№ 110
гр. Средец, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20252170100235 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част трета, Глава XXVI от ГПК, с
правно основание чл. 49 и сл. от Семейния кодекс.
Съдебното производство е образувано по предявена искова молба от К.
Д. А., с ЕГН: **********, гр. Средец, *****, предявена чрез процесуалния
представител: Й. Ж. от БАК, сл. адрес: гр. Средец, ул.„******* Д.“ № ****,
против Е. Й. А., с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: гр.
Средец, обл. Бургас, *******, с която е предявен иск по чл.49 от СК - за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по
въпроса за вината, съединени с него по реда на чл. 322 от ГПК небрачни
искове – за упражняване на родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие дете з. Е.ова А., родено на 10.10.2023 г.,
местоживеене му, личните отношения и месечната издръжка на детето
издръжка за минало време и фамилното име. Ангажирани са писмени
доказателства. Направени са доказателствени искания за допускане до разпит
на свидетели при режим на довеждане от ищеца.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак в
гр. Средец, на 11.06.2023 г. който е първи по ред и за двамата. Нямали
собствено жилище и затова първите месеци след брака живели с родителите
на съпруга, в техния дом. Излага се, че отначало, ответникът бил грижовен и
внимателен към ищцата, но скоро започнали да се карат, като налагал своето
мнение. Твърди се, че ударил шамар пред неговите родители на двора, и пред
други свидетели. Излага се, че след известно време, съпрузите заживели
отделно от родителите на ответника, в жилище отново собственост на
родителите на съпруга, като конфликтите продължили, което много
1
разстройвало ищцата.
Твърди се, че го е виждала с други жени, като публикувал с тях снимки в
социалните мрежи. Навеждат се доводи за изневяра от страна на съпруга,
докато съпругата била бременна.
Релевира се, че ответникът започнал да играе на машинки, което
допълнително го ядосвало. Беше много изнервен и си изкарваше гнева върху
мен, когато се опитвах да го вразумя. Това я натоварвало психически и често
се прибирала за утеха и подкрепа при родителите си, които живеят в гр.
Средец. Постоянните кавги продължили до края на бременността на ищцата.
Излага, че малко преди да роди, в началото на октомври 2023 г. след поредния
скандал, отново се прибрала да нощува при родителите си. Тогава ответника
посетил дома на родителите , и започнал да крещи и обижда и ударил
шамар, след който дълго врене имала синина на окото. За този случай подава
сигнал за домашно насилие.
Конфликтите продължили и след раждането на детето з., което довело до
напускането на общото жилище през месец декември, като ищцата се върнала
да живее при своите родители.
Излагат се твърдения за липсата на финансова подкрепа от страна на
ответника по отношение на малолетното им дете, както и за опити от страна
на ищцата, за получаване на финансова подкрепа от него.
Навеждат се доводи за нуждите на детето з..
Иска се да се постанови решение, с което да се прекрати бракът между
съпрузите, поради вина на ответника; да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето з. Е.ова А., с ЕГН: *********,
родено на 10.10.2023 г., на неговата майка – К. Д. А., с ЕГН: **********; да се
определи местоживеенето на детето да бъде при на неговата майка – К. Д. А.,
с ЕГН: ********** в дома на майката; да се определи на бащата – Е. Й. А., с
ЕГН: ********** следния режим на лични отношения с детето з. Е.ова А.: До
навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето, бащата има право на
личен контакт с него всека първа и трета събота от месеца от 18:00 часа до
неделя 18:00 часа - с право на преспиване при него; на рождения ден на детето
- 10 октомври - от 16.00 ч до 19.00 часа; всяка четна година бащата да има
право да взима детето при себе си за Бъдни вечер и Коледа, а за всяка нечетна
година - за Великден и Нова година; да се осъди ответникът Е. Й. А., с ЕГН:
********** да заплаща месечна издръжка на малолетната им дъщеря з. Е.ова
А., чрез нейната майка К. Д. А., с ЕГН: ********** в размер на
500/петстотин/лв., считано от момента на подаване на исковата молба до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска; да се осъди ответникът Е. Й.
А., с ЕГН: ********** да заплати малолетната им дъщеря з. Е.ова А., чрез
нейната майка К. Д. А., с ЕГН: ********** издръжка за минал период - от
декември 2024 г. до датата на подаване на настоящата молба в размер по
300лв. на месец или общо 1500 лв.; ищцата да възстанови, след
прекратяването на брака, предбрачната си фамилия – Д..
Претендират се разноски.
2
Писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил от адв. М. Н. при
БАК – пълномощник на Е. Й. А., с ЕГН: **********. Намира ИМ за
допустима, а по същество за частично основателна.
В ОИМ се посочва, че причините за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, изложени от ищцата в исковата молба, са в пълно
противоречие с действителната фактическа обстановка.
Излага се, че ответникът е поел ангажимента да издържа семейството,
докато ищцата е била бременна и след раждането на детето з.. Това изисквало
да работи още повече, поради което не можел да се посвети изцяло на ищцата.
Започнал като здравен асистент в болница. Като млад специалист трябвало да
поема много дежурства, включително и по празници. Не получавал никакво
разбиране от съпругата си. Дори когато се прибирал изтощен след дълга
смяна, когато е имало тежки и критични ситуации, не намирал спокойствие в
дома си. Ищцата си намерила забавление, като си пишела с други мъже в
интернет. Злоупотребява с алкохол. Пред детето демонстрирала как се
употребяват наркотици, като разделя на твърда повърхност адаптирано мляко
на ленти, взема с пръст от праха и дава на детето да близне. Това били
причините за скандалите между нас. Релевира се, че търсел подкрепа и помощ
от нейния баща, когато ищцата му посягала с нож да го намушка. Излагат се
доводи за ревност от страна на ищцата. В тази връзка се оспорва се изцяло
изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Иска се да се постанови решение, с което да се прекрати брака между
страните, поради вина на ищцата. На основание чл. 53 от СК да се постанови
ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име. Признава, се, че може
да заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно. Упражняването на
родителските прави да бъде предоставено на майката и местоживеенето на
детето да е на нейния адрес. При промяна, тя да бъде задължена да уведоми
бащата на новия адрес незабавно в писмена форма.
Предлага се следния режим на лични отношения между детето и
ответника, като негов баща: 1./ Всяка нечетна седмица от месеца от 16.00 ч. в
петък/ или след приключване на учебни занимания/до 19.00 ч. в неделя, с
преспиване в дома на бащата; 2./ Всяка сряда от 16,00 часа до 20.00 часа, като
след това детето ще бъде връщано в дома на майката; 3./ 30 /тридесет/ дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като престоят бъде
разделен на две части по 15 /петнадесет/дни ; 4./ Всяка нечетна година: по
време официалните почивни дни в страната по повод Коледа детето ще бъде с
баща си, а по време на официалните почивни дни по повод Нова Година-
детето ще бъде при майка си, Първата половина на официалните почивни дни
по повод Великден и първата половина на пролетната ученическа ваканция
детето ще бъде с баща си, а следващите с майка си; Всяка четна година: по
време официалните почивни дни в страната по повод Коледа детето ще бъде с
майка си, а по време на официалните почивни дни по повод Нова Година-
детето ще бъде при баща си, Първата половина на официалните почивни дни
по повод Великден и първата половина на пролетната ученическа ваканция
детето ще бъде с майка си, а следващите дни с баща си. Взимането на детето
от бащата ще бъде в 10.00 ч. в почивния ден, когато има право на това, а
3
връщането ще става в 19,30 часа в деня, когато следва да стори това; 5./ На
рождения ден на детето на 10 Октомври бащата ще има право да вземе детето-
в периода от 16.00ч. до 19,30 часа, ако е работен ден, а ако е почивен в периода
от 10.00 ч. до 16.00 ч; 6./ На рождения ден на бащата на 05 Юни бащата ще
има право да вземе детето- в периода от 16.00 ч. до 19,30 часа, ако е работен
ден, а ако е почивен в периода от 10.00 ч. до 16.00 ч.
В съдебно заседание ищцовата страна К. Д. А., редовно призована, се
явява лично. Представлява се от адв. Й. Ж. от АК – гр. Бургас. Поддържат
исковата молба и молят същата да бъде уважена.
В съдебно заседание ответната страна Е. Й. А., редовно призована, се
явява лично. Представлява се от адв. М. Н. при АК – гр. Бургас. Поддържа
отговора на исковата молба.
По делото е изслушана съпругата, по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Ищцата
не отрича, че ответникът е добър баща, но споделя, че нямал отношение към
нея и не и обръщал внимание. Излага, че постоянно се карали, като в някои
случаи било и заради родителите му с които имал спорове и си го изкарвал на
нея и не желаела детето да израства в такава среда. Споделя, че ответникът я е
удрял, през месец декември 2023 г. Признава, че след фактическата раздяла,
ответникът май месец 2025 г по 50 лева в началото, в края на месеца също по
40 лева, това се е случвало веднъж. Купувал е по един пакет памперси 50 лв.
пакета по веднъж месечно и мляко NAN за една годишна възраст - кутия от
800 гр. на стойност 50 лв. Намира Е. за добър и грижовен баща
По делото е изслушан съпругът, по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Ищецът
заявява, че с ответницата първоначално имали добри отношения, но
впоследствие започнали проблемите. Полагала малко грижи за отглеждането
на децата, не настоявала з. да посещава училище, поради което е останала в
същия клас. По отношение на хигиената във семейното жилище заявява, че
ответницата не поддържала чистота, като единствено се занимавала с храната
на децата, като за спретнатостта и възпитанието им не се интересувала.
Заявява, че поради това се е стигнало да фактическата им раздяла през месец
май 2023 г. като се грижела за двете деца до месец ноември 2023 г.. Излага, че
през м. януари 2024 г. съпругата напуснала гр. Приморско и отишла да живее
в с. Телериг, общ. Крушари, с детето А.. Допълва, че детето з., посещава
частни уроци и успешно е завършила 6-ти клас. Посочва, че и е осигурил
всичко необходимо, за отглеждането и съобразно възрастта. Има
самостоятелна стая, обзаведена съобразно възрастта на детето. За
отглеждането на децата може да разчита на майка си и синовете си. Допълва,
че е посетил ответницата в с. Телериг, като му е направило впечатление, не са
много чисти и са разхвърляни стаите, които се ползват от съпругата и детето
А., тоалетната не е функционирала.
По делото са разпитани свидетелите Д.С.Д. – баща на ищцата; Й.В. А. –
баща на ответника и И. Н. Д. – колега на ответника.
Свидетелят Д.С.Д. излага пред съда, че, съпрузите са сключили брак
през 2023 г., преди да се роди детето з.. Сочи, че през декември 2024 г. ищцата,
заедно с детето з. са отишли да живеят в дома му, като причината според
4
ищцата била в поведението на ответника, тъй като споделила, че била
нагрубявана и удряна от него. Излага, че и друг път е търсила подкрепа от
него, поради проблемно поведение от страна на ответника по отношение на
ищцата, включително и през времето на бременността, като я е съветвал да се
сдобрят. Основно проблемите между съпрузите започнали след раждането на
детето, като споделя за случай през 2024 г. по повод на който ищцата
потърсила помощ от него и съпругата му, като Допълва, че и двамата
родители се грижат за детето з., като според неговата преценка, ответника е
отговорен родител, както и неговите родители, които също помагали за
отглеждането , и след раздялата им. Посочва, че ответника работи като лекар
в МБАЛ „Сърце и мозък“, с трудова заетост от около 12 часа.
Свидетелят Й.В. А., в проведения разпит в хода на съдебното дирене,
излага пред съда, че е запознат с отношенията между съпрузите, като си е
подпомагал със съвети. Излага, че ответника след раздялата е давал
финансови средства за издръжката на детето в размер на 500-600 лева, както и
че той и неговата съпруга също са предоставяли такава в общ размер на 250
лева. Известно им е че от м. септември 2025 г. детето ще посещава детска
градина, като по този повод са му осигурили всичко необходимо, за да
посещава безпроблемно учебното заведение. Споделя, че ищцата не работи, а
ответника работи на две места. Известно му е, че между съпрузите има
конфликти и то по повод на взаимна ревност.
Свидетелят И. Н. Д., в проведения разпит в хода на съдебното дирене,
излага пред съда, че познава ответника от около 5 години, а ищцата от малко
повече, тъй като работили заедно. Известно и било, че ищцата се оплаквала,
от липсата на време от страна на ответника по отношение на нея, поради
постоянната му служебна ангажираност. Споделя, че и двамата съпрузи са
добри родители.
По делото са изготвен и приложен социален доклад от ДСП – гр. Бургас.
По делото са приложени Дубликат на удостоверение за сключен
граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак
№0021 от 11.06.2023 г., съставен в гр. Средец, общ. Средец, обл. Бургас,
кореспонденция по посредством приложение „Viber“, Удостоверение за
декларирани данни по отношение на ответника за периода м. ноември 2024 г.
до м. май 2025 г., Дубликат на удостоверение за раждане на детето з. Е.ова А.,
с ЕГН: **********, родено на 10.10.2023 г., съставен въз основа на Акт за
раждане № 972 от 12.10.2023 г. в гр. Бургас, 2-ро кметство, общ. Бургас,
заверени копия на материали вх. № 2038/28.07.2025 г. по Досъдебно
производство № 302/2023 г. по описа на РУ – Средец и два броя прокурорски
преписки, както следва: вх. № 18749/2023 г. и вх. № 9306/2025 г., приключени
с Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство, справка вх.
№ 2097/04.08.2025 г. от ТД на НАП гр. Бургас за доходите на К. Д. А. и Е. Й.
А..
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
5
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установява от приложения по делото Дубликат на
удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за
сключен граждански брак № 0021 от 11.06.2023 г., съставен в гр. Средец, общ.
Средец, обл. Бургас, че К. Д. А. и Е. Й. А. са сключили граждански брак на
11.06.2023 г. в гр. Средец, който е първи и за двамата. От брака си имат едно
дете – з. Е.ова А., с ЕГН: **********, родено на 10.10.2023 г. (дубликат на
Удостоверение за раждане, съставен въз основа на Акт за раждане № 972 от
12.10.2023 г. в гр. Бургас, 2-ро кметство, общ. Бургас).
След сключването на брака, страните живеели в гр. Средец, в жилище,
собственост на родителите на ответника. Установява се, че от самото начало
на брака, между съпрузите е налице неразбирателство, поради постоянната
служебна ангажираност на съпруга и поведението на съпругата, относно
липсата на внимание от негова страна.
От приложените по делото заверени копия на от ДП № 302/2023 г. се
установява, че е образувано по повод жалба от К. А., за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК. След приключване на
разследването, с постановление от 06.02.2024 г. досъдебното производство е
прекратено, поради липса на осъществен престъпен състав по посочената
правна квалификация от НК.
От приложената справка от Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр.
Средец се установява, че по жалби на ищцата срещу ответника са били
образувани две прокурорски преписки: №18749/2023 г. и №9306/2025 г.,
приключили с отказ да се образува досъдебно производство.
Така не се установява, по делото да е упражнявано насилие по
отношение на ищцата от страна на ответника, като в тази връзка не се
кредитират показанията на свидетеля Д.С.Д. – баща на ищцата. Към
настоящото дело не са представени доказателства относно, наличието на
причинени телесни повреди в условията на домашно насилие. В тази връзка
показанията на свидетеля остават изолирани и неподкрепени от събрания по
делото деказателствен материал.
От приложената кореспонденция посредством мобилно приложение
„Viber“, неоспорена от страните, се установява, от страна на съпругата
провокативно и насочващо поведение към съпруга, по отношение на личния
му живот, след фактическата им раздяла през месец декември 2024 г., видно от
което последният споделя, че е постоянно служебно ангажиран и няма други
по задълбочени лични отношения с колеги, приятели и познати.
От социалния доклад и свидетелските показания и на тримата
свидетели, разпитани в хода на съдебното дирене, се установява, че съпругата
и съпругът са отговорни, любящи, грижовни и отдадени на детето з. родители,
като могат да разчитат на подкрепата на своите близки.
6
По отношение на помощта предоставяна от родителите на ответника под
формата на финансови средства на ищцата за отглеждане на детето з.,
настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на свидетеля Й.В. А. –
баща на ответника. Същите следва да се ценят в светлината на чл. 172 от ГПК.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че са давани финансови
средства на ищцата за подпомагане отглеждането на детето з.. Поради това
следва в тази част показанията да не се кредитират.
От приложените по делото удостоверение и справки от ТД на НАП – гр.
Бургас се установява, че ищцата към момента на приключване на съдебното
дирене не работи, а ответника работи на две трудови правоотношения, като за
периода 01.07.2024 г. до 01.06.2025 г. е получил доходи в общ размер на
62 647,45 лева. По делото няма данни трудовите правоотношения да са
прекратени.
По делото не е спорно, че ответникът в дал за издръжка сумата в общ
размер на 140 лева до предявяване на исковата молба пред Районен съд – гр.
Средец.
Не се доказаха възраженията на ответника, за наличието на сключени от
него договори за кредит.
В социалния доклад се описват сходни обстоятелства, като се допълва,
че детето се отглежда на адрес: гр. Средец, ул. ****. Жилището представлява
масивна двуетажна къща, собственост на бабата на ищцата, от която ползват
отделен вход. На първия етаж е разположена кухня и всекидневна. На втория
етаж има три стаи, една от които е в ремонт, една се ползва от родителите на
ищцата и една е обособена за самата нея и малолетната з.. Стаята е обзаведена
със спалня и гардероб. По данни на майката детето спи с нея, няма обособен
самостоятелен кът за спане. В жилището се поддържат добри хигиенно-
битови условия. За з. има осигурени играчки.
Ответникът живее самостоятелно на адрес: гр. Средец, *****, в жилище,
собственост на родителите му. Същото представлява масивна къща, състояща
се от всекидневна с кухня и хол, спалня, детска с гардеробна и баня със
санитарен възел. За детето има обособена самостоятелна стая, с много
играчки. В жилището се поддържат много добри хигиенно-битови условия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По брачния иск:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, включващ искане
по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по въпроса за вината.
Между страните няма спор, и от събраните гласни доказателства, става
ясно, че, от повече 10 месеца съпрузите не живеят съвместно, от което става
ясно, че същите се намират в трайна фактическа раздяла. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака
(ППВС № 10/1971 г., т. 3) и не всяка фактическа раздяла между съпрузите
7
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В настоящия случай
обаче раздялата е с немалка продължителност – почти една година, през което
време бракът им е съществувал само формално. От изложеното може да се
направи категоричният извод, че общността между съпрузите е разкъсана,
имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието,
уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува
само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание,
съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко
разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на
морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и
възпитание на детето. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа
раздяла, както и че не живеят заедно, говори за тотално разпадане на връзките
между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях
не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно
и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването
на нормалните съпружески отношения. Не се събраха доказателства през този
период съпрузите да са се събирали да живеят заедно, да са поддържали общо
домакинство, да са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях, в личен
план, е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия.
През този период двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие
за съществуването и просперитета на семейството, поради това, че
фактически не са живеели в едно домакинство. По делото не се събраха
доказателства, установяващи други факти и обстоятелства в посока,
противоположна на изложеното. Установява се, че бракът е изчерпан от
всякакво съдържание, още преди настъпването на фактическата раздяла, като,
към настоящия момент, неговото съществуване е станало безпредметно.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните – липсата на спор относно почти едногодишната
фактическа раздяла между тях, както и от липсата на изразено желание от
страните бракът да бъде запазен, съдът приема за установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду
им е изчезнало общото чувство за дом, общност и единство, както и желание
за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Предвид всичко изложено съдът намира, че запазването на брака
е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било
вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, поради което следва да бъде прекратен. В
подкрепа на горното е и обстоятелството, че и самите страни, категорично
заявяват, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
По въпроса за вината:
Съгласно чл. 49, ал. 2 от СК, с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това.
8
Ищцата, до приключване на устните състезания е навела съответни
брачни провинения на другия съпруг липсва на внимание и неглижиране,
представляващи основанията на брачния иск. Съвременно, ответникът, твърди
отчуждение между съпрузите, проявило в резултат на различни фактори, а
именно – несходство в характерите и различни ценностни системи, довели до
липсата на разбирателство. Макар и не пряко навежда и твърдения за липса на
финансов принос на ищцата към семейните разходи, като всички разходи били
поети от него. Произнасянето на съда по вината на съпрузите за
разстройството на брака следва да е по исканията на страните и в обхвата на
заявените от тях брачни провинения. В случая, сочените като брачни
провинения на ищцата обстоятелствата се подкрепят от доказателствената
съвкупност по делото, включително и от изложеното в отговора на исковата
молба и обясненията дадени от ответника относно служебната си заетост,
която не може да е изцяло и за сметка на личните отношения между
съпрузите.
Следва да се отбележи, че по отношение на тези обстоятелства, на които
ищцата основава претенциите си, същата носел доказателствената тежест,
като следвало, при условията на пълно и главно доказване, да установи
осъществяването им в обективната действителност. В процесната хипотеза
ищецът е ангажирал доказателства, с които да създава у съда сигурното
убеждение, че сочените за ответника брачни провинения действително са
допуснати от него, като с това си поведение е допринесъл за разпада на
брачната връзка.
Едновременно с това, наведените от другата страна брачни провинения
на ищцата са установени с допустимите доказателствени средства по ГПК.
Между страните не е спорно, че раздялата на страните е настъпила през месец
декември 2024 г., като причина за това е и обстоятелството, че ищцата е
проявявала ревностни състояния, водещи и до раздори между съпрузите. От
нейна страна яма данни да е проявявано разбирателство и търпение по
отношение на поведението на ответника, както и до разговори относно
поведението на съпруга и евентуалната му промяна.
Поради това, настоящият съдебен състав, намира че и двамата съпрузи
са виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По отношение на предявените по реда на чл. 322, ал. 2, изр. второ от
ГПК небрачни искове.
Според разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. По
правната си същност производството по изброените небрачни искове в чл. 322,
ал. 2, изр. второ от ГПК не е исково, а спорна съдебна администрация - форма
на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на
двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено
9
нещо и може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата.
Относно упражняването на родителските права:
Такова искане е направил ищеца с молбата за развод, а ответника не е
възразил срещу това нито с писмен отговор, нито в съдебно заседание.
При решаване на въпроса за упражняването на родителските права
трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на
Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски
качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката
за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на
родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата;
привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е
умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен
пример, да им внушава правилни постъпки и т. н., като полага лични усилия
във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по
изграждането личността на всяко едно от децата. Допълнителната разпоредба
на § 1, т. 5 от ЗЗД/ДВ бр. 14 от 2009 г. / даде и законова дефиниция за
понятието „най-добър интерес на детето“ – преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Видно от изложеното в молбата за развод и от събраните по делото
гласни доказателства и писмени доказателства, а и от самото признание на
ответника, ищцата е тази, която полага грижи и притежава умения за
възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания за детето з. и
продължава да полага грижи за нейното отглеждане, възпитание и израстване,
тъй като тя живее при нея в гр. Средец. На следващо място детето з. е в такава
възраст, в която има нужда от своята майка. Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на
децата. По делото е установено, че до настоящия момент детето живее с
майката, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице
данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същия да ги
полага и занапред или които да опровергаят родителските качества. Видно
от Социалния доклад майката притежава необходимия родителски капацитет
да полага грижи за детето з..
В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и
нравственото развитие на детето з. и нейната възраст, от двамата родители
майката е по-пригодния родител, който да полага грижи за него.
Предвид изложеното и предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът счита, че изцяло в интерес на детето з. е то да бъде
отглеждано от майката, от чийто грижи и напътствия има нужда. Поради това
10
детето има нужда от родителския капацитет на майката, с оглед неговото
развитие и съзряване, именно майката е тази, която с оглед на възрастта на
детето има нужния родителски капацитет и качества успешно да развие
възможностите му и да му осигури добра психична и физическа основа за по-
нататъшното развитие. Поради това, настоящият съдебен състав, счита е
справедливо родителските права върху детето з. да бъдат предоставени на
нейната майка К. Д. А., да бъде определено местоживеене на детето при нея, а
на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
По отношение местоживеенето на детето з., съдът намира, че то следва
да бъде определено на адреса по местоживеене на майката: гр. Средец, ***. В
случай, че адресът на местоживеене на майката бъде променен, то следва тя
незабавно да уведоми за това обстоятелство бащата.
По отношение на режима на лични отношения на ответника с детето:
Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става
само от родителя, комуто детето е предоставено за възпитанието и
отглеждането. Това обаче не лишава другия родител от родителските му
права, а задълженията на двамата родители се запазват независимо от
допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови
задължения, произтичащи от развода – да спазват коректно поведение един
към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител,
да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават
обстановка, която да съдейства за развитието на детето.
При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази
обстоятелството, че процесуалните представители на ищцовата и ответната
страна, са предложили конкретни режими на лични контакти на бащата с
детето.
Съдът, като съобрази материалите по делото и събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, намира, с оглед
висшия интерес и правата на детето да общува пълноценно и с двамата
родители, като гаранция за неговото психично благополучие и развитието му
като пълноценна личност, че е в интерес на детето допускането на промяна на
постановените мерки относно режима на лични отношения с неговия родител
в посока на разширяването им. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата
включва определяне на период или на дни, в който родителят може да вижда и
взема детето, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето и родителят, както и по друго време.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е подходящо
личните контакти между бащата и детето да бъдат осъществявани всяка
нечетна седмица от месеца от 16:00 ч. в петък/ или след приключване на
учебни занимания/до 19:00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата и всяка
сряда от 16:00 часа до 19:00 часа, като след това детето ще бъде връщано в
дома на майката, с право бащата да взема детето за Коледните празници – 24,
25 и 26 декември в нечетните години, а за Нова година - 31 декември, 1 и 2
11
януари - в четните години, за великденската ваканция всяка нечетна година от
10 часа в на първия ден (Велики петък) до 18 часа на последния ден (Велики
понеделник); през пролетната ваканция, ако ваканцията не съвпада с
великденските празници, през нечетните години: от 18 часа в четвъртък на
седмицата на ваканцията до 10 часа в следващия понеделник (втората
половина), а през четните години: от 18 часа на деня, предшестващ първия
почивен ден от пролетната ваканция, до 10 часа в четвъртъка от седмицата на
ваканцията (първата половина), както и за четиридесет дни през лятото, което
време да не съвпада с евентуалния платен годишен отпуск на майката на
детето, като престоят бъде разделен на две части по двадесет дни,, На
рождения ден на детето на 10 октомври в четни години, бащата ще има право
да взема детето за периода от 16:00 часа на 10 октомври до 07:00 часа на 11
октомври с преспиване, на рождения ден на бащата на 5 юни, бащата ще има
право да взема детето за периода от 16:00 часа до 20:00 часа, ако е в работен
ден, а ако е в почивен в периода от 10:00 часа до 18:00 часа и по всяко време,
когато детето пожелае да отиде при бащата. Следва детето да се взема от
бащата от адреса, на който майката обичайно пребивава и да се връща от
бащата на адреса на майката, на който обичайно тя пребивава.
Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на
детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният,
независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието
на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Съгласно
утвърдената практика на ВКС, като общ и по правило подходящ се определя
този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата
родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен
отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата, почивни
дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на
естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед
правилното му развитие. Конкретно е преценена липсата на обективни пречки
за по-разширен контакт с другия родител при режима, като се съобразява дали
разширяването на мерките при личните отношения не надхвърлят посочената
цел (реш. По гр. д. №3993/2018 г. 3-то г.о. ба ВКС). Критериите, намерили
израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и установената практика на ВКС са
съобразени от настоящата съдебна инстанция, за да се определи подходящ по
времетраене и начин режим на лични отношения. При преценка на въпросите
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и
режима на лични контакти, съдът съобрази възпитателските качества на всеки
един от родителите, полаганите до момента грижи и отношението на всеки
един от тях към детето, изразеното желание от страна на майката да отглежда
и възпитава детето, както и изразеното съгласие, привързаността на детето
към неговата майка, неговия пол, възраст, както и материалните възможности
на родителите и възможността за помощ от трети лица.
По отношение на издръжката:
По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да
12
упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите
малолетни деца.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. По
делото се събраха доказателства за реализираните от бащата трудови доходи,
които разбити месечно брутно са в размер на 5200 лева. При определяне
размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142
от СК, според чиято ал. 1 съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и
от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен
от законодателя размер по ал. 2 на същата разпоредба от една четвърт от
размера на МРЗ. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат детето си, като в случая при определения от съда разширен
режим на лични контакти следва издръжката да се подели поравно между
двамата родители. Съобразно данните на Националния статистически
институт https://www.nsi.bg/statistical-data/252, издръжката за едно дете към
датата на приключване на съдебното дирене е в размер на 850 лева. Съдът
намира, че месечна издръжка следва да бъде поделяна между двамата
родители, като за детето з., бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на по 425 лева, е съобразена с всички изискуеми критерии за
определянето. Не се доказаха нужди за задоволяване в размер по-големи от
обичайните за дете на двегодишна възраст. Началният момент на дължимост
на издръжката е датата на подаване на исковата молба пред съда – 08.05.2025
г., предвид изрично направеното в исковата молба волеизявление и следва да
се плаща на десето число от месеца по банкова сметка, до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от настъпване на
падежа й до окончателното й изплащане.
Имайки предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на
други задължения, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката
със сумата от 425 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма
да затрудни неговата собствена издръжка. В тази връзка следва да бъде
отхвърлен иска за издръжка за разликата от 425 лева до претендирания размер
от 500 лева, като неоснователен.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.
149 от СК, с който се претендира издръжка за детето з. за минал период от
месец декември 2024 г. до датата на предявяване на иска - 08.05.2025 г. – в
размер на 300 лева месечно или общо 1500 лева.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид нуждите на детето и
заплатената за претендирания период от страна на ответника издръжка, в
размер на 140 лева, заплатена непосредствено преди предявяване на иска,
намира искането за частично основателно до размера от 1360 лева, като до
претендирания размер от 1500 лева искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
13
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на Решението когато присъжда
издръжка. Следователно налице е призната по право (ex lege) изпълнителна
сила на невлезлите в сила Решения относно посочените в закона вземания, в т.
ч. и за издръжка, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да
се произнесе служебно (ex officio). Затова следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на Решението в частта за издръжката.
По отношение на семейното жилище:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Съгласно разпоредбата на § 1 ДРСК семейно
жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи
и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на
собственост е ирелевантно обстоятелството. Съгласно разпоредбата на чл.
322, ал. 2 от СК искането за ползване на семейното жилище се съединява с
брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата
молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба
или с насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от
страните, становището на насрещната страна относно начина на
разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването,
съставлява правен довод, който може да бъде заявен включително и до
приключване на устните състезания по делото. При решаването на въпроса за
ползването на семейното жилище следва да се приложат разпоредбите на § 1
от ДР, вр. чл. 56, ал. 1 СК, както и указанията, дадени с ППВС № 12/1971 г.,
които не са загубили действието си. Понеже в действащия СК липсват
конкретни разпоредби относно предоставяне ползването на семейното
жилище, то следва да се приложи общото правило на чл. 56, ал. 1 СК, съгласно
което при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Задължително за
съда, когато определя кой от двамата бивши съпрузи след прекратяването на
брака следва да ползва семейното жилище, заедно с жилищните нужди, е да
преценява и здравословното състояние, вината и ако има ненавършили
пълнолетие деца - техните нужди. В случая не е заявена претенция и от двете
страни за ползване на семейното жилище, което е собственост на родителите
на ответника. По делото се установява, че жилищните нужди на ищцата са
задоволени, като е посочила и конкретен адрес на който живее и желае да се
изпълнява режимът на лични контакти между бащата и детето з..
Предоставянето на ползването на жилището, което страните са ползвали до
настъпване на фактическата раздяла, според настоящия съдебен състав би
довела до създаване на допълнително напрежение между тях, което би
затруднило комуникацията им и би довело до негативно отражение в
отношенията родител – дете, поради което следва да се приеме, че към
момента на предявяване на исковата молба страните вече не са имали семейно
жилище.
14
По отношение на фамилното име:
Съгласно нормата на чл. 53 от СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата
налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при
сключване на брака е променил фамилното си име, да възстанови
предбрачната си фамилия. Правото на име е абсолютно субективно право на
всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на
физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само
по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно
име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на
съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг,
с което той е известен в обществото. Съгласно представеното удостоверение за
сключен граждански брак ищцата е приела фамилното име на съпруга си. В
случая съпругата като правоимащо лице е изявила желание за възстановяване
на предбрачното си фамилно име, поради което в случая е налице редовно
заявена претенция с правно основание чл. 53 от СК. С исковата молба
ищцовата страна е отправила искане да възстанови предбрачното си фамилно
име – Д., като същото е направено своевременно и следва да бъде уважено.
Относно дължимата след развода издръжка между съпрузите:
По отношение на дължимата за в бъдеще издръжка между съпрузите,
съдът счита, че такава няма да се дължи, тъй като страните не претендират
такава.
Относно разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като, в случая, за
такъв бяха счетени и двете страни. По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се
съобрази с разпоредбата на чл. 78, вр. с чл. 81 от ГПК и с изхода на спора пред
настоящата инстанция, съдът намира, че разноските, извършени в настоящото
производство също трябва да бъдат поети от страните така, както са
направени.
което на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да е в
размер на 50,00 лева, която се възлага и да двете страни по равно, в размер на
по 25 лева и следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Районен съд – гр. Средец.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът Е. Й.
А., с ЕГН: **********, следва да заплати държавна такса по сметка на
15
Районен съд – гр. Средец върху присъдената издръжка по отношение на
детето з. Е.ова А., с ЕГН: **********, родено на 10.10.2023 г., в размер на по 4
% (четири процента) върху тригодишните платежи, а именно сумата в размер
на по 612 лева. По искът за издръжка за минало време се дължи държавна
такса в размер на по 54,40 лева.
Крайният общ сбор на дължимата държавна такса за ищцовата страна е
в размер на 25 лева, а за ответната страна в размер на 691,40 лева. В случай, че
не бъдат погасени доброволно задълженията към Районен съд - гр. Средец,
следва да бъде събрана и сумата в размер на по 5 (пет) лева за издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 44, т. 3 от
СК, гражданския брак, сключен между К. Д. А., с ЕГН: **********, гр.
Средец, *** и Е. Й. А., с ЕГН: **********, за който е издаден Акт за сключен
граждански брак № 0021 от 11.06.2023 г., съставен в гр. Средец, общ. Средец,
обл. Бургас от длъжностно лице по гражданско състояние, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат
съпругът и съпругата, на основание чл. 49, ал. 3 от СК.
КОНСТАТИРА, че страните нямат собствено семейно жилище.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето з. Е.ова А., с ЕГН: **********, родено на 10.10.2023 г., на майката
К. Д. А., с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето з. Е.ова А., с ЕГН: **********,
родено на 10.10.2023 г., при нейната майка К. Д. А., с ЕГН: **********, на
адреса на който е обичайното й местоживеене – гр. Средец, ***. В случай, че
адресът на местоживеене на майката бъде променен, то следва тя незабавно да
уведоми за това обстоятелство бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Е. Й. А.,
с ЕГН: **********, с детето з. Е.ова А., с ЕГН: **********, родено на
10.10.2023 г., както следва: бащата ще взема детето всяка нечетна седмица от
месеца от 16:00 ч. в петък/ или след приключване на учебни занимания/ до
19:00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата и всяка сряда от 16:00 часа до
19:00 часа, като след това детето ще бъде връщано в дома на майката, с право
16
бащата да взема детето за Коледните празници – 24, 25 и 26 декември в
нечетните години, а за Нова година - 31 декември, 1 и 2 януари - в четните
години, за великденската ваканция всяка нечетна година от 10 часа в на
първия ден (Велики петък) до 18 часа на последния ден (Велики понеделник);
през пролетната ваканция, ако ваканцията не съвпада с великденските
празници, през нечетните години: от 18 часа в четвъртък на седмицата на
ваканцията до 10 часа в следващия понеделник (втората половина), а през
четните години: от 18 часа на деня, предшестващ първия почивен ден от
пролетната ваканция, до 10 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията
(първата половина), както и за четиридесет дни през лятото, което време да не
съвпада с евентуалния платен годишен отпуск на майката на детето, като
престоят бъде разделен на две части по двадесет дни. На рождения ден на
детето на 10 октомври в четни години, бащата ще има право да взема детето за
периода от 16:00 часа на 10 октомври до 07:00 часа на 11 октомври с
преспиване, на рождения ден на бащата на 5 юни, бащата ще има право да
взема детето за периода от 16:00 часа до 20:00 часа, ако е в работен ден, а ако е
в почивен в периода от 10:00 часа до 18:00 часа и по всяко време, когато
детето пожелае да отиде при бащата. Следва детето да се взема от бащата от
адреса, на който майката обичайно пребивава и да се връща от бащата на
адреса на майката, на който обичайно тя пребивава.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата К. Д. А., с
ЕГН: ********** – Д., като за в бъдеще ще се именува К. Д. Д..
ОСЪЖДА Е. Й. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, обл.
Бургас, *******, да заплаща на малолетното си дете з. Е.ова А., с ЕГН:
**********, родено на 10.10.2023 г., чрез нейната майка и законен
представител К. Д. А., с ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на
425 лв., считано от 08.05.2025 г., до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения
иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 425 лева
месечно до претендираните 500 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Й. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, обл.
Бургас, *******, да заплати на малолетното си дете з. Е.ова А., с ЕГН:
**********, родено на 10.10.2023 г., чрез нейната майка и законен
представител К. Д. А., с ЕГН: **********, на основание чл. 149 от СК,
ИЗДРЪЖКА в общ размер на 1360 лева, представляваща издръжка за минало
време за периода от м. декември 2024 г. г. до датата на предявяване исковата
молба пред съда - 08.05.2025 г., като отхвърля предявения иск за присъждане
на издръжка за минало време в останалата част, над сумата от 1360 лева до
претендираните 1500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. А., с ЕГН: **********, гр. Средец, ***, да заплати по
17
сметка на Районен съд – гр. Средец, сумата в размер на 25 лева,
представляваща държавна такса за решаване на делото, както и 5 лева д. т. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е. Й. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, обл.
Бургас, *******, да заплати по сметка на Районен съд - гр. Средец сумата от
691,40 лева, представляваща държавни такси по делото, както и 5 /пет/ лева
такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК,
предварително изпълнение на Решението, само в частта, относно присъдените
издръжки.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 112 от Правилник за администрацията на съдилищата
да се изпрати съобщение за решението до служба „Гражданска регистрация и
административно обслужване” на областно равнище и до бюро „Съдимост“
към съответния районен съд във връзка с промяна на фамилното име на
ищцата.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
18