Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 09.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 775 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Д.П., депозирана против електронен фиш серия К № 1710619, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради изтекла давност, съгласно чл. 82 ЗАНН и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.07.2017г., в 15:53 часа, в
град Русе, бул. „България“ до № 252, след бензиностанция Лукойл, посока ГКПП
Дунав мост, на GPS координати
EL:25.58.7983 и NL:43.50.5674 с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M 655 е било заснето МПС – лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № Р 11 06
АТ, собственост на жалбоподателката, което моторно превозно средство при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място, е било
установено да се движи със скорост 88 км/ч, от която скорост е била приспадната
максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно
превозно средство се е движило с установена стойност на скоростта 85 км/ч и
превишение от 35 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка
от регистъра на издадените електронни фишове, писмо за връчване, разпечатка
от клип № 3566 от 05.07.2017г., 15:53:02 часа, Разпечатка от АИС КАТ – Регистрация справка собственост, Протокол № 2-37-17/11.05.2017г.
от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 655, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.20110г., ведно с
инструкция за работа и технически характеристики, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег. № 1085р-403/12.07.2017г. и карта
с отбелязано място за контрол, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл.
284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, за изтекъл давностен срок.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е извършено на 05.07.2017г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете по чл. 34 предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 05.07.2017 г., към датата на връчване на електронния фиш, не е изтекъл нито един от двата срока.
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.
Отделно от това видно от представената справка за издадени електронни фишове, процесният електронен фиш е съставен на 22.08.2017г.
Връчването на електронния фиш е процесуално действие след налагане на наказанието, поради и което забавянето при връчването на електронния фиш няма за последица незаконосъобразност на същия, доколкото самото връчване на електронния фиш има значение за възникване правото на наказаното лице да упражни правото си да обжалва същия. В случая на жалбоподателката е бил връчен електронния фиш и същата е упражнил правото си на жалба срещу него.
В цитираната в жалбата разпоредба на чл. 82, ал. 1 ЗАНН законодателят е предвидил определени давностни срокове, но те са свързани единствено с изпълнение на наказанието и предпоставка за тяхното прилагане, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН е влизането в сила на акта, с който е санкциониран нарушителят.
В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 07.07.2017г., постановено по КАНД № 106/2017г. и Решение от 20.03.2017г., постановено по КАНД № 44/2017г.
По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че отговорността й е погасена по давност.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и гласните такива, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип № 3566 от 05.07.2017г., 15:53:02 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 88 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателката е санкционирана, именно за превишение от 35 км/ч.
Средството за измерване, с което
е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща
проверка на средствата за измерване, което се установява и доказва от приетите
по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. (лист 9) и Протокол от проверка
на средство за измерване № 2-37-17/11.05.2017г. (лист 8).
Видно от представеният и приет по
делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег. № 1085р-403 като място на
контрол и точно местоположение на средството за измерване № TFR1-M 655 на
датата и часа на нарушението е посочено град Русе, бул. „България“ № 252, което
именно място на нарушението е отразено в електронния фиш. Изрично в протокола е
посочена посоката на контролираните МПС, а именно посока - център, посочен е
режима на измерване, а именно стационарен и посоката на задействие –
приближаващ, а така също и че мястото на контрол е именно част от общинска
пътна мрежа и ограничението на скоростта в този участък, което е 50 км/ч.
Отделно от това на самата снимка от клипа са посочени конкретните GPS
координати, които се идентични с вписаните в електронния фиш.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката, в качеството й на собственик на моторното превозно средство, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 35 км/ч. и правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателката, в качеството й на собственик на моторното превозно средство не е попълнила и представила декларация по чл. 188 ЗДвП по реда и в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради и което правилно и именно в съответствие с разпоредбите на закона е ангажирана нейната отговорност.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1710619, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на П.Д.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: