№ 11251
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110133191 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
248272/31.07.2024 г./ на „***********“ АД срещу Ф. Б., с която са предявени осъдителни
искове за следните суми: 9 807.91 лв. – главница по Договор от 21.02.2014 г. за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, ведно със законната лихва за периода от 06.06.2024 г.
до изплащане на вземането; 595.14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2023 г.
до 05.06.2024 г.; 40.98 лв. – лихва за забава за периода от 28.07.2023 г. до 05.06.2024 г.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е сключил договора с ответника и че към него са приложими
Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Излага, че по договора на ответника е предоставен
заем в размер 7 823.32 лв. за заплащане на такси за обучение, като е уговорен гратисен
период с продължителност до 30.09.2020 г., след изтичането на който кредитът е следвало да
бъде погасяван на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 142.01 лв., с първа падежна
дата 28.10.2020 г. Сочи, че по договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 %
годишно, който съгласно т. 10.2 от общите условия се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. Твърди, че ответникът е усвоил заемната сума в размер на 7 823.32
лв. на 23.02.2014 г., а общият размер на главницата от 12 231.63 лв. се формира от усвоената
сума и от сумата от 4 408.31 лв. – капитализирана възнаградителна лихва, начислена през
гратисния период /от 23.02.2014 г. до 30.09.2020 г./. Излага, че по кредита са извършвани
плащания, като непогасеният остатък от главницата възлиза на сумата от 9 807.91 лв.
Посочва, че е допуснато просрочие с начало от 28.07.2023 г., поради което за банката е
1
възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право упражнява с
подаването на исковата молба.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Страните са сключили на 21.02.2014 г. Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти. В чл. 11 е уговорено, че неразделна част от договора са Общите условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, които кредитополучателят е
получил и приема с подписването на договора.
Съгласно чл. 1 от договора банката се е задължила да отпусне на ответника в
качеството му на кредитополучател кредит за заплащане на такси за обучение в размер на
7 823.32 лв. Според чл. 4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на
представени документи, посочени в общите условия.
В чл. 7 от договора е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят
заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.
Съгласно чл. 2 от договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от
датата на изтичане на гратисния период. Според чл. 3 от договора гратисният период за
издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен
изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на
доктурантурата. В случая от Уверение с изх. № 242/11.02.2014 г., издадено от Медицински
университет – гр. **********, се установява, че срокът за полагане на последния държавен
изпит е 30.09.2019 г., от което следва, че гратисният период е бил до 30.09.2020 г.
Според т. 10.2. от общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно, а в т. 8.2. от общите условия е посочено, че през време на гратисния
период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, но има право да
извърши такова плащане и банката е длъжна да го приеме.
Съгласно чл. 5 от договора кредитът се погасява с равни месечни вноски съгласно
погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период и който съдържа информация за общата дължима сума, а според т. 11.1. от
общите условия първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на
гратисния период. В чл. 6 от договора е уговорено, че падежната дата за издължаване на
месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 число на месеца.
По делото е представен Погасителен план от 30.09.2020 г., според който цялото
2
задължение на ответника по договора възлиза на сумата от 17 042.86 лв., включваща сумата
от 12 231.63 лв. – главница, и сумата от 4 811.23 лв. – лихва, като задълженията са платими
на 120 месечни вноски, всяка в размер на 142.01 лв. /с изключение на последната, възлизаща
на 143.67 лв./, дължими в периода от 28.10.2020 г. до 28.09.2030 г.
