№ 1171
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в заседание при закрити врати
на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100901483 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „А.к.с.“ ЕООД твърди, че е длъжник на изискуеми публични
задължения, които не е в състояние да изпълнява, тъй като не разполага с имущество,
поради което е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен. При тези твърдения иска
съдът да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството –молител е
еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата за
несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява дейност в областта на
предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху автомобили и други движими
вещи.
От представената по делото справка се установява, че задълженията на дружеството
към НАП към 29.07.2024 г. са в размер 96 972,85 лв. от които 58 538,91 лв. главница и
38 433.94 лв. – лихва. Посочените задължения са от вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми
са и към настоящият момент няма данни да са погасени.
Относно състоянието на неплатежоспособност:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно ( арг. от чл. 631 ТЗ ) и
1
това състояние е в причинна връзка с неизпълнението. Следователно липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само, ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. В приложение
на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е
налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните
писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания и МВР, СДВР – Пътна
полиция, се установява, че за молителя не са налични вписвания, отбелязвания и
заличавания във връзка с недвижими имоти, и има регистрация за притежаване единствено
на лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с ДК № СА **** РМ.
Съгласно заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза, от
направения анализ на структурата на актива на дружеството се установява, че към
31.12.2019 г. активът на дружеството е в размер на 35 хил. лева, формиран от вземания и
парични средства, за финансовата 2020 г.. 2021 г.. 2022 г. и 2023 г. - дружеството не е
осъществявало дейност и от анализа на приложените по делото годишни финансови отчети
се установява, че активът на дружеството към 31.12.2023 г. и 30.06.2024 г. е 0,00 лева. От
анализа на структурата на пасива на дружеството се установява, че за периода от 2019 г. до
30.06.2024 г. задълженията на дружеството се увеличават от 4 хил. през 2019 г. до 96 000 лв.
през 2024 г.
Така за 2019 г. показателите за ликвидност са в препоръчителните стойности, но за
периода 2020 – 2024 г., доколкото дружеството не притежава краткотрайни активи,
коефициентите за ликвидност са 0 (нула)
През 2019 г. коефициентът на финансова автономност е над препоръчителните
норми, дружеството е финансово автономно и не е зависимо от кредитори, а в периода от
2020 г. до 30.06.2024 г. коефициентът на финансова автономност е под препоръчителните
норми, което показва, че дружеството не е финансово автономно и е зависимо от основния
си кредитор НАП.. Коефициентът на задлъжнялост показва, че за периода дружеството не е
в състояние да погасява задълженията си, а коефициентът на финансова устойчивост
показва критичен дял на пасивите на дружеството за периода от 2020 г. до 30.06.2024 г.
.Предвид изложеното, по отношение на молителя е налице състояние на
неплатежоспособност като икономическо понятие. Състоянието е и трайно, тъй като
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Има непогасени публични задължения с
настъпил падеж, както и трайно превишение на стойността на задълженията, спрямо тази на
краткотрайните активи, поради което са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност.
Основанието свръхзадълженост е съединено в условията на евентуалност, поради
2
което и доколкото съдът достигна до извод за наличие на главното – неплатежоспособност,
не дължи произнасяне по евентуалното, тъй като не се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в
състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид (
аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ ). Неизпълнението не е достатъчно за този извод, поради което
за определяне на началната дата следва да се намери, най – ранния момент, към който
едновременно са налице непогасено изискуемо задължение, от тези по чл. 608, ал. 1 ТЗ, и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От приетото по делото заключение е установено, че считано от края на 2020 г., и до
края на изследвания период,, е налице трайна и необратима тенденция на задлъжняване,
като обективен белег на проявление на неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на
цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното
извършено плащане, към конкретно определен кредитор ( в този смисъл решение № 90 по т.
д.№ 1152/2011 г. на ВКС и решение № 80 по т. д.№ 1565/2014 г. на І Т. О. на ВКС ).
Следователно, нито момента на последното по време плащане, нито момента на първото по
време неизпълнение са от естество, сами по себе си, да обусловят датата на
неплатежоспособност.
Както беше посочено по – горе по делото се установиха влошени икономически
показатели още към 31.12.2020 г., която тенденция се запазва и към настоящия момент.
Същевременно, към този момент се установява спиране на плащанията към кредитора НАП
за публични вземания. Доколкото спирането на плащанията е съпътствано от вече влошени
икономически показатели към 31.12.2020 г. и липса на последваща тенденция за
стабилизиране на дружеството, именно тази дата, като първи момент, към който и двата
елемента на неплатежоспособност са налице, следва да се определи за начална дата.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
В настоящото производство длъжникът не разполага с налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
заключението на съдебно – икономическата експертиза. В указания, с определение от
06.08.2024 г., срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски,
поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл.632,
ал.1 от ТЗ.
3
При тези мотиви и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.к.с.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление, гр. София, бул.“****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.к.с.“ ЕООД,
ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.к.с.“ ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „А.к.с.“ ЕООД,
ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „А.к.с.“ ЕООД, ЕИК
****
СПИРА производството по т. д. н. № 1483/2024 г. по описа на СГС, ТО, 23 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4