№ 332
гр. Дупница, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0348-000681 от 04.10.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Л. И. И., с
адрес: с. С., обл.К, , ул.Н.Д. № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Представлява
се и от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата
и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, изразява писмено становище в
съпроводително писмо за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се
представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.09.2022 г., жалбоподателят И. закупил от „Киара Транс“ ЕООД мотоциклет
марка и модел „Хамачи 150“, с рама № ZJKCJ15CH8Y040011, който бил нов внос и без
1
регистрация, като за продажбата била издадена Фактура № 8840/14.09.2022 г.. Същият
работи като строител жилища във фирма „С.“ ЕООД и шофира служебен микробус „М с рег.
№ ******, с който превозва ежедневно членовете на строителната бригада, в която работи.
На следващия ден, около 20:02 ч., в с. Сапарево, обл. Кюстендил, по улицата на която
живее „Найден Дринов“ и в близост до дома си жалбоподателя И. управлявал собствения си
мотоциклет марка и модел „Хамачи 150“, с рама № ZJKCJ15CH8Y040011, тъй като по-рано
през деня същият бил ремонтиран в дома му, с оглед бъдеща регистрация на МПС от
свидетеля Й.В.. Докато управлявал близо до дома си жалбоподателят бил забелязан и спрян
за проверка след като паркирал в двора на къщата си от автопатрул на РУ-Дупница,
съставен от полицейските служители – И. М. и М. Г., тъй като върху мотоциклета нямало
монтирана регистрационна табела. Полицейските служители извършили служебно справка
за МПС на място, при която установили, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет е
без регистрация и няма издадени регистрационни табели. От представените от водача
документи била установена и собствеността на мотоциклета.
С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства св. М., в присъствието
на свидетеля Г. и на жалбоподателят И. съставил процесният АУАН, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН, както и от жалбоподателя без възражения, след което
му бил връчен срещу подпис и препис от АУАН.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 27.09.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на основание прокурорското
постановление е издал обжалваното Наказателно постановление № 22-0348-000681 от
04.10.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което
на Л. И. И., с адрес: с. С., обл.К, , ул.Н.Д. № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00
лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО. Съдът
кредитира изцяло изложеното при разпита и от свидетелите М., Г. и В., които добросъвестно
разказват това което знаят или си спомнят за случая. Липсата на спомен за част от
обстоятелствата при свидетелите съдът отдава още за полицейските служители, на
ежедневната им заетост с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП, като и
2
на индивидуалните им интелектуални способности, житейски опит, начин на изразяване и
различна степен на участие в процесните събития. Няма данни за някакви предходни
влошени взаимоотношения на полицейските служители с жалбоподателя, които да поставят
под съмнение обективността при разказа за действията им и извършените от тях на място
справки и проверка осъществени при изпълнение на служебните му задължения с оглед
проверката на мотоциклета управляван от жалбоподателя. Съдът не намира основания да не
се довери и на разказа на св. В., който макар да е приятел и да е доведен от жалбоподателя
недвусмислено под страх от наказание пред съда свидетелства непосредствено, че е разбрал
по-късно за случая от разказ на жалбоподателя, който му е съобщил, че е бил спрян от
полицейски служители при управление на процесния мотоциклет преди да го е регистрирал
и да му е била поставена регистрационна табела. Казаното от всеки от свидетелите се
потвърждава изцяло или косвено и от събраните писмени доказателства, вкл. документите и
данните за липса на регистрация на МПС.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Този
извод следва за съда след като съобрази изцяло съдебната практика на касационната съдебна
инстанция при разглеждане на дела за нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, относно
дължимото описание на нарушението, а именно: Решение № 101 от 12.03.2019 г. по к. адм.
н. д. № 70 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил; Решение № 211 от 17.07.2019
г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
По повод възраженията в жалбата и в пледоарията следва да се акцентира, че в
текста на НП е посочено в пълния му обем изпълнителното деяние - неизпълнение на
задължението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно по пътищата да се движат само МПС-та,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Безспорно от справката на място с техническо средство от св. М. е било
установено нерегистрирането на мотоциклета, като правилно АНО е скрепил фактическата
обстановка със санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за
водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Според съдебния
състав и според виждането на касационната съдебна инстанция в цитираните по-горе
решения е напълно ясно и недвусмислено, че нарушението е описано достатъчно точно, тъй
като при нерегистрирано МПС няма как да има поставени регистрационни табели, поради
което формата на противоправното деяние е наказауема по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Не е
дадено описание на две нарушения или хипотези, както се сочи неправилно в жалбата и
пледоарията на страната, доколкото посоченото такова е едно - управление на МПС, което
3
не е регистрирано по надлежния ред.
Доколкото принципно АУАН, в случая постановлението за отказ да се образува ДП,
очертават предмета на обвинението с всички признаци от неговия състав, то в случая
предявеното срещу въззивния жалбоподател обвинение с НП се явява коректно от обективна
страна. В постановлението за отказ и в НП е наведена фактическа обстановка, която е
идентична откъм обективните елементи от състава на административното нарушение и се
намира в пълна корелация с визираните правни норми от ЗДвП. Не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да се отразява пряко на правото на защита на
санкционирания субект в аспекта да разбере за какво административно нарушение е
привлечен към отговорност.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със
съставяне на АУАН с № 510949 от 15.09.2022 г . Този акт, ведно с материалите събрани по
преписката е бил изпратен по компетентност на РП-Кюстендил, което се установява
категорично от цитираното в диспозитива на НП Постановление № 3540 от 27.09.2022 г., на
прокурор при РП - Кюстендил за отказ да се образува досъдебно производство по
преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност. Това
Постановление е изрично цитирано и посочено и в представената по делото Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя в графата „Наказателни постановления“ – л. 16-17 от
делото. АНО не е прекратявал с резолюция висящото пред него
административнонаказателно производство, образувано по изпратения на прокуратурата
АУАН. Поради това не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. В случая за констатираното нарушение е бил съставен АУАН в законовия 3-
месечен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, след установяването му, като след преценката на
полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление актът е
изпратен, ведно с материалите на прокурора по компетентност във връзка с воденото бързо
досъдебно производство. При изпращането на преписката административно-наказателното
производство не е било изрично прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение /пропуск/ не може да бъде счетено за съществено, с оглед
предвидената в закона последваща възможност за реализиране на административно-
наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липсата
на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в случая
той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, а именно обжалваното НП е издадено на 04.10.2022 г., от изрично упълномощен и
компетентен АНО. Изцяло в този смисъл виж и изложеното в Решение № 118 от 25.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 86 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил. В същото е
направен извод, че Административно - наказателното производство не е прекратено по
АУАН, по смисъла на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, поради което няма пречка след постановлението
на прокурора да се издаде НП.
4
След като с постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, са
отпаднали изцяло пречките за реализиране на административно-наказателната отговорност
и вече не е бил налице признака "idem", описан в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Последното е така, защото процесното НП е
издадено на дата след постановяване на постановлението за отказ от образуване на
досъдебно производство – 04.10.2022 г., т.е. налице са били основанията визирани в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за
двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние, каквато е и целта на законовата
разпоредба.
За по-голяма прецизност административнонаказващият орган дори сам е посочил в
НП, че то се основава на постановлението за отказ на РП-Кюстендил. В този смисъл виж
изрично Решение № 367 от 28.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас. В същото решение изрично е посочено и споделяното от
настоящия съдебен състав, както и константно в практиката на АС-Кюстендил разбиране, че
за да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила, основание за
отмяна на НП, същото задължително трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е
посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН,
приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.
3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване
процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били ограничени.
Относно възраженията във връзка със съдържанието на АУАН и НП при описание на
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП виж. актуалната практика на касационната инстанция
отразена в относимото към случая Решение № 55/04.03.2020 г., по КАНД № 371/2019 г., по
описа на АС-Кюстендил, както и цитираните по-горе няколко решения на АС-Кюстендил
за нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В
случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП се предвиждат кумулативно следните наказания: „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил от обективна страна
описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като е управлявал собственото си, а не чуждо МПС, което не е било
предварително регистрирано по надлежния законов ред и с поставена регистрационна
табела на него след закупуването му един ден по-рано. Това е потвърдено още веднъж от
събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства – писмо от
АНО – л. 26 от делото. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените договор за
покупко-продажба и фактура от 14.09.2022 г, както и от събраните гласни доказателства.
5
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като
правоспособен водач, нов и първи собственик в р. България на процесното МПС напълно
съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и пряко е целял реализирането на същите, доколкото
много добре е знаел, че управлява новозакупено и нерегистрирано МПС, което няма
издадени и поставени регистрационни табели.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е
наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи
изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона
минимум, поради което и не може да бъде изменено. В този смисъл виж цитираното по-горе
Решение № 252 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 184 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил.
Въпреки всичко гореизложено съдът приема, че така определените по вид и размер
минимални наказания „глоба“ от 200,00 лева и най-вече и основно „лишаването от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца не съответстват изцяло на целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН, както и на обществената опасност на самото деяние и на нарушителя.
Преценка дали допуснатото административно нарушение представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност, с оглед на засегнатите от
деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат
на деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на същото, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения, както е в случая, като е без значение дали нарушението е
резултатно или формално. В този смисъл виж и Решение № 5794 от 03.05.2018 г. по адм. д.
№ 10061 / 2016 на Върховния административен съд.
В тази насока съдът приема, че са налице кумулативните законови предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят е маловажен и според съда разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Съгласно дефиницията дадена в пар. 1, т. 4 от ЗАНН „Маловажен случай" е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. В настоящия случай се касае за еднократно, много кратко като
разстояние и време управление на нерегистрирано МПС, което е предприето в деня след
покупката му и единствено с цел и намерение за проверка на извършения по-рано ремонт,
който е предприет по повод предстоящата регистрация на МПС. Управляван е мотоциклет в
6
малко населено място, явно с ниска и разрешена за движение скорост, както и с поставена от
водача каска, респ. с всички останали документи за МПС. Няма данни да е създадена
някаква пряка и непосредствена опасност за останалите участници в движението или
пешеходци. Нещо повече самият мотоциклет е бил прибран без забавяне от жалбоподателя
още преди спирането му за проверка от органите на КАТ в двора на къщата му. Без
съмнение нарушението е извършено от водач, който макар и професионален такъв,
шофиращ по работа ежедневно, няма никакви актуални нарушения по ЗДвП в последните
повече от 14 години, което е отбелязано и от прокурора при прекратяване на ДП.
Упражняването на професията на същия като строител в различни населени места и на
различни обекти е обусловена изцяло от правоспособността му като водач и именно поради
необходимостта му да управлява зачислен му служебен микробус за транспорт на
работниците на фирмата до работното им място. Поради всичко това и изложените други
обстоятелства съдът приема, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца не би било съответно на смисъла и целта на закона, а именно чл.
12 от ЗАНН и представлява една абсолютно нереципрочна и ненужна репресия спрямо
подобен тип нарушител с много ниска обществена опасност и за деяние като гореописаното
такова, което чисто формално съдържа признаците на административно нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗАНН. Засягането на трудовите му права за един такъв продължителен период
от време в случая е несъответно на простъпката му спрямо административните норми, а
процесът по поправяне и превъзпитание на същия е започнал и завършил според съда още с
отнемането на контролния му талон от органите на МВР, когато лицето без съмнение е
осъзнало сериозността на грешката и е съжалило за постъпката си.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.
28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба,
наказващият орган освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност, а
това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава
възлагане на компетентност. Става въпрос за особена компетентност на наказващия орган
за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 от ЗАНН да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от
което произтичат определени законови последици. Доколкото преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от
административнонаказващия орган при наличие на предпоставките за прилагането
му е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Tова е така, защото правомощието му да санкционира, като АНО
включва и преценката му за маловажност на случая - виж Тълкувателно решение № 53 от
11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНК . Като и в: Решение № 281 от 21.12.2020 г. по к.
адм. н. д. № 246 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 211 от
7
17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено изцяло, като за констатирания безспорно според съда „маловажен случай“
на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП наказващият орган не е следвало да налага наказание
на нарушителя, като е следвало само да го предупреди писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав няма пречка с решението си да стори това.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0348-000681 от 04.10.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Л. И. И., с адрес: с.
С., обл.К, , ул.Н.Д. № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 28 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя
Л. И. И., с адрес: с. С., обл.К, , ул.Н.Д. № **, с ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид - по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8