Решение по дело №779/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20181320100779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 648

/неприсъствено/

 

гр.Видин, 21.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                             Председател: Даниел Димитров

                                                                     Членове:

при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 779 по описа  за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:         

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4, с която против И.В.Ф. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 07.07.2016 г. е сключен Договор за паричен заем № 79652 между „Сити кеш” ООД в качеството му на заемодател и ответницата, по силата на който на заемателя е предоставен паричен заем в размер на 500 лв., представляващи главница и чиста стойност на кредита.

Поддържа се, че съгласно договора лихвата по заема е в размер на 55.56 лв. Общата стойност на плащанията по заема е в размер на 555.56 лв., която сума съгласно договора е платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 20.58 лева, при първа погасителна вноска 14.07.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 12.01.2017 г. Излага се, че заемателя не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, а именно допуснал е забава за плащане на 4 броя седмични погасителни вноски, поради което съгласно договора е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 11.08.2016 г., която дата представлява падежа на петата погасителна вноска. Поради настъпилата предсрочна изискуемост съгласно чл. 7, ал. 4 от Договора на 11.08.2016 г. заемодателя е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 168.34 лв., представляваща 20 % от сумата от 841.70 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора. Сочи се, че съгласно клаузите на сключения между страните договор за заем, изпълнението на същия е следвало да бъде обезпечено поне с две от посочените в договора обезпечения. Заемодателя твърди, че заемателя в 3-дневен срок от подписването на договора не е изпълнил задължението си да предостави на заемателя договореното обезпечение и поради неизпълнение на това задължение за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения на последния е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 319.14 лева, която е разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 11.82 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, вследствие на което погасителната вноска, която е следвало да заплаща заемателя е бил в размер на 32.40 лв. Сочи се, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 107.53 лева за периода от 12.08.2016 г.  /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до момента е в размер на 33.00 лева, с която са погасени, както следва: главница: 16.74 лв., договорна лихва: 3.84 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 12.42 лв.

 Сочи се, че на основание подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.05.2017 г., задължението на ответницата към „Сити кеш” ООД е изкупено от ищеца, за което и в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. 3406/2017 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, като същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и същият не се е явил в съда да получи заповедта за изпълнение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:

-                              483.26 лв. – представляващи главница за периода от 21.07.2016 г. до 12.01.2017 г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.08.2016 г.,

-                              6.17 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2016 г. до 11.08.2016 г.

-                              306.72 лв. – представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.07.2016 г. до 12.01.2017 г.;

-                              168.34 лв. – представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 11.08.2016 г. /дата на предсрочна изискуемост/.

-                              107.53 лв. – представляваща обезщетение за забава за период от 12.08.2016 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в РС – Видин – 28.11.2017 г.

-                              законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /28.11.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените разноски.

Ответницата редовно призована по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и на чл. 238. ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С молба вх. № 13017/26.11.2018 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238 ал.1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че ответницата дължи претендираната парична сума.  

         Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер от 483.26 лв.-представляващи главница за периода от 21.07.2016 г. до 12.01.2017 г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.08.2016 г., 6.17 лв.-представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2016 г. до 11.08.2016 г., 306.72 лв.-представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.07.2016 г. до 12.01.2017 г.; 168.34 лв.-представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 11.08.2016 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 107.53 лв.- представляваща обезщетение за забава за период от 12.08.2016 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в РС – Видин – 28.11.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /28.11.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата.

В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.

Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ размер от 375.00 лв. /25.00 лв. внесена държавна такса и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 90.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 65.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.  

Водим от горното, Съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.Ф. ***, ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4 сумата в размер от 483.26 лв.-представляващи главница за периода от 21.07.2016 г. до 12.01.2017 г., 6.17 лв.-представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2016 г. до 11.08.2016 г., 306.72 лв.-представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.07.2016 г. до 12.01.2017 г.; 168.34 лв.-представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 11.08.2016 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 107.53 лв.- представляваща обезщетение за забава за период от 12.08.2016 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в РС-Видин – 28.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /28.11.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата.

  ОСЪЖДА И.В.Ф. ***, ЕГН **********, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4, сумата в общ размер от 375.00 лв. /25.00 лв. внесена държавна такса и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

  ОСЪЖДА И.В.Ф. ***, ЕГН **********, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4, сумата в общ размер от 90.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 65.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение /.

          Решението не подлежи на обжалване.   

 На страните да се връчат преписи от решението.                                                                                      

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: