РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 12.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Х. Х. сложи за разглеждане гр. дело №478 по описа за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори А. Ч.Д. и В.А.Г., чрез упълномощения юрисконсулт С.Р. срещу Р.И. И., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата Р.И. дължи на ищеца сумите, присъдени в Заповед за парично изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК №525/06.03.2018г. по ч. гр. д. №830/2018г. по описа на ДРС, а именно: 1) 1856.40 лева, представляваща дължима сума /главница/ по договор за потребителски кредит №**/03.05.2017г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2018г. до окончателното плащане; 2) 80.08 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за периода от 15.08.2017г. до 13.02.2018 г.; 3) 561.47 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.08.2017г. до 16.10.2017г.; 4/ 99.96 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №830/2018г. по описа на ДРС за държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./. С исковата молба са предявени в условията на евентуалост и осъдителни искове, като в хода на производството са изменени и е заявен само един иск със следният окончателен петитум: съдът да осъди ответницата Р.И. И., ЕГН **********,***, в качеството и на кредитополучател по договор за потребителски кредит №**/03.05.2017г., да заплати на ищеца „Т.Б.А.Б.” ЕАД, сумата от 1856.40 лв., представляваща неизплатена главница по горепосочения договор.
С Решение №1136/28.10.2019г. по гр. д. №478/2018г. по описа на ДРС, исковете на ищеца са отхвърлени изцяло. Актът е обжалван от „Т.Б.А.Б.” ЕАД с възивна жалба с вх. №24679/02.12.2019г., която е администрирана от ДРС и изпратена по компетентност на ДОС.
С Определение
№205/27.02.2020г. по в. гр. д. №97/2020г. по описа на Окръжен съд-Д.,
въззивната инстанция е прекратила производството по делото и е върнала гр. д.
№478/2018г. на ДРС за допълване на Решение №1136/28.10.2019г. и произнасяне по
евентуалните искове, заявени в исковата молба на ищеца, а именно: съдът да „осъди лицето Р.И.И., ЕГН **********,
в качеството на кредитополучател /Потребител/ по договор за потребителски
кредит №**/03.05.2017г., дължи
изпълнение на паричното задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството на кредитодател по същия договор, за сума в
общ размер 2417.87 лв., от които 1856.40 лв. главница и договорна лихва в
размер на 561.47 лв. за периода от 15.08.2017г. до 15.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на задължението.”
В изпълнение на указанието на ДОС, настоящият съд с Определение от 16.06.2020г. е насрочил гр. дело №478/2018г. в открито съдебно заседание за 10.09.2020г. от 08.45 часа, като е указал на ищеца в 14-дн. срок от получаване на настоящото определение, да прецизира петитума на осъдителния иск /като приложи и копие от молбата за връчване на другата страна/.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.09.2020г. ищецът е изпълнил горното указание на съда и е формулирал ясен петитум по евентуалния осъдителен иск, а именно: съдът да осъди ответницата Р.И. И., ЕГН **********,***, в качеството и на кредитополучател по договор за потребителски кредит №**/03.05.2017г., да заплати на ищеца „Т.Б.А.Б.” ЕАД, сумата от 1856.40 лв., представляваща неизплатена главница по горепосочения договор.
При положение, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, той може по реда на чл. 250 от ГПК да допълни постановеният акт в тази му част, като се произнесе с допълнително решение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Мотивите на ДРС, за да отхвърли предявените установителни искове по чл.422 от ГПК, заявени в настоящото производство, са че процесният договор за потребителски кредит, сключен на 03.05.2017г. между страните е нищожен, поради липса на съгласие /чл.26, ал.2, предл. второ, изр. първо от ЗЗД/. До този извод съдът е достигнал, с оглед ** на ответницата, което ***, за което са представени доказателства – Решение на ***. /л.50/, презаверено от ***., от което е видно, че Р.И. е ****В Решението на ДРС от 28.10.2019г. по настоящото дело, подробно е описано ****
С оглед гореизложеното, съдът е стигнал до заключението, че поради ****
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предвид
противоречивата съдебна практика по въпроса /дали в случая се касае за
унищожаемост или нищожност на сделката/, е образувано Тълкувателното дело №
5/2020 г. на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса:
„Нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД или
унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът**** Тълкувателно дело №
5/2020 г. на ОСГТК на ВКС е насрочено за разглеждане в закрито заседание на
11.02.2021г. В близко бъдеще предстои произнасяне на ВКС по въпроса.
Настоящият
съдия-докладчик в процесния казус възприма становището, че е нищожен /поради
липса на съгласие/ договорът за кредит, сключен от ****
Нещо повече, в открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2019г., ответницата се яви лично, ******
Гореизложеното, обосновава необходимостта, постановеното решение по гр. д. №478/2019г. по описа на ДРС да бъде допълнено, като съдът отхвърли предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск като неоснователен.
Водим от
горното, съдът на осн. чл.250 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният осъдителен иск от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и В.А.Г. срещу Р.И. И., ЕГН **********,***, заявен в условия на евентуалност с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно: съдът да „осъди Р.И.И., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател /Потребител/ по договор за потребителски кредит №**/03.05.2017г., да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството на кредитодател по същия договор, сумата от 1856.40 лв., представляваща неплатена главница по горепосочения договор.
Решението подлежи на
обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: