№ 1305
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500984 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД чрез юрк. И. Й. срещу осъдителната част на
решение № 9 от 10.01.2025 г. по гр.д. 160/2024 г. на ОС Монтана, поправено с решение
11 от 14.01.2025 г., с което ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати 3138 лева
обезщетение за имуществени вреди и 70 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ПТП на 21.02.2024 г., настъпило по вина на Ф. Г. Д. при
управление на лек автомобил марка КИА, модел КА 5 с рег. №***, ведно със законната
лихва от 08.06.2024 г. до окончателното изплащане, 78 лева разноски. За разликата над
уваЖ.я размер до претендирания от 90000 лева искът за неимуществени вреди е
отхвърлен.
Оплакванията са за необоснованост и неправилно приложен принцип на
справедливо обезщетение предвид средната работна заплата за областта през февруари
2024 г., трайната съдебна практика, сравнително леките и повърхностни наранявания и
заключението на СПЕ, че ищцата вероятно ще се адаптира към ситуацията след ПТП.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата чрез адв. Н. Д., в който се
твърди нейната неоснователност.
Делото е върнато на ОС Монтана за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК.
В с.з. от 23.10.2025 г. въззивният жалбоподател чрез юрк. Й. лично, а ответникът
по жалбата – чрез писмена молба от адв.Д. поддържат заявеното в жалбата и отговора.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
1
процесуално легитимирани страни.
Спорно пред въззивната инстанция е налице ли е основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя за неимуществени и имуществени вреди, както и
завишен ли е размерът на обезщетението.
По първия спорен въпрос настоящият съд намира следното. Поради липсата на
въззивни оплаквания срещу приетото наличие на основание на гражданската
отговорност на застрахования при ответника водач жалбата в тази й част е бланкетна.
Настоящият състав приема, че решението в частта, в която е прието, че водачът на л.а.
„Киа” е нарушил правилата за двиЖ.е, като при завой наляво на кръстовище не е
пропуснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка и произтичащата от това
отговорност на застрахователя, не противоречи на императивни правни норми.
Анализът на събраните доказателства дава на въззивния съд основание да приеме, че
ответникът е отговорен за причиненото на ищцата увреждане. Не е спорно, че е
налице застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между ответното
дружество и водача на МПС към датата на настъпване на застрахователно събитие.
По повод размера на обезщетението съдът съобразява медицинските документи,
заключението на СМЕ пред ОС Монтана, С.ските показания на дъщерята на ищцата.
Д-р П. Г., изготвил СМЕ, е посочил, че след ПТП ищцата е спешно настанена в
Отделение по ортопедия и травматология за наблюдение, изследвания, консултации и
лечение. При проведените апаратни изследвания са описани: счупване на външната
изпъкналост (кондил) на дясна голямопищялна кост. При по-обстойното образно
изследване на травмираната област счупването е описано като счупване на „платото“
На следващия ден 22.02.2024 е извършена операция на травмирания крайник,
изразяваща се в отваряне на ставната капсула, премахване на хрущялните части по
външния, увреден участък, с последващо заместване на тези хрущялни участъци с
трансплантант от собствена тъкан, взет от хълбочната кост на самата пациентка
(автоостеопластика) и фиксирането на оперирания участък с метални плаки и винтове.
Няма данни за настъпили усложнения и/или затягане на следоперативния период. След
6 (шест) дневен престой С. е изписана с данни за подобрение и дадени препоръки за
терапия в домашни условия и придвижване с помощни средства за определен период.
По време на болничния престой на пациента са провеждани както оперативна така и
медикаментозна терапия под формата на антибиотична, противовъзпалителна,
обезболяваща и тромболитична, като последната е предписана и в домашни условия за
срок от 30 дни. По време на болничното лечение е много вероятно пострадалата да е
изпитвала различни по интензитет болкови усещания, които са различни при всеки
отделен индивид, в зависимост от т. нар. „праг на болката“. След напускане на
болничния престой, пострадалата е ползвала помощни средства за придвижване
(проходилка, патерици, бастун), както и е имала нужда от чужда помощ при
извършване на ежедневни дейности за определен период, както и несъмнено е имал
различни по интензитет и продължителност болкови усещания в различни области на
тялото, свързани с получените травми.
Установеното увреждане във връзка с ПТП е счупване на платото на кондила на
дясна голямопищялна кост. При прегледа вещото лице е заключил, че от проведените
оперативни намеси в тази област все още има ограничение двиЖ.ето в посочената
става, с намален обем, налична е слаба несигурност в ходенето и субективни болкови
усещания. Прогнозата за напълно (цялостно) възстановяване на ставата с пълен обем
на двиЖ.я и функциониране на крайника без болкови усещания е несигурна без
специализирана медицинска намеса, включваща оперативни и последващи
рехабилитационни процедури.
В заключението на психолога И. Д. е пояснено, че непосредствено след
2
претърпяното ПТП, както и в последвалите месеци е било налице промяна в
психологичното и емоционално състояние на ищцата, вследствие на шока от пътният
инцидент и претърпените телесни наранявания. Според снетите от ищцата
анамнестични данни би могло да се предполага, наличието на симптоматика на остра
стресова реакция и на психична травма. В последствие ищцата трудно се придвижва,
не е в състояние да се грижи за себе си, така като преди инцидента, което поражда у
нея чувство за безсилие, безпомощност, повишена тревожност, страхове, вина спрямо
близките й. Състоянието на остра стресова реакция е преминало, но психиката на
ищцата е натоварена в негативен аспект с мисли, емоции, преживявания, свързани с
последвалата физическа ограниченост на придвижване, зависимост от близките,
невъзможност за самостоятелност, страхово-тревожни мисли и преживявания при
провокиращ фактор, чувство за безпомощност, безсилие. Ищцата е преживяла шок по
време на процесното ПТП. Ищцата не може да се грижи самостоятелно за себе си.
Въпреки възрастта си до преди процесното ПТП се е грижела изцяло сама за себе си,
домакинството си,включително и е полагала физически труд. На този етап, ищцата не е
в състояние да се грижи за себе си, трудно се придвижва, в тази връзка се отчита
наличието на негативни емоционални преживявания в страхово-тревожния регистър,
както и силно чувство за вина, че обременява близките си. Ищцата се страхува да
пресича самостоятелно, а дори и с придружител пътно платно. Все още не се е
адаптирала към факта, че не може самостоятелно да се грижи за себе си, както и към
затрудненото си придвижване, в следствие от физическото нараняване при процесното
ПТП.
Дъщерята на ищцата С. С. в с.з. от 24.10.2024 г. разказва, че майка й претърпяла
ПТП с фрактура, със счупване на крак. С.ката и сестра й я откарали да бъде прегледана
и консултирана от ортопед в Плевен, където на 22.02.2024 година е оперирана, защото
фрактурата е сложна и тежка. Пролежала в болницата до 27.02.2024 година и е
изписана. В началото останала да живее при нея в гр.Плевен, но било много трудно и
тежко за нея и всички около нея. Ищцата била на памперс, психически травмирана и
изплашена. Първоначално тя не ставала изобщо от леглото, след което и подсигурили
тоалетен стол и проходилка. Към 20-я ден започнал да идва рехабилитатор, за да може
да я учи как да сяда и как да се изправя, след което да я обучава как да се придвижва с
патерици и с проходилка. В продълЖ.е на два месеца е гледана от С.ката в гр.Плевен,
която я обслужвала изцяло. Към настоящия момент ищцата вече стъпва на крака,
въпреки че била много отчаяна в началото. Придвижва се с бастун. До преди
инцидента тя не е ползвала никакви помощни средства, нито бастун, нито патерици.
Сега живее отново в село Ковачица. Два месеца след операцията тя пожелала да се
прибере в дома си. В началото една жена идвала да й помага през деня. В момента се
обслужва сама, с помощта на другата си дъщеря, която работи в Козлодуй и пътува до
селото. С.ката е категорична, че майка й не е излизала от вкъщи, не желае да ходи в
Лом. Трудно са я закарали при съдебния лекар, за да бъде прегледана, страх я е да
пресича улиците, станала по-нервна, депресивна, имала болки постоянно в
оперираното коляно, започнала да я боли и дясна тазобедрена става на същия крак.
Пие лекарства за обезболяване, физически и психически промени. Преди инцидента
била изключително активна жена, гледала по 150 патици и кокошки в двора си,
грижела се за градина и до преди една година имала съседен двор с лозе и сама го е
обработвала. Тази година тя не можела да върши тези дейности.
Съдът кредитира показанията на С.ката, доколкото са житейски логични,
последователни и в синхрон със заключенията на вещите лица
Обезщетението за неимуществени вреди отчита получените увреждания:
счупване на платото на кондила на дясна голямопищялна кост, болничен престой от 6
3
дни, претърпяната операция, липсата на пълно възстановяване към момента на
прегледа от вещото лице, нуждата през първите два месеца от денонощна грижа,
негативни емоционални преживявания в страхово-тревожния регистър, силно чувство
за вина, че обременява близките си, както и страх от пресичане. Следва са се съобрази
обаче, че увреждането е само едно, не е установено ограничението в обема на
двиЖ.ето да е значително и е налице подобрение в психическото състояние. Важно в
случая е, че между инцидента и прегледа от вещото лице лекар са минали само
няколко месеца. Същото се отнася и за разпита на С.ката. Съдът приема, че през 2024
г. ищцата не е могла да се грижи за градината си и за животните в двора, но за
следващите години няма неблагоприятна прогноза нито в медицинската, нито в
психологическата експертиза. От значение са и конкретните икономически условия,
отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 21.02.2024 г., когато е настъпило произшествието. При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по
сходни случаи. От друга страна, неясната прогноза за възстановяване се дължи и на
възрастта на ищцата – 78 години. Ето защо, основателни са оплакванията за завишен
размер на обезщетението, който следва да се определи на 55 000 (петдесет и пет
хиляди) лева. Обезщетение под този размер обаче не може да отговори на тежестта на
физическите увреждания, на променения начин на живот – от активен в застоял, на
страха от пресичане, на дългия възстановителен период – два месеца изцяло с чужда
помощ и още няколко месеца, включително и към октомври 2024 г. придвижване с
помощни средства. Неоснователни са доводите за кратък възстановителен период.
Срещу присъденото обезщетение за имуществени вреди няма конкретни въззивни
оплаквания и решението следва да бъде потвърдено в тази част.
Разноските за първата инстанция следва да се променят според изхода на спора.
Разноските, дължими на ищцата, са 62 лева и решението следва да се отмени за
разликата до 78 лева (78х58138/73138). Дължимият адвокатски хонорар по реда на чл.
38 ЗАдв на представителя на ищцата е 6201 (шест хиляди двеста и един) лева с
включен ДДС (7801,04х58138/73138) и решението следва да се отмени за разликата до
7801,04 (седем хиляди един, 04) лева. Дължимата държавна такса по сметка на ОС
Монтана е 2325,52 лева и решението следва да се отмени за разликата до 2925,52 лева.
На ответника се дължат 371 лева и ищцата следва да плати още 206 лева.
За въззивната инстанция разноските се разпределят, както следва. Въззивният
жалбоподател е поискал в списъка с разноски държавна такса от 1462,76 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, което съдът намира за обосновано.
Според уважената част от жалбата се дължат 341 лева (1662,76х15000/73138) и ищцата
следва да бъде осъдена да ги заплати. В полза на адв. Н. Д. предвид липсата на
доказателства, спорния предмет и проведеното единствено заседание съдът определя
адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 1200 ( хиляда и двеста) лева с ДДС за
въззивната инстанция и според потвърдената част от решението се дължат 953
(1200х58138/73138) лева с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9 от 10.01.2025 г. по гр.д. 160/2024 г. на ОС Монтана, поправено
с решение 11 от 14.01.2025 г., в следните части, в които ЗАД „Армеец“ АД е осъдено
да заплати:
обезщетение за неимуществени вреди на Ц. Л. С. за разликата от 55 000 (петдесет
4
и пет хиляди) лева до 70 000 (седемдесет хиляди) лева за болки и страдания в
резултат на ПТП на 21.02.2024 г., настъпило по вина на Ф. Г. Д. при управление
на лек автомобил марка КИА, модел КА 5 с рег. №***, ведно със законната лихва
от 08.06.2024 г. до окончателното изплащане,
разликата от 62 до 78 лева разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата Ц.
Л. С.,
разликата от 6201 (шест хиляди двеста и един) лева с включен ДДС до 7801,04
(седем хиляди един, 04) лева с включен ДДС на адвокат Н. Д., Адвокатска
колегия Шумен на основание чл. 38 ЗАдв адвокатски хонорар за производството
пред ОС Монтана;
разликата от 2325,52 лева до 2925,52 лева държавна такса в полза на ОС
Монтана
и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Ц. Л. С. за разликата от
15 000 (петнадесет хиляди) лева за болки и страдания в резултат на ПТП на 21.02.2024
г., настъпило по вина на Ф. Г. Д. при управление на лек автомобил марка КИА, модел
КА 5 с рег. №***, ведно със законната лихва от 08.06.2024 г. до окончателното
изплащане,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 38 ЗАдв да заплати
на Н. Д., Адвокатска колегия Шумен адвокатски хонорар за въззивната инстанция в
размер на 953 лева.
ОСЪЖДА Ц. Л. С., ЕГН ********** на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да
заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер
на 206 лева и разноски за въззивната инстанция в размер на 341 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5