РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. Пловдив, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502808 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс”
АД, ЕИК: *********, чрез пълномощника по делото адв. В. Д., срещу
Решение № 3846 /04.08.2025г. постановено по гр.д.№*г. по описа на РС –
Пловдив, XI гр.с., в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
Г. Д. С., ЕГН: **********, законната лихва за забава за периода от 04.08.2023г.
до 09.02.2024г. върху присъдените обезщетения съответно в размер от 7000
лева за причинени неимуществени вреди и в размер на 32, 66 лева - за
причинени имуществени вреди вследствие на ПТП от 04.08.2023 г.,
извършено от А. Г. Т., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Рено
Клио“, рег. № *, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с
полица № *.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
1
съществото на правния спор, с което не се присъжда законната лихва за забава
за периода от 04.08.2023г. до 09.02.2024г. върху присъдените обезщетения за
причинени неимуществени и имуществени вреди на ищцата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, предявени от ищцата Г. Д. С., ЕГН:
**********, за осъждане на ответното ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, да
й заплати сумата от 22 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и сумата от 137,70 лева- застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди , в резултат на ПТП,
настъпило на 04.08.2023 г., в град Пловдив, по вина на водача на лек
автомобил „Рено Клио“, рег. № *, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника към датата на ПТП, ведно със законната лихва
начиная от датата на увреждането-04.08.2023г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
С постановеното решение първоинстанционният съд е приел , че са
доказани условията за ангажиране на отговорността на ответника по заявения
срещу него иск с правно основание чл. 432 КЗ, поради което е осъдил
застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 7 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки
и страдания, както и сумата в размер на 32, 66 лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение, вследствие на ПТП от 04.08.2023 г., извършено от А. Г. Т., ЕГН:
**********, като водач на лек автомобил „Рено Клио“, рег. № *, застрахован
при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица № *, като е отхвърлил
2
предявените искове за неимуществените вреди за разликата над уважения
размер от 7 000 лева до пълния му предявен размер от 22 000 лева и този за
имуществените вреди за разликата над уважения размер от 32, 66 лева до
пълния му предявен размер от 137, 70 лева.
В тази му част първоинстанционното решение не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила.
На основание чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за
всички съдилища.
Пред въззивната инстанция спорът е висящ само относно уважената от
първоинстанционния съд претенция на ищцата за присъждане на законна
лихва начиная от датата на деликта-04.08.2023г. до окончателното изплащане
на сумите.
С обжалваното решение районният съд е приел, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента и след като
последният дължи на осн. чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетение за забава от датата на
деликта, то и застрахователното дружество по прекия иск на увреденото лице
също отговаря от тази дата за заплащане на обезщетение за забава върху
определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Ето защо е
осъдил ответният застраховател да заплати на ищцата законна лихва за забава
върху присъдените й обезщетения за претърпени неимущестевни и
имуществени вреди начиная от датата на деликта-04.08.2023г. до
окончателното им изплащане.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за
неправилни.
Отговор на спорния по делото въпрос от кой момент се дължи законна
лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен
пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е даден в трайната практика на
ВКС обективирана например в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на І т. о., решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ІІ
т. о., решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о.; решение №
50104/26.04.2024 г. по т. д. № 1386/2022 г. на ІІ т. о.;решение
№228/31.07.2025г. по т.д.№2154/2024г. на ІІ т. о . Според нея в Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично е диференцирана отговорността
3
на застрахователя за собствената му забава - чл.497 КЗ, от отговорността му за
забава, функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл.494,
т.1, чл.493, ал.1, т.5 вр. чл. 429, ал.2, т.2, вр. ал. 3, вр. чл.430, ал.1, т.2 КЗ.
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение
застрахователят дължи лихва върху обезщетението за собствената си забава. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице в застрахователната сума по чл.429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на деликта.
В процесния случай по делото няма твърдения и не са ангажирани
доказателства от ищеца, който претендира лихви за забава от датата на
деликта-04.08.2023г., че делинквентът е изпълнил задължението си по чл.430,
ал.1, т.2 КЗ да уведоми застрахователя за произшествието (застрахователното
събитие). Поради това няма основание да се ангажира отговорността на
ответника за забавата на делинквента за времето преди предявяване на
застрахователната претенция от ищеца на 09.02.2024 г. С предявяване на
претенцията застрахователят е уведомен за застрахователното събитие от
ищеца в качеството на увредено лице и съгласно чл.429, ал.2, т.2 КЗ от датата
на уведомяването/предявяването на претенцията дължи като част от
застрахователното обезщетение лихви за забава, за които делинквентът
отговаря пред ищеца съгласно чл.429, ал.3 КЗ.
Следователно неправилно с обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел , че началният момент на задължението на
ответника за заплащане на лихви на забава е датата на деликта-04.08.2023г. ,
поради което същото в обжалваната му част следва да бъде отменено и
постановено ново, с което претенцията на ищцата за присъждане на лихва за
забава за периода от 04.08.2023г./датата на деликта/ до 09.02.2024г. /датата на
предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя/ бъде
4
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на правния спор въззиваемата следва да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски за заплатена държавна такса в
размер от 165 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3846/04.08.2025г. постановено по гр.д.№ *г. по
описа на РС – Пловдив, XI гр.с., в частта му, с която ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК:
*********, е осъдено да заплати на Г. Д. С., ЕГН: **********, законната лихва
за забава за периода от 04.08.2023г. до 09.02.2024г. върху присъдените
обезщетения съответно в размер от 7000 лева за причинени неимуществени
вреди и в размер на 32, 66 лева - за причинени имуществени вреди вследствие
на ПТП от 04.08.2023 г., извършено от А. Г. Т., ЕГН: **********, като водач на
лек автомобил „Рено Клио“, рег. № *, застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност“ с полица № *, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Г. Д. С., ЕГН: **********, против ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, за заплащане на законната лихва за забава за
периода от 04.08.2023г. до 09.02.2024г. върху присъдените обезщетения
съответно в размер от 7000 лева за причинени неимуществени вреди и в
размер на 32, 66 лева - за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП
от 04.08.2023 г., извършено от А. Г. Т., ЕГН: **********, като водач на лек
автомобил „Рено Клио“, рег. № *, застрахован при ответника по „Гражданска
отговорност“ с полица № *.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6