Решение по дело №397/2009 на Районен съд - Велинград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№                                               23 февруари 2011 г.                град Велинград

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                           . . . . . състав

на  двадесет и трети февруари през двехиляди и единадесета година в публично  заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа  докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА

гражд.дело                         № 397 по описа за 2009 г.  и  съобрази, че:                                    

 

            Производството е по чл247, ал.1 ГПК.

            С молбата си от 02.02.2011 г. адв.П., като пълномощник на ищците по делото ИСКА да се допусне поправка на явна фактическа грешка в съдебното решение, при която в диспозитива не е посочен размера на дължимата се ДТ от съделителя Н.Б.,  а това е намерило израз само в мотивите на съда.

В срока по чл.247, ал.2 от ГПК, другите страни не са дали отговор.

Съдът намира, че молбата е допустима и основателна. Явната фактическа грешка е несъответствие /противоречие/ между изразената в съдебното решение воля на съда и истинската воля-формирана възоснова на събраните по делото доказателства и закона.Такава е налице всякога, когато приетото в мотивите не е изразено в диспозитива на самото решение, какъвто е и настоящия случай.В мотивната част на решението (л.116 от делото) 4 –ти абзац – отдолу нагоре, ясно е посочено волята на съда и основанието за това,  страните да заплатят държавна такса, както следва по-надолу.На последния ред от този абзац  е посочено, че размера й за съделителя Н.Д.Б. е 608, 20 лв.Касае за допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение по делото, в диспозитивната част на което е вписан израза „…за възнаграждение на вещо лице…”, вместо да се посочи изразеното в мотивите, че в тежест на съделителя Н.Д.Б.  се присъжда държавна такса 608, 20 лв., до което се е стигнало очевидно поради технически пропуск да се изпише този израз и за този съделител, както съдът ясно е посочил в предишните редове относно задълженията на останалите съделители.Вместо това е вписан израза „…за възнаграждение на вещо лице…”, който  и логически не съотвестветва на останалото съдържанието на изречението.

С оглед на горното се налага допускането на поправката й по реда на чл.247, ал.1-4 от ГПК, като се постанови решение с което се поправи съдебното решение в посочения смисъл.

Водим от горното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р          Е          Ш        И:

 

            ДОПУСКА поправка на съдебното решение №415 от 30.12.2010 г.  по гр.дело №397  по описа за 2009 година на ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като в диспозитива на решението вместо “- Н.Д.Б. с посочени ЕГН и адрес, за  възнаграждение на вещо лице + 5 лева  такса за служебното издаване на изпълнителен лист.” се чете     “- Н.Д.Б. с посочени ЕГН и адрес, такса 608, 20 лева + 5 лева  такса за служебното издаване на изпълнителен лист.”

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: