Решение по дело №946/2024 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 103
Дата: 27 май 2025 г. (в сила от 21 юни 2025 г.)
Съдия: Борислав Методиев Методиев
Дело: 20241460100946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Оряхово, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100946
по описа за 2024 година
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул. „България” №81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В чрез Б. Т.
– юрисконсулт против ответника П. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес в гр.
Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Добруджа” №35, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.92,
ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника Р., че дължи на „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК:
********* гр. София сумата 1000.00 лева /хиляда лева/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №256480 от 09.01.2019г.;
сумата от 274,28 лева /двеста седемдесет и четири лева и 28 ст./ - договорна
лихва за периода от 09.01.2019г. до 09.01.2020г.; сумата от 239,76 лева /двеста
тридесет и девет лева и 76 ст. / - законна лихва за забава за периода от
09.01.2020г. до 02.08.2024г.; сумата от 414,16 лв. /четиристотин и
четиринадесет лева и 16 ст./ - неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Сити кеш” ООД и сумата от 1341,72 лв.
/хиляда триста четиридесет и един лева и 72 ст./ – неустойка, съгласно чл.6.2
от Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2024 г. до
изплащане на вземането.
Претендират се и направените в заповедното производство и в
настоящия процес разноски.
1
Твърди се, че на 09.01.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:*********
/Кредитодател/ и П. Ю. Р. /Кредитополучател/ е сключен Договор за
потребителски кредит №256480 по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като от
отправянето на предложението до сключването на договора са използвани
средства за комуникация от разстояние.
Сочи се, че ответникът по силата на сключения договор е получил
сумата от 1000 лева, като се е съгласил да я върне на 12 /дванадесет/ вноски по
218 лева в срок до 09.01.2020г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част от Договор за потребителски
кредит.
Релевира се, че договореният фиксиран лихвен процент е в размер на
40.05 ℅, а годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.39 ℅.
Твърди се още, че сключеният Договор за потребителски кредит
№256480 от 09.01.2019г. е действителен като сключен според повелителните
норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Излагат се доводи, че съгласно чл.33, ал.3 от приложимите Общи
условия длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Сочи се, че ответницата П. Ю. Р. не е изпълнила в срок задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Твърди се, че на 21.07.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:********* като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по Договор за потребителски
кредит №256480 от 09.01.2019г. на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, с
ЕИК: *********.
Посочено е, че прехвърлените вземания се индивидуализират в
Приложение №1 към 21.07.2022г., което е неразделна част от договора.
Излагат се доводи, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД за извършените продажби на вземането на посочения настоящ адрес на
24.08.2022г., както и чрез СМС на посочения от него телефонен номер.
Тъй като ответницата П. Ю. Р. не е изпълнила в срок задълженията си
по Договор за потребителски кредит №256480 от 09.01.2019г. до изтичането
на крайния срок за погасяване на кредита, е предявено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.г.д. №599/2024г.
по описа на РС-Оряхово.
Моли се съда, да уважи предявените установителни искове и да признае
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.г.д.
№599/2024г. по описа на РС-Оряхово.
В срочно подаден писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131
от ГПК, ответницата е оспорила предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа
2
неравноправни клаузи, които нарушават правата й като потребител, съгласно
Закона за защита на потребителите.
Излагат се доводи, че клаузите относно прекомерно високата лихва и
неустойка са в нарушение на чл.143, ал.1, т.1 и т.5 от ЗЗП, като правят
договора недействителен.
Релевира се, че в нарушение на чл.143, ал.1, т.3 от ЗЗП, кредитодателят
едностранно е определял условията на договора, без да е предоставена
възможност на ответницата за договаряне.
Сочи се, че формулировките в договора са неясни и непрозрачни, което
затруднява разбирането на условията, както и че самият договор не съдържа
подпис на ответницата, което поставя под съмнение неговата автентичност и
обвързаност между страните.
Навеждат се твърдения, че липсва правно основание на иска, предвид
наличието на недействителност на договора за потребителски кредит.
Моли се съдът да отхвърли предявения иск.
В открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител, като в
писмено становище поддържа исковата молба, моли да бъдат уважени
предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата се явява лично, като поддържа представения писмен
отговор, с който се оспорват предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №599/2024г. по описа на РС-Оряхово,
въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на
14.08.2024г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №394, с която е осъдил ответника П. Ю. Р. да заплати на „АПС Бета
България” ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от 1000.00 лева /хиляда лева/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №256480 от
09.01.2019г.; сумата от 274,28 лева /двеста седемдесет и четири лева и 28 ст./ -
договорна лихва за периода от 09.01.2019г. до 09.01.2020г.; сумата от 239,76
лева /двеста тридесет и девет лева и 76 ст. / - законна лихва за забава за
периода от 09.01.2020г. до 02.08.2024г.; сумата от 414,16 лв. /четиристотин и
четиринадесет лева и 16 ст./ - неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Ситикеш” ООД и сумата от 1341,72 лв.
/хиляда триста четиридесет и един лева и 72 ст./ – неустойка, съгласно чл.6.2
от Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2024 г. до
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски за образуване на делото в размер на 65,40 лева /шестдесет и пет лева
и 40 ст./, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева /петдесет лева/.
Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
3
длъжника на 31.10.2024г.. На 26.11.2024г. същият е подал в РС-Оряхово
възражение по чл.414 от ГПК с вх. №4551 срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №394. Поради това, на
заявителя му е указано да предяви положителния установителен иск по чл.422
от ГПК, за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
От приложени по делото Договор за паричен заем кредирект №256480
от 09.01.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:*********, със
седалище гр. София и П. Ю. Р., с постоянен и настоящ адрес в гр. Оряхово, се
установява, че ответникът е получил в заем сумата от 1000,00 лева, като се
задължил да върне сумата в общ размер на 1274,28 лева, включваща чистата
стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Погасяването на заема е
трябвало да стане на 3 равни погасителни вноски по 33,38 лв. /тридесет и три
лева и 38 ст./ и 9 равни погасителни месечни вноски по 130,46 лв. /сто и
тридесет лева и 46 ст./, при ГПР 48,39℅ и годишен лихвен процент по заема
40,05℅. Към размера на погасителните вноски е включена и договорната
лихва. Датата на първата погасителна вноска е била 11.02.2019г., а на
последната 09.01.2020г..
Съгласно т.6 от договора и чл.33, ал.1 от приложимите Общи условия
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави на заемодателя някое от следните обезпечение на задълженията му
по договора, а именно: 1). Поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход или 2). Предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
В т.6.1 от Договор за паричен заем кредирект №256480 от 09.01.2019г. е
уговорено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си за
представяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, той
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1341,72 лева, която се плаща
заедно с всяка от погасителните вноски, съобразно включения в договора
4
погасителен план.
Съгласно чл.20, ал.2 от приложимите Общи условия, страните са
постигнали съгласие, съобщенията по електронна поща да имат силата на
саморъчни подписи на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. На следващо
място в чл.21 от посочените Общи условия е отразено, че в случай че
заемодателят оспорва подаването на искане за заем от негово име, независимо
дали като авторство или размер на исканата сума, същият няма право да се
ползва от предоставената заемна сума, както и да сключи договор за заем.
Същият е длъжен да отправи писмено възражение за горното в срок от 24
часа, считано от /i/ узнаването за съществуването на отправеното искане; /ii/
предоставянето му от страна на заемодателя на договор за заем.
Видно от представения по делото Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, с
ЕИК:********* и „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:*********, както и
приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника
П. Ю. Р. са цедирани на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:*********. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 7, т.7.3 от
договора/.
С пълномощно законният представител на „Сити Кеш“ ООД с
ЕИК:********* упълномощава „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК:*********, в качеството си на цесионер по Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2021 г., да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити Кеш“ ООД, с
ЕИК:*********, чрез „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:*********, на
посочения от него в договора за паричен заем имейл адрес –
*************@****.**, на 26.08.2022г. в 09:20:23 часа е изпратено
Уведомление за цесия, в съответствие с чл.39, ал.1 от приложимите към
договора Общи условия.
От прието по делото писмо вх. №1400 от 14.04.2025г. от трето за делото
лице – „Обединена българска банка” АД гр. София се установява, че на
09.01.2019г. по банкова сметка с титуляр П. Ю. Р. с ЕГН:********** е
преведена сумата в размер на 1000 лева, с посочено основание Договор
№256480. Отбелязано е, че наредител е „СИТИ КЕШ” ООД, както и че
постъпилата по сметката сума е усвоена.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че заемната сума от 1000
лева е преведена на ответника на 09.01.2019г.. Посочено е, че дължимата от
ответника договорна лихва в периода от 09.01.2019г. до 09.01.2020. е в размер
на 274,28 лева, а дължимата лихва за забава за периода от 09.01.2020г. до
02.08.2024. е в размер на 242,80 лева.
Според вещото лице непогасените и дължими от ответника суми по
5
кредита са както следва: главница в размер на 1000 лева, договорна лихва в
периода от 09.01.2019г. до 09.01.2020г. в размер на 274,28 лева, обезщетение
за забава в периода от 09.01.2019г. до 02.08.2024г. в размер на 242,80 лева,
Неустойка в размер на 1341,72 лева и Такси в размер на 414,16 лева, дължими
за периода от 18.02.2019г. до 11.09.2019г.. Посочено е, че ответницата не е
внасяла никакви суми по кредита, както и че е изпаднала в забава на
09.01.2020г. – датата на последната погасителна вноска.
Отразено е, че ответницата е усвоила сумата по кредита, чрез банков
превод номер **********, осъществен на 09.01.2019г..
Реалният ГПР, след прибавянето на неустойката и таксите за
допълнителни услуги е изчислен, че възлиза на 717,27 %, а размерът на ГЛП е
91,08 лева.
Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, неустойка и
такси по Договор за паричен заем кредирект №256480 от 09.01.2019г..
Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това
право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за потребителски кредит №256480 от 09.01.2019г.,
прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.07.2022г., неразделна част от който е Приложение №1, в което са
индивидуализирани вземанията, има право да иска от ответника изпълнение
на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи
изпълнение по претендираното право
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:********* и
ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит
№256480 от 09.01.2019г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в
твърдения размер от 1000 лева; 3. Настъпване на падежа на вземанията; 4.
Размерът на всяка една от претенциите за главница, лихви, такси и неустойка;
6
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че е изпълнено изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит
№256480 от 09.01.2019г., както и че го е изпълнил точно.
Предявените искове са допустими, като предявени от правен субект с
правен интерес.
За да установи качеството си на кредитор по Договор за паричен заем
кредирект №256480 от 09.01.2019г., „АПС Бета България“ ЕООД се позовава
на представените като писмени доказателства по делото Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., сключен със „Сити Кеш“
ООД, неразделна част от който е Приложение №1. Съдът кредитира тези
писмени доказателства за относими и доказващи факта на прехвърляне на
вземанията спрямо ответника П. Ю. Р., с ЕГН: ********** от „Сити Кеш“
ООД, с ЕИК:********* към „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:*********.
На следващо място съдът намира, че е спазено изискването на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, а именно за уведомяване на длъжника от стария кредитор за
извършената цесия.
По делото е прието като писмено доказателство, представеното с
исковата молба от ищцовото дружество пълномощно, видно от което „Сити
Кеш“ ООД, с ЕИК:********* преупълномощава „АПС Бета България“ ЕООД,
с ЕИК:*********, да извършва всички необходими правни и фактически
действия, с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията.
Съдът приема, че е извършено уведомяване на длъжника от съда с
връчването на препис от исковата молба на ответницата, ведно с
приложенията към нея, част от които е и Уведомление за извършената цесия
по договора за заем.
Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни
последици да бъде извършено от представител на цедента, както е в
настоящия случай. Представителната власт на „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК:*********, е възникнала на база представеното по делото пълномощно.
От сключения между страните по делото Договор за паричен заем
кредирект №256480 от 09.01.2019г. и приложимите Общи условия, се
установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от
разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
7
повече.
Съдът приема, че с оглед неоспореното от заемополучателя и отразено
в приложимите към договора Общи условия, че дава съгласието си договорът
за заем да се счита за приет от негова страна до изричен отказ за сключването
му, направен по реда и описаните начини /чл.18, ал.2 от Общите условия/, то е
налице валидно облигационно правоотношение между „Сити Кеш” ООД и П.
Ю. Реклеова, въз основа на сключения между тях Договор за паричен заем
кредирект №256480 от 09.01.2019г.. Този извод се прави, въз основа на липса
на доказателства по делото, които да удостоверяват извършването на изричен
отказ от ответницата.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ответницата за наличие на
неравноправни клаузи в сключения със „Сити Кеш” ООД гр. София Договор
за паричен заем кредирект №256480 от 09.01.2019г..
От приетия по делото Договор за паричен заем кредирект №256480 от
09.01.2019г. се установява, възникнало облигационно правоотношение между
„Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:********* /Заемодател/ и П. Ю. Р. /Заемател/.
Вземанията по посочения Договор за паричен заем кредирект №256480
от 09.01.2019г. са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:********* на
„АПС Бета България” ЕООД с ЕИК:********* с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.07.2022г. и Приложение №1 към
него.
С Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год.
по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено,
че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна
клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителя да направи искане в
този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от
тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от
20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът приема, че процесният Договор за паричен заем кредирект
№256480 от 09.01.2019г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита и следва
да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор. С
8
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай, съгласно чл.6 от Договор за паричен заем
кредирект №256480 от 09.01.2019г., получаването на заема е обвързано с
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо предоставяне на
поръчителство от едно или две физически лица, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко
7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход; ИЛИ 2). Предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва.
В чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект №256480 от 09.01.2019г.
е уговорено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си за
9
представяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, той
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1341,72 лева, която се плаща
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от тях се
добавя сумата от 3 вноски в размер на 184,62 лева и 9 вноски в размер на 87,54
лева.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Според настоящият съдебен състав предвидената в договора и събирана
по него сума в размер на 1341.72 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за осигуряване на банкова гаранция или един/двама
поръчители в 3-дневен срок от подписване на договора за паричен заем,
противоречи на чл. 33 от Закона за потребителския кредит, предвиждащ, че в
такъв случай кредиторът има право да получи като обезщетение само лихва и
то до размера на законната лихва за забава.
Същата е в пряко противоречие и с Директива 93/13/ЕИО, тъй като така
определената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Отделно от това, изхождайки от твърденията в исковата молба, относно
съдържанието на уговорките за неустойка за неизпълнение, съдът намира, че
същите са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави (чл. 26,
ал. 1 ЗЗД). Непротиворечиво и утвърдено в съдебната практика е разбирането,
че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й
функции (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK - т. 3) и в разрез с принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между
страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на
поръчител или представяне на гаранция, излиза извън присъщата
обезщетителна функция. Проявлението на тази функция е компенсиране на
кредитора за вредите от неизпълнението. Вредите за кредитора от
неизпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит се
проявяват с неосигуряване на следните дължими престации – връщане на
предоставените в заем парични средства; заплащане на възнаграждение за
тяхното ползване и реалните разходи по събирането. Уговорената между
страните неустойка в случая не обезпечава възстановяването на тези вреди от
неизпълнение на задълженията по договора, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция,
затова тя надхвърля обезщетителната функция. Неустойката в случая е
свързана единствено с неизпълнение на задължението на заемополучателя за
осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
С тази неустойка, която е около 130 % от главницата и при изначално
предвидимо неизпълнение, очевидно се цели заобикаляне на нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на разходите по кредита.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
10
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,39 % е неточен и заблуждава заемолучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за паричен заем кредирект
№256480 от 09.01.2019г. обща сума в размер на 1341,72 лева – „неустойка“,
следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително
прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В случая след прибавянето на неустойката към ГПР, съгласно
посоченото от вещото лице той става в размер на 717.27 ℅, което води до
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като значително се надвишава
законовоопределения му размер от пет пъти размера на законната лихва.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Посочените нарушения на чл.11 от ЗПК водят до недействителността на
Договор за паричен заем кредирект №256480 от 09.01.2019г., сключен между
страните на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл.23, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът, намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем
кредирект №256480 от 09.01.2019г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2024 г. до изплащане на
вземането, като в останалата част предявените искове за сумата от 274,28 лева
/двеста седемдесет и четири лева и 28 ст./ - договорна лихва за периода от
09.01.2019г. до 09.01.2020г.; сумата от 239,76 лева /двеста тридесет и девет
лева и 76 ст. / - законна лихва за забава за периода от 09.01.2020г. до
02.08.2024г.; сумата от 414,16 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и 16 ст./
- неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от „Ситикеш” ООД и сумата от 1341,72 лв. /хиляда триста
четиридесет и един лева и 72 ст./ – неустойка, съгласно чл.6.2 от Договор за
потребителски кредит, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК страните имат право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
11
помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по
настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство и практическата и правна
сложност на делото, съдът приема, че при направеното искане, в полза на
ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото
исково производство и в заповедното производство.
В полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва: сумата от
32,23 лв. - разноски в заповедното производство съразмерно на уважения
размер на исковете и сумата от 88,16 лв. - разноски в исковото производство,
съразмерно на уважения размер на исковете, за платени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение.
На ищеца следва да се присъди и сумата в размер на 76,45 лева – внесен
депозит за вещо лице.
Ответницата не е представила доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т.1 от ГПК, че П. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Добруджа” №35 дължи на „АПС Бета България”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, бул. „България” №81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В
чрез Б. Т. – юрисконсулт – юрисконсулт, сумата от 1000.00 лева /хиляда лева
и шестдесет/ - главница по Договор за потребителски кредит №256480 от
09.01.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда - 13.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед №394/14.08.2024 г. по ч.гр.д.№599/2024 г. на Районен съд-
Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.
„България” №81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В чрез Б. Т. –
юрисконсулт против П. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Добруджа” №35 за дължимост на сумата от 274,28
лева /двеста седемдесет и четири лева и 28 ст./ - договорна лихва за периода
от 09.01.2019г. до 09.01.2020г.; сумата от 239,76 лева /двеста тридесет и девет
лева и 76 ст. / - законна лихва за забава за периода от 09.01.2020г. до
02.08.2024г.; сумата от 414,16 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и 16 ст./
- неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от „Сити кеш” ООД и сумата от 1341,72 лв. /хиляда триста
четиридесет и един лева и 72 ст./ – неустойка, съгласно чл.6.2 от Договор за
12
потребителски кредит, за които суми е издадена Заповед №394/14.08.2024 г.
по ч.гр.д.№599/2024 г. на Районен съд-Оряхово като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Добруджа” №35 да заплати на „АПС Бета България”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, бул. „България” №81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В
чрез Б. Т. – юрисконсулт, направените пред настоящата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 88.16 лв. /осемдесет и осем лева и 16 ст./,
представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и 76.45 лева /седемдесет и шест лева и 45 ст./ – внесен депозит за вещо
лице и в заповедното производство по ч. гр.д. №599/2024 г. на Районен съд -
Оряхово в размер на 32.23 лв. /тридесет и два лева и 23 ст./ за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част
на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
13