РЕШЕНИЕ
№ 3797
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203167 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. Д. чрез процесуалния си
представител срещу наказателно постановление № 22-4332-
027704/03.01.2023г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното
наказателно постановление на 15.10.2022г., около 11,05 часа, в гр.София,
ж.к.” Връбница”, по ул.“Росна китка“ към бул.”Бели Дунав” и до бл.635,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауд А4“, с ДК № , служебно
дерегистриран поради изтекла задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и поради тази причина - без да е регистриран по надлежния ред.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
1
депозира жалба с твърдения за незаконосъобразност – твърди, че в нарушение
на задължението на административнонаказващия орган по чл.143, ал.10 ЗДвП
да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на
регистрацията на МПС, на водача ва процесното МПС било наложено
административното наказание. Оспорва правилността на наказателното
постановление и на второ самостоятелно основание – разпоредбата била
приложима спрямо собственика на МПС, а в случая собственик на лек
автомобил „Ауд А4“, с ДК № била К В А. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателно постановление № 22-4332-027704/03.01.2023г.
на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба на основанията, въведени с нея и
моли наказателното постановление да бъде отменено. Представя писмена
защита.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от придружително писмо УРИ № 433200-17461 /15.02.2023г.
на СДВР, наказателно постановление № 22-4332-027704/03.01.2023г. е
връчено на нарушителя на 01.02.2023г. Жалбата е депозирана в деловодството
на СДВР на 08.02.2023г. – в законния срок, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 15.10.2022г., около 11,05 часа, Д. А. Д. управлявал лек автомобил
лек автомобил „Ауд А4“, с ДК № в гр.София, ж.к.” Връбница”, по ул.“Росна
китка“ към бул.”Бели Дунав”. Преминавайки до бл.635, водачът на лекия
автомобил бил спрян за проверка от свидетеля Д. Д. Т. и от Марио И.
Грънчаров – полицаи при 09 РУ-СДВР. Проверяващите установили, че лекият
автомобил бил служебно дерегистриран поради изтекла задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Свидетелят Т. съставил Акт
заустановяване на административно нарушение № 768561 /15.10.2022г., в
2
който посочил няколко нарушения на ЗДвП като едно от тях субсумирал под
правната норма на чл.140, ал.1, предл.1 ЗДвП. Акт заустановяване на
административно нарушение № 768561/15.10.2022г. бил връчен на Д. А. Д. на
датата на съставянето му без възражение от страна на нарушителя.
Била образувана пр.пр.№ 50690/2022г. по описа на Софийска
районна прокуратура за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2
вр. ал.1 НК.
С постановление от 02.12.2022г. Софийска районна прокуратура се
произнесла с отказ от образуване на наказателното производство срещу Д. А.
Д. за престъпление по чл.345, ал.2 НК, като със същото постановление било
дадено указание към Началника на СДВР- да се прецени следва ли да бъде
търсена административна отговорност от извършителя на деянието.
След изпращане на пр.пр.№ 50690/2022г. по описа на Софийска
районна прокуратура на полицейския орган било преценено, че е налице
административно нарушение и въз основа на материалите по преписката било
издадено наказателно постановление № 22-4332-027704/03.01.2023г. от
Началник група СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на водача
на лекия автомобил била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Съдът приема:
Наказателно постановление № 22-4332-027704/03.01.2023г. е
издадено от компетентно лице, видно от Заповед рег.№ 8121з-1632
/02.12.2021г. на министъра на МВР и Заповед № 513р-4536/31.05.2022г. на
Директора на СДВР.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът намира:
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57, ал.1 от
3
ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление, пълно
и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които
са нарушени.
Видно от Постановление за отказ за образуване досъдебно
производство от 02.12.2022г., издадено от прокурор при Софийска районна
прокуратура, по преписката липсват доказателства, че у жалбоподателя е
налице знание за настъпилата служебна дерегистрация на автомобила –
управляваното от Д. А. Д. ППС към момента на извършване на проверката
било с регистрационни табели, които съгласно чл.19, ал.1 от НАРЕДБА № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, не
би следвало да се намират върху ППС.
Служебната дерегистрация на МПС се извършва с изричен акт на
компетентния орган, който по своя характер представлява принудителна
административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл.22 ЗАНН и за да произведе
своето правно действие актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл
в сила.
При служебното прекратяване на регистрацията собственикът на
съответното превозно средство няма възможност да узнае за това действие,
ако не е уведомен изрично от контролния орган. В случаите, в които
адресатът й не е уведомен за налагането й, за него не е започнал да тече срок
за оспорването й. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на
дерегистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, не влече след себе си
като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт,
доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент /на коя дата,
автомобилът ще бъде дерегистриран /арг., Решение № 1831 /22.03.2021г. по
адд.№ 774/2021г. на Административен съд София-град, XXI кас.състав/.
След като на водача на лекия автомобил Д. А. Д. не е било известно,
че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не
е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици.
4
Нещо повече – управлявал е лек автомобил „Ауд А4“ с поставена на него
регистрационна табела с рег.№ СВ4632МН. Липсата на субективна страна от
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието
несъставомерно. Съдът намира, че в случая жалбоподателят не е могъл да
предвиди неправомерния резултат, а именно: управлението на служебно
дерегистрирано МПС, тъй като обективно не е могъл да узнае, че неговият
автомобил е със служебно прекратена регистрация, доколкото не е бил
изрично уведомен за това. В конкретния случай е изключен не само умисълът,
но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които
отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от
обективна страна на елементите от състава му /арг., Решение №
1831/22.03.2021г. по адд.№ 774/2021г. на Административен съд София-град,
XXIкас.състав/.
Видно от приложената справка за собственост върху ППС,
собствеността върху автомобила не е жалбоподателя, а на лицето Кристина
Валериева Асенова. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането вменява
задължение на информационният център да уведоми собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок
14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства
за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Нормата на
чл.574, ал.11 от КЗ регламентира, че когато в срока по ал.10 не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство. При служебно прекратяване на регистрацията по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, административният орган, извършил дерегистрацията,
дължи уведомяване на собственика на автомобила. В случая няма никакви
данни собственикът на „Ауд А4“, с ДК № да е била надлежно уведомена за
5
извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратяване на
регистрацията на МПС и съответно, че ползвателят на автомобила –
жалбоподателят Д. А. Д., към датата на извършване на вмененото му
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП да е знаел, да е допускал, да е могъл да
знае или да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на
автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. По
делото липсват доказателства за наличието на субективната страна на
нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени
са както интелектуалният, така и волевият момент на вината като субективен
елемент на соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на
закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП и съответно - на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от
неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрацията
на автомобила /в този смисъл е и Тълкувателно постановление №
2/05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС/. С оглед на което и при
прилагането на чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, по
отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисъла на
дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост".
При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл.143, ал.10
от ЗДвП, ползвателят на автомобила към датата на извършване на вмененото
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП нито е можел да предвиди, още по-малко е
бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП /арг., Решение
№ 2734/21.04.2023г. по д.№ 1541/2023г. на Административен съд София-град,
XXVI кас.състав/.
Наказателно постановление № 22-4332-027704 /03.01.2023г. на
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, представените доказателства и
6
изхода на спора, съдът намира, че такива са дължими. СДВР следва да
заплати разноски по делото в размер на 500лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-027704
/03.01.2023г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на Д. А. Д. от гр.София, ж.к.”В” № , вх.””, ет., ап. за нарушение
на чл.140, ал.1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. А. Д. от гр.С ж.к.”В” № , вх.””, ет.,
ап., разноски по делото в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7