М О Т И В И към
Присъда № 260085/2021 г. по НОХД №247/2021 г. на СлРС,
изготвени на 14.02.22г.
РП-Сл.е внесла обвинителен акт против
подсъдимия И.Н.Т. за престъпление по чл. 129 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сл.поддържа обвинението, като пледира за наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от девет месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок
от три години на основание чл. 66 от НК.
В с.з.подсъдимият,
редовно призован се явява. Не се признава
за виновен, но дава обяснения по предявеното му обвинение.
Упълномощеният от него защитник моли за оправдателна присъда или алтернативно
преквалифициране на деянието като такова по чл. 132 ал. 1 т.2 от НК.
В с.з. частния
обвинител, лично и чрез процесуалния си представител поддържа обвинението и
счита,че подсъдимият следва да бъде признат а виновен и осъден за извършено
престъпление по чл. 129,ал. 2 в вр ал. 1 от НК.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетеля Д.Д. и св.
М.М. имали дългогодишна връзка, която последната прекратила и започнала връзка
с подс. И.Т..
На 14.09.2020г., около 20.00ч. в дома на
пострадалия В.В. *** били на гости брат му - св.Т.В. и неговата съпруга както
и приятелите му -св.К.С. и и св.Д.Д..Там била
и съпругата на св. В., св. М.В..
Св.Д.Д. решил
да се обади по телефона на бившата си приятелка - св.М.. Тъй като св.М. не си
вдигала телефона, пострадалия В.В. също започнал да и
звъни. Когато тя му вдигнала телефона, св.В.В. и св.М.
се скарали.
Докато разговаряла по телефона св.М.
пътувала, в автомобила на приятеля си - подс.Т., който отишъл да я вземе от работа. Последната
работила в намиращия се в кв.“Речица“
магазин“Дидон 2“.След разговора тя се
разстроила и тогава подсъдимия пожелал лично да говори по телефона на В.. В
разговора им двамата започнали да си отправят обидни думи и закани, което
довело до ескалиране на напрежението и те решили да се срещнат пред магазин „Дидон 2“
за да се „разберат“.
В
резултат на направената уговорка св. Д.Д. се обадил
по телефона на брат си - св.Г.Д., който пристигнал пред дома на св.В.В. с автомобила си. С два автомобила, св.В.В., св.В., св.Д.Д., св.Г.Д., св.С.
и св.Т.В. тръгнали към мястото на срещата.
Междувременно подс.И.Т.
също се обадил по телефона на брат си -
св.Т.Т., казал му да дойде до „блока на слепите“ в
кв.“Речица“, като му обяснил, че ще се среща с човек, който го заплашва. Св.Т.Т. се съгласил и също тръгнал към уговореното място, като при него в колата се качили съпругата му — св.К.Т.,
баща му - св.Н.В. и брат му - св.С.Т.. До жилищен блок известен като “блока на слепите“ началото
на кв.“Речица“ ги чакал с автомобила си подс.И.Т.. Свидетеля Тр.Т. се
качил при него и при св.М. и двата
автомобила потеглили към магазин „Дидон 2“ в
кв.“Речица“.
Автомобила
управляван от подсъдимия пристигнал пръв, защото другият автомобил подминал
мястото на срещата и се върнал, но след известно време.Когато пристигнали
подсъдимия, св. Т. и св. М., видели, че група лица с автомобили ги чака там.
Това били св.В.В., св.В., св.Д.Д.,
св.С., св.Г.Д. и св.Т.В..
Подс.И.Т. спрял автомобила и излязъл. От
автомобила излезли св.Т.Т. и св.М.М..
Това било видяно от другата група хора. Св. Д. тръгнал към св. М.,но след нея
тръгнал и подсъдимия Т.. Когато се приближили едни до други подсъдимият се
насочил към св.Д.Д., а зад последният вървял
пострадалия В.. Подс. И.Т. се засилил към св. Д. и го
хванал през кръста. След това го превъртял и го съборил на земята.Тогава св. В.В., който вървял зад св.Д.Д. се
приближил до подсъдимия, а последният посегнал към него и с юмрук
го ударил в лицето, в областта на
устата. От удара св.В.В. паднал на земята. Опитал се
да стане, но последвал втори удар от подс.И.Т. в
областта на лявото око, след който В. отново паднал на земята и от силната болка загубил съзнание.
Междувременно всички присъстващи започнали да
се бият и удрят помежду си.
На уговореното място пристигнали и св.К.Т., баща му - св.Н.В. и брат му - св.С.Т..
Те видели част от сбиването и св. В. както и св. Т. слезли от автомобила, а св.
К.Т. останала вътре. Св. Н.В. видял,че на земята има дървен сап и го взел.
Започнал да го размахва във въздуха, в опит да преустанови масовия бой,но това
не се случило до момента когато на място пристигнал св. С.И.. Последният бил
служител на РУ – Сл.и случайно минавал край мястото на сбиването с личния си
автомобил.Той бил цивилен и решил да се намеси,за да предотврати случващото се
. Слязъл от МПС и се приближил като със жестове и викове като ги подканвал да
спрат.
В този момент обаче, към него се
насочил св.Н.В. с лопата в ръка. Св.И. се върнал до автомобила си, взел
щурмовата си палка и тръгнал отново към хората. Когато ги наближил, видял св.В.В. да лежи на земята, а няколко души да му нанасят удари.
Видял св.Т.В., когото също няколко души удряли. Св.С. през това време се
опитвал да се изправи от земята. Св.И. извикал, че е полицай и че
трябва да прекратят боя. Тогава подс.И.Т., св.Н.В., св.Т.Т. и св.С.Т. побягнали към колите си, качили се в двете
коли и потеглили.
Св.И. се обадил на ЕЕН112 и на място пристигнали екипи на спешна помощ и на
полицията.
На място бил
извършен оглед на местопроизшествие и направени снимки, като при огледа бил
иззет дървения сап и един брой зъб.
По делото е установено,че вследствие
на масовото сбиване, освен частния обвинител В., телесни наранявания получили и
св.В., св.С., св.Т.В., св.Ст.Т., обв.И.Т., св.Н.В.
както св.Тр.Т., които според заключенията на
приложените по делото съдебно-медицински удостоверения имали нанесени леки
телесни повреди, които по своята характеристика попадат „извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК“.
По делото е установено,че вследствие
на нанесеният от подс.
И.Т. удар с юмрук в областта на устата, на св.В.В.,
на същия били избити двата резеца от
лявата половина на зъбната редица на горната челюст, което според заключението
на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза ме у причинило
увреждане, осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„Избиване на зъби,без които се затруднява дъвченето и говоренето.“ т.е. средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. с ал.1
от НК.
По делото е назначена съдебно - медицинска експертиза от
заключението, на която е видно,че на пострадалия е причинена „средна“ телесна
повреда изразяваща се в избиване на двата резеца от лявата половина на зъбната
редица на горната челюст, което е довело до увреждане осъществяващо
медико-биологичния характеризиращ признак „Избиване на зъби,без които се
затруднява дъвченето и говоренето“ т.е телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал.2 в вр. ал. 1 от НК.
От същото
заключение е видно,че увреждане е
получено по посочения от пострадалия В. механизъм, а именно чрез удар с
юмрука на дясната ръка на подсъдимия в лявата страна на лицето му, в областта
на горната челюст, което е довело до избиването на двата резеца от лявата
половина на зъбната редица.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
По делото са разпитани множество свидетели
като показанията им условно могат да бъдат разделени на две групи. В първата
група,следва да се включат показанията на пострадалото лице В.В., неговата съпруга св.М.В., брата на пострадалия св. Т.В.
и свидетелите К.С. и Д.Д., двамата приятели на
пострадалия както и св. Г.Д.-брат на св. Д.Д. и
приятел на пострадалото лице.
Във втората група свидетели следва да се включат подсъдимия И.Т.,приятелката
му М.М., св. Т.Т. ,негов
брат и съпругата му К.Т.,както и св. С.Т.,също
брат на подсъдимото лице и св. Н.В.–баща на подсъдимия.
По делото е разпит
само един свидетел,който няма пряка роднинска или приятелска връзка с
подсъдимия Т. или с пострадалия В., а именно св. С.И.-***.
На първо място
съдът кредитира показанията на посочения по- горе свидетел, като
безпристрастни, пълни и ясни. Това е лицето преустановило сбиването, като е
категорично, че след неговата поява масовия бой е спрял. Категоричен е, че част
от лицата са били наранени,като относно В. потвърждава, че е бил облян в кръв и с липсващи два зъба.