Съгласно т. 18.1., б. „а“ от общите условия кредиторът има право да превърне кредита
в предсрочно изискуем при неплащане на падеж на 3 последователни погасителни вноски.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата по
кредита в размер на 7 823.32 лв. е усвоена от ответника на 23.02.2014 г. Вещото лице
посочва, че общият размер на кредита съгласно клаузите на договора и общите условия към
28.10.2020 г. е в размер на 12 302.98 лв., която сума включва: 7 823.32 лв. – усвоена сума;
4 408.31 лв. – капитализирана лихва; 71.35 лв. – договорна лихва. Изяснява се, че
допуснатата забава към датата на подаване на исковата молба е за период от 28.07.2023 г. до
28.05.2024 г. и е в размер на 1 512.45 лв., която сума включва: 579.88 лв. – главница; 932.57
лв. – договорна лихва. Вещото лице посочва, че непогасените задължения на ответника по
договора към датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024 г., са в размер на 10 440.03
лв., както следва: 9 807.91 лв. – главница; 595.14 лв. – договорна лихва; 40.98 лв. – лихва за
забава, а непогасените задължения към датата на връчване на исковата молба – 27.02.2025 г.,
са в размер на 11 020.77 лв., както следва: 9 807.91 лв. – главница; 1 092.99 лв. – договорна
лихва; 119.87 лв. – лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на
страните, съдът формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 17 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20,
ал. 1 ЗКСД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца
на следните предпоставки: наличието на действително правоотношение по Договор от
21.02.2014 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД, сключен с ответника, и неговото съдържание, включително наличието на
валидна уговорка за възнаградителна лихва; усвояване на заемната сума; изискуемост на
вземанията за главница и възнаградителна лихва и техния размер; изпадането на ответника в
забава; размера на обезщетението за забава.
В случая по делото е доказано сключването между „***********“ АД и ответника на
договор за банков кредит, по който последният има качеството на кредитополучател, както и
усвояването от ответника на предоставения кредит в пълен размер.
Съдът намира, че при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
търговец по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР ЗЗП, а ответникът има
качеството на потребител съобразно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Същевременно процесният договор за банков кредит попада в обхвата на специалния ЗКСД.
Той регламентира правилата на банковите заеми, отпускани с държавна финансова подкрепа
на студенти и докторанти. Специфика на този вид целево кредитиране е държавната
финансова гаранция, предоставяна на банките – кредитодатели. Съгласно специалната
3
разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД по отношение на договора се прилагат разпоредбите на чл.
143 – чл. 148 ЗЗП.
Изпълнявайки задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, да
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът намира, че клаузата на т. 10.2. от общите условия, представляваща част от
съдържанието на процесния договор и предвиждаща, че лихвата, която се начислява върху
усвоената част от кредита по време на гратисния период, се капитализира годишно, е
неравноправна клауза. Съдът счита, че предвид спецификата на процесния договор, който е
сключен с оглед целево финансиране на физическо лице, притежаващо особено качество –
студент, при преференциални условия с държавна финансова подкрепа въз основа на типов
договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието
в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа,
понятието „лихва“ следва да се тълкува по начин, съответстващ на целта на закона,
определена в чл. 2 ЗКСД, респ. следва да се избягва тълкуване, което води до предоставяне
на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от
държавната подкрепа. В тази връзка следва да бъде съобразено, че чл. 24, ал. 1 ЗКСД не
допуска общият размер на задължението да надхвърля сбора от сумата на отпуснатите
средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на
договора за кредит. При това положение и с оглед установения в чл. 20, ал. 1 ЗКСД
максимален предел на лихвата /не повече от 7 %/ банките не следва да добавят начислените
от тях лихви през гратисния период към главницата, защото това по подразбиране води до
прогресия на дълга и до нарушаване на законоустановения максимален размер на лихвата.
По тези съображения съдът намира, че при този вид банков кредит е недопустимо
приложението на правилата за капитализация на лихвата към размера на отпуснатия кредит.
Следователно с клаузата на т. 10.2. от общите условия се нарушават посочените
императивни правни норми, но също така тя е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите
последици от договора към датата на сключването му /за него е неясно какъв е размерът на
главницата, която ще подлежи на олихвяване с възнаградителната лихва/, а доколкото тази
клауза е част от общите условия на банката, то е очевидно, че тя не е индивидуално
уговорена, от което следва, че е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължение по
договора за връщане на банката на главница единствено в усвоения размер от 7 823.32 лв.,
както и за заплащане на фиксирана годишна лихва в размер на 7 %.
В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че погасената
главница по договора е в размер на 2 423.72 лв. Следователно ответникът дължи остатъка от
главницата, възлизащ на сумата от 5 399.60 лв.
Установено е по делото, че задълженията по договора за главница и възнаградителна
лихва подлежат на плащане на конкретно уговорен брой анюитетни вноски, дължими на 28-
о число на съответния месец, като крайният срок на погасяване е 28.09.2030 г., но ищецът
4
твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
случай на уговорена предсрочна изискуемост на кредита при неплащането на определен
брой вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на т. 18.1., б. „а“ от общите условия, приложими
към процесния договор за кредит, вземането става изискуемо освен при неизпълнението,
визирано като основание за предсрочна изискуемост, и след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили и
обективните факти, обуславящи настъпването й.
По делото се изяснява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
ответникът е преустановил плащанията по договора, считано от 28.07.2023 г., от което
следва, че е налице неизпълнение по смисъла на т. 18.1., б. „а“ от общите условия, даващо
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е обективирано в исковата молба и
следва да се счита за достигнало до ответника с връчването на препис от исковата молба на
особения му представител на 27.02.2025 г. Следователно именно на 27.02.2025 г. кредитът е
станал предсрочно изискуем.
Ето защо съдът намира, че ищецът има изискуемо главно вземане срещу ответника в
размер на 5 399.60 лв., поради което главният иск е основателен до посочения размер, а за
разликата над него до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне. Върху главницата се
дължи и законната лихва за периода от 06.06.2024 г. до окончателното плащане.
Изяснено е, че кредитополучателят е поел по договора за кредит задължение за
заплащане на възнаградителна лихва във фиксиран годишен размер от 7 %, като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че възнаградителната
лихва за исковия период не е платена. По отношение на размера й съдът съобрази, че щом
неплатената главница по кредита към момента на преустановяване на плащанията е била в
по-малък от претендирания размер, то дължимата възнаградителна лихва за процесния
период не би могла да е в посочения в съдебно-счетоводната експертиза размер, защото
изчисленията на вещото лице са базирани върху по-голяма главница. При това положение
размерът на възнаградителната лихва следва да бъде определен съгласно чл. 162 ГПК по
преценка на съда и възлиза на сумата от 329.68 лв. Следователно искът за възнаградителна
лихва е частично основателен – за сумата от 329.68 лв., а за разликата до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне.
Що се отнася до иска за мораторна лихва, съдът намира, че предвид наличието на
забава в плащането на вноските по погасителния план от 28.07.2023 г. нататък, този иск е
доказан по основание. Размерът на дължимата мораторна лихва за исковия период се
установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на сумата от
40.98 лв. Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
По разноските:
5
При този изход на спора на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от
1 227.76 лв., включваща: 270.78 лв. – държавна такса; 736.98 лв. – депозит за особен
представител; 165 лв. – депозит за вещо лице; 55 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Б., роден на ********** г., гражданин на Република ********, с адрес
в Република България: гр. **********, ул. „***********, да заплати на „***********“ АД,
ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 17 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗКСД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 5 399.60 лв. – главница по Договор от 21.02.2014 г. за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, ведно със законната лихва за периода от 06.06.2024 г.
до изплащане на вземането; 329.68 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2023 г.
до 05.06.2024 г.; 40.98 лв. – лихва за забава за периода от 28.07.2023 г. до 05.06.2024 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1 227.76 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска за главница – за разликата над 5 399.60 лв. до пълния предявен
размер от 9 807.91 лв., и иска за възнаградителна лихва – за разликата над 329.68 лв. до
пълния предявен размер от 595.14 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6