№ 1215
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110135815 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ф. М. А., чрез пълномощника адв. В. С.,
срещу „Т С” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата в
размер на 159,78 лева, начислена и претендирана по фактура
№*********/м.07.2019г. от ищеца в качеството му на наследник по закон на
1/8 част от наследството на Е Т А. за доставена топлинна енергия по партида с
аб. №ххх за апартамент №70, намиращ се на адрес гр. ххх. Ищецът твърди, че
ответникът претендира сумата в размер на 1578,27 лева от наследниците на Е
Т А. за доставена топлинна енергия по фактура №10617047/2019г., както и, че
е неин наследник по закон, като е получил 1/8 част от оставеното от нея
наследство. Посочва, че предявил частичен иск за установяване недължимост
на сумата в размер на 37,50 лева от общо претендираната от него от страна на
ответника сума по фактурата в размер на 197,28 лева, като с влязло в сила
решение №20271531/08.12.2020г., постановено по гр.д. №29884/2020г. на
СРС, 27 състав, предявеният иск бил уважен. Поради това моли в настоящото
производство да бъде установена недължимост на останалата част от
оспореното вземане, претендирано от страна на ответника, в размер на
159,78лева. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск, като
поддържа, че същият е процесуално недопустим и при условията на
евентуалност – неоснователен. Счита, че е налице основание за прекратяване
на производството по делото, тъй като било налице по-рано образувано
1
производство по предявен от страна на ответника срещу ищеца в настоящото
производство осъдителен иск за оспореното вземане. Счита, че е налице
основание за дължимост на вземането и моли претенцията за бъде
отхвърлена.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Ф М. А., в качеството му на
наследник на Е Т А., за признаване за установено, че същият не дължи
сумата в размер на 159,78 лв., за топлинна енергия и за дялово
разпределение, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, представляваща
разликата над предявения като частичен иск за сумата от 37,50 лв., като сбора
от същите суми представляват припадащата се на ищеца 1/8 част от общата
сума от 1578,27 лв., претендирана от ответника за партида с абонатен номер
ххх, открита на името на наследодателя Е Т А., за процесния недвижим имот.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в
т.ч. от представеното и прието по делото експертно заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се
установява от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното като писмено доказателство, Решение №
20271531/08.12.2020г., по гр.д. № 29884/2020г., по описа на СРС, 27 състав,
влязло в законна сила на 01.01.2021г., съдът е установил със сила на
пресъдено нещо липсата на правопораждащите факти за възникване на
вземането по предявения частичен иск, поради което е приел за установено,
че ищецът не дължи същото в размер на 37,50 лв.
Настоящият съдебен състав, като съобрази формираната сила на пресъдено
нещо по отношение на установената липса на правопораждащите факти за
възникване на вземането на ответника по предявения частичен иск, намира, че
исковата сума по настоящото производство, представлява горницата над
сумата по предявения частичен иск, по който е формирана СПН. Съдът
съобрази представените по делото доказателства, навеждащи на безспорния
фактически и правен извод, че исковата сума по настоящото производство в
размер на 159,78 лв., представлява горницата над сумата от 37,50 лв., до
размера на 197,28 лв., като последната сума се явява припадащата се на
ищеца 1/8 част от наследството от Е Т А., по партидата на която е издадена от
ответника фактура за общата сума от 1578,27 лв.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция следва да бъде уважена в цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса в
размер на 50 лв., като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., на адв. В. Ф. С с ЕИК
**********, следва да се присъди сумата в размер на 480 лв. за оказана
2
безплатна правна помощ на ищеца по настоящото производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Ф М. А. с ЕГН
**********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, че ищецът не дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, сумата от 159,78 лв., представляваща част от общата сума
от 1578,27 лв., претендирана от ответника по партида с абонатен номер
200225, открита на името на наследодателя на ищеца Е Т А., за недвижим
имот, находящ се в гр. ххх.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Т С” ЕАД, ЕИК ххх , да заплати
на Ф М. А. с ЕГН **********, сумата от 50 лв., разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “Т С” ЕАД,
ЕИК ххх, да заплати на адв. В. Ф. Симеoнов с ЕИК **********, сумата от 480
лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3