Решение по КНАХД №258/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Б. от гр. К. против Решение № 24/30.07.2025 г., постановено по административно наказателно дело (АНД) № 36/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат за 2025 г., с което е потвърдено изцяло наказателно постановление № 0000003 от 24.01.2025 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) – Разград, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като конкретни касационни основания по смисъла на чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс не са изложени. Въззивното решение е атакувано по съображения, заявени и пред Районния съд срещу наказателно постановление и Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 000377 от 09.12.2024 г. с твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с издаване на АУАН, както и такива, касаещи анализ на събраните в производството доказателства относно установяването на дееца и извършеното нарушение. Обосновава се маловажност на случая. Иска се решението на Районния съд да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендират се разноски.

В писмено становище ответникът ОБДХ – Разград, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло жалбата и моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Разград не изпраща представител и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Административен съд – Разград като провери законосъобразността на атакуваното решение във връзка с наведените от касатора пороци, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните:

С атакуваното решение Районен съд – Кубрат е потвърдил процесното наказателно постановление, с което на Н. Н. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните за извършено нарушение на същата разпоредба, изразяващо се в това, че на 08.12.2024 г., въз основа на Заповед № РР – З – 678 от 05.12.2024 г. на директора на ОДБХ – Разград, е извършена проверка на традиционно провеждащия се неделен пазар в гр. Кубрат, находящ се в гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 26 с рег. № 17300046684, стопанисван от Община Кубрат, при която е била проверена щандова маса за сергийна търговия към монтиран павилион, на която Н. Н. Б. е продавала печени на скара кебапчета и кюфтета. Към датата на проверката – 08.12.2024 г., обектът не е бил регистриран в публичния национален регистър на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните. По информация от Н. Н. Б. към момента на извършване на проверката за обекта не е било подавано заявление за регистрация в БАБХ. Установено е, че на място се изпичат суровини и храни, за които няма документи за произход. Същите са съхранявани във фризер. Не са представени дневници и записи съгласно Система за управление и безопасност на храните, както и лични здравни книжки на персонала.

Съдът е обсъдил съставения за нарушението АУАН като е приел, че същият е редовно съставен от компетентно длъжностно лице, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и че актът е надлежно връчен. В мотивите на решението са изложени правни изводи и за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Тоест, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да се отразяват на правото на защита на нарушителя.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че извършването на нарушението, извършителят и неговата вина са несъмнено установени. Изложени са изводи, че фактическата обстановка, описана в съставените АУАН и наказателното постановление, е безспорно установена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения нито при събирането на доказателствата, нито при тяхната оценка. Фактите по делото са правилно установени, доказателственият материал е пълен и достатъчен и подложен на обективен и задълбочен анализ. Районният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и аргументирано ги е отхвърлил. Съдът е обсъдил възражението за маловажност на нарушението като е приел, че същото е неоснователно, тъй като се касае до нарушаване правила за продажба на храни от нерегистриран обект и обществената му опасност не е по-ниска, а е типична за такъв вид деяния. Позовавайки се на дефиницията за "маловажен случай" по см. на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, съдът е отрекъл приложението на чл. 28 ЗАНН за процесното нарушение.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилно адресиране на санкцията към касационния жалбоподател, а не към неустановено по делото лице. В качеството му на лице по чл. 1, ал. 1, т. 2 от Закона за храните – лице, което работи в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на основание чл. 128, ал. 1, правилно съдът е възприел за извършено и съставомерно нарушението, вменено на касационния жалбоподател.

Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател относно наличие на неяснота и непълнота в описанието на нарушението с оглед на факта, че на 11.12.2024 г. Н. Н. Б. е сключила Споразумение № РР-С-АУАН-72/11.12.2024 г., което съгласно чл. 58г, ал. 3 ЗАНН съдържа съгласие на страните по въпросите има ли извършено деяние, съставлява ли то нарушение и правната му квалификация, извършено ли е от лицето, срещу което е съставен АУАН, и извършено ли е виновно. По аргумент на чл. 58г, ал. 7 ЗАНН признанието на лицето, с което е сключено споразумението, за посочените в ал. 3 обстоятелства, може да бъде използвано като доказателство за виновността му.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на Районния съд относно липсата на допуснато нарушение при съставяне на АУАН с оглед на факта, че същият е подписан от един свидетел, както и относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Не е налице "маловажен случай" на административно нарушение и не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Целта на Закона за храните е да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните (чл. 2, т.1), поради което са засилени контролът и отговорността при такива нарушения. Определеният в закона минимален размер на наказанието „глоба“ от 2000 лв. е много висок, но по този начин законодателят подчертава значимостта на обществените отношения, които охранява с изискването за регистрация в публичен регистър на всеки обект, на който се предлага храна. Публичният национален регистър по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните е свързан с безопасността на предлаганите на пазара храни и е в интерес на общественото здраве и защитава правата на потребителите. Затова неспазването на изискването за регистрация в регистъра не може да се квалифицира като маловажно нарушение. По тези съображения касационният състав споделя преценката на наказващия орган и районния съд за липса на основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДБХ – Разград следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд - Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 30.07.2025 г., постановено по АНД № 36/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

ОСЪЖДА Н. Н. Б. да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Разград 100 (сто) лева за разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.