На следващо място
съдът кредитира показанията на пострадалия В., доколкото са съответни на тия на
св. В., С. ,Т.В. и Д.Д. както и на св. Г.Д.. Този
свидетел пресъздава случилото се преди нанасянето му на два удара в областта на
лицето, който описва точно и напълно съответно на медицинските находки.
Дава вяра и на
показанията на св. В., С.,Т.В. и Д.Д. както и на св. Г.Д., въпреки близките им родствени и приятелски отношения с В., тъй като
показанията им са сходни в основната си част, а именно в частта касаеща начина
на получаване на телесното увреждане от страна на В.. Св. В. е видяла и
пресъздава точно нанесените два удара на съпруга й.Твърди,че те са нанесени от
подсъдимия като описва и следващите събития, доколкото в общото сбиване е могла
да възприеме случващото се. Категорични данни за извършителя на деянието и начина на
нанасяне на ударите са налични и в показанията на св.С., който твърди, че е
видял подсъдимия да нанася на В. удари.
Такива са и показанията на св.Д.Д., който след като е
бил ударен пръв от подсъдимия е успял да се отдалечи и твърди,че е видял как
последният нанася удар с юмрук в главата на В..Не може да посочи броя на
ударите, въпреки което е категоричен ,че е видял този нанесен в областта на
главата с юмрук. Дава вяра и на св. Г.Д.,който също твърди,че е видял удара от
страна на подсъдимия .
Съдът изключи от доказателствения
материал показанията на св. М., К.Т.,св.Т.Т., С.Т./включително
тия приобщени по реда на чл. на чл. 281 ,ал. 4 в вр
ал. 1 т. 2 от НПК/. Това се налага,тъй като всеки един от тези
свидетели,въпреки,че пресъздава случилото се, отрича да е видял подсъдимия да
нанася удар с юмрук в главата на В..Това им поведение, съдът счита за опит да
бъде оневинен Т., което ведно с близките им родствени и приятелски отношения и
наличието на безспорни медицински доказателства в тази насока, налага извода за
пристрастност.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия , тъй като в опита си да се оневини същия пресъздава
случилото се между него и пострадалото лице напълно несъответно на житейската
логика и на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът по реда на
чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото всички писмени доказателства,включително приложеното по делото съдебно медицинско
удостоверение № 405 от 15.09.20г., като въз основа на него приема,че при
прегледа на лицето от д-р Чаушев, състоял се на следващия ден след инцидента са били установени множество телесни
наранявания, а именно контузия на главата и лицето, масивен левостранен
периорбитален хематом, разкъсно
контузна рана в областта на лявата половина на
челото, масивни кръвонасядания и разкъсно-контузни
рани в областта на предните части на горната и долна устна с травматично
избиване на горните леви резци с
наранявания в областта на придържащия им
апарат. Приема за установено,че така посочените увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговаря да са получени по начин и време какъвто посочва освидетелствания.
Съдът даде вяра на назначената по делото
съдебно - медицинска експертиза като, въз основа на заключението й прие за безспорно установено, че на пострадалия е причинена „средна“ телесна
повреда изразяваща се в избиване на двата резеца от лявата половина на зъбната
редица на горната челюст, което е довело до увреждане осъществяващо
медико-биологичния характеризиращ признак „Избиване на зъби,без които се
затруднява дъвченето и говоренето“ т.е на пострадалия В. е причинена „средна“
телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал.2 в вр. ал.
1 от НК.
Въз основа на заключението на съдебно
- медицинска експертизи, съдът прие, че посоченото по –горе увреждане е
получено по посочения от пострадалия В. механизъм, а именно чрез удар с
юмрука на дясната ръка на подсъдимия в лявата страна на лицето му, в областта
на горната челюст, което е довело до избиването на двата резеца от лявата
половина на зъбната редица. Вещото лице е категорично, а експертизата му се
подкрепя напълно и от събраните гласни доказателства, поради което съдът приема
за безспорно, че процесното увреждане в областта на
устата и избиването на зъбите се дължи на силен удар с твърд тъп предмет със
сравнително ограничена контактна повърхност, какъвто добре отговаря да е свита
в юмрук ръка. Вещото лице е категорично и относно това, че установеното увреждане като локализация
съответства на положение между пострадалия и подсъдимото лице, един срещу друг,
с обърнати лица един към друг. Такова е и
твърдяното от самия пострадал положение, а вещото лице е категорично ,че удара добре отговаря да е нанесен с дясната
ръка на нападателя, свита в юмрук.
На следващо място,
въз основа на заключението, съдът приема за безспорно и това, че на пострадалия
са били причинени и контузия в областта на главата с причинено леко степенно
сътресение, разкъсно-контузна
рана в лявата половина на челната област,над лявата вежда която се дължи на силен удар с твърд тъп предмет, в
тази областта със сравнително ограничена
контактна повърхност,масивен левостранен периорбитален хематом с ангажиране предимно на долната
половина на очницата, масивни кръвонасядания
и наранявания в областта на горната и долната устни и контузия в окосмената част на главата с
наличие на множество болезнени травматични отоци.
Всички посочени по
– горе увреждания, с изключение на процесното представляват „леки“ телесни повреди по смисъла
на НК и като резултат се поглъщат от причинената на пострадалия „средна“
телесна повреда.Независимо от това, съдът ги отчита като налични и добре
отговарящи да се получен в резултат на състоялото се сбиване с участието на повече от едно лице, при което
може да се приеме с голяма сигурност,че на пострадалия са били нанасяне и други
удари/ изключае този довел до процесната
телесна повреда/, неустановени като автор и механизъм на причиняване. В тази
връзка е налице и становище на вещото лице, според което от характеристиките и
локализациите на уврежданията може да се направи заключението, че на
пострадалия са били нанесени не по –малко от пет, шест удара като тяхната
последователност не може да бъде определена по медицински път, а и не е предмет
на настоящото производство.
Въз основа на същото заключение, съдът
допълнително мотивира извода си относно достоверността на показанията на
пострадалия и на свидетелите на чиито показания е дал вяра във връзка с механизма на получаване на нараняването, броя и
интензивността на нанесените от подсъдимия удари.
Съдът дава вяра и на приложените по делото
съдебно медицински удостоверения издадени при освидетелстване на св. М.В./ л.20 от ДП /,св.К.С. /л.24 от ДП/,св. Т.В./л.
29 от ДП/,св.С.Т. /л.40от ДП/,св.И.Т./
л. 44 от ДП/,св.Н.В./ л.47 и св.Т.Т. /л.48 от ДП/ като,
въз основа на тях прие, че са им били
причинени„леки“ телесни повреди по смисъла на НК.
Дава вяра на приложения по делото протокол
за оглед, находящ се на л.5 от ДП и снимковия материал
към него, като въз основа на тях приема,
че терена където се е развило случилото се е бил осветен. Това е видно от посоченото в графа „метрологични
условия“, където е вписано, че на площадката пред магазин „Дидон 2“ е установено
налице на електрическо осветление,обстоятелство видно и от приложения по делото
снимков материал.
Съдът дава вяра и на прочетената и
приобщена по съответния ред съдебна видео–техническа експертиза, находяща се на л.54 до 59 от ДП.Дава вяра и на останалите
събрани по съответния процесуален ред писмени доказателства .
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
С деянието си обв.И.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 14.09.2020г. в гр.Сливен,
кв.“Речица“ умишлено е причинил средна телесна повреда на В.Д.В. ***,
изразяваща се в „избиване на два резеца от лявата половина на зъбната редица на
горна челюст, което е довело до „затрудняване дъвченето и говоренето“ му .
По делото се доказаха всички изискуеми от закона елементи
от обективната и субективна страна на престъплението по чл.
129, ал. 2 вр ал. 1 от НК.
Безспорно е установен механизма на деянието
и авторството на същото.
От обективна страна е налице пострадало
физическо лице, чието увреждане е вследствие
действията на подсъдимия и добре
отговаря да е получено по начина посочен от пострадалия. Установено е безспорно,
че подсъдимият е нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка, при положение между
него и пострадалия лице в лице. Установено е, че удара е нанесен с голяма сила
и е попаднал в лявата част на устата му, в областта на горната лява челюст. Това
действие е довело до нараняване на пострадалия, при което са били избити двата
му горни резци, находящи се в лявата половина на
зъбната редица на горната челюст и от своя страна е осъществило медико-
биологичния признак „избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето“.
Затрудняването на
дъвченето е обосновано и доказано по делото,както въз основа на дадените от
страна на самия пострадал показания,така и от заключението на съдебно- медицинската
експертиза. Въз основа на последната по делото е безспорно,че при липсата на двата резеца се създава
затруднение в храненето предимно във фазата на отхапването,а сравнително голямата площ на короните на тези
зъби води и до затруднения в говора.Това се доказа безспорно и от
показанията на св. В., който заявява,че около месец след случилото се е бил в
невъзможност да се храни и говори, като освен неудобство е изпитвал и силни
болки.
Посоченото увреждане
безспорно се квалифицира като „средна“ телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2
от НК като в случаят се явява и „трайно“,
тъй като се касае за избиването на зъб № 21 и №22, които са постоянни и липсата
им води до постоянно увреждане .
Всичко посочено по –
горе напълно изпълва обективните елементи на престъплението нанесена
“средна ” телесна повреда по смисъла на чл. 129 , ал. 2 в вр. ал.1 на НК.
Съдът не споделя
изразеното от защитата на подсъдимия становище за наличие на основания за преквалифициране
на престъплението като такова по чл. 132 ,ал.1 т.2 от НК,тъй като по делото не
се събраха доказателства, извършеното от подсъдимия да е в състояние на силно
раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие,тежка обида,с клевета или
друго противоправно действие, от което са настъпили
или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или неговите
близки.
Съгласно
съдебната практика състоянието на силно раздразнение- т.нар. физиологичен
афект, следва да бъде решаващия фактор в
съзнанието на дееца, за да извърши престъпното посегателство, за каквото по
делото не се събраха доказателства. Действително налице са
доказателства,че подсъдимия и св. В.,
както и св. М. са говорили по телефона помежду си. Налице са доказателства, че подсъдимия и св. В. са си разменили обиди и
закани, след което, обаче между двамата е направена уговорка за среща и
изясняване помежду им. Това обстоятелство, безспорно говори, че подсъдимият не
се е притеснявал от настъпването на вредни за него или близките му последици, а
напротив решил е да извика роднините си с цел събирането на повече хода в
подкрепа на намеренията му и тези на В.
да се видят лично на уговореното място,
за да се „разберат“.
Това обстоятелство,
съдът отчита като такова изключващо наличието на основание за преквалификация
на деянието по чл. 132,ал.1 от НК,доколкото по делото няма данни за изпадане на
подсъдимия в състояние на силно раздразнение, в резултат на насилие, тежка обида, клевета или друго противоправно действие, от което да е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или неговите близки. Напротив, налице са
данни за умишлено създадена както от подсъдимия, така и от пострадалия ситуация
с цел саморазправа.
От субективна страна
подсъдимия е действал умишлено, тъй като
е съзнавал характера на
извършваните от него действия както и последиците от тях, а всички останали
обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода, че подсъдимия е целял тия му действия да
причинят на пострадалия нараняване засягащо телесната му неприкосновеност. Бил
е наясно,че нанасяйки удар в лицето на пострадалия със голяма сила и със свита
в юмрук ръка ще му причини телесно увреждане.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните им последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението, съдът намира в
слабите морално- волеви задръжки на
подсъдимия и повишената степен на
самонадеяност, предвид предхождащите случилото се събития и наличието на голям
брой негови близки лица.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете неговото чисто съдебно минало, добрите му
характеристични данни и добро
процесуално поведение.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и определи наказание при условията на чл.54 от НК , а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК отлага
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По правилата на процеса осъди подсъдимия да
заплати разноски в размер на 446,74 лв.
в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОДМВР – гр.Сливен.
Съдът осъди, подсъдимия И.Н.Т. да заплати направените по
делото разноски в размер на 60,00 лева в полза на държавата по сметка на
Районен съд – град Сливен, представляващи изплатено възнаграждение на вещи лица.
Съдът осъди подсъдимия И.Н.Т.
да заплати на частния обвинител В.Д.В. разноски в размер на 750,00 лева за
процесуален представител.
Ръководен от горното ,съдът
постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: