РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Кърджали, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20215140101242 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, за
парични вземания, произтичащи от договор за паричен кредит N ***********, с обща
цена 254.38 лв., обуславяща родова подсъдност на районен съд като първа инстанция
по арг. от чл.104 т.4, вр. чл.103 от ГПК. Исковете са предявени от ищеца „*********,
вписано в Търговския и фирмен регистър под № **********, срещу ответника И.М.А.
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес община Кърджали, село ****, секция
***, за установяване съществуване на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N ***** на РС-
Кърджали, с цена на главния иск за главница 207.83 лв. и с цена на акцесорните искове
за възнаградителна лихва от 29.05 лв. за период 15.03.2020г. до 15.10.2020г. и за
мораторна лихва от 17.50 лв. за период от 15.04.2020г. до 16.03.2021г., ведно със
законна лихва върху главницата за период от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
25.03.2021г. до окончателното плащане на вземането. При условията на евентуално
съединяване, в случай, че съдът приеме, че не е обявена надлежно предсрочната
изискуемост на вземането по кредита, ищецът предявява осъдителни искове за
вземанията, предмет на установителни искове.
Твърденията на ищеца са, че горепосоченият договор е сключен за закупуване
на стоки и услуги на изплащане за срок от девет месеца, считано от 15.02.2020г.
съгласно погасителен план, в който са посочени падежните дати на месечните
1
погасителни вноски, размер на вноската и оставащата главница, и сумата по кредита в
размер на 227.81 лв. е предоставена на ответника за срок от 9 месеца, платима на
месечни погасителни вноски, всяка в размера на 29.61 лв., като при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи за обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава, а при забава на две
или повече месечни погасителни вноски вземането по кредита става предсрочно
изискуемо в целия му размер, в случая от 15.04.2020г., тъй като на 15.03.2020г.
кредитополучателят преустановил редовното обслужване на потребителския кредит и
на основание чл.3 от договора, вземането по кредита станало изискуемо в пълен
размер, за което ищецът като кредитор изпратил на 10.09.2020г. изрично уведомление
на ответника.Искането е да се установят за съществуващи паричните вземания по
издадената заповед за изпълнение, а в условията на евентуалност ответникът да да се
осъди да плати същите на ищеца. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но
поддържа иска с писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт.
В срока по чл.131 от ГПК с отговор на исковата молба, назначеният от съда
особен представител на ответника оспорва основателността на исковете, при
възражение, че е възможно да е упражнено право на отказ по чл.9 от договора и при
възражения относно размера на претендираната възнаградителна и обезщетителна
лихва, които възражения оттегля в съдебно заседание.
Районният съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:
Нa 03.01.2020г. страните сключват Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ******,
по който длъжникът усвоява сумата 227.81 лв., подлежаща на връщане с оскъпяване на
9 месечни погасителни вноски, всяка по 29.61 лв., с краен срок за изпълнение
15.10.2020г., като спира плащането от втората вноска с падеж 15.03.2020г.. Съгласно
договора, след втората пропусната/неплатена/ вноска, което обстоятелство настъпва на
15.04.2020г., кредитът става предсрочно изискуем изцяло, но което обстоятелство
съдът приема за недоказано, с оглед липсата на доказателства ищецът като кредитор да
обява предсрочната изискуемост на кредита на ответника като длъжник.Последното в
случая се явява ирелевантно, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
25.03.2021г., п.кл. 24.03.2021г., към която дата е настъпил крайният срок за изпълнение
на договора – на 15.10.2020г..
Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът
има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за паричен заем е договор, при
който реално се предоставя за ползване парична сума при постигнато съгласие за
2
връщането й и лихва се дължи само ако е уговорено. Когато кредитополучателят е
физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1 от
ЗЗП и се ползва от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора,
които не са били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора, тъй
като не е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени
предварително, особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива
93/13/ЕИО и чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са
изключени от потребителската защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП. Клаузи относно основния
предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, също са извън
предметния обхват на потребителската защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстващ на чл.
