Решение по КНАХД №1131/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Крест Къмпани България“ ООД срещу Решение № 302 от 29.04.2025г. по АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9620034, издаден от ОД на МВР Бургас – за това, че на 02.08.2024г., в 09:26 часа, в област Бургас, път II-99, км. 3 + 900, местност „Ченгенескеле“, в посока от [населено място] към [населено място], при ограничение на скоростта с пътен знак В26 за движение извън населено място до 80 км/ч, лек автомобил „Тойота Ланд Круизер 120“, с регистрационен номер [рег. номер], се е движил с установена скорост от 129 км/ч. В жалбата се излага, че оспореното решение е недопустимо. Твърди се, че жалбата срещу електронен фиш, с която е сезиран Районен съд Бургас, изхожда от „Крест Къмпани България“ ООД, но съдът е заменил страните, тъй като е потвърдил електронен фиш по отношение на Г. П. Ч.. Развиват се съображения в насока, че неправилно с електронния фиш е наложена глоба на юридическо лице. С тези доводи от съда се иска да отмени съдебното решение и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно – да отмени оспорения електронен фиш.

Ответната страна в производството –ОДМВР Бургас, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима. Същата е подадена от „Крест Къмпани България“ ООД – легитимирано лице по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, тъй като именно това лице е подало и жалба вх. № 7773 от 20.02.2025г. по описа на Районен съд Бургас, въз основа на която е образувано АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд Бургас и като подател на жалбата е страна по делото – с правомощията по чл. 210, ал. 1 от АПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното Решение № 302 от 29.04.2025г. по АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд Бургас е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9620034, издаден от ОД на МВР Бургас. Така постановеното решение е недопустимо по следните съображения:

Жалба вх. № 7773 от 20.02.2025г. по описа на Районен съд Бургас, въз основа на която е образувано АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд Бургас, е подадена от „Крест Къмпани България“ ООД (чрез надлежно упълномощен да представлява дружеството адвокат). В жалбата са развити съображения, че с електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9620034, издаден от ОД на МВР Бургас, неправилно е наказано дружеството, тъй като субектът, който може да бъде наказан е законният представител на юридическото лице, а не самото юридическо лице. Към жалбата е приложен в оригинал екземпляр от електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9620034, издаден от ОД на МВР Бургас, в който е вписан собственик, на когото е регистрирано процесното МПС - „Крест Къмпани България“ ООД. Част от съдържанието на фиша е и разписка от 10.02.2025г., с която същият е връчен на „подписания“ „Крест Къмпани България“ ООД.

От тези твърдения в жалбата и от приложените към нея доказателства личи формираната воля от името на „Крест Къмпани България“ ООД – да подаде жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9620034, издаден от ОД на МВР Бургас. След като това е правният субект, който е подал жалбата, то процесуалното правоотношение възниква именно между този правен субект и съда. Преценката дали са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата (а и преценката за наличието на материалните предпоставки за издаване на оспорения електронен фиш) следва да се осъществи с участието на жалбоподателя „Крест Къмпани България“ ООД.

В случая с разпореждане от 24.02.2025г. (на л. 6 от АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд Бургас) е насрочено открито съдебно заседание за 31.03.2025г. Изпратена е призовка за страна – Г. П. Ч. – представител на „Крест Къмпани България“ ООД, като жалбоподател (на л. 11 от делото). В списък на призованите лица (на гърба на л. 10 от делото) като „жалбоподател“ е вписан Г. П. Ч.. В изготвения протокол рег. № 1142 от 02.04.2025г. (от проведено съдебно заседание на 31.03.2025г.) като жалбоподател е вписан Г. П. Ч.. Впоследствие е изготвено и оспореното в настоящото производство Решение № 302 от 29.04.2025г. по АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд Бургас, в което е вписано, че производството е образувано по жалбата на Г. П. Ч.. Съдебното решение е връчено на Г. П. Ч. – жалбоподател.

От горните обстоятелства недвусмислено се установява, че производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на един правен субект - „Крест Къмпани България“ ООД, но съдебното решение е постановено по отношение на (и в протокола от проведеното съдебно заседание е вписан като жалбоподател) друг правен субект - Г. П. Ч.. Последният не е подал жалба срещу електронния фиш и не е формирал воля за оспорването. При това положение и след като е вписан като страна в съдебния протокол, а впоследствие и в съдебното решение, то в производството е участвало лице, което не е сезирало надлежно съда. В същото време жалбоподателят, който е сезирал съда, практически не е участвал в съдебното заседание и не е вписан в съдебното решение като страна по делото. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. по описа на I и II колегии на ВАС е прието, че провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процес. В тези случаи касационният (административният) съд на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс следва да обезсили оспорения съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас е недопустимо (постановено при участието на ненадлежна страна и без участието на надлежната страна, сезирала съда) и на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да го разгледа с участието на надлежния субект, сезирал съда - „Крест Къмпани България“ ООД.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА Решение № 302 от 29.04.2025г. по АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас съобразно указанията в мотивите на решението .

Решението не подлежи на обжалване.