№ 794
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110144740 по описа за 2024 година
Производството е -разувано по предявен от Д. Р. Р. с ЕГН **********, срещу ЕТ Д-И -
М.П.С.М. с ЕИК *** осъдителен иск с правно основание 128, т. 2 КТ за сумата от 3000 лева,
представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за 26.06.2021 г. до 01.09.2021
г., ведно със законната лихва от 25.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който посочено, че
е изплатил дължимите суми, а за процесния период ищцата не е работила и не и се дължи -
езщетение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между страните
за процесния период 26.06.2021 г. до 01.09.2021 г.
От експертизата по делото се установи следното:
-щ размер на начисленото трудовото възнаграждение за периода от 26.05.2021 г. до
31.07.2021 г. е : 1103,31 лв. в брутен размер и 856,13 лв. в нетен размер/ сума за
получаване след удръжки /. Видно от предоставените при проверката ведомости за РЗ на
полето получил сумата, срещу името на ищеца няма положен подпис.
При проверката се предостави Разписка за изплатени суми №
0100013671078758/13.08.2021 г., от която е видно, че на ищцата е наредено плащане , чрез
Изи Пеу на сумата от 856,13 лв., като основание за превода е изписано „ Р3-м.5-
131,08лв. РЗ-м.06-449,93 лв. изв. труд-м.05,06.2021 г. 275,12 лв. Преводът е нареден от
Станислава Михайлова. Същата сума е била дължима видно от представените ведомости
за РЗ, описани по- горе в Таблица №1, кол. последна. Вещото лице потвърждава, че всичко
дължимо за май и юни е заплатено на ищцата. Посочените размери са посочени като
дължими и от Инспекцията по труда, но там няма констатация за дължимо възнаграждение
за юли месец, защото е констатирано, че ищцата е в неплатен отпуск, макар да има
административно нарушение при издаването на заповедта на работодателя, това не проценя
1
факта, че инспекцията констатира, че за юли дължимо възнагрждение няма.
При проверката се установи, че от 25.06.2021 г. ищцата е водена в неплатен отпуск,
поради самоотлъчка. За същото -стоятелство е била изготвена Заповед и молба №
11/25.06.2021 г. от работодателя, тъй като ищцата не се е явявала на работа.
При проверката се установи, че за периода от 25.06.2021 г. до 31.08.2021 г. на ищцата
не са начислявани трудови възнаграждения, тъй като е била в самоотлъчка.
Съдът кредитира изводите на вещото лице в заключението и допълнени в съдебното
заседание, тъй като съответстват на всички доказателства по делото.
При така установената фактическа -становка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника /служителя е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Безспорно се установява от представените писмени доказателства, че за процесния
период страните са били в трудово правоотношение. В конкретния случай ответникът е
оспорил , че през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово
задължение да престира на работодателя своята трудова сила.
Съществува спор между страните, с оглед въведеното от ответника в отговора на
исковата молба възражение, дали ищецът е полагал труд при ответника от 26.06.2021 г. до
01.09.2021 г.
За основателно съдът намира възражението, че ищецът не е полагал труд по трудовия
договор в периода от 26.06.2021 г. до 01.09.2021 г.
Съгласно чл. 124 КТ - едно от основните задължения на работодателя е да заплаща
възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен трудов договор е
полагал труд. Възнаграждението се дължи за извършената работа, която съгласно чл. 125 КТ
работникът или служителят следва да изпълнява точно и д-росъвестно /в пълен -ем, срочно,
с влагане на не-ходимите знания, умения и сръчности, съ-разно технологичните изисквания,
с желание възложената работа да бъде изпълнена/. Следователно, наличието само на
сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да
заплаща трудово възнаграждение, а е не-ходимо и работникът или служителят да полага труд
и фактически да осъществява съответната трудова функция. В този смисъл решение № 376
от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., III г. о., ГК.
В константната практика на ВКС се приема, че трудовият договор е ос-ен вид
възмезден договор, което се -уславя от съдържанието на основните насрещни престации по
него - от страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на работната си
сила, а от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо
цената на работната сила /решение № 171/10.07.2013 г., по гр. д. № 843/2012 г. на ВКС, IV г.
о. /. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то
точно и д-росъвестно, съ-разно предвиденото в чл. 124 и чл. 125 КТ, като работодателят му
дължи уговореното трудово възнаграждение за извършената работа / чл. 128 от КТ/. По
2
въпроса за дължимостта от страна на работодателя на трудово възнаграждение на работник,
който не се е явявал на работа и не е полагал труд е даден отговор в решение №
376/21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., III г. о., където е посочено, че наличието
само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя
да заплаща трудово възнаграждение, а е не-ходимо и работникът или служителят да полага
труд и фактически да осъществява съответната трудова функция. -що е правилото, че
длъжникът доказва изпълнението, а кредиторът факта на неизпълнение /пълно, забавено или
лошо/. Когато трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а не на
резултат, работникът или служителят трябва да докаже, че е предоставил работната си сила,
а работодателят е длъжен да докаже неизпълнението че работникът не се е явил, че е
напуснал преждевременно и т. н. Тъй като трудовият договор е с продължително
изпълнение, за да се установи, че е предоставил работната си сила, работникът или
служителят е достатъчно да докаже, че е постъпил на работа. Постоянното, системното или
продължителното неизпълнение на трудовите задължения, включително неявяване на
работа, преждевременно напускане или отказ да се изпълняват поставените задачи са факти
на неизпълнение и те се доказват от работодателя /в т. см. решение № 192/28.11.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 110/2019 г., III г. о. /. При непрестиране на работна сила правото на трудово
възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение
на работника или служителя: при неизпълнение на трудовите норми по чл. 266, ал. 1 КТ, при
престой и производствена не-ходимост по чл. 267 КТ и при производство на некачествена
продукция по чл. 268, ал. 3 КТ - в този смисъл Решение № 171 по гр. д. № 843/2012 г. на IV
гр. отд. на ВКС.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
на съда да приеме, че служителят не е доказал престирането на работната си сила, а
работодателят е провел успешно доказване на неизпълнението на задълженията на
служителя – ищец за посочения период 26.06.2021 г. – 01.09.2021 г.
Видно в този период не доказва да се явява на работа и да изпълнява задълженията си,
въпреки, че съдът е дал указания че не представя доказателства, въпреки това ищцата не
представя доказателства.
Изложените мотиви дават основание на този съдебен състав да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани
По разноските:
При този изход на делото разноските следва да се разпределят между страните по
правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е заявил своевременно претенция за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение, като е уговорено 600 лв., но няма доказателства
за плащането им, тъй като в договора за правна защита и съдействие графата начин на
плащане в брой или по бланката не е попълнено, съгласно ТР на ВКС в тези случаи платено
възнаграждение не е доказано и разноски не се присъждат.
По аргумент на противното от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК когато делото е
решено в ущърб на лице, осв-одено от държавна такса или от разноски по производството,
дължимите държавни такси остават за сметка на бюджета на съда.
При тези мотиви, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Диляна Р. Р. с ЕГН **********, срещу ЕТ Д-И - М.П.С.М.
с ЕИК *** осъдителен иск с правно основание 128, т. 2 КТ за сумата от 3000 лева,
представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 26.06.2021 г. до
01.09.2021 г., ведно със законната лихва от 25.07.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на -жалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4