Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.03.2020г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 11 февруари 2020г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар : ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор :
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 5211 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове за причинени имуществени и неимуществени вреди с правно
основание чл.226 ал.1 във връзка с чл.223 от Кодекса за застраховането /отм./
във връзка с чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД и за обезщетение за забавено
плащане с правно основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Д.Г.Ч. твърди в
исковата си молба, че същата била
потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента И.Д.К. с ответното застрахователно дружество. Ищцата била внучка на починалия Стайко Генчев Стайков.
Според
постановките на Тълкувателно решение № 1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай било справедливо да бъдели
обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Ищцата и починалият й дядо били изключително близки. Между същите съществували чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своята внучка като за своя дъщеря. Макар да не живели в едно домакинство, ищцата често ходила на гости на дядо си, както и последният често посещавал внучката си. Ищцата Д.Ч. изпитвала любов и уважение към своя дядо, който
бащински се грижил за нея и помагал в отглеждането и възпитанието й.
Отношенията им с
починалия били изключително близки, били много
привързани един към друг.
Скръбта на ищцата Ч. била неизмерима и й причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент
ищцата всекидневно общувала с дядо си и разчитала
на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и Стайко Стайков била изключително силна и внезапната смърт
на последния се отразила изключително негативно на психиката на
ищцата. Същата претърпяла и търпи и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за
нея човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на
едно задружно и сплотено семейство. Ищцата била много близка със своя дядо, съществувала особена връзка на
привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли.
Поради посочените
причини, напълно разбираемо било, че
ищцата Д.Ч. все още страдала от загубата на
дядо си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Предвид
изложеното и тъй като ищцата
не получавала каквото и да било
обезщетение във връзка с процесния инцидент, нито от ответника, нито от делинквента, за
ищцата Д.Ч. бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
На
13.10.2014г., около 9:20 часа, по път 6620, км. 1+960, в посока от запад на
изток, към гр. Стара Загора се движел л.а. „Хюндай Елантра“ с per. № СТ 6195 АК, управляван от Стайко Генчев Стайков - дядо
на ищцата. Пътните условия били отлични - сухо време, през светлата част
на денонощието, била нормална видимост. Автомобилът, управляван
от Стайков се движел в предназначената за движението му южна пътна лента, с около 40 км/ч. По това време в насрещната лента за
движение - северната, се движел автобус „Ивеко Маго 59-12“ с peг. № СН 4889 АК, управляван от водача И.Д.К..
Автобусът се движел със скорост около 62 км/час, като пред него на разстояние
около 20 метра имало други автомобили, движещи се в северната лента. Движещите
се пред автобуса автомобили намалили скоростта си на движение, при което
водачът на автобуса, за да избегнел удар
в преднодвижещото се превозно средство, задействал спирачната система и
отклонил управляваното от него ППС в насрещната лента за движение - южната. В
това време автомобилът,
в който пътувал пострадалият Стайко Генчев Стайков, се
намирал на около 33м. от
автобуса, в южната лента, предназначена за движението му. Тъй като
управляваният от водача И.К. автобус внезапно навлязъл в южната лента,
предназначена за насрещно движещите се автомобили, където в момента се движел
л.а. „Хюндай Елантра“, управляван от Стайко Стайков, последният нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
При
това движение автобусът се блъснал отпред в лявата странична част на лекия
автомобил. В резултат на удара автомобилът се завъртял около вертикалната си
ос, обратно на часовниковата стрелка и се установил в покой обратно по посоката
си на движение. Причина за
възникване на произшествието било
навлизане на автобуса в насрещната за него пътна лента, където към
този момент се движил насрещно л.а. „Хюндай Елантра“. След
инцидента на мястото спрели движещите се след автобуса автомобили и слезлите
пътници, които се опитали да окажат помощ на пострадалия Стайко Генчев Стайков.
Стайков бил заклещен от колонката на предната лява врата и не можело да бъде
изваден от автомобила. Притеклите се на помощ успели да влязат в автомобила,
разкопчали предпазния колан и пуснали седалката на Стайков назад, но въпреки
положените усилия не могли да го извадят. На мястото пристигнали служители на
МВР, специализиран автомобил за помощ при ПТП и медицинска помощ. След като
срязали шофьорската врата успели да извадят пострадалия Стайков и го откарали в
ЦСМП - Стара Загора, където въпреки проведеното лечение по-късно същият
починал.
От
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС,
управлявано от водача И.К.,
имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД по застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015г.
Съгласно
разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в
сила от 01.01.2016г. относно застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор“,
освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни
норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр. съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност
била и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът
бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които
не следвало да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че има действие и по отношение на прекия
иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Изключението, визирано
в §22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато
„страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между
страните не съществували. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на
предявения иск
бил чл.226 от КЗ (отм.).
За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 4150/2014г.
по описа на ОП - Стара Загора и ДП № 523/2014г.
по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. За извършеното
деяние виновния
водач И.Д.К. бил предаден на съд по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора.
С
влязла в сила Присъда №
25 от 02.06.2015г. постановена по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора, потвърдена с
Решение №
137 от 09.11.2015г„ постановено по ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена
частично с Решение №
20 от 05.02.2016г„ постановено по КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО, същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около
9:20 часа, западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при
управление на МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с per.
№
СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а
именно:
-
чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство , че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко.“, и
-
чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в
съседната пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея“,
и по непредпазливост причинил смъртта на Стайко Генчев Стайков, с ЕГН: **********, като след
деянието направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ било отложено
с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият бил лишен от право по
чл.37, ал. 1, т.7 от НК - право да управлява МПС, за срок от четири години,
считано от началото на изпълнението на това наказание.
Моли съда да има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който
разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали
било извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било извършено виновно от делинквента.
За да
се ангажирала отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), било необходимо към момента на увреждането да
съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен
между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Предвид
изложеното по-горе, фактическият състав на посочената правна норма бил осъществен, което обуславял пасивната процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно
дружество.
От
протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза №
559/13.10.2014г. било видно, че не било
установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на Стайко Генчев Стайков.
В хода на
досъдебното производство била изготвена
съдебномедицинска експертиза на труп № 297/2014г. от
14.10.2014г. от заключението на която ставало ясно, че при огледа и аутопсията на Стайко
Генчев Стайков, на 74г. били установени:
съчетана травма от автозлополука - счупване на черепа; контузия на меките
мозъчни обвивки; оток на мозъка; кръвонасядане на меките черепни обвивки;
счупване на лицеви кости вляво (очница и скула); множество охлузвания,
кръвонасядане, разкъсно-контузни и порезни рани в лявата лицева половина;
счупване на I-V ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената
мускулатура; счупване на двете ключици; контузия на средостението; счупване на
лявата мишнична кост; счупване на лявото коленно капаче; множество охлузвания
по гръдния кош вляво; разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на
левия горен крайник и долните крайници; кръв в стомаха. Сочило се, че
смъртта настъпила вследствие
черепно-мозъчна травма. Твърдяло се, че
механизмът на причиняване бил от действието на
твърди тъпи предмети, условие за каквото имало в
купето на лек автомобил при автозлополука. Според експертизата порезните рани
били причинени от действието на предмети с режещи ръбове,
каквито били парчета счупено стъкло. Сочило се, че
смъртта не настъпила бързо, но била неизбежна
поради тежестта на черепно-мозъчната травма.
Във
връзка с описаното ПТП и настъпилата вследствие на него смърт на
Стайко Генчев Стайков било образувано гр.
д. №
7847/2016г. по описа на СГС, по което неговите
наследници по закон - предявили своите претенции срещу ответното
застрахователно дружество за заплащане на обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на техния близък роднина. По посоченото
гражданско дело било постановено Решение № 5818 от 09.08.2017г., влязло в законна сила на
23.11.2018г., изменено с Решение № 688
от 22.03.2018г., постановено по в. гр. д. № 6016/2017г.
по описа на Апелативен съд - София, като с Определение № 667 от 23.11.2018г., постановено по к. търг. д. № 1685/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В
описаните решения съдилищата
категорично и обосновано приели, че в конкретното ПТП не било налице съпричиняване от страна на Стайко Генчев Стайков
- обстоятелство, което се ползвало със силата на присъдено нещо.
Така,
безспорно се установявало, че вследствие на противоправното си поведение, водачът И.Д.К.
причинил на ищцата вреда
- изгубила много близък за нея човек - своя дядо.
Инцидентът белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, подкрепата
и грижите на дядо й Стайко Стайков.
Безспорно,
претендиралите от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
били в пряка и непосредствена причинна връзка с
ПТП от 13.10.2014г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисквало да се определи точен паричен еквивалент на болките,
страданията и
другите морални вреди, които били
претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависел винаги от действителните щети, които във всеки конкретен
случай
се установявали като се вземели предвид
характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците
от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в
законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост“
винаги намирал отражение обществената оценка за значението на
засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и доказани морални болки и страдания,
претърпени от ищцата.
Предвид
изложеното по-горе, счита, че претендираното от ищцата Д.Г.Ч. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2014г., при което починал дядо й - Стайко Генчев Стайков, било справедливо,
като се имало предвид преживените от ищцата болки и
страдания от внезапната загуба на толкова близък човек и с оглед младата
възраст на ищцата. Претендиралият размер на обезщетението било справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по
подобни казуси, поради което предявеният иск следвало да бъде уважен изцяло. На основание чл.84, ал.З, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следвало да
заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на
непозволеното увреждане - 13.10.2014г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет.5, представлявано от представителите Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Д., да заплати на Д.Г.Ч.,
С ЕГН: **********,***, в качеството й на внучка на Стайко Генчев
Стайков, с ЕГН: **********,*** Загора, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
13.10.2014г., при което починал дядо й - Стайко Генчев Стайков, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2014г. - датата на
непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.
Моли съда да присъди на ищцата и сторените от нея съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Моли съда да присъдените на
ищцата суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, е IBAN: ***,
бил титуляр адв. Ж.С.З., каквото
право било дадено на пълномощника с
адвокатското пълномощно.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от
ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в
който счита, че искът е неоснователен и го оспорва по основание и размер. Моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира за направените
разноски. Подробни съображения излага в писмения отговор.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали.
С
влязла в сила Присъда №
25 от 02.06.2015г. постановена по НОХД № 187/2015г. по описа на Окъжен съд - Стара Загора/л.35 и
36 от делото/, потвърдена с Решение № 137
от 09.11.2015г., постановено по ВНОХД № 298/2015г.
по описа на Апелативен съд – Пловдив /л.37-л.39 от делото/, изменена частично с
Решение №
20 от 05.02.2016г., постановено по КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО /л.40-л.45 от
делото/, И.Д.К. е признат за виновен в това, че на 13.10.2014г.
около 9:20 часа, западно от гр.Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при
управление на МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с per.
№
СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а
именно: чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство ,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.“ и чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства,
които се движат по нея“, и по непредпазливост причинил смъртта на Стайко Генчев Стайков, с ЕГН: **********, като след
деянието направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ било отложено
с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият бил лишен от право по
чл.37, ал. 1, т.7 от НК - право да управлява МПС, за срок от четири години,
считано от началото на изпълнението на това наказание.
Съдът счита, че следва по аналогия да приложи
разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК,
присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема
обстоятелствата, установени с писъдата, а именно – факта на извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността
на И.Д.К., за безспорно установени.
Страните
не спорят, че към датата на ПТП за МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с per. №
СН 4889 АК, управляван от водача И.К., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД
по застрахователна полица № 23113002879238,
валидна до 05.12.2015г.
Видно
от приложеното към делото гр.д. № 7847/2016г.
по описа на СГС, с Решение № 5818/09.08.2017г.,
влязло в законна сила на 23.11.2018г., изменено с Решение № 688 от 22.03.2018г., постановено по в. гр. д. № 6016/2017г. по описа на Апелативен съд – София, съдът е
осъдил ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците Генчо
Стайков Стайков и Диана Стайкова Запрянова/деца на починалия от ПТП/ в размер
на 100 000 лева за всеки от тях и 130 000 лева за ищцата Д. Тонева
Стайкова /съпруга на починалия от ПТП/. С Определение № 667 от 23.11.2018г., постановено по к. търг. д. № 1685/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Страните не спорят, че Д.Ч.
не е предявила претенция пред застрахователното дружество за претърени
неимуществени вреди вследствие смъртта
на нейния дядо Стайко Генчев Стайков в резултат на претърпяното ПТП.
По
силата на § 22 от
ПЗР на КЗ / в сила от 01.01.2016 година/, за застрахователните
договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и процесния, се
прилага част Четвърта от
отменения КЗ / отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако
страните договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. По делото няма данни
страните да са договорили нещо друго. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми
относно съдържанието и елементите на застрахователните
договори съдържа и
процесуалноправни
норми, каквато е и нормата на
чл.226 от КЗ (отм.). Ето защо, следва да се приеме, че има действие и по
отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
От заключението на назначената по делото комплексна
авмтотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че причините за
настъпване на процесното ПТП са движението на автобуса на недостатъчна
дистанция от движещия се пред него автомобил, както и несъобразяване на
дистанцията със скоростта на движение, навлизане на автобуса в лентата за
насещно движение при наличие на автомобил, който се движи по нея.
Обезопасителните колани в л.а. „Хюндай Елантра“ не могат да осигурят пълна
безопасност на пътуващите в автомобила. Те са предназначени да препятстват
удари на тялото в елементите от вътрешността на купето, но не могат да осигурят
защита от ударите, които тялото получава от деформирани елементи в следствие на основния удар при
ПТП. При пострадалия е налице директно въздействие от деформирани части на
автомобила от лявата страна на купето и вратата, от което тялото на пострадалия
е затиснато към седалката. Налице са белези и наранявания по тялото на Стайко
Стайков, които са характерни и се получават при поставен обезопасителен колан
от директното травматично въздействие от деформираното купе и врата. Същият има
сериозни множествени поражения основно в лявата страна на главата, тялото и
крайниците. От тези специфични наранявания се разбира, че пострадалият Стайко
Стайков е бил с поставен обезопасителен колан. Черепно мозъчната травма е била с основно значение за летателния
изход, който е настъпил бързо след инцидента и други фактори, включително
възрастта на починалия не са оказали своето влияние върху него. Без значение за
пострадалия е била имобилизацията на шия, гръбнак поради липса на травми в тях.
От показанията на разпитания по делото свидетел ГЕНЧО
СТАЙКОВ СТАЙКОВ/баща на ищцата/ се установява, че Д.Ч. е първородна внучка на
Стайко Стайков и отношенията между тях били перфектни. Заявява, че дъщеря му дошла да
учи в гр.Стара Загора, когато била в седми клас, като близо 6 месеца живяла при
своя дядо. Последният се грижил за нея, тъй като свидетелят претърпял
катастрофа и се наложило майка му да се грижи за него в болницата около 4
месеца, тъй като съпругата му починала. Свидетелят твърди, че след завършване
на образованието си, ищцата сключила
граждански брак, от който се родило дете. За отглеждането на детето помощ й
оказвали нейния дядо Стайко Стайков и неговата майка. Свидетелят заявява, че за
две години работил в чужбина и през този период – от 2010г. до 2012г. ищцата се
преместила да живее при дядо си Стайко, за да му помага в грижите за
възрастната баба. Според свидетеля ищцата приела много тежко смъртта на дядо
си, като тя не присъствала на погребението му, тъй като била бременна. При
ежегодните възпоменания, които организират, ищцата плачела много, като също
така се разстройвала и при споменаване на името му. От показанията на свидетеля
ГОСПОДИН АЛЕКСАНДРОВ ИНДЖОВ /без родство със страните/ се установява, че са
съседи със Стайко Стайков от 1951г. Твърди, че ищцата е първа внучка на
Стайко. Заявява, че тя учила средно и
висше образование в гр.Стара Загора, като дядо й се грижил за нея и отношенията
между тях били близки. След раждането на първото дете на ищцата, тя живеела при
Стайко Стайков, като се грижила за домакинството му, а той й помагал в грижите
за детето. Счита, че Стайко имал специално отношение към нея, двамата били
силно привъзрани един към друг. Твърди, че ищцата изживяла тежко смъртта на
дядо си, но не отишла на погребението му, тъй като била беменна.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия
състав на нормата чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”. Съгласно посочената разпоредба увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното
застрахователно дружество и деликвента И.К. е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС -
автобус „Ивеко Маго 59-12“, с per. №
СН 4889 АК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и
Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само
от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на
починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. По делото
безспорно се доказа от приложеното удостоверение за наследници и от
удостоверение за родствени връзки, че Д.Г.Ч. е внучка на починалия в резултат
на процесното ПТП. Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете постановления на Пленума на ВС.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. По делото безспорно се установиха причинени неимуществени вреди на Д.Г.Ч. вследствие настъпилото на 13.10.2014г. ПТП и смъртта на нейния дядо Стайко Генчев Стайков.Според разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
При
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими
единствено нормите на част
четвърта от КЗ (отм.);. Лимитите на застрахователна отговорност по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, определени по чл. 266 КЗ
(отм.); във връзка с § 27 ПЗР на КЗ
(отм.); са 1 000 000 лева при едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и
повече пострадали лица, а след 11.06.2012 година – 2 000 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лева за всяко събитие при две и
повече пострадали лица.
По
изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите,
установени по § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ, а по справедливост съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД,
при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.
Несъмнено
между починалия и неговата низходяща от втора степен – внучка от сина му е
имало създадена емоционална връзка, като дядото на Д.Ч. не е бил само формален
родственик, а е участвал интензивно в отглеждането на внучката си и е създадена
близка връзка, която е прекъсната преждевременно в резултат на смъртта му от
ПТП. От показанията на свидетелите се доказа, че ищцата е била първородна
внучка на починалия в резултат на ПТП, живяла е като ученичка в неговия дом, както
и по – късно заедно с детето си(когато бащата на ищцата е отсъствал от
страната, за да работи, дядото е помагал на семейството и е бил значима фигура),
между тях е имало изградена силна емоционална връзка, като смъртта му е имала силен
негативен ефект върху нея, като от фактите по делото се установява, че ищцата е
претърпяла морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет с
болките и страданията на най-близките му непосредствени родственици. Тези
показания не бяха оборени по делото, поради което съдът приема, че чрез тях се
доказва пълно и главно създадената близка връзка и претърпени страдания.
Смъртта на близък родственик е винаги трудно да се оцени в парична сума, която
да е справедлива за претърпелия морални болки и страдания и да възмезди липсата
на починалия роднина, като при определянето
следва да се вземе в настоящия случай фактът, че ищцата по време на
смъртта на дядо си е била бременна с второто си дете, поради което не е успяла
да отиде на погребението на дядо си и това допълнително е утежнило нейната
мъка.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10
000 лева, какъвто размер се претендира от ищцата, до която сума следва да се
уважи и иска по чл. 226 от КЗ/отм./
във вр. с чл. 52 от ЗЗД. Наведените от ответника доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Стайко Стайков са
неоснователни, доколкото от експертното заключение по делото се установява, че
за настъпване на ПТП е виновен изцяло водачът на автобуса „Ивеко Маго 59-12“, с peг. №
СН 4889 АК, както и обстоятелството, че пострадалия е ползвал
предпазен колан в момента на ПТП.
Следователно искът за
обезщетение за неимуществени ***реди се явява основателен и следва да бъде
уважен до претендирания размер от 10 000 лева.
При задължението за непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана /чл.84, ал.3 от ЗЗД/, съдът намира за основателна
претенцията за присъждане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането - 13.10.2014г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените
разноски по делото в размер на 830 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка
на Районен съд - Стара Загора държавна такса в размер на 400,00 лева.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София, район Възраждане,
ж.к. Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5, ЕИК *********, представлявано от АЛЕКСАНДЪР
ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ Д. да заплати на Д.Г.Ч., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис 2, чрез адвокат Ж.З. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на на ПТП, настъпило на 13.10.2014г., при което е
починал нейния дядо - Стайко Генчев Стайков,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2014г. - датата на
непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане, както и сумата от 830,00 лева, представляваща разноски по делото.
Дължимата сума може да
бъде заплатена по банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД с IBAN: *** - адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София,
район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5, ЕИК *********,
представлявано от АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ Д. да заплати по
сметката на Районен съд – Стара Загора сумата от 400 лева, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: