РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Добрич, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230100263 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на К. Д. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес в град ***, с която срещу Й. К. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес град ***, е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД,
за сумата от 8100лв., след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на цената му в
открито съдебно заседание от 12.12.2024г., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на
ищцата, нанесения ***ически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на
твърдения, съдържащи се в свидетелските показания на Г., дадени на 23.07.2020г. по гр.д. №
1059/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, ведно със законната лихва, считано от
23.07.2020г.
В обстоятелствената част се излагат твърдения, че на 24.05.2020 г., в град Добрич,
пред снекбар „***“, е възникнал конфликт между К. Д. П. и бившата съпруга на сина й - Е.
Г. П.. Вследствие на този конфликт е образувано гр.д. № 1059/2020 г. по описа на Районен
съд - Добрич, по реда на Закона за защита от домашното насилие. В хода на делото лицето
Й. К. Г. е разпитвано в качеството на свидетел.
На 23.07.2020г., по време на съдебно заседание по делото, докато давала своите
показания пред съда по отношение на действията на К. П., Й. Г. заявила: „Тя започна да
обижда Е. - *** ...Жената обиждаше Е. и с други думи, но не мога да кажа, защото не се
сещам...“ и „Почти веднага жената влезе с телефона в ръка и пак обиждаше Е. със същите
думи...“.
Във връзка с дадените от Й. Г. свидетелски показания с невярно съдържание е
образувано Досъдебно производство № 23/2022 г., по описа на ОСлО при ОП-Добрич, за
евентуално извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК. По време на разследването е
установено, че К. П. не е изричала подобни думи, както и каквито и да било други обиди,
накърняващи достойнството на Е. П..
С постановление от 21.11.2022г., на прокурор при Районна прокуратура - Добрич, е
прекратено наказателното производство. Основанията за прекратяване на наказателното
производство, посочени от решаващия прокурор са, че при вземане на окончателното
решение по гр.д. № 1059/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, съдът е констатирал
1
несъответствието между показанията на Й. Г. и тези на останалите свидетели и видеозаписа,
като не е дал тежест на нейните показания, защото не се отнасят към предмета на делото,
както и че в случая деянието може да се класифицира като маловажно и да се приложи чл.9,
ал.2 от НК.
Според ищцата по време на разпита пред съда на 23.07.2020г. показанията на Й. Г.
били обективно неверни и не отговарят на действителността, като приписват на г-жа П.
извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. По делото е представен видеозапис на
конфликта от 24.05.2020г., от който ясно се вижда и чува, че подобни обиди и накърняващи
достойнството реплики не са изричани от нейна страна.
Ищцата е на 64 години и работи като начален ***. Вменяването, че може да използва
подобен език и начин на изразяване засяга професионалния авторитет, честта и
достойнството на г-жа П., и позори личността й. Срамът и неудобството, които е принудена
да търпи от цитираните неистински твърдения смущават нормалния й начин на живот и са я
принудили да ограничи социалните си контакти. Тя живее в постоянен страх, че лъжливите
показания на Г. ще станат достояние на колегите й в образователната система и учениците й,
което ще съсипе дългогодишната й кариера и доброто име, което е градила с големи усилия,
и с което се ползва в обществото.
С исковата молба се претендират сторените разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, надлежно представляван от адвокат, депозира
отговор на исковата молба. Искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Особеното и
специалното в настоящия случай това, че ответницата в качеството си на свидетел
/очевидец/ по гр.д. №1059/2020 год. в открито съдебно заседание по делото проведено на
23.07.2020 год. е свидетелствала / при действие на отговорността по чл.290 НК/ за нещо ,
което се е случило на 24.05.2020 год., бидейки очевидец и присъствайки на място, е дала
показанията си съобразно спомените си, субективното си възприятие относно чутото и
видяното, като показанията и са последователни, обстойни и в този смисъл не се отклонила
от задължението и желанието си да свидетелства в полза на молителката по ЗЗДН относно
факти и обстоятелства случили се в нейно присъствие и дори с нейно участие.
