№ 147
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502952 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ответника ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД срещу решение № 4762 от 07.08.2024 г. на
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 25 състав по гр.д.12506/2021 г. в частта
от присъдените 20 000 до 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за 195 лева
обезщетение за имуществени вреди.
С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца Й. Х. Х. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 24.06.2021 г. в гр. София,
причинено от водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, както и сумата 195 лв. (сто
деветдесет и пет лева) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху посочените суми от
14.10.2021 г. до окончателното им изплащане.
Доводите в жалбата са завишен размер на обезщетението поради липсата на причинна
връзка между ПТП и фрактура на лявото рамо с разместване и нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца чрез адв. Я. Д., в който се твърди
неоснователност на всички оплаквания.
Няма отправени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Процесуалните представители на страните поддържат в съдебно заседание изразените
до момента позиции.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция са спорни справедливият размер на обезщетението между
1
20000 и 30 000 лева, както и дължимостта на обезщетението за имуществени вреди. Поради
необжалването на частта до 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, не са спорни
механизмът на пътно-транспортното произшествие, противоправността на деянието, вината
на водача, застрахован при ответника и връзката с уврежданията.
Пътният инцидент е настъпилна 24.06.2021 г., в гр. София, като л.а. „Опел Вектра“ с
рег. № *******, движейки се по ул. “Обиколна”, при приближаване към кръстовището с ул.
“Димитър Пешев” не е спрял преди кръстовището, за да пропусне движещия се по пътя с
предимство (ул. “Димитър Пешев”) л.а. “Фолксваген Поло” с рег. № *******. Последвал е
удар между двата автомобила в кръстовището. Вследствие на удара л.а. “Фолксваген Поло”
се е отклонил наляво спрямо първоначалната му посока, като е навлязъл върху пътната
лента за насрещното му движение, и се е ударил в спрял там товарен автомобил.
За да прецени справедливото обезщетение въззивният съд взема предвид заключението
на СМЕ, свидетелските показания, изслушани от СГС и медицинските документи. Видно от
епикризата към исковата молба, ищецът е бил три дни в УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“,
където са му направени изследвания и е сложена ортеза на лявата ръка. Според
заключението, изготвено от д-р Р. М. Д., неоспорена от страните, което съдът намира за
обективно, компетентно и пълно, в резултат на ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: закрито счупване с разместване на лявата ключица, неразместена
люсповидна фрактура на големия туберкул на лява раменна кост, счупване на 8-мо и 10-то
ребра в ляво с разместване на фрагментите и малък левостранен плеврален излив, без
нарушение на механиката на дишане, както и линейни охлузвания на главата в ляво теменно
с размер 2/4 см. След наместването на счупването общият оздравителен период при ищеца е
3 месеца, като лявата му ръка е била обездвижена за периода от 35 дни. През това време
ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били непосредствено след
травмата, след наместване на счупването на ключицата, първите 20-25 дни по отношение на
счупването на ребрата и в началото на раздвижването на крайника. Болки и страдания са
били причинени и от охлузванията в ляво теменно на главата. Ищецът бил временно
неработоспособен в рамките на 3 месеца. Според вещото лице и понастоящем ищецът
изпитва болки в областта на лявата ключица, както и има ограничена подвижност в лява
раменна става. При изслушването си в с.з. д-р Д.а пояснява, че фрактурата на ключицата е
разместена. Предложено е оперативно лечение, което според обясненията пред вещите лица
той не е могъл да си позволи, тъй като и при здравноосигурените лица металът, който се
поставя, се заплаща от пациента, а само операцията се заплаща от НЗОК. Фрактурата има
отношение към движението на ръката, има скъсяване на ключицата и видима деформация.
От направените контролни снимки се вижда, че има натрупване на костно вещество, като
двата фрагменти са зараснали в порочна позиция, те се разминават. Скъсяването води до
затрудняване на движението. Тъй като има неправилно зарастване на ключицата, подлежи
на оперативно лечение.
Разпитаната като свидетел С. Х., майка на ищеца, която живее заедно с него, разказва,
че в болницата синът й е бил три дни, възстановяването е продължило три месеца в
домашни условия, а тя се е грижила за него, тъй като имал затруднения в движенията.
Според свидетелката ищецът продължава да изпитва периодично болки, не се е подложил на
операция, защото се страхува да не се влоши.
Определеният от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 30 000 лева не е завишен, като се вземат предвид установените закрито счупване с
разместване на лявата ключица, неразместена люсповидна фрактура на големия туберкул на
лява раменна кост, счупване на 8-мо и 10-то ребра в ляво с разместване на фрагментите и
малък левостранен плеврален излив, без нарушение на механиката на дишане, както и
линейни охлузвания на главата в ляво теменно с размер 2/4 см. На обезщетение подлежат
няколко счупвания – в ключицата и в ребрата, както и охлузвания по главата. Видно от
свидетелските показания, които са вътрешно непротиворечиви и в синхрон с медицинската
документация, в продължение на три месеца се е възстановявал и е имал нужда от чужда
помощ в бита, т.е. нарушен е бил обичайният му начин на живот, изпитвал е болки, изпитва
2
болки и досега. Следва да се отчете зарастването в порочна позиция на фрагментите на
ключицата, довело до скъсяване и затруднения при движението на ръката на сравнително
млад мъж на 45 г., както и налагащата се по повод това усложнение операция. От значение
са и обичайният стрес от самия пътен инцидент и конкретните икономически условия,
отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 24.06.2021 г., когато е настъпило произшествието и съдебната
практика по сходни случаи.
Неоснователни са доводите за недоказаност на вредите. Уврежданията се установяват
от приложената медицинска документация и изслушаното заключение на СМЕ. Независимо
че има предходно увреждане на ключицата, отбелязано при консултацията с ортопед, не
става дума за счупване, а за изкълчване. на ключицата към момента на инцидента. Вещото
лице изрично в с.з. посочва, че фрактурата на ключицата е разместена, двата фрагменти са
зараснали в порочна позиция, има скъсяване и ограничена подвижност в лява раменна
става. Обезщетението не включва фактура на лява раменна става, както се твърди в жалбата,
а на лявата ключица и това е обсъдено в обжалваното решение. Неоснователен е доводът, че
не е доказана връзката с ПТП.
В частта относно имуществените вреди няма въззивни доводи, поради което съдът
следва да провери единствено дали е нарушена императивна правна норма от
първоинстанционния съд. Доколкото според заключението на СМЕ разходите за закупуване
на медицински изделия, лекарства и за заплащане на потребителска такса, претендирани от
ищеца са били необходими за лечението на получените при процесното ПТП увреждания, а
по делото са представени доказателства за извършването им, изводът на СГС е правилен.
Обезщетението за имуществени вреди в размер на 195 лева се дължи.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.
Ответникът по въззивната жалба претендира разноски за въззивната инстанция – 1000
лева заплатен адвокатски хонорар. Въззивният жалбоподател е направил възражение за
прекомерност, в случай че хонорарът надвишава минималното възнаграждение по Наредба 1
на Висшия адвокатски съвет. Ориентир за определяне на адвокатския хонорар е Наредба 1
на Висшия адвокатски съвет, според която минималният хонорар за интерес от 10195 лева е
1317 лева, поради което хонорар от 1000 (хиляда) лева не е завишен.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4762 от 07.08.2024 г. на Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 25 състав по гр.д.12506/2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД да плати
на ЕИК ********* да заплати на Й. Х. Х., ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда) лева
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3