РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Радомир, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ.Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730100255 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2020 г., между ответницата Д. Р. Н. е сключен
с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) На 25.02.2020г.
между Д. Р. Н. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер . ............. за срок от 24 месеца с абонаментен план
Тотал + е месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 12,99 лв. и месечен
абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 15,99 лв.
На 01.07.2020г. между ищцовото дружество и ответницата се твърди, че е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............. за срок от 24
месеца с абонаментен план Тотал + с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на
35,99 лв. като на същата дата - 01.07.2020г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер ............, мобилният оператор, като лизингодател е сключил с Д. Р. Н. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка NOKIA 7.2 128GB Dual Green за обща лизингова цена
в размер на 344,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 14,99 лв.
Н. не е изпълнила задълженията си по договорите и допълнителното споразумение, в
следствие на което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (за Договора за
лизинг -чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за Договора за мобилни услуги:
т. 196 от Общите условия).
1
За потребените от ответницата услуги и неплатени лизингови вноски „Теленор
България“ ЕАД е издал съответните фактури.
Сочи се, че предвид задълженията на Н. към мобилния оператор на 15.12.2022г.
„Йеттел България“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Софийски районен съд срещу Д. Р. Н., в което се претендират: главница в размер
на 1290,63 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, като
впоследствие делото е изпратено по подсъдност на PC-Радомир, където е образувано е
ч.гр.д. № .../2023г. по описа на съда и е издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, се сочи, че на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Йеттел България“ ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането
на установителен иск за вземанията на дружеството срещу Н..
С оглед изложеното ищеца, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено за установено, че „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ....... има следните вземания
срещу Д. Р. Н., а именно:
сумата в общ размер на 1290,63 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер .......; неплатени абонаментни
такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ........ и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство NOKIA 7.2 128GB Dual
Green; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер ....... за
устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral; неплатени абонаментни такси и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............, ведно със законна
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането. Претендира се присъждане и на направените в заповедното и исково
производство разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответницата чрез назначения си особен представител
адв.Н. Б. е подала отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер исковите
претенции.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.Представена е
писмена молба от адв.Н., с която излага доводи по същество моли за уважаване на исковите
претенции. Претендират се направени по делото разноски в исковото и заповедно
производства .Представен е списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, чрез назначения й особен
представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Йеттел България” ЕАД е подал на 16.12.2022 г. до Софийски районен съд,
впоследствие изпратено по компетентност на Радомирски районен съд на 24.02.2023г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата
Д. Р. Н. за дължими суми по договор за мобилни услуги и лизингови договори за мобилно
устройство въз основа, на което е образувано ч. гр. д. № ./2023 г. на РдРС. В рамките на
2
образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ./24.12.2023 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 25.02.2020 г., сключен
между ищцовото дружество и ответницата, по силата на което ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата услуга за телефонен номер .......... за срок от 24 месеца с
абонаментен план Тотал + , ответницата е сключила на 01.07.2020г. и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер . за срок от 24 месеца с абонаментен
план Тотал +, като на същата дата - 01.07.2020г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер ......., мобилният оператор, като лизингодател е сключил с Д. Р. Н. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка NOKIA 7.2 128GB Dual Green за обща лизингова цена
в размер на 344,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 14,99 лв. По така сключения договор за лизинг Н. дължи заплащане на
сума в общ размер на 269,82 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2020 -
14.05.2021 г., а именно:
14,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2020г. -14.01.2021г.,
начислена във фактура № ./15.01.2021г.;
14,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.01.2021 г. -14.02.2021г.,
начислена във фактура № ./15.02.2021 г.;
14,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.02.2021г. —14.03.2021г.,
начислена във фактура №./15.03.2021г.
14,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.03.2021г. – 14.04.2021г.,
начислена във фактура №./15.04.2021 г.;
209,86 лв. - сбор от 13 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1
лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период
15.04.2021 г. - 14.05.2021 г., начислени във фактура № ./15.05.2021 г.
На 04.08.2020г, и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ...,
мобилният оператор, като лизингодател е сключил с Д. Р. Н. - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral за обща лизингова цена в размер на 409,17 лв.,
дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,79 лв.
По договора за лизинг Н. дължи заплащане на сума в общ размер на 326,55 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2020г. -14.05.2021г., а именно:
17,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2020г. – 14.01.2021г.,
начислена във фактура № ./15.01.2021 г.;
17,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.01.2021г. -
14.02.2021г., начислена във фактура № ./15.02.2021 г.;
17,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.02.2021г. –
14.03.2021г., начислена във фактура№ ./15.03.2021 г.;
6,33 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за
отчетен период 15.03.2021 г. - 14.04.2021г,, начислена във фактура №./15.04.2021 г.;
266,85 лв. - сбор от 14 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1
лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период
15.04.2021г. - 14.05.2021г., начислени във фактура № ./15.05.2021 г.
На същата дата 04.08.2020г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
3
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца е абонаментен план Тотал + с месечен
абонамент в размер на 15,99 лв.
Н. не е изпълнила задълженията си по договорите, в следствие на което те са
прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД) на за договора за лизинг -чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг;
за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия.
По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца
горепосочените фактури: , фактура № ./15.01.2021г.; фактура № ./15.02.2021 г.; фактура
№./15.03.2021г. фактура №./15.04.2021 г. и фактура № ./15.05.2021г. за клиентски номер..,
като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането,като общата
стойност на цитираните фактури е в размер на 1290,63 лв. включващи всички непогасени и
изискуеми задължения на Д. Н..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на
длъжницата на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са
подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за предоставени далекосъобщителни услуги:
За уважаването на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването
между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно
правоотношение, породено от сочените договор за мобилни услуги, и лизинг, както и
изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за
ползване на ответника на мобилния телефонен номер и доставката на далекосъобщителните
услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на абоната – ответник, мобилни услуги, посредством
предоставянето на телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите – абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифния план и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия,
като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите.
В разглеждания случая ответницата е подписала договора за услуги с мобилния
оператор, ползвала е същите и не е изпълнила задължението си да заплаща стойността на
4
предоставените услуги и с поведението си е изпаднала в забава. Издадени са фактури, които
не е заплатила в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение, за което ответницата носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника се доказва от приложените по делото фактури, подробно
изброени по-горе. По всички изброени фактури получател е ответницата Д. Н..
Представените фактури установят факта, че като първични счетоводни документи са
осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Йеттел България“ ЕАД. Чл. 182
ГПК и чл. 55 ТЗ установяват правило относно редовно водените счетоводни книги на
търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Това се установява и от
извършените констатации и заключението на в.лице по допусната по делото и приета
съдебно-счетоводна експертиза .
Предвид на това съдът намира, че представените фактури съдържат минимално
необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляват първичен счетоводен
документ, поради което съдът приема, че търговските книги на „Йеттел България“ ЕАД са
водени редовно и оттук, че ответницата действително е ползвала услугите на оператора, на
посочените в тях стойности. След като фактурите не са били оспорени от ответната страна,
същите представляват доказателство, че така претендираните суми са осчетоводени от
доставчика – в същия смисъл: решение № ./30.03.2018 г. по гр. д. № ./2018 г. по описа на ОС
- Перник. Няма основание за обвързване заплащането на възнаграждението за извършване
на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на
ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на услугата не е задължение на
възложителя - да прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение
(определение № 3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при
отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на
изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита прието и
възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Ответницата не е представила доказателства за извършени плащания на дължимите
суми за ползвани далекосъобщителни услуги в полза на ищеца, с оглед на което съдът
намира, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по процесните договори за
заплащане на дължимите суми, поради което и същите законосъобразно са били прекратени
предсрочно от мобилния оператор, което налага извод за основателност на предявения иск.
5
Относно дължимостта на вземането за неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на
друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на
следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и
неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза в договора за мобилни услуги, според която при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то
последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за срока
на договора, като нейният максимален размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза,
за което с оглед указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът
следи и служебно.
За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло
неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в
процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок,
налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за
едностранно прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само
в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
6
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е
константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Следва да
се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. В този смисъл
са решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
По отношение на претендираната неустойка съдът намира, че предвид уговореното
между страните в съществуващата клауза в договора, според която при прекратяване на
договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният
дължи неустойка, като нейният максимален размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, същата не е нищожна.
Това е така, тъй като е налице изначално уговорен праг на неустойката и възможност
същата да бъде определена, поради което клаузата в цитирания договор за мобилни услуги
не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор,
отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата ù обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и като такава не е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, поради което съдът приема, че сумите , представляваща начислени
неустойки по горепосочените фактури са дължими от ответницата.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови
вноски, е обусловено от установяване наличието на договорни правоотношения между
страните, породени от договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от
страна на ищеца, като лизингодател за ползване от ответника на мобилното устройство,
предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетите по делото писмени доказтелства се установява, че между ищцовото
дружество, от една страна като лизингодател, и ответницата от друга, като
лизингополучател, е сключен договор за лизинг от 01.07.2020г. с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 7.2 128GB Dual
7
Green за обща лизингова цена в размер на 344,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски за лизинг от 11.03.2021 г.
На 04.08.2020г, и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ...,
мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Д. Р. Н. - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral за обща лизингова цена в размер на 409,17 лв.,
дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,79 лв.
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че с подписването му
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство , и
съответните аксесоари във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики и е комплектовано с цялата
документация, включително гаранционна карта.
При това положение настоящият състав приема, че между страните са сключени
договори за лизинг на индивидуализираните по-горе движими вещи, по които ответницата
не е изпълнила задължението си да плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват
доказателства задълженията на ответницата да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът
приема, че същата дължи пълната сума на уговорените в договора лизингови вноски, тъй
като към настоящия момент срокът на договорите за лизинг е изтекъл и ответницата дължи
пълния размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена
предсрочна изискуемост на договорите. С оглед на това, настоящият състав приема, че
искът за заплащане на суми на основание сключените договори за лизинг е основателен и
доказан до пълния предявен размер .
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът по иска
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
На ищецът се дължат и са доказани разноски в производството общо в размер на 1
390, 64 лева от които 51,64 лева - заплатена държавна такса 910,00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, 429,00 лева - заплатено възнаграждение за особен представител
на ответницата, които при този изход на спора следва да бъдат заплатени от ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Р. Н., с ЕГН **********, от
гр.З., ул.“Ал.“ №. ,че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“, ЖК „М. .“, Бизнес Парк сумата в общ размер на 1290,63
лв.,/хиляда двеста и деветдесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляващи
неплатени абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер . и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство NOKIA
7.2 128GB Dual Green; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен
8
номер . за устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral; неплатени абонаментни
такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ., по които са
издадени фактури : фактура № ./15.01.2021г.; фактура № ./15.02.2021 г.; фактура №
./15.03.2021г. фактура №./15.04.2021 г. и фактура № ./15.05.2021г., ведно със законна лихва,
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-15.12.2022г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Д. Р. Н., с ЕГН ********** от гр.З., ул.“Ал.“ №., ДА ЗАПЛАТИ НА
„Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ЖК „Мл. .“, Бизнес Парк София, сграда 6,, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Мл.“, ЖК „Мл.4“, Бизнес Парк
София, сграда 6 сумата от 1390, 64 лева (хиляда триста и деветдесет лева и шестдесет и
четири стотинки) - направени разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9