РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. Бургас, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120108194 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на К. Т. М., с ЕГН **********,
съдебен адрес ......................, чрез адв. Р. Ц. от БАК срещу Областна дирекция на МВР –
Бургас, с адрес .........................., която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 301.75 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода 01.10.2019г. – 09.07.2020 г., преизчислен с коефицент от 1.
143, по възникнало между страните служебно правоотношение, както и сумата от 75 лева
обезщетение за забава, считано от 01.02.2020г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба
– 21.12.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника и е работил
на 8,12 или 24-часови смени. За процесния период и е положил общо 264 часа нощен труд,
който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 301.75 часа дневен труд.
Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд, като вследствие на
трансформацията следва да му бъдат заплатени 37.35 часа извънреден труд на стойност от
301.75 лева, ведно със съответните лихви. Работното му време било организирано на смени,
които са предварително определени и отчитането им ставало с график всеки месец. Посочва
още, че според чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 % увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенцията се оспорва като неоснователна.
Не се спори, че за процесния период ищецът е бил служител на ОДМВР Бургас.
Твърди се, че посоченият коефицент 1,143 не следва да бъде прилаган. Посочва, че ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Излага съображения, че в процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015
1
година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи. С тях е регламентирано отчитането на извънреден
труд за процесния период, като не се предвижда преизчисляване на нощния труд по
коефицент 1. 143 и съответно не са дължими търсените в настоящото производство суми.
Направено е възражение за частично погасяване на претенцията по давност. Ангажирани са
доказателства.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание с
правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
В хода на процеса е прието изменение на иска по размер, като претенцията за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. –
10.07.2020г., е увеличен до размера от 339.28 лв., а искът за заплащане на мораторна лихва е
увеличен до размера от 89.79 лв., за периода от 01.02.2020 г. до 20.12.2022г.
Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото и се установява от приложените писмени
доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което
ищецът заема длъжността ....................... ....................
Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по
график на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечие.
Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза в периода от 01.10.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил 34 нощни смени,
възлизащи на 274 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 313.19 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 39.19 часа, като стойността му е 339.28 лева.
Сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава за
отделните вземания до предявяването на иска, вещото лице е изчислило в размер на 89.79
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал.
1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е предвидено, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е
предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. С оглед горното, условията и редът за заплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът им
– с негова заповед.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
2
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. До този момент е липсвала изрична правна
норма, определяща продължителността на нощния труд на държавните служители в МВР.
Преди изменението й редакцията на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е предвиждала, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове
не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 на същия
член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време - до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Съгласно ал. 7 в тази редакция на закона, извънредният труд не може да надвишава 70 часа
на тримесечен период и 280 часа годишно.
По приложението на посочените правни норми е постановено Тълкувателно Решение
№ 1/2020 от 15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което съгласно чл. 130,
ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт (съответно и за настоящия съд).
Съгласно дадените задължителни указания по приложението на закона „при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. В
мотивите на това тълкувателно решение е посочено, че „заложената в чл. 187, ал. 1 на ЗМВР
воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през
деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният
ден се разполага – през деня или през нощта“, без да е конкретизирано, че това се отнася
единствено за периода след 10.07.2020 г. Поради това и тъй като тълкувателното дело е
образувано преди изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 2020 г., и при липса
на изрично посочване в решението, че същото се отнася само за периода след това
изменение, следва да се приеме, че тълкувателното решение се отнася и за периода преди
10.07.2020 г., в който попада и процесният по настоящото дело период.
С оглед на гореизложеното и съобразно приетото с тълкувателно решение № 1/2020
от 15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че в случая не е
налице основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд през процесния период, съответно не му се дължи претендираното
допълнително възнаграждение. Поради това предявеният главен иск се явява неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за
мораторна лихва, както и иска за присъждане на законна лихва върху процесната главница,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника и направените от него разноски по делото в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Т. М., с ЕГН **********, съдебен адрес ...................... - адв. Р.
Ц. от БАК, срещу Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес .........................., за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 339.28 лева (триста тридесет и девет лева и
двадесет и осем стотинки) главница, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2019г. – 09.07.2020 г., по възникнало между
страните служебно правоотношение, както и сумата от 89.79 лв. (осемдесет и девет лева и
седемдесет и девет стотинки) обезщетение за забава, считано от датата на изискуемостта на
всяко месечно задължение до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за
забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. Т. М., с ЕГН **********, съдебен адрес ...................... - адв. Р. Ц. от
БАК, да заплати на Областна дирекция на МВР - Бургас, с адрес ..........................,
представлявана от директора Калоян Калоянов, сумата от 100 лева (сто лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4