Решение по дело №218/2025 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 1952
Дата: 20 юни 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Вилиана Върбанова
Дело: 20257200700218
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1952

Русе, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ХРИСТО СТОЯНОВ МАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА канд № 20257200600218 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „ЕКСТРИЙМ 87“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, чрез процесуален представител, против решение № 85/18.02.2025 г., постановено по АНД № 1971/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено НП № 791646-[рег. номер]/10.10.2024 г. издадено от директора на офис за обслужване – Русе в ТД на НАП – Варна, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. С решението „Екстрийм 87“ ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на НАП, направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. В жалбата се твърди, че за периода 30.10.2022 - 12.11.2022 година са извършени ел. услуги на немско дружество, за които са издадени фактура №1/06.12.2022 г. на стойност 12208 евро и фактура №2/06.12.2022 г. на стойност 15568 евро. Фактурите са платени на 07.12.2022 г. по сметка на дружеството, като са били включени в ГДД вх.№1800И0509330/29.05.2023 г., в компетентната ТД на НАП - град Варна, офис Русе за финансовата 2022 година. Сочи, че е допусната техническа грешка при въвеждането им и от това, че са били без ДДС, са влезли в следващия отчетен период, а именно януари 2023 година, като след установяване на техническата грешка, със заявление 22175/05.11.2024 г. е била направена корекция в справката-декларация с вх.№ ДДС.1800-2258703 от 14.02.2023 г. Поддържа, че дружеството не е извършвало дейност през 2023 г., няма регистрирани продажби, данъчният финансов резултат е нула и поради това не се дължи корпоративен данък. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП, алтернативно ако съдът приеме, че има извършено административно нарушение се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директор на офис обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Сочи, че финансовият резултат за 2023 година трябва да е нулев, като сделките трябвало да бъдат отразени за 2022 година, но относно какъв е финансовият резултат за 2023 година не е била извършвана проверка, а извършената корекция след издаване на НП, не рефлектирало върху обстоятелството, че има извършено нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд, както и потвърденото с него НП, следва да бъдат отменени.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е основателна.

От фактическа страна районният съд е приел, че „ЕКСТРИЙМ 87“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Я. М. М., като данъчно задължено юридическо лице, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2023 г. в компетентната ТД на НАП - гр. Варна, офис Русе, в законоустановения срок до 30.06.2024 г. Коригиращи две справки декларации са били подадени след горепосочения срок - на 05.11.2024 г. Тези обстоятелства са били констатирани от служители на ТД на НАП – Варна, офис Русе след извършване на служебна проверка на 24.07.2024 г., въз основа на която бил съставен акт за установяване на административно нарушение N°[рег. номер]/22.08.2024, въз основа на който е издадено обжалваното пред РРС наказателно постановление.

За да потвърди този санкционен акт районният съд е приел, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Приел за доказано, че дружеството е осъществило административното нарушение за което административнонаказващият орган правилно и в съответствие със закона е наложил наказание с НП и че случаят не е маловажен.

Решението на въззивната инстанция е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

При преценката обаче дали е налице неизпълнение на административно задължение от страна на касатора, съдът съобрази разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, установяваща изключение за лица, които не са извършвали дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. В наказателното постановление липсват твърдения дружеството да е извършвало дейност през 2023 година и да е отчело приходи или разходи, като по делото не са приложени и доказателства в тази насока.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са тези предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, "стопанска дейност" е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.

От страна на НАП е приета корекция на задължението във връзка със Справка – декларация за ДДС за отчетни периоди месец 12/2022 г. и 01/2023 г., с което са коригирани данните от представената декларация от дружеството за данъчен период 01/2023 г., видно от която дружеството не е осъществявало стопанска дейност през отчетния период, що се отнася до дейностите облагаеми с ДДС /л. 22 от въззивното дело/ и следователно за него не е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО на посоченото по - горе основание - чл. 92, ал. 4, пр. 2 от ЗКПО.

По посочените съображения настоящата касационна инстанция счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като лицата неизвършващи дейност през съответната година не са задължени да подават годишна данъчна декларация. Като е стигнал до изводи различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

По въпроса за разноските:

От страна на касационния жалбоподател са сторени разноските във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представения договор за правна защита и съдействие на л. 23 от въззивното дело. Разноските в настоящото производството са в размер на 300 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на л.7 от делото, за което договорът служи като разписка за платената сума.

Въпреки основателността на касационната жалба, на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, тъй като с поведението си той е станал причина за издаването на наказателното постановление от страна на административно-наказващия орган. Коригиращите справки-декларации са били подадени след датата на издаване на процесното наказателно постановление, а именно на 05.11.2024 г., поради което АНО, не е могъл да има знанието, че сделките се отнасят за предходния отчетен период – 2022 г. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, направените разноски следва да останат в тежест на касационния жалбоподател.

Така мотивиран на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 85 от 18.02.2025 г., постановено по АНД № 1971/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 791646-[рег. номер]/10.10.2024 г. издадено от директора на офис за обслужване – Русе в ТД на НАП – Варна, с което на „ЕКСТРИЙМ 87“ ЕООД, за нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: