Разпореждане по дело №921/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

17.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.11

Година

2012

Председател:

Секретар:

за да се произнесе съобрази следното

Производство по чл.258 и сл ГПК.

С решение от 08.11.2011г. по гр.д.№ 774/10г. Районен съд В. Т. е отхвърлил предявения по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск от Й. И. А. от с.Ц. Л. против А. А. А., Ц. Н. Г., Милана Т. Т., В. Т. А., Л. Т. П., И. Н. /Н./Д., Д. Т. Л., К. П. В., Н. Т. Н., С. Н. М., М. Д. С., П. М. И., Д. Н./Н./ Д., М. И. Н. и Н. И. Н., имащ за предмет и цел да бъде признато за установено,че внесената в ТКЗС с.П. общо 20 дка земеделска земя в м.. ,посочена в декларация на . М. Ч.за притежавани непокрити недвижими имоти № 42/22.06.1949г., т.1,стр.124 по емлячния регистър като нива от 15дка и нива от 5 дка в м.К.-предмет на заявителска преписка № 11831/24.02.1995г. на ОСЗ П.Т. ,по която е издадено решение №0012/13.12.1996г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. М. Ч., б.ж.на с.П. върху нива от 20дка,V кат., в м.Казан Суват,представляваща имот № 032004 по плана за земеразделяне на землището на с.П., е принадлежала на И. А. М.-баща на ищеца, т.е,че само неговите наследници по закон са носители на правото на реституция, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът,който в подадена в срока по чл.259 ГПК въззивна жалба го обжалва.В жалбата си твърди,че решението е неправилно поради противоречие със закона и е необосновано.Моли да бъде отменено обжалваното решение на ВТРС и постановяване на друго,с което иска му бъде уважен.

Ответниците по жалба А. А. А., Ц. Н. Г., Милана Т. Т., В. Т. А., Л. Т. П., И. Н. /Н./Д., Д. Т. Л