Решение по дело №121/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 661 от 20.12.2023 г., постановено по НАХД № 1943 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 391 /21.08.2023 г. на Директор на Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч, с което на Л. В. И. от с. Коиловци, общ. Плевен, на основание чл.84, ал.1 пр.2 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 300,00 /триста / лева, за нарушение на чл.84, ал.1 пр.2 вр. чл.43, ал. 3, пр.2, т. 1 от ЗЛОД, и на основание чл. 94, ал.1 във вр. с чл. 84, ал. 1, пр. 2 от ЗЛОД е наложено лишаване от право на ловуване за срок от три години. Със същото решение Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч е осъдена да заплати на Л. В. И. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.

Срещу решението е подадена касационна жалба от изпълняващия длъжността Директор на Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие на материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е доказано, че на 01.06.2023г. в 02:10часа И. ловува по смисъла на чл.43 ал.3 предл.второ, т.1 от ЗЛОД, като извършва движение, управлявайки автомобил с рег.№[рег. номер] по земен път в землището на с.Коиловци, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие с монтиран оптичен прицел, намиращо се зад водача, без да притежава разрешително за лов. Посочва се, че жалбоподателят твърди, че АНО не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и не е извършил проверка на възраженията на И. затова, че е ловувал до 24часа на 31.05.2023г., докогато имал издадено разрешително за лов на вреден дивеч. Касаторът не споделя виждането на районния съд, че погрешно и подвеждащо е описанието в НП, че оръжието, което е намерено в автомобила, който е управлявал И. е било сглобено. Направено е позоваване на разпоредбата на чл.43 ал.3 предл.второ т.1 от ЗЛОД. Твърди се, че законодателят е посочил за оръжието общо изискване то да бъде сглобено, като не е разграничил оръжията на такива, които конструктивно могат лесно да се разглобят и такива, като карабините, които се разглобяват по различен начин. Изразено е несъгласие и с изложеното в решението, че в НП липсва каквато и да е фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като е налице едно бланкетно обвинение. В тази връзка се твърди, че в АУАН и в НП изрично и с голяма пълнота е описано кога, къде, при какви обстоятелства и с какви именно действия е осъществено вмененото на И. нарушение. Посочва се, че от всички доказателства се доказва нарушението, неговия извършител и вината му, като констативният протокол от 01.06.2023г. е подписан от И. без възражения. Твърди се, че дори да се приеме, че на дата 31.05.2023г. И. е осъществил ловуване, то той не е отразил вписване в разрешителното, съгласно чл.90 ал.4 от ЗЛОД. Посочва се още, че от доказателствата по делото се установява, че на дата 31.05.2023г. И. не е имал в себе си разрешително за лов на хищници, тъй като същото е отчел в офиса на СЛРД Плевен на 30.05.2023г. Относно размера на наложеното наказание се твърди, че същото е съобразено с отегчаващите вината обстоятелства – други извършени нарушение по закона, както и че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието. Счита се, че нарушението е извършено виновно и не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, като при евентуално оставяне в сила на решението на районния съд се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Й. и юрисконсулт К., които поддържат подадената касационна жалба. Отново излагат доводите от касационната жалба и молят решението на районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено НП. Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. Д., който счита решението на районния съд за правилно и излага подробни доводи в тази насока. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на И. за това, че на 01.06.2023г., в землището на с.Коиловци, общ.Плевен, на земен път – място с географски координати 43.482548 – северна ширина и 24.738434 – източна дължина, като ловец притежаващ Ловен билет №348239, заверен за 2023г. и Членска карта №[рег. номер], издадена от Ловно сдружение-Плевен, ловува по смисъла на чл.43 ал.3 предл.второ т.1 от ЗЛОД, като извършва движение, управлявайки автомобил „Ленд Роувър“ с рег.№[рег. номер], по земен път в землището на с.Коиловци, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - карабина „Уинчестър“, калибър 30-06, №31АМR04291, с монтиран оптичен прицел марка „Шмид-Бенд“, намиращо се зад водача на автомобила, без да притежава разрешително за лов, като оръжието е заредено с един патрон в цевта и с два в пълнителя; При проверката няма открит убит дивеч или разпознаваеми части от дивеч. Нарушението е квалифицирано по чл.84 ал.1 предл.второ вр. чл.43 ал.3 предл.второ т.1 от ЗЛОД.

Районният съд подробно е пресъздал съдържанието на подадената жалба, съставеният срещу И. АУАН, подробно е описал събраните по делото доказателства и е преповторил свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които е кредитирал с доверие. Посочил е, че фактическата обстановка е установена въз основа на писмените и гласни доказателства по делото. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че в акта и постановлението е възпроизведен дословно общия текст на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, без да е посочено какво е конкретното действие, въздигнато от закона като административно нарушение, извършено от наказаното лице. Счел е, че това представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – липса на пълно описание на нарушението, като е налице бланкетно обвинение. Посочил е, че основното за всички хипотези, предвидени в санкционната норма е да се установи по какъв начин е осъществено ловуването. Посочил е, че за действителната фактическа обстановка съдът може да направи само предположения след запознаване със събраните доказателства в хода на производството, като е недопустимо налагане на наказание без да е изложена фактическата обстановка в НП.Районният съд е счел още, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, и да провери възраженията на лицето и събраните доказателства. Приел е, че единственият установен надлежно факт от описаната в акта и постановлението фактическа обстановка е, че И. на 01.06.2023г. в 02:10часа е бил спрян за проверка от автомобил на МВР на входа на с.Коиловци и при извършена проверка контролните органи са констатирали на задната седалка на автомобила карабина, за която имало издадено разрешително за носене и съхранение, и в която имало патрон в цевта и два в пълнителя, а на предната седалка до водача е имало уред за нощно виждане. Направил е извод, че наказващият орган не е проверил дали лицето има издадено разрешително и от коя дата и за какъв период. Районният съд е посочил също, че при определяне размера на наказанието наказващият орган е нарушил принципа за обективност и безпристрастност. В заключение е приел, че при издаване на НП са допуснати нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер, които са съществени и обосновават отмяна на обжалваното НП.

Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и като несъответстващо на доказателствата по делото. Не е налице изведеното от районния съд нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, касаещо липса на пълно описание на вмененото нарушение. Видно от приложените по делото АУАН и НП е, че на И. е вменено нарушение за това, че като ловец притежаващ Ловен билет №348239, заверен за 2023г. и Членска карта №[рег. номер], издадена от Ловно сдружение-Плевен, ловува по смисъла на чл.43 ал.3 предл.второ т.1 от ЗЛОД, като извършва движение, управлявайки автомобил „Ленд Роувър“ с рег.№[рег. номер], по земен път в землището на с.Коиловци, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - карабина „Уинчестър“, калибър 30-06, №31АМR04291, с монтиран оптичен прицел марка „Шмид-Бенд“, намиращо се зад водача на автомобила, без да притежава разрешително за лов, като оръжието е заредено с един патрон в цевта и с два в пълнителя, а при проверката няма открит убит дивеч или разпознаваеми части от дивеч. Т.е. налице е ясно и пълно описание с посочване на всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение по чл.84 ал.1 предл.второ вр. чл.43 ал.3 предл.второ т.1 от ЗЛОД, а именно ловува с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, като извършва движение, управлявайки МПС извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, в конкретния случай заредено. Наказаното лице, видно от твърденията в жалбата, е разбрало за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Необоснован е и извода на районния съд за единствено доказания факт по делото. От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че още на 30.05.2023г. И. е предал своето разрешително за лов, валидно до 24часа на 31.05.2023г. Установява се от свидетелските показания, че при проверката от полицейските служители самото лице е посочило, че е било на лов за хищници, като не е имал разрешително да извършва това към 01.06.2023г. – датата на проверката. Установява се също, че И. е забелязан първоначално в землището на с.Коиловци, м. „Беширица“, което е извън населено място, но е спряно за проверка на осветено място на входа на с.Коиловци. Установява се, а и не се спори от лицето, че при проверката е констатирано извадено от калъф и сглобено ловно оръжие зад водача на автомобила, като същото е заредено с един патрон в цевта и с два в пълнителя. При проверката не е констатирано убит дивеч или разпознаваеми части от дивеч, което обаче не е елемент от фактическия състав на нарушението. От изложеното се налага извода, че нарушението, за което е наказан И., е извършено от него от субективна и обективна страна, като лицето е знаело, че няма разрешително за лов за датата и часа на ловуването. Предвид последното и правилно е определен размер на наложената глоба от 300лева, което е към максимума, определен в закона, като относно лишаване от правото на ловуване законът е фиксирал срока, което е съобразено от наказващия орган. Следва да се посочи, че ЗЛОД е дал легална дефиниция на „ловуване“ и извършеното от И. безспорно осъществява елементите на тази дейност. В легалната дефиниция не се съдържа изискване ловното оръжие да е непрекъснато в ръцете на лицето по врече на проверката, за да се стича, че същото ловува, особено в хипотезата на използване на МПС. Също така, това, че с деянието си нарушителят вероятно е осъществил и състав на нарушение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, не означава, че не е осъществен съставът на чл. 84, ал. 1, пр. второ от ЗЛОД.

Като е достигнал до извод, различен от горния, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото и направено своевременно искане за разноски, следва в полза на Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 661 от 20.12.2023 г., постановено по НАХД № 1943 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 391 /21.08.2023г. на Директор на Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч, с което на Л. В. И. от с. Коиловци, общ. Плевен, на основание чл.84, ал.1 пр.2 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 300,00 /триста / лева, за нарушение на чл.84, ал.1 пр.2 вр. чл.43, ал. 3, пр.2, т. 1 от ЗЛОД, и на основание чл. 94, ал.1 във вр. с чл. 84, ал. 1, пр. 2 от ЗЛОД е наложено лишаване от право на ловуване за срок от три години.

ОСЪЖДА Л. В. И. от с.Коиловци, ул.“Марица“ №9, [ЕГН], да заплати в полза на Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч направените по делото разноски в размер на 150.00лв. / сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.