№ 205
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.ова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Аделина И.ова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100608457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 27.03.2024г., СРС 98-ми състав е постановил по НОХД № 6452/2022г.
Присъда, с която е признал подс.С. С. Б. за невиновна и на осн. чл.304 НПК я е
оправдал за това да е извършила престъпление по чл.216 ал.1 НК.
Против присъдата е подаден протест от СРП с отправено искане за
отмяна на присъдата в цялост и постановяване на нова такава, по силата на
която подсъдимата да бъде призната за виновна в осъществяване на вменената
й с ОА престъпна деятелност.В депозирания протест е наведен довод за
неправилност на присъдата и в тази насока са релевирани конкретни
съображения относно изложен неправилен правен А.лиз.
Против горната Присъда е постъпила и жалба от конституираните
частни обвинители, като е отправено идентично искане – за отмяна на
присъда и постановяване на нова такава с осъждане на подс.И.ова.В жалбата
на частните обвинители и в подадените в последствие от тях и от техния
повереник в лицето на адв.В. допълнителни становища се съдържат обширни
фактически данни и се излагат аргументи за притежавано само и единствено
от тях право на собственост върху инкриминирА.та тераса и за реализирано от
подсъдимата противоправно поведение, което мотивира и искането им за
нейното осъждане.
Депозираният протест на СРП и жалбата на частните обвинители, както
и допълненията към нея, са подадени съответно в срока по чл.319 ал.1 и
1
чл.320 ал.4 НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за
тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл.321 НПК.
АтакувА.та присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по
реда на глава XXІ НПК.
В процесните иницииращи въззивното производство документи не се
излагат искания за събиране на нови доказателства, като и според служебната
преценка на настоящия съд, не се налага допълване на доказателствената
съвкупност.
В хода на съдебните прения представителят на СГП ангажира мнение за
отмяна на постановената първоинстанционна присъда с довод за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне от
стрА. на основния съд относно приетия за съвместно разглеждане в
производството граждански иск.
Повереникът на конституираните частни обвинители изцяло се
присъединява към становище на участващия по делото прокурор, което
становище се поддържа и от самите частни обвинители
Защитникът на подсъдимата – адв.З. отправя искане за потвърждаване
на постановената оправдателна присъда.Навежда се аргумент за липса на
допуснато съществено процесуално нарушение, като независимо от липсата
на изрично произнасяне по приетия граждански иск в самата присъда, то са
налице изложени съображения в тази вр. в изготвените мотиви към
постановената присъда.
Самата подсъдима в предоставеното й право на лична защита и на
последна дума поддържа изразеното от нейния защитник становище и отправя
молба за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността
на първоинстанционната присъда – нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и
приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изискванията на
чл.314 НПК намира, че в конкретния казус са налице предпоставките по
чл.334 т.1 НПК.
Въпреки изложените в протеста съображения по същество на процесния
спор, въззивният съд приема, че не следва да разгледа същите по причина, че
при извършена цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда
се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Районния съд, каквото искане се отправи и от участващия по делото
прокурор.Нарушенията са неостраними при въззивното разглеждане на
делото, тъй като се изразяват в непроизнасяне по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, а това е довело до ограничаване процесуалните
права на гражданските ищци.
На първо място съдът приема за нужно да отбележи факта, че в ход на
разпоредително с.з. от 31.01.23г. и с нарочно съдебно определение СРС е
приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от
2
пострадалите С. и ДиА. Б. против подс.Ст. Б. граждански иск в размер на
5 091,87лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди.Горните двама
пострадали са конституирани за граждански ищци в процеса.Уважено е и
искането им за конституиране за частни обвинители.
В контекста на горното и за прецизност и изчерпателност на настоящото
изложение се отбелязва и обстоятелството, че при предходно гледане на
делото (по НОХД № 19082/18г., по което е прекратено съдебното
производство на осн. чл.248 ал.5 т.1 НПК) е депозиран писмен граждански
иск, предявен от адв.В., който обаче не разполага с предоставени му права в
тази насока, видно от пълномощното по делото.
В последствие и след изслушване на съдебните прения по делото, е
постановена от СРС проверявА.та присъда, в която липсва изричен
диспозитив досежно приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Установява се и обстоятелството на липса на постановена на основание чл.301
ал.3 НПК допълнителна присъда относно гражданската претенция.
При горните факти настоящият въззивен съд приема, че при
постановяване на крайния си съдебен акт СРС не е изпълнил задължението си
да се произнесе по приетия гражданския иск, съобразно задължението си,
произтичащо от разпоредбите на чл.301 ал.1 т.10 НПК и чл.307 НПК. Видно и
от допълнително изискА.та справка, основният съд не се е възползвал и от
правно регламентирА.та възможност по чл.301 ал.3 НПК за произнасяне с
допълнителна присъда по гражданската претенция в срока на обжалване,
който срок е преклузивен по своя характер и по настоящем е изтекъл, поради
което установеният пропуск е практически непреодолим и липсва възможност
за отстраняването му с връщане на делото на първата инстанция за
постановяване на допълнителна присъда.Цитираните разпоредби на
процесуалния закон са императивни по своя характер, поради което всяко
отклонение от тях представлява съществено процесуално нарушение по см. на
чл.348 ал.3 т.1 НПК – нарушено е правото на гражданските ищци да получат
произнасяне по предявения от тях иск.В този смисъл е и съдебната практика –
Реш.от 20.0.412г. по ВНОХД № 305/12г. на СГС и Реш.№ 312/13г. по н.д.№
1016/13г. на ВКС. Неспазването на нормите на чл.301 ал.1 т.10, чл.301 ал.3 и
чл.307 НПК води до налична висящност на гражданския спор и препятства
възможността за цялостна проверка на атакувА.та присъда в рамките на
въззивното производство.
По мнение на настоящия съдебен състав, горният пропуск не се санира
дори и при наличие на изложени в мотивите към присъдата правни аргументи
относно неоснователност на гражданската претенция, поради липса на всички
елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Това е така, тъй като с
приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск, в обхвата на
производството е включена и претенцията за обезщетение за причинени от
инкриминираното деяние имуществени вреди.Да, действително мотивите
съдържат информация относно фактическите и правни аргументи, но самите
мотиви не могат да „заменят“ диспозитива на крайния съдебен акт, тъй като
именно последният се ползва с обвързваща сила и с последиците на
присъдено нещо.Именно този краен съдебен акт подлежи на обжалване съгл.
3
чл.313 НПК, според която норма във въззивното производство се проверява
правилността на невлязла в законна сила присъда, а мотивите са израз на
формираното вътрешно убеждение на съответния решаващ съд. Нещо повече
– в случая и в рамките на първоинстанционното производство мотивите се
подписват само и единствено от съдията-докладчик, а не и от целия съдебен
състав, разгледал производството.Т.е. при липса на произнасяне и то със
самата присъда досежно гражданския иск, то не може и да се изведе волята на
целия съдебен състав относно същия.
В допълнение съдът приема за нужно да подчертае, че горните
съображения за наличие на съществено процесуално нарушение, налагащо
връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд са
непротивопоставими и на принципно регламентираното в чл.88 ал.2 НПК
положение, че гражданският иск не може да става причина за отлагане и
забавяне на наказателното производство.В тази вр. се отбелязва, че направата
на горната преценка е изначална и произтича именно от акцесорния характер
на гражданската претенция в наказателното производство.В случая СРС е
извършил такава преценка към момента на приемане на гражданския иск за
съвместно разглеждане, като от този момент обаче за съда съществува
задължение за съблюдаване и спазване правата на гражданските ищци, на
които права кореспондира задължението на съда да се произнесе със
съответен съдебен акт и нарочен диспозитив.В този смисъл е и Решение №
271/15г. по н.д.№ 431/15г. на САС, в което е мотивирА. и тезата, че липсата на
произнасяне по гражданския иск ограничава и правата на самия подсъдим, за
когото макар и оправдан в наказателно-правната част, остава неясно и все още
нерешено процесуалното му положение на лице, спрямо което е предявена
гражданска претенция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 27.03.2024г., постановена по НОХД 6452/2022г.
по описа на СРС – НО, 98-ми състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4