РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120102708 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД против Ф. Й. Б., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от
ГПК.
С определение № 1030/02.06.2021 г. съдът е назначил особен представител на
госпожа Б. на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв с определение № 1373/23.06.2021
г. е назначен адв. Ц.М., който депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество моли съда
да постанови решение, с което уважи исковете и присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира
за установено следното:
През 2007 г. ответникът Ф. Й. Б. придобива чрез договор за покупко-продажба
поземлен имот в гр. ***, представляващ ***, в кв. 28 по плана на града с площ 340 кв.м.,
който е с административен адрес гр. ***, ул. ***. За този обект ответникът е клиент на
ищцовото дружество с клиентски номер ***.
За периода 30.12.2019 г. – 28.05.2020 г. за собствения на ответника обект е доставена
електрическа енергия общо в размер на 1145,08 лева, за което се издадени 5 фактури,
първата от дата 12.02.2020 г., а последната от дата 15.06.2020 г. Сумите по фактурите не са
платени.
На 19.01.2021 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу госпожа Б. за следните суми: 1145,37 лева, главница за незаплатена
електрическа енергия по фактури, издадени за периода 12.02.2020 г. – 15.06.2020 г. за
1
клиентски номер *** за обект в гр. ***, ул. ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане; 24,08 лева, представляваща сборна
мораторна лихва върху главницата по всяка една фактура от падежа на същата до 20.07.2020
г., както и разноски. Първоначално по това заявление е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г.
по описа на РС – Велико Търново, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС –
Бургас, пред който е образувано ч. гр. дело № ****/2021 г. по описа на този съд. По това
дело на 15.03.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, коригирана с разпореждане от
26.10.2021 г., с която е уважено заявлението за всички вземания, включително и за
вземането за мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. – 20.07.2020 г. Тъй като длъжникът е
уведомена за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява
установителни искове, по които е образувано настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
По силата на законовата уредба продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител (субектът по чл.94а, респективно по чл.95 от Закон за енергетиката), а
купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – Закон за енергетиката).
След измененията на Закона за енергетиката (за краткост ЗЕ) през 2012 г. битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. с изм. от
ДВ бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия
и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ се отнася и за правоотношението
по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството
на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“ и
друго не е уговорено с крайния снабдител – аргумент от Решение № 205 от 28.02.2019 г. по
гр. д. № 439/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Установи се, че ответникът е титуляр на право на собственост върху електроснабден
поземлен имот, находящ се в гр. ***, ул. ***, за отчетния период 30.12.2019 г. – 28.05.2020
г. По делото липсват доказателства ответникът да притежава и друг имот в гр. ***, поради
което следва да се приеме, че ***, в кв. 28 по плана на града с площ 340 кв.м., е с
административен адрес именно гр. ***, ул. ***.
Не е спорно между страните, че операторът е изпълнил задължението си да достави
електрическа енергия, което, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на
ответника, в качеството й на потребител, да заплати доставената услуга. Без значение е
обстоятелството дали „друго“ лице фактически е „изразходвало електрическата енергия“,
тъй като няма доказателства друго лице, различно от ответника, да притежава вещни права в
имота (например вещно право на ползване).
Според Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД (за краткост ОУ) клиентът заплаща доставената електрическа енергия
веднъж месечно, като неполучаването на фактура за дължима сума, не го освобождава от
задължението му да заплати стойността на електроенергията в срок, който е посочен в
график за плащанията на интернет страницата на дружеството.
Ето защо дружеството ищец има вземане срещу ответника за сумата от 1145,08 лева
главница за доставена електрическа енергия за отчетен период 30.12.2019 г. – 28.05.2020 г.,
за което са издадени фактури в периода 12.02.2020 г. – 15.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
19.01.2021 г. до окончателното й изплащане. Искът следва да бъде уважен в този размер и
2
отхвърлен за разликата от 0,29 лева, тъй като това не е стойност на доставена електрическа
енергия.
По отношение на иска за присъждане на мораторна лихва:
Първата от издадените фактури, а именно тази от дата 12.02.2020 г., е с падеж
02.03.2020 г., т.е. ответникът изпада в забава от 03.03.2020 г.
Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой
28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава,
както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и
изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са
възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да
се начислява лихва за забава върху дължима сума за доставена електрическа енергия.
В този смисъл, вземане за мораторна лихва следва да се признае за периода от
03.03.2020 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 20.07.2020 г., като изчислено
от съда на основание чл.162 от ГПК то е в размер на 24,08 лева, в който е и предявен искът,
поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, тъй като искът за
главница е уважен частично.
Ищцовото дружество има право на разноски в заповедното производство, като е
направило такива в размер на 75 лева. С оглед изхода от спора ответникът дължи на
дружеството за това производство разноски в размер на 74,98 лева.
Дружеството представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК (л.77 от исковото
производство), като претендира такива в исковото производство, включващи,
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, доплатената държавна такса в размер на 75 лева, заплатени
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лева и възнаграждение
за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза в размер на 200 лева. С оглед изхода
от спора ответникът дължи на дружеството разноски в исковото производство в размер на
674,83 лева.
Ответникът също има право на разноски, но не е направил искане за присъждането
им, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Ф. Й. Б., ЕГН – **********, дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК – *********, сумата от 1145,08 лева (хиляда сто
четиридесет и пет лева и осем стотинки), представляваща стойност на доставена
електрическа енергия за периода 30.12.2019 г. – 28.05.2020 г., за което са издадени фактури в
периода 12.02.2020 г. – 15.06.2020 г. за клиентски номер *** досежно обект в гр. ***, ул.
***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 19.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
****/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за разликата над
признатото вземане до пълния претендиран размер от 1145,37 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Ф. Й. Б., ЕГН – **********, дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК – *********, сумата от 24,08 лева (двадесет и
четири лева и осем стотинки), представляваща лихва забава за периода от 03.03.2020 г. до
3
12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 20.07.2020 г. върху дължимата главница за
доставена електрическа енергия от 1145,08 лева, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № ****/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
установителния иск за мораторна лихва за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА Ф. Й. Б., ЕГН – **********, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК – *********, сумата от 74,98 лева (седемдесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело № ****/2021 г. по
описа на БРС, и сумата от 674,83 лева (шестстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и
три стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)________
Вярно с оригинала! ММ
4