4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза, която не отговаря на
изискването за добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, и е във вреда на потребителя - чл.3, пар.1 на
Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1 от ЗЗП.Неравноправните клаузи са
посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е неизчерпателен, в съответствие с
Директивата. За порочност на клаузата се преценя видът /характерът/ на стоката или
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани със сключване на
договора, към момента на сключването, всички останали клаузи на договора или на
друг договор, от който зависи, основен предмет на договора, съответствие между
цената/възнаграждението и стоката/услугата – ако не са ясни и разбираеми, и дали
клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП/. Клаузите с акцесорен характер не попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата,
като например тези за едностранно изменение на лихвения процент, механизъм за
промяна на разходите, комисионна за риск, освен ако те не са ясни и разбираеми/арг. и
от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
с установени императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора в
чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от
ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са
3
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.1-12 и т.20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер
на кредита и начин на усвояването му, фиксиран размер на ГЛП, ГПР, който не
подлежи на промяна съгласно чл.2 от договора, погасителен план с изискуемото се
съдържание -информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, информация за правото на кредитополучателя по всяко
време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под
формата на погасителен план с отбелязване на извършените и предстоящите
плащания/чл.8 изр.2-ро от условията по договора/ и информация за условията за
правото на отказ от договора.
Договорът отговаря и на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК относно минимално
допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от
12, като съдът не достига до друг извод. Договорът отговаря и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
макар и единствено като абсолютна процентна стойност, същият не нарушава
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвид уговорения фиксиран лихвен процент и
посочената обща стойност на плащанията от 286.49 лв., при което установима е цената
на услугата, представляваща възнаградителна лихва, която не превишава повече от пет
пъти размерът на законната лихва, по арг. от чл.19, ал.5 от ЗПК, като в чл.1 и чл.2 от
договора изрично е постигнато съгласие, че лихвеният процент по договора е фиксиран
за целия срок на договора и началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора, за която цел се приема, че годината има 365 дни и ГПР не
подлежи на промяна.Поради това и договорът е породил облигационното си действие и
неприложими са последиците на чл.22 от ЗПК, предвид, че договорът материализира
погасителен план в съдържанието си на стр.1 от него.
С оглед на горното, облигационното отношение е действително, а
претендираните вземания са ликвидни и изискуеми, поради което съдът следва да
уважи изцяло предявените установителни искове за главница и лихви, произтичащи от
неизпълнение на процесния договор, включ. и за законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените по делото
от ищеца разноски. Ищецът прави разноски от 125 лв. за държавна такса и 180 лв. за
възнаграждение на особен представител на ответника в настоящото производство, и
4
има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв.,
което съдът с оглед претендирания размер и материалния интерес по делото определя
на 100 лв. В заповедното ч.гр. д. N ***** на РС-Кърджали ищецът прави разноски от
25 лв. за държавна такса, с присъдено му юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.
Така посочените разноски са в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.А. с ЕГН **********, с.
****, местност „****, община Кърджали, област Кърджали, съществуване на вземане
на „*********, рег. N ***, чрез „*******, с ЕИК ********, гр.********, за парични
вземания, произхождащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит N
********, както следва:
1. 207.83 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.03.2021г. до окончателното й
изплащане,
2. 29.05 лева възнаградителна лихва за периода от 15.03.2020г. до 15.10.2020г. и
3. 17.60 лева мораторна лихва за периода от 15.04.2020г. до 16.03.2021г., за
които парични вземаняи е издадена Заповед N *** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N ***** на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА И.М.А. с ЕГН **********, с. ****, секция ***, община Кърджали,
област Кърджали, да заплати на „*********, рег. № ***, чрез „*******, с ЕИК
********, гр.********, сумата 480 лв., представляваща разноски по делото, от която
405 лв. в настоящото производство и 75 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. N
***** на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5