Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 289
29.04.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 171 по описа на съда за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на И.К.И., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1970з-168/12.02.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково.
Жалбоподателят
твърди, че на 12.02.2022 г. бил спрян от служители на КАТ, без причина, докато
шофирал лек автомобил *, с peг. № *** до бензиностанция ОМВ в посока към центъра на града,
и му бил съставен АУАН, серия GA, № 514816/12.02.2022 г. От него било поискано
да последва патрулиращия автомобил до Районно управление на МВР - Хасково. Актът
за установяване на административно нарушение му бил съставен от служители,
които не присъствали на спирането на автомобила, както и не установили при
спирането му извършване на нарушение. Без видима причина от жалбоподателя било
поискано да се подложи на тестове за наркотични вещества с техническо средство
Дрегер едва в районното управление. Съответно поради отказ от негова страна му
бил съставен посочения АУАН.
Жалбоподателят
счита, че СУМПС му било отнето незаконосъобразно, като му била наложена принудителна
административна мярка от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР - Хасково не в предписаната от закона форма - с мотивирана заповед, като по
този начин било нарушено правото му на защита.
Наложената принудителна
административна мярка не съответствала на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Не била ясна правната квалификация, която органът определил, за да му
отнеме СУМПС.
В чл. 59,
ал. 2 от АПК било указано какво следва да е необходимото съдържание на един
индивидуален административен акт, какъвто се явявала процесната заповед, за да
се приеме, че същата е издадена в писмена форма. Липсата на писмена форма била
процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта, поради това, че не била
спазена изискуемата форма от АПК.
С
оглед на така изложеното, моли да бъде отменена принудителната административна
мярка и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът -
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Хасково, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител,
съответно не изразява становище по основателността на жалбата. В писмото, с
което е изпратена административната преписка, се прави искане жалбата да не
бъде уважена и се моли в случай на претендирани адвокатски разноски, същите да
бъдат редуцирани при прекомерност.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
12.02.2022 г. срещу жалбоподателя И.К.И. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 514816 за това, че като водач на лек автомобил * с рег.№ ***, на 12.02.2022
г. в 10:55 часа в * по *** до бензиностация ОМВ в посока центъра на града управлява
посочения лек автомобил и отказва да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер ДругТест 5000 фабр.№ ARJM 0048. Посочено е, че на водача e издаден талон за изследване № 110230. Посочено е, че с
това си деяние И.К.И. виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП –
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещеста или техни аналози и не изпълни предписания за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Актът е подписан от актосъставителя Ж. К. И. и от свидетел, очевидец, присъствал при
установяване на нарушението, както и от нарушителя, като е налице отбелязване
за липса на изложени възражения от негова страна.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-168/12.02.2022
г. младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР
– Хасково И.И.Ч., на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН е наложил на И.К.И. принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована със съставения
от Ж. К. И. - мл. автоконтрольор
в сектор ПП при ОДМВР - Хасково, АУАН № 514816/12.02.2022 г. срещу И.К.И. за това, че на 12.02.2022 г. в 10:55 часа в * по бул.*** е управлявал МПС – * с рег.№***, като
водачът отказва да бъде тестван за наркотични и упойващи вещества, с което
виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Видно от разписката, инкорпорирана
под текста на заповедта, липсва подпис на лицето, удостоверяващ, че му е връчен
препис от същата. Налице е отбелязване на три имена и подпис на свидетел, без
посочване какво удостоверява свидетелят. Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.02.2022
г. в Административен съд – Хасково.
По делото е
представен и талон за изследване № 110230, в първата част на който е отразено,
че жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка на място за упойващи
вещества и техните аналози с техническо средство – Drug Check 5000. Тази част
на талона е подписана от съставителя му - младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Хасково Ж. К. И., като на определеното място за полагане на подпис на провереното лице е
наличен положен такъв. Във втората част от талона се съдържа указание на полицейския
орган за явяване на жалбоподателя в МБАЛ - Хасково до 30 минути от връчването
на талона, като е налице отбелязване за връчване на екземпляр от талона в 11:10
часа на 12.02.2022 г. и положен подпис на лицето.
По делото
като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка, включително писмени доказателства, удостоверяващи
компетентността на издателя.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ
на съдебен контрол административен акт, в установения за това преклузивен
14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Процесната заповед
е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка
и за установяване наличието на компетентност за издаване на процесния акт от
страна на неговия автор, по делото е приложена Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г.
на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, с която на изброените в нея служители,
сред които и държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково
е предоставено правомощието да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Визираната заповед е издадена във
връзка със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която се определят службите за контрол, сред които попада и ОД на
МВР. С оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата материална и
териториална компетентност и същата не се явява нищожна на това основание.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за
прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на
предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и
във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване
на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за
извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и
пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо
във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
В
случая, видно от констатациите, съдържащи се в АУАН серия GA, № 514816 от
12.02.2022 г., съставен от Ж. К. И., на
длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, Пътна полиция - Хасково
при извършената проверка на 12.02.2022 г. жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство – Drug
Check 5000, което представлява по същността си реализирано изпълнително деяние,
обхванато от хипотезата на административно-наказателната норма на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Видно от АУАН, същият е редовно връчен на И.К.И. на 12.02.2022 г.,
за което нарушителят е положил подпис – обстоятелства, които не се спорят по
делото. Както бе споменато по-горе, в акта не се съдържа изложени от нарушителя
обяснения и/или възражения.
С оглед
дотук изложеното, съдът приема за безспорно установена описаната в АУАН
фактическа обстановка, съответно и констатираното от актосъставителя, в
присъствието на един свидетел, извършено нарушение по смисъла на чл. чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП – отказ от страна на водача на МПС И.К.И. да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. По делото не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя за
наличието на различна фактическа обстановка от установената в АУАН. В тази
връзка липсват каквито и да било изложени аргументи, подкрепени с относими и
допустими доказателства, които да водят до извод, противен на този възприет от
актосъставителя, съответно от издателя на ЗППАМ.
Конкретната
ЗППАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. "б", предл. второ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието
му към съставения АУАН за фактическите обстоятелства, възприети от органа при
произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС и респективно извършен
отказ водачът да бъде проверен на място с тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Административният
орган е изпълнил и задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по
издаване на оспорената заповед други нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат характеризирани като
съществени такива и да обусловят формирането на самостоятелен извод за
незаконосъобразност на акта само на това основание.
Съгласно
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е
видно, че тя съдържа няколко хипотези, които законодателят е предвидил
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. Същевременно съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, където са разписани
изпълнителните деяния, извършването на които водят до ангажиране на
административнонаказателна отговорност, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Тук отново ясно и отчетливо законодателят
установява едно алтернативно изброяване, независими една от друга на отделни
хипотези, като осъществяването на която и да е от тях води до ангажирането на
административно-наказателна отговорност на дееца.
Съгласно
чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол
в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба
на Министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, като в случая това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози.
Според чл. 1, ал. 3 от посочената наредба, употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически
средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания
– тоест всеки от тези начини е възможен за ползване, без да е необходимо всички
те да се ползват едновременно или последователно, за да се установи употреба на
наркотици и аналози у водача на МПС. В случая от полицейските органи са
предприети действия по използване на полеви тест - Drug Check 5000, което е
изрично предвидено като възможност във визираната разпоредба, както и в чл. 3,
ал. 1 от наредбата.
Следва
да се отбележи, че приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
има за цел да преустанови опасността водачът, който отказва да бъде проверен да
продължи да управлява МПС, точно както и водачът, за който при проверка на
място е установено, че управлява след употреба на наркотични вещества или с
по-висока от допустимата концентрация на алкохол в кръвта. Извършването на
двете деяния – управление след употреба на алкохол или наркотици, както и отказ
да бъде извършена проверка съобразно указанията на контролните органи на място
с техническо средство или тест, е приравнено по правни последици от
законодателя, както в административно-наказателния състав на нарушението (чл.
174, ал. 3 от ЗДвП), така и при формулиране състава на ПАМ. Всяка една от
формите на изпълнителното деяние е състав на ПАМ, който се завършва с
обективиране на отказа да бъде извършена проверка на място с тест за употреба
на наркотични вещества.
Вземайки
предвид изложената нормативна рамка и съобразявайки конкретните факти и
обстоятелства по административната преписка и наличните за осъществяването им
доказателства, съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с
материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност.
Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в
хипотезата на правната норма, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана
компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен
ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
този закон. Предвиденият в нея срок (до решаване на въпроса за отговорността на
нарушителя, но не повече от 18 месеца) е съобразен с целта на закона, като
очевидно не се явява необоснован и неоправдано завишен от гледна точка
зависимостта му от сбъдването на определени факти и обстоятелства.
Въз основа
на изложеното, относно преценката на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално-правно
основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по
отношение на И.К.И.. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила по издаването й. Заповедта е издадена
при наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на
предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на
административно нарушение. Във връзка с това същата е законосъобразна, като не
са налице основанията по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът
не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.К.И., ЕГН : **********, адрес: ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1970з-168/12.02.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: