Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на петнадесети юни
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 1501 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.45 ЗЗД
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от А.Ц.П., ЕГН**********,***
11 А против Г.Т.Г., ЕГН**********,***, в която се твърди, че с определение от
11.02.2016г., РС гр.Плевен е одобрил постигнато между РП гр. Плевен , адв. И.М.
и подес Г.Т.Г., ЕГН ********** споразумение по *** по описа на РС гр. Плевен, с
което Г.Г. се е признал за виновен в това , че през периода ***, при условията
на продължавано престъпление, като охранител в *** ***, се заканил на А.Ц.П. ***,
в качеството му на длъжностно лице - председател на ***, при изпълнение на
службата му с престъпление против неговата личност убийство и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му, както следва: ***, обл.
Плевен като охранител в *** ***, се заканил на А.Ц.П. ***, в качеството му на
длъжностно лице - председател на ***, при изпълнение на службата му с
престъпление против неговата личност- убийство и това заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му. На 07.07.2015г., в гр. Пордим, обл.
Плевен като охранител в ,, *** ***, се заканил на А.Ц.П., в качеството му на
длъжностно лице - председател на ***, при изпълнение на службата му с
престъпление против неговата личност убийство и това заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, във
връзка с ал.2, вр. ал. I, вр. с чл. 26 от НК. Твърди, че във връзка с извършеното
на подсъдимият Г. , било наложено наказание 5
месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. I НК ,
изтърпяването на така наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от
3 / три / години. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.382, ал.9,
определението на съда е окончателно от което следва, че е в сила от датата на
одобрението -11.02.2016г. Излага съображения, че престъплението по чл.144, ал.3
от НК - закана с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл.144,
ал.1 НК - закана с убийство.То се намира в раздел V на НК - „ Принуда „ а не в
раздел I -Убийство", тьй като с него не се защитава живота на гражданите а
личната им свобода. С извършването на това престъпление се цели промяна на
поведението на заплашения противно на волята му в исканата от извършителя
насока.В конкретния случай, извършеното е в условията на продължавано
престъпление т.е. дееца и искал непременно да постигне целения резултат, като
изпълнителното деяние е осъществено както словесно - чрез отправяне на закана с
думи за убийство, така и с действия заплашително протягане на ръце към ищеца.
Твърди, че с действията си, ответника, предизвикал в ищеца чувство на страх, на
несигурност, на безпокойство, което продължава и в момента. Твърди, че се
промени целият му начин на живот - не
смее да излезе сам от тях, а когато ми се налага, аз се обажда на негови близки
и/или приятели, които да го придружат. Твърди, че въпреки тяхното присъствие,
изпитва чувство на безпокойство, тъй като Пордим е малък град, всички се познават,
ответника знае къде живее и в това малко населено място, вероятността да се
срещнат е сравнително голяма. Твърди, че по тази причина излиза от домът си изключително рядко, само
във светлата част на денонощието. Твърди, че от чувството на страх, несигурност,
безпокойство неможе сам да формира свои решения и да изрази собствена воля, а
винаги ги съобразявам с това, че към него има нееднократно отправена закана с
убийство. Моли, ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000лв
за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на ИМ до окончателното и изплащане.Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по делото, в който взема становище за допустимост на предявената
претенция, но намира същата за
прекомерна по размер. Не оспорва споразумението по *** по описа на РС-Плевен,
но оспорва твърдението на ищеца, че се е
изплашил от тези думи на ответника и в следствие на тях си е променил начина на
живот. Счита, че искането на такъв голям
размер обезщетение не
покрива критерият за
справедливост на обезвредата.
Излага съображения, че при преценката за справедливост спрямо други подобни
ситуации и присъжданите от
съдилищата обезщетения следва
искът за обезвреда на претърпените неимуществени вреди да бъде
намален до 500лева. Моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в
сила Споразумение по *** по описа на
РС-Плевен ответника Г.Т.Г. се е признал за виновен в това, че през периода ***,
при условията на продължавано престъпление, като охранител в *** ***, се
заканил на А.Ц.П. ***, в качеството му на длъжностно лице - председател на ***,
при изпълнение на службата му с престъпление против неговата личност убийство и
това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, както следва:
***, обл. Плевен като охранител в *** ***, се заканил на А.Ц.П. ***, в
качеството му на длъжностно лице - председател на ***, при изпълнение на
службата му с престъпление против неговата личност- убийство и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му. На 07.07.2015г., в гр.
Пордим, обл. Плевен като охранител в ,, *** ***, се заканил на А.Ц.П., в
качеството му на длъжностно лице - председател на ***, при изпълнение на
службата му с престъпление против неговата личност убийство и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал.3, във връзка с ал.2, вр. ал. I, вр. с чл. 26 от НК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ***, ***
и *** като еднопосочни, логични и кореспондентни с останалите, събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че след отправените от ответника по
отношение на ищеца заплахи, последния е ограничил придвижването си сам в ***,
като поради факта, че се страхува когато излиза от домът си, гледа да не е сам,
а с придружител. Поради породения в него страх от ответника, е ограничил
излизането от домът си, като е молил свидетелите да му закупуват вестници и
цигари, които да носят в домът му. Молил е фризьор да ходи в домът му за да го
подстриже.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля *** в
частта, в който твърди, че е виждал А.П. да се придвижва сам със служебната
кола, ходил е и при него на кошарата, но не дава вяра на показанията му, в
частта, в която твърди, че това се е случило след юни месец 2015г., тъй като в
тази си част показанията му са изолирани и в противоречие с останалите събрани
по делото доказателства. Свидетеля твърди, че ходенето на кошарата от А.П. се е
случило през ноември месец на 2015г. в качеството на председател, а не е спорно
по делото, че от началото на м.септември 2015г., той не е председател на
кооперацията.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на
закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд, включително и одобреното от
наказателния съд споразумение, което се ползва със същите последици / чл.383,
ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че
деликтът в настоящото производство е установен с обективните си характеристики,
включително и от гледна точка на вида и естеството на увреждането като
установена е и вината на ответника като тези въпроси не подлежат на
пререшаване.
В настоящото
производство предмет на доказване са настъпилите от деликта неимуществени вреди
– преживените от ищеца болки и страдания, техния интензитет и продължителност.
Доказано е наличието на всички
кумулативно изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав
за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (имуществени и неимуществени).
Обезщетението при деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при
причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са
винаги свързани с психични преживявания и морални ценности (неимуществена
ценност - здравето, засегната психическа сфера, душевен мир, намалена
трудоспособност).В настоящия казус е засегната неимуществената ценност -
здравето на ищеца, както и психичната му сфера.
Съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обстоятелства,
които съдът следва да съобрази при определяне на размера напретърпените от ищеца
неимуществени верди са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото
лечение, неговата продължителност; болките и страданията претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие.
Посочените обстоятелства са подробно,
конкретно описани, както в приетите по делото писмени доказателства, така и
чрез депозираните по делото свидетелски показания.Тези обстоятелства определят
вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане
(конкретността на случая) и обосновават извода на съда относно размера на
обезщетението, който съдът определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със
задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните
обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - Постановление №
4/1968 г., намира, че установените по делото обстоятелства- ответника по делото
Г.Г. причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх,
притеснения, както и самоограничаване в известна степен на свободното
придвижване на ищеца в рамките на ***, където той живее. Установи се от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, че ищеца по делото
след извършване на процесното деяние от отвтеника се страхува да излиза сам от домът
си, а когато го прави, то се случва с автомобил
и с придружител. Изложеното обосновава извод за основателност и
доказаност на исковата претенция в размер от 1500,00 лв. Настоящият състав
счита, че този размер е справедлив и напълно отговаря на действителното
причинените болки и страдания, на техния вид и степен на засягане.
Като съобрази горното, съдът
намира че предявеният иск е основателен и доказан до размер от 1500 лв., за
която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 5000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на
събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това
искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е
тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи
размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на
иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към
момента на плащане на главното задължение./Решение
№ 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът
дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното, следва да
бъде осъден оветника по делото да заплати на ищеца сумата 1500,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях от деня на
увреждането -22.06.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер
на 240,00 лв., съразмерно на уважената част от исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, Г.Т.Г., ЕГН**********,*** да плати на А.Ц.П., ЕГН**********,*** 11
А сумата от 1500,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в изпитан страх, притеснения, както и
самоограничаване в на свободното придвижване на ищеца в рамките на ***, в
резултат от престъпление по по чл. 144, ал.3, във връзка с ал.2, вр. ал. I, вр.
с чл. 26 от НК, за което ответника се е признал за виновен и е одобрено
споразумение по *** по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва от датата на
увреждането/22.06.2015г./ до окончателно изплащане на сумата, като за разликата
до предявения размер от 5000,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.Т.Г., ЕГН**********,*** да плати на А.Ц.П., ЕГН**********,*** 11 А сумата от 240,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, А.Ц.П., ЕГН**********,*** 11 А да плати на Г.Т.Г., ЕГН**********,*** сумата от 350,00
лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: