№ 17
гр. Тетевен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100890 по описа за 2021 година
Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство,с посочено основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди,че е страна по договор за паричен заем №3904958 от
24.08.2020г,подписан с „Изи Асет Мениджмънт“ –АД,съгласно който трябва да върне
сумата по кредита в размер на 4171.44 лева,при сума на получаване 3500 лева,при ГПР
41.71%,годишен лихвен процент 35.00%.
Съгласно чл.4 от договора се задължава в 3 –дневен срок да представи едно от
следните обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова гаранция, одобрено от
заемодателя дружество поръчител.
Във връзка с чл.4 от договора сключва с ответника договор за предоставяне на
поръчителство №3904858,по силата на който трябва да заплати на ответника сумата от
3212.56 лева,платими разсрочено на вноски,всяка от които в размер на 123.56 лева,като
общото задължение по договора за заем и допълнително сключения за поръчителство е в
размер на 7 384.00 лева.
Счита,че договора за предоставяне на поръчителство е нищожен,на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД,поради неспазване на нормите на чл.19,ал.4 от ЗПК,както и по чл.143,ал.1
от ЗЗП,като съображенията си излага обстойно в исковата молба,а именно:договорът е
сключен при неспазване на нормата на чл.19,ал.4 от ЗЗП,както и на чл.143,ал.1 от
ЗЗП,същият е неравноправен,сключен във вреда на потребителя,противоречи на добрите
нрави и съразмерността,сключен при заобикаляне нормата на чл.19,ал.4 от ЗЗП.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че договорът за предоставяне
1
на поръчителство №3904958,чрез който се претендира сумата от 3212.56 лева е нищожен,на
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,и поради това,че е сключен при неспазване на нормите на
чл.19,ал.4 от ЗПК,както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП и моли същата да бъде прогласена от съда.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който се заявява,че исковете са допустими,но твърденията за недействителност
на договора за поръчителство за неоснователни,като са изложени възражения срещу всяко
едно от сочените в исковата молба основания за нищожност на договора.Моли да бъдат
отхвърлени исковете.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за паричен заем №3904958/24.08.2020г ,сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“-АД-София и ищцата В. Т. ИВ. от хх,Лов.обл.,съгласно който
дружеството-заемодател предоставило на ищцата сумата от 3500.00 лева,която последната
се задължила да върне в срок от 52 седмици,при размер на двуседмична погасителна вноска
от 160.44 лева.Крайната падежна дата на задължението е 23.08.2021 година.В договора са
посочени фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35.00%,годишен процент на
разходите от 41.71 %, както и че общата дължима сума от ищцата е в размер на 4171.44
лева.
В чл.4 от договора е отразено задължение на заемополучателя да предостави на
заемодателя,в 3-дневен срок, едно от посочените3 в същия обезпечения,а именно7 две
физически лица-поръчители, банкова гаранция с бенефициент или одобрено от заемодателя
дружество-поръчител,което предоставя гаранционни сделки.
Приложен е договор за предоставяне на поръчителство №3904958,сключен на
24.08.2020г между „Файненшъл България“-ЕООД-София и ищцата,съгласно който
ищцата,като възложител, възложила ,а дружеството,като поръчител,се задължило, да сключи
договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ –АД,по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя/ишцата/ пред „Изи Асет Мениджмънт“ за изпълнението на всички
задължения на потребителя,възникнали съгласно договора за паричен заем,цитиран по-горе.
В чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство е отразено,че за поемане на
задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 3212.56
лева,платими разсрочено на вноски,всяка от които в размер на 123.56 лева.Вноските са
дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем,сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“-АД.
При така изложената фактология съдът намира за основателен и доказан предявеният
установителен иск.
Доколкото договора за паричен заем,сключен между ищцата и „Изи Асет
Мениджмънт“-АД е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите
му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило
2
на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК.В ал.1 на цитирания текст се предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че с твърденията за въведени с Договора за предоставяне на поръчителство
клаузи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи/на договора за
предоставяне на поръчителство/ противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел и поради това те не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания.
На следващо място следва да се отбележи, че с приетото съдържание на уговорката в
чл.4 от Договора за паричен заем, заемодателят предварително определя, че дружеството –
поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да
въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен
от заемодателя. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото
същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника
не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респективно
че сключването въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая договора за
поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Освен това договора води до значително оскъпяване на ползвания заем като
утежнява финансовото състояние на длъжника. На следващо място обвързването на
възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с
кредитора лице, на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат
такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Изложеното налага извода за неравноправна за
потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП,във в-ка с
чл.143,ал.1 от ЗЗП.
Следва да се изтъкне и факта, който се установява от направената служебно справка в
търговски регистър, за актуалното състояние на дружеството – поръчител „Файненшъл
България“ЕООД. От направените вписвания е видно, че заемодателят и одобреното от него
дружество-поръчител са свързани лица, доколкото „Изи Асет Мениджмънт“
АД (заемодател) е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
3
България“ЕООД (поръчител). Това съдържание на уговорката установява значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
С начисляването на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния
размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния
размер на законната лихва. В случая с договора за паричен заем е установен ГПР в размер
на 41.71 % при установения законов максимум от 50 %, който обаче не включва
възнаграждението по договора за поръчителство. Независимо, че произтича от друга сделка
(договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за поръчителство съставлява
разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася
от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за
заем – главници, лихви, и пр. и същото съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на
поръчоителство е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт“
АД. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК,
съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване
на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от
договора за паричен заем, настоящата инстанция счита, че възнаграждението за
поръчителство съставлява част от ГПР. От отразеното в приложения договор за паричен
заем става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на
поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това
противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за
начисляване на претендираното възнаграждение, което води до оскъпяване на кредита.
Съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора
за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение
на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.
В предвид горните съображения предявеният установителен иск следва да бъде
уважен.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.31 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат М.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
4
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 455.00 лева,на основание чл.7,ал.6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ищцата ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 50.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.19,ал.4,чл.33,ал.1 и 2 от ЗПК
и чл.146,ал.1,във в-ка с чл.143,ал.1 от ЗЗП, нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство №3904958/24.08.2020г,сключен между „Файненшъл България“-ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София и В. Т. ИВ. от
хх,лов.обл.,по силата на който е поето задължение от потребителят В. Т. ИВ. за заплащане
на възнаграждение в размер на 3212.56 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „Файненшъл България“-ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,представлявано от П. БЛ.
Д.,да заплати на В. Т. ИВ.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл.,със съдебен адрес в град
Пловдив,сумата от 50.00/петдесет/лева,представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,представлявано от П. БЛ. Д.,да заплати на адвокат Д.В. М.,-АК-
Пловдив,с адрес на кантората в хх,за осъществена правна помощ по реда на чл.38а,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 455.00/четиристотин
петдесет и пет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5