На практика и от субективна страна свидетелстването е строго индивидуално
действие и то засяга способността на определено лице да възприеме, разкаже, да обясни и да
възпроизведе чутото и видяното.
В конкретният случай Й. К. Г. дала показания именно с оглед на чутото, видяното и
възприетото от нея.
Нито в едно от последвалите производства и граждански и наказателни ответницата
не е твърдяла друго нещо и интерпретацията на станалото на 24.05.2020 год. е еднаква.
Видно от протоколите на заседанията по горното дело, текста и мотивите на
постановеното решение/по-късно отменено/, текста и мотивите на решението на въззивната
инстанция /в смисъл, че молбата на молителката по ЗЗДН е уважена/, както и не на последно
място и мотивите на решаващия прокурор по ДП №23/2022 год. по описа на ДРП се налагат
няколко извода.
Първата инстанция не се доверява на свидетелката Й. К. Г. поради несъответствието
на показанията и с останалите доказателства по делото.
На второ място въззивната инстанция заема сходна позиция, като акцентите в
отменителното решение са поставени на други доказателства при формиране на вътрешното
убеждение на състава на съда.
От трета страна и производството по ДП №23/2022 год. завършва с акт, който не
заема категорична позиция относно стореното от- ответницата Й. К. Г..
Представеният, като доказателство видеозапис не следва да се приема за единствено,
незаменимо и обхващащо напълно станалото на 24.05.2020 пред и около р-т „***”. Този
запис не дава отговор на всички въпроси, които се повдигат в исковата молба, тъй като няма
няма никакви хронологически данни които да се съпоставят с началото и края на конфликта
в посочения ден, като освен това този запис е сторен преднамерено, нарочно и с цел да се
фиксира ставащото с оглед на бъдещите претенции спрямо Е. Г. П.- тогава снаха на ищцата.
Присъствието на ищцата и нейният син А. П. пред и около р-т „***” не е случайно,
както се поддържа в някои от производствата със страни А. П.,ищцата К. П. и Е. Г., а е
резултат от проследяване на автомобила на Е. Г. П. чрез поставено от А. П. проследяващо
устройство, за което Е. Г. не е знаела.
2
При това положение записа е преднамерено направен за да обслужи евентуалните
бъдещи претенции и тези най-вече на синът на ищцата и не толкова на самата ищца. И
двамата са били там с цел да удостоверят някакво противобрачно и аморално поведение на
Е. Г., което да използват срещу нея.
Обективно няма никакви данни и доказателства, които да обуславят извода, че
хронологически, фактически и практически записаното съответства напълно на станалото на
указаното място.
В открито съдебно заседание ищцовата страна, подпомагана от адвокат уточнява, че
на 24.05.2020г. ответницата е посочила, че К. П. е отправила по адрес на Е. П. думите ***“.
Ищцата не е отправила такива думи. Ищцата се почувствала унизена и омърсена от тези
изявления, отправени на публично място, защото е понастоящем пенсионер, но с 43-
годишен преподавателски стаж като ***.
Деликтът извършен от ответницата е приписването на престъпление чрез определени
изявления пред съд. В случая те са отправени пред съд, но прокурор решаващ от Районна
прокуратура е преценил, че макар и това да представлява престъпление то покрива
признаците на чл.9, ал.2 от НК, т.е. ползва се с явна маловажност, поради което е прекратил
производство. Не се твърди случилото в съдебната зала да е станало достояние на трети
лица, неприсъствали на съдебното заседание.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения протокол от открито съдебно заседание по гр.д№ 1059/2020г.
по описа на РС Добрич, проведено на 23.07.2020г., ответницата Й. Г. е изслушана като
свидетел. На въпроси на страните и съда Г. заявява, че стояли на масата в ресторант „***“ с
Е. и И.. Тогава от вратата за зареждане в заведението влязла ищцата с насочен телефон към
стоящите. Ответницата Г. е потвърдила следното пред съда: „Приятелка съм на Е.. Както
седяхме на масата аз, Е. и И., тогава от вратата, през която получаваме стоката, която беше
отворена, влезе една жена с насочен телефон към нас. Това заведение го стопанисваме аз и
В.Й.. Той беше сам в кухнята. И. ни е приятел от много години. Това беше приятелско
събиране. Заведението не работеше заради пандемията. Аз казах, че заведението не работи.
Тя започна да обижда Е. – ***“. Пак и казах, че заведението не работи и да излезе навън, а
после тя пак влезе. Жената обиждаше Е. и с други думи, но не мога да кажа, защото не се
сещам. Е. тръгна към нея и жената излезе от страничния вход, през който влезе. Е. тръгна
към нея и после се върна, като седна пак на масата. Вторият път ситуацията беше пак
същата. Почти веднага жената влезе с телефона в ръка и пак обиждаше Е. със същите думи.
Е. тръгна към нея и жената пак излезе. Тогава не знаехме коя е тази жена. Третият път
жената пак влезе с телефона. Е. я хвана за раменете и я избута леко навън, за да може да
излезе. Попитах Е. дали иска да заключим вратата и тя се съгласи. Затворихме вратата, Е.
държеше дръжката на вратата отвътре и заключихме вратата. Трудно заключихме вратата,
защото жената дърпаше отвън, а Е. отвътре.“. По нататък в показанията си Г. сочи „Не се
сещам какви бяха думите на ***, защото за пръв път попадам в такава ситуация и се бях
паникьосала...“.
Във връзка с дадените от Й. Г. свидетелски показания е образувано Досъдебно
производство № 23/2022 г., по описа на ОСлО при ОП-Добрич, за евентуално извършено
престъпление по чл.290, ал. 1 от НК. По делото е представено Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 16.11.2022г.
От ищцата е представен като доказателство диск. За преценка на неговата годност е
допусната съдебно-техническа експертиза. В изпълнение на възложените задачи вещото
лице е извлякло един файл с наименование ***. Файлът съдържа видеозапис направен с
мобилен телефон на дата 16.06.2020г. в 12:24 часа, с продължителност 2 минути и 16
секунди с 1920x1080 качество на записа.
Заключението на вещото лице е, че не е налице наличие на манипулация на записа.
Видеозаписът е заснет с мобилен телефон от жена. През първите 24 секунди записващият
върви през площадка или паркинг в междублоково пространство, като камерата на телефона
записва движението. До достигането в някакво заведение се виждат: автомобил *** (***);
След което паркинг с ограда в далечината; Лек автомобил *** с регистрационен номер ***
(...); и *** *** с регистрационен номер *** (***).
Снимащият влиза в заведението където се виждат тима души седнали на една маса:
3
Мъж и две жени. Едната жена е с зЕ. тениска без ръкави с отчетлив надпис в бял цвят на
гърдите „***“ и вързана *** коса, а другата жена е облечена със сива тениска, *** коса и
слънчеви очила на главата. - репликите са Мъжът казва „добър ден“; жената която снима
„Ауууу Е. здравей“; жената с *** тениска отговаря „ти нормална ли си“; жената която снима
отговаря „Аааа не съм, виж ма в какъв, а добре, добре, добре“; през това време жената с ***
тениска казва „Я изчезвай от тука, я изчезвай от тука“.
След което жената която записва излиза от заведението, а жената с зЕ. тениска я
последва към вратата, жената която снима казва „добре, добре, добре питах та“; жената с зЕ.
тениска казва „изчезни от тука, ти нормална ли си да ми държиш сметка аз какво правя“,
като междувременно затваря вратата на заведението; през това време жената която снима
казва „я си гледай, ти не си нор. Щи държа разбира са“ действието се развива пред вратата
на заведението. Жената се връща и отваря вратата на заведението и снима вътре, но след
като вижда, че жената с *** тениска като казва „аха ясно Силвия, ииииии ти затуй ще
пострадаш бе момиче, защо ма бийш ти мене бе“. През това време жената с зЕ. тениска се
връща към вратата, затваря и заключва вратата, като остава от вътрешна страна в
заведението (не се вижда дали е ударила другата жена, защото камерата през това време е
насочена в обратна посока и снима паркинга с колите). Жената която снима казва „бийма бе,
тукй бе, бийма бе, тукай бе“, идва мъж от към паркинга, но не се вижда (чува се че казва
нещо, но явно е на голямо разстояние и не се разбира какво казва - мъжът е облечен със син
екип (не се вижда добре)). Мъжът казва „тос ли той бе“. Жената която снима казва през това
време „бий ма бе. (и отговаря на мъжа) да бе тоз е ей оня там и С., ето я С.. Цял ден та следя
и обади се на полицията, обади се на полицията, обади се на полицията че ма бий има запис
бе, аз и да“. След това мъжът с синьото яке казва „ей младеж“. Жената която снима казва
„аха ето го, обади са на полицията да дойдат, защо ма бий, аз съм в заведение ето“. Мъжът с
нея казва „снима са как я удряш чу ли, чу ли, тоз ши гу позкаваш знаш на кой“. Жената казва
„обади са на полицията да дойде бе“. Мъжът с нея казва „излез малко бе младеж“. Жената
казва „обади се на полицията да дойде бе, обади се как ще ме бие на обществено място бе,
обади са на 112. Аууу изгоряла си, изгоряла си. Обади са на полицията да дойде. Ши ма бий
моля ти са, ши ма удря във главата. Гледай я. Изгоряла си на обществено място на бийш
момиче“.
След като жената със *** тениска заключва вратата от вътрешна страна тя остава
вътре в заведението, а другата жена снима ту паркинга, ту заведението през стъклото, но не
се вижда какво става вътре.
В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че има думи, които се чуват, но
не се чуват отчетливо и не ги е записал в заключението. В експертизата обективирал всичко,
което се чува отчетливо.
Не е спорно за страните по делото, че ищцата е пенсиониран начален ***.
По делото са допуснати гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите Е. Г.
К., А. П. П. и П.А. П..
Свидетелката Е. Г. К. е бивша снаха на ищцата. Спомня си, че на 24.05.2020г. била в
заведение „***“, което се намира срещу входа на патарника, околовръстния път.
Присъствали собствениците на заведението – В.Й. и Й. Г., и още един познат, който е
полицай И. Т.. Заведението било затворено. От служебния вход в него нахлула К. П.. Към
този момент свидетелката и синът на К. П. били вече разделени, не живеели заедно. Никой
от присъстващите там не я познавал, с изключение на свидетелката. Първа станала Й. и като
управител и собственик на заведението помолила К. П. да напусне тъй като заведението не
работи. Въпреки това К. влязла вътре, държейки телефона си напред като за заснемане.
Започнала да сипе обиди към свидетелката. К. излязла, след което влязла отново втори път.
Тогава К. станала и я помолила също да напусне, че не е мястото, където трябва да прави
скандал. Свидетелката и Й. успели да избутат К. П. и да заключат вратата на заведението
отвътре.
Конкретно К. П. се обърнала към свидетелката с думите: ***, упреквала свидетелката,
че има извънбрачна връзка с лицето, което присъствало в заведението. Едва след заключване
на вратата пристигнал и бившият съпруг на К..
При влизане в заведението и отправяне на репликите към свидетелката К. П. не била
спокойна, някак много ехидно се смеела.
Според свидетелката К. П. е получила данни за местоположението и специално е
4
пристигнала в заведението за да установи извънбрачна връзка на свидетелката. На по-късен
етап свидетелката узнала, че има поставено проследяващо устройство на колата си, което
било предадено на полицията.
Свидетелката не е сигурна дали П. е заснемала при всяко от неколкократните си
влизания в заведението. Със сигурност държала телефон насочен напред за снимане.
Свидетелят А. П. П. е син на ищцата по делото.На 24.05.2020г. се прибирали с майка
му К. П. от кв. Р. в посока на *** и случайно видял семейния им по това време автомобил.
Докато паркирал автомобила К. П. слязла и се отправила към заведението доста преди
свидетеля.
Свидетелят видял майка си да влиза в заведението, не е чул какви реплики се
разменят в него. Видял, че майка му излязла по късно от заведението, като Е. К. я избутала
и нанасяла удари. След известно време Е. Г. К. завела дело за домашно насилие срещу К.
П., като съдът приел за установено насилие заснемането с телефон на обществено място.
Според свидетеля П., К. П. влязла в заведението един път.
След затваряне на вратата свидетелят видял през прозореца трима души в
заведението- бившата си съпруга, ответницата Й. и лице което не познавал дотогава, но
настоящ приятел на бившата му съпруга.
Година след съдебното заседание за изслушване на ответницата до свидетеля
достигнала информация от познат на негов познат, че „тези неща са разгласени“.
Свидетелят се притеснил, тъй като майка му е съдебен заседател в ОС-Добрич и не искал
случилото се да се разгласи. В този ден майка му имала професионален празник. Била
посетена в Р. от нейни бивши ученици, които и подарявали цветя и докато нейните колеги
празнували професионалния си празник тя била брутално пребита от Е. Г. К..
На делото, което инициирала Е. Г. К. срещу майката на свидетеля, последния
участвал като свидетел. В същия ден била изслушана и ответницата Й. Г.. Свидетелят и
баща му изчакали края на заседанието. К. П. след като излязла от залата се разплакала , час
и половина след заседанието била разстроена, неадекватна. П. споделила на близките си, че
Й. Г. казала в залата абсолютни лъжи по неин адрес и думи, които П. като дългогодишен
педагог, ***, уважаван човек в този град никога не би изрекла. И до ден днешен П. не е
забравила тази случка. След това К. П. посетила ***, вземала хапчета. Пуснала и жалба до
Прокуратурата относно твърденията на Й. Г..
К. П. била разстроена и от факта на заведеното срещу нея дело от Е. К..
Свидетелят П.А. П. е съпруг на ищцата. Спомня си, че през 2020г. бившата им снаха
Е. завела дело срещу К. П. за домашно насилие. Свидетелят участвал в делото като
свидетел. Изчакал края на съдебното заседание пред залата. Съпругата му била *** с
дългогодишен стаж и авторитет между колегите си. Това, което се случило тя не можала да
го преживее, защото била обиждана и след това имала проблеми с другата, която била
свидетелка –Й.. Тези проблеми се отразили на психичното й състояние. Вдигала кръвно,
ходела на лекари, на ***, след това имала и проблеми със зъбите.
Свидетелят П. П. чувал от съпругата си, че ответницата я обиждала, казвала някакви
думи, от които П. се засегнала. От тогава П. се променила, нервна е постоянно. След делото
П. напуснала работа, не можала да изкара до края, до пенсията си, тъй като не издържала
психически вследствие на този проблем.
На въпрос на съда внезапно ли се е променило здравословното състояние на К. П.
свид. П. П. сочи: „Кажи-речи внезапно. Ходи на лекар“. На въпрос на съда в същия ден ли е
посетен лекар свид. П. П. отговаря: „Същия ден ли, на другия ли, не се сещам, мина доста
време. Свидетелят се колебае при отговора на въпроса къде е установено високото кръвно
налягане на съпругата му. Сочи, че е посетено спешно отделение, но не е сигурен:“ Тогава
ли беше…, на другия ден ли беше, не помня, вече, мина време..“.
Свидетелят описва натурата на съпругата си като постоянно притеснена. За
неправдата не може да живее, тя обича честните работи. Г-жа К. П. имала притеснения и от
раздялата на сина и със съпругата му.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна следното:
Претенцията е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия на
ответника Й. К. Г. и намира правното си основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
5
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени от ответника с противоправните му действия на ищеца
неимуществени вреди. Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД включва
следните юридически факти – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Ето
защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да
докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт – противоправно
поведение, в причинна връзка от което са настъпили сочените вреди. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца в условията на
пълно и главно доказване, като за вината е въведена оборима презумпция, а
противоправността на деянието е правна оценка.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина указана в чл.45, ал.2 ЗЗД и да
докаже своите възражения.
Съдебна практика безпротиворечиво приема противоправността на деянието като
накърняване на чуждо абсолютно субективно право без законово основание за това. При
деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е
причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.
В конкретния случай ищецът извежда субективно предявените си съдебни права от
твърдението за претърпени вреди вследствие вредоносно поведение на ответника,
изразяващо се в даване на неверни показания пред съд, заявявайки, че ищцата употребила
израза ***“ на 24.05.2020г., с което ответницата Г. уронила личния и професионален
авторитет на ищцата, нанесла ***ически и физически дискомфорт, уличила ищцата в
престъплението обида със своите твърдения. Конкретните вреди се изразявали във внезапна
промяна у ищцата, шок, нервност, обида, високо кръвно налягане, проблеми със зъбите.
Ищцата посещавала лекар във връзка с рязката промяна на кръвното и и ***.
Безспорно, изнесеното в исковата молба може да се определи от обективна страна
като лъжесвидетелстване – ответницата, в качеството си на свидетел е потвърдила неистина
съзнателно пред съда по гр.д№ 1059/2020г. по описа на РС Добрич. Описаното представлява
посегателство срещу правосъдието и разкрива висока степен на обществена опасност,
доколкото създава пречки за правилно и обективно правораздаване и подкопава доверието в
правораздавателните органи.
Безспорно е, че единственият орган с правомощия да извършва преценка за
наличието на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер е наказателния
съд. Тази преценка е извършена от органите на прокуратура по Досъдебно производство №
23/2022 г., по описа на ОСлО при ОП-Добрич, като е прието, че свидетелката е изразила при
изслушването си съмнение относно точните изразни средства, които К. П. е ползвала при
влизането в заведението, т.е липсва съставомерност, а в условията на евентуалност и е
налице малозначителност на извършеното.
По делото не се доказва със свидетелските показания, дадени в публично съдебно
заседание на 23.07.2020 г. по гр.д№ 1059/2020г. на РС Добрич да е осъществил състав на
престъпление от общ характер по чл.290, ал.1 НК. Надлежният съдебен ред за установяване
на неистинност на свидетелски показания е влязла в сила присъда, с която свидетелят е
признат за виновен за престъпление по чл. 290, ал.1 НК или влязло в сила решение на
граждански съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да
бъде осъществено. Иск по чл.124, ал.5 ГПК не е предявен, а инцидентното установяване на
престъпно обстоятелство не се явява допустимо, доколкото не е налице хипотезата на
невъзможност за възбуждане на наказателното преследване или невъзможност за
провеждане на такова, поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 25, т. 2 и чл. 26
НПК, не е налице и случай на неоткрит извършител (в този смисъл решение № 202/2018 г.
на ІV ГО). Единствено за пълнота на изложението е нужно да се посочи, че действително от
видеозаписа не се установява, ищцата да е използвала твърдяните изразни средства до
момента на приключване на записа. Но, цялостното поведение на ищцата К. П.,
илюстрирано на клипа е целяло именно „хващането“ на бившата и снаха в аморално
поведение, в поддържане на извънбрачна връзка. Използвания тон, нахлуването в
затвореното заведение и неправомерното видеозаснемане всъщност превишават рамките на
добрия тон и тези действия в своята съвкупност могат да възбудят у свидетеля на събитието
именно възприятия, че П. е използвала коментираните изрази с по-крайно звучене, който
сами по себе си означават аморално поведение и извънбрачна връзка. Освен това, на
6
практика не е изключено, въпреки доброто възпитание на г-жа П. и поради повишаване на
емоциите, след изключване на записа да са отправяни допълнителни реплики до идването на
полицията.
Показанията на свидетеля Г. представят субективната му преценка, базирана на
личните възприятия за смисъла вложен в действията на К. П.. Така, изложеното, само по
себе си, не е достатъчно, за да окачестви поведението на ответника като противоправно.
Използваните изразни средства от Й. Г. не могат да обосноват извод за намерение да
се злоупотреби с личността и професионалната кариера на ищцата по делото, накърняване
на правата и доброто и име, доколкото действията се развиват в съдебна зала, при спазване
на задължение от участващите в процеса лица да не разгласяват получената по служебен път
информация. Липсват и доказателства ответницата да е разгласила пред трети лица за
случилото се в заведението, което стопанисва. Показанията на синът на К.П., че узнал от
приятел на свой приятел, че информацията е общоизвестна са изключително неконкретни и
ценени предпазливо съобразно нормата на чл.172 от ГПК не установяват обстоятелството с
категоричност.
Показанията на свидетелите на ищеца и останалата доказателствена съвкупност по
делото не дават основание да се заключи, че ответникът, използайки коментираните изрази е
набедила ищцата К.П. в престъпление.
Съгласно българския Наказателен кодекс, набедяване в престъпление е налице тогава,
когато едно лице потвърди пред надлежен орган на властта, че друго лице е извършило
престъпление със съзнанието, че това не е така.
„Надлежен“ е този орган на властта, който има правомощия да образува
наказателното преследване за престъплението, чието извършване се твърди. В случая
набедяването е за отправена обида от К.П. към бившата и снаха, чрез използване на
крайните и неприемливи изрази. Когато едно лице, разпитано в качеството на свидетел пред
такъв орган, твърди, че друго лице е извършило престъпление, като знае, че това не е така,
налице е лъжесвидетелстване.
От събраните гласни доказателства се установява, че коментираното изслушване на
ответницата към 23.07.2020г. е осъществено на фона на многопластови, сложни отношения в
семейството на ищцата, когато синът и е фактически разделен със съпругата си, когато тече
производство срещу К. П. , образувано по инициатива на бившата съпруга на сина и по реда
на ЗЗДН. Съвсем логично е у ищцата да са натрупани негативни емоции, стрес и
разочарование, респективно да са настъпили физиологични промени в нейното кръвно
налягане, психична устойчивост и психически дискомфорт.
В настоящото производство, обаче не се представиха убедителни доказателства за
пряка причинна връзка между поведението на ответницата Г. в качеството и на свидетел и
усетените негативни промени от ищцата. В тази посока свидетелските показания на ищцата
са тенденциозно поднесени, несигурни, в тях липсва конкретика на събитията, като времето
на посещение на лекари, медицински данни за предписани медикаменти и прочие.
При този анализ искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
На осн.чл.78 ал,3 от ГПК в тежест на ищцовата страна следва да се възложат
сторените разноски за адвокат. Видно от представените доказателства ответната страна е
представила доказателство за адвокатско възнаграждение в размер на 800лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес в град ***,
срещу Й. К. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес град *** иск с правна квалификация по
чл. 45 ЗЗД, за сумата от 8100лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищцата,
нанесения ***ически и физически дискомфорт, уличаване ищцата в престъплението обида,
претърпени вследствие на твърдения, съдържащи се в свидетелските показания на Г., дадени
на 23.07.2020г. по гр.д. № 1059/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес в град ***, да заплати на Й.
7
К. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес град *** сторените по делото разноски в размер
на 800лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич в
двуседмичен дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8