Решение по дело №2223/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260157
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20193100102223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

                                                             №……….

        гр. Варна, 21.07.2020г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

при секретаря Славея Янчева,

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 2223 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от Р.Г.И. и В.Я.В. субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника Община Варна, че последният не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с ид.10135.5545.3594 по  Кадастралната карта на гр.Варна, с.о.“Зеленика“, с площ от 2393 кв.м. при граници: ПИ № 10135.5545.3290, № 10135.5545.9524, № 10135.5545.3293, № 10135.5545.3235 и № 10135.5545.445

В исковата молба ищците излагат, че са собственици на процесния имот – ПИ с ид.10135.5545.3594 по Кадастралната карта на гр.Варна, с.о.“Зеленика“, с площ от 2393 кв.м. по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в следствие на осъществявана трайно явно и необезпокоявано фактическа власт в период от 2005г. до датата на предявяване на иска. Посочват, че през м.05.2019г. са предприели действия по снабдяване с нот.акт по обстоятелствена проверка, във връзка с което ответникът Община Варна съставила акт за частна общинска собственост № 10197/02.08.2019г., вписан в Служба вписвания на 07.08.2019г. Твърдят, че Общината не е придобила собствеността на посоченото в съставения АЧОС – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, а с актуването на имота им оспорва правото на собственост. Молят да бъде установено, че ответникът не е собственик на процесния имот. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В предоставения срок за отговор по чл.131 от ГПК ответникът – Община Варна, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищците, че са собственици на процесния имот въз основа на въведеното придобивно основание – изтекла в техна полза придобивна давност в посочените периоди. Твърди, че имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е заявен за възстановяване и същият е станал общинска собственост по силата на закона - на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Излага, че имотът попада в селищно образувание по § 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но същият не е бил предоставен за ползване, не е бил застроен или заплатен, а по ПНИ е записан на неидентифициран собственик. Твърди, че Община Варна е собственик на процесния имот, за който е издаден АОС № 10197/2019г. на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, а именно на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, според който земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. Оспорва твърденията на ищците, че са придобили собствеността му по давност, като се позовава на действащият мораториум за придобиване по давност на общински имоти  въведен с § 1 от ЗД на ЗОС. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищците – Р.Г.И. и В.Я.В., чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Поддържат твърденията, че не е било налице основание за актуване на имота като общинска собственост, тъй като имотът не попада в обхвата на т.нар остатъчен фонд по чл.25, ал.1 от ЗС, не е подлежал на реституция и за него не е подавано заявление за възстановяване на собствеността. Считат, че поради това, че имотът е бил предоставен за ползване на лица, за него не са били налице пречки за придобиването му по давност. Молят за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - Община Варна в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага, че по отношение на територията, в която се намира процесния имот е одобрен план на новообразуваните имоти,  по който същият е записан с неидентифициран собственик. Не оспорва, че за имота не е подавано заявление за възстановяване на собствеността, но твърди, че територията е обобществявана и части от нея е предоставяна за ползване на трети лица-ползватели. Счита, че Община Варна е станала собственик на имота на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което съгласно действащия мораториума за придобиване по давност на общински имоти ищците не са могли да придобият собствеността въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Претендира за присъждане на сторените от съдебно-деловодни разноски  и юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С АЧОС № 10197/07.08.2019г. като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС е актуван ПИ с идентификатор 10135.5545.3594 с площ от 2393 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Зеленика“, по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК при граници: ПИ с идентификатори 10135.5545.3290, 10135.5545.9524, 10135.5545.3293, 10135.5545.3235 и 10135.5545.445

Видно от записите към ПНИ на с.о.Зеленика“, за имот с ид. 10135.5545.3594 е отбелязано, че се стопанисва от Община Варна.

Видно от представеното удостоверение от 30.05.2019г. издадено от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, процесният имот с ид. 10135.5545.3594 е деклариран на 08.03.2019г. от лицата Р.Г.И. и В.Я.В..

От заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Б.В. се установява, че по КП от 1979г., актуализиран през 1995г. в границите на процесния имот – с ид.10135.5545.3594- тогава представляващ стар имот № 1527 са попадали 4 имота, като са налични данни, че три от тях са били предоставени за ползване на граждани, а именно имот с № 3237 е бил предоставен за ползване на Б.П., имот с № 3236 е бил предоставен за ползване на Й.Б., а имот с № 3291- на П.С.Г.. За тези имоти обаче не са налице данни да е провеждана процедура по трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.  По ПНИ одобрен със заповед от 2002г. за процесният имот е записано, че се стопанисва от Община Варна, а по действащата Кадастрална карта същият е записан като собствен на Община Варна съгласно АОС от 07.08.2019г. Вещото лице посочва, че през 2011г. е одобрен план за улична регулация на СО „Зеленика“ и попада в урбанизирана територия. Посочва се също, че в Община Варна не са открити данни за колективизацията на имота и за включването му в ТКЗС, както и за заявяването му за възстановяване, респективно за издаван на заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.  За имота не е съставян акт за държавна собственост. При оглед на място е констатирано, че имотът е частично ограден с телена мрежа с бетонни колчета, видимо е обрасъл с трева и не се обработва, а в югоизточния му край има паянтова сграда.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Г.М. и Н.М.Н.. От показанията и на двамата свидетели се установява, че са виждали Р.И. и В.В. в имота за първи път преди 10-12 години, събирали са се в него да си правят барбекю. Р. и В. били видяли, че мястото е запустяло и решили да го обработват. През годините засаждали царевица, а преди години направили и бетонова площадка, която използвали за паркинг. Свидетелят Н. посочва, че по-често в имота виждал Р. - 4-5 пъти за 10-12 години, а В. видял за първи път през септември 2019г., когато отишъл да вари ракия в съседния имот, където имало казан. През годините Р. и В. оградили имота.

             Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

            Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени при условията на активно субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ищците, че ответникът Община Варна не е собственик на процесния имот, представляващ имот с ид. ид.10135.5545.3594 по  Кадастралната карта на гр.Варна, с.о.„Зеленика” с площ от 2393 кв.м. при граници: ПИ № 10135.5545.3290, № 10135.5545.9524, № 10135.5545.3293, № 10135.5545.3235 и № 10135.5545.445.

Правният интерес за ищците произтича от твърденията им за принадлежност на собствеността по отношение на имота в техния патримониум придобита на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2005г. до датата на предявяване на иска  в следствие на осъществяванo трайно, явно и необезпокоявано на фактическа власт с намерение за своене, което се оспорва от ответника с издаването на акта за частна общинска собственост № 10197/2019г.

            Спецификата на предявените установителни искове в качеството им на „отрицателни” такива обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В тежест на ответника при наведени твърдения за принадлежност на собствеността е да установи предпоставките за възникване на правото му на собственост и едновременно с това да докаже правоизключващото си възражение, а именно че по отношение на процесния имот ответниците не са трансформирали предоставено право на ползване в право на собственост, земята не е била собствена на друго физическо или юридическо лице, нито пък на държавата, поради което е станала общинска собственост, по отношение на която е налице мораториум за придобиване по давност.

             В случая ответникът – Община Варна се позовава на съставеният в нейна полза на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС АЧОС № 10197/2019г. Цитираната законова разпоредба не установява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или по друг начин определен със закон. В този смисъл в отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът е уточнил, че се позовава на разпоредбите на чл.19 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването на право на собственост върху земите по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, поради което ответникът Община Варна следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е бил реституиран, не е бил изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. 

         Между страните по делото не е налице спор, че до включване му в околовръстния полигон на с.о.“Зеленика“ през 2000г. с решение № 322-4/29.05.2000г. на Общинския съвет Варна за одобряване на околовръстните полигони и създаване на нови селищни образувания имотът е имал земеделски характер. Горното се установява косвено и от заключението на СТЕ, че части от процесния имот /имоти с № 3236, № 3237 и № 3291 по плана от 1975г. актуализиран през 1995г./ са били предоставяни за ползване на ползватели. Това е така, тъй като с актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а и фактически /със служебни бележки от предприятия, в които с полагали труд/, на гражданите са предоставяни за ползване само земи, които са били обобществени – земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ. По делото не се установи процесният имот да е бил заявен за възстановяване по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не е бил реституиран, поради което съдът приема, че имотът не е принадлежал на физическо или юридическо лице. За същият до 01.06.1996г. не са били съставяни актове за държавна собственост, респективно не е бил предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и други, поради което не е бил и държавна собственост. С оглед на изложеното и предвид на факта, че по отношение на имота не е била проведена и процедурата по трансформиране на предоставеното право на ползване в право на собственост по реда на §4а и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът приема, че за Община Варна е била налице хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ за придобиване по силата на тази законова норма на правото на собственост по отношение на процесния имот с ид.10135.5545.3594 по КК на гр.Варна от Община Варна, респективно за актуването и като частна общинска собственост към 2019г., когато е издаден АЧОС. Горното налага да бъде разгледани въведените от ищците с исковата молба конкуриращи права на тези на ответника, а именно за придобиване на правото на собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

По отношение на процесния имот и съобразно установените факти по делото за статута му на земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е служила за предоставяне на ползване на гражданите, съдът намира, че за извършване на преценка по въпроса за началният момент, от който може да започне да тече придобивната давност, следва да се вземе предвид трайно установената съдебна практика на ВКС - Решение №49/26.07.2016 по дело №5168/2015 на ВКС, ГК, II г.о., Определение №146/27.03.2018 по дело №1621/2017 на ВКС, ГК, I г.о. и други, според които за имоти в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, правото на собственост върху които не е било придобито по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ до 1997г., придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, чрез който обектът на придобиване бива надлежно индивидуализиран, включително чрез отделянето на онези части от предоставен за ползване имот, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случая ПНИ за с.о.“Зеленика“, в която се намира процесният имот ид.10135.5545.3594 по Кадастралната карта на гр.Варна е одобрен със заповед № РД-1-7706-386/20.09.2002г. на областния управител на Област Варна, към който момент вече действа установената от законодателя забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост. Давността като оригинерен способ за придобиване на процесния имот до датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.10.2019г. не е породила правният си ефект, поради това, че не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време, тъй като на основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр.105 от 2011г., в сила от 31.12.2011г., изм. бр.107/2014г., в сила от 31.12.2014г. и ДВ бр. 7 от 2018г., в сила от 31.12.2017г. е наложен мораториум и давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. Следователно независимо от това дали са упражнявали трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния имот – обстоятелство, което се установява от ангажираните гласни доказателства, ищците не са  могли да го придобият по давност. Не е оборена доказателствената сила на съставеният АЧОС, което налага извод за неоснователност на предявените установителни искове за отричане правото на собственост на ответника Община Варна по отношение на процесния имот - ПИ с ид.10135.5545.3594 по  Кадастралната карта на гр.Варна, с.о.“Зеленика“, с площ от 2393 кв.м. при граници: ПИ № 10135.5545.3290, № 10135.5545.9524, № 10135.5545.3293, № 10135.5545.3235 и № 10135.5545.445.

          И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на сумата от 366 лева за заплатен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ приета с ПМС 4/2006г. На основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата на разноските следва да бъде присъдена в тежест на ищците.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

                                         Р Е Ш И :

 

    ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес: *** и В.Я.В., ЕГН ********** с адрес: *** субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено по отношение на ответника Община Варна със седалище: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на общината, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с ид.10135.5545.3594 по  Кадастралната карта на гр.Варна, с.о.“Зеленика“, с площ от 2393 кв.м. при граници: ПИ № 10135.5545.3290, № 10135.5545.9524, № 10135.5545.3293, № 10135.5545.3235 и № 10135.5545.445, при твърдения за придобиване на собствеността от ищците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2005г. до датата на предявяване на иска /31.10.2019г./, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес: *** и В.Я.В., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, с адрес: гр.Варна, ул.“Осми Приморски полк“ № 43 сумата от 466 /четиристотин шестдесет и шест/ лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: