Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 02.08.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1000 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.К.А., депозирана против електронен фиш серия К № 2463548, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговорят за извършеното с него нарушение, а в настоящия случай липсва изискуемата декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП на процесната дата и място моторното превозно средство от кое лице е било управлявано и от собственика на автомобила не е била изискана информация относно лицето управлявало моторното превозно средство, поради и което електронният фиш е следвало да бъде анулиран от страна на административнонаказващия орган. Твърди се, че по този начин е било допуснато процесуално нарушение, засягащо правилата за издаване на електронен фиш и анулиране на такъв и е било ограничено правото на жалбоподателя до степен, в която същият е бил лишен от възможността, дадена му с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която връзка се заявява, че посоченото МПС не е било управлявано от жалбоподателя и е била подадена жалба до Началника на РУ Свиленград във връзка с кражба на същото. Моли се да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваният електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 12.02.2018г., в 13,04 часа, в
град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, на
GPS N 43.50.4786 E 25.58.5575, с
автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка
SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето
МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ТД“, с рег. № Х 27 60 ВН, собственост на Г.К.А.,
което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за
движение в населено място е било установено да се движи със скорост 101 км/ч,
от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч.,
като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с
превишение от 47 км/ч.
За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е издаден електронен фиш Серия К № 2463548, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство е наложена „Глоба“ в размер на 600 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а имено: разпечатка от клип от 12.02.2018г., 13:04:31 часа, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009г., Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. и жалба до РУ Свиленград, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 12.02.2018г., 13:04:31 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 101 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран именно за превишение от 47 км/ч.
По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009г. и Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща проверка на средствата за измерване.
Съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата твърдения, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.
В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС като в противен случай именно той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДП, поради и което, като собственик на моторното превозно средство правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 6 ЗДвП предвижда възможност да бъде анулиран електронния фиш, въз основа на писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, в изрично предвидени две хипотези, а именно ако: 1. моторното превозно средство е било обявено за издирване; 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. В настоящия случай жалбата до Началника на РУ Свиленград е депозирана след връчване на електронния фиш на жалбоподателя, което е година и три месеца след извършване на нарушението и липсват доказателства моторното превозно средство да е било обявено за издирване, както към датата на нарушението, така и към настоящия момент.
По силата на цитираните правни норми не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че се касае за бездействие от страна на административнонаказващия орган във връзка с установяване на самоличността на лицето, управлявало автомобила, тъй като ако това лице е различно от собственика, именно собственика следва да има активно поведение и да представи, както изисква чл. 189, ал. 5 ЗДвП, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, а законът не вменява задължения на административнонаказващия орган, той по собствена инициатива да издирва дали автомобила е бил предоставен от собственика си на друго лице и кое е то.
Бездействието от страна на собственика на моторното превозно средство от 2016г., когато се твърди, че е било предадено владението на моторното превозно средство на друго непознато лице и депозирането на жалба във връзка с връщане владението на моторното превозно средство едва след връчване на електронния фиш не може да обоснове извод, че е следвало електронния фиш да бъде анулиран, както се твърди с жалбата, тъй като липсват доказателства моторното превозно средство да е било обявено за издирване към датата на нарушението, а напротив жалбата за това, че превозното средство е било неправомерно отнето е депозирана чак след връчването на електронния фиш на санкционираното лице.
Декларация по чл. 188 ЗДвП, съдържаща имената на лицето управлявало моторното превозно средство и СУМПС на същото не са представени и в хода на производството по обжалване на електронния фиш и въобще не е индивидуализирано такова лице.
С оглед всичко изложено съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и неизпълнение на задълженията си на наказващия орган във връзка с установяване на нарушителя.
За така установеното административно нарушение, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 47 км/ч., поради което правилно бил санкциониран с административното наказание „Глоба“, предвидено в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно 600 лв.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2463548, издаден от
ОДМВР - Русе, с който на Г.К.А., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 (шестстотин) лева,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: