения иск, тъй като той не претендира и не доказва
извършването на такива.
Ищецът е представляван от адв. С. Н.а, която е осъществявала безплатна правна
помощ по делото. Последната претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. (в относимата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция ДВ, бр. 68 от 2020 г.) и при
съобразяване на уважената част от исковете, е в размер на 532,20 лв., което на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника *** АД се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В производството ответникът е направил
разноски в общ размер на 960 лв., от които от които 400 лв. – депозит за САТЕ, 300 лв. –
депозит за СМЕ, 60 лв., - депозит за свидетел, и 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно
7
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът *** АД има
право на разноски в размер на 465,74 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 87,52 лв. и депозити за САТЕ и СМЕ, платени от
бюджета на съда в размер на 242,57 лв., или общо сума в размер на 330,06 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.
78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозити
за СМЕ, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, да
заплати на А. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 2322 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени в периода от *** г. до *** г. разходи за
лекарствени средства, закупуване на титаниева плака, и за медицински транспорт до
лечебното заведение, вследствие на ПТП от *** г., ведно със законната лихва от датата на
заявяване на претенцията пред застрахователя - *** г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 2322 лв. до пълния предявен размер от 4510
лв.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, да
заплати на адв. С. Н.а от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 532,20 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
ОСЪЖДА А. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „***, да заплати на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 465,74 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в
размер на 330,06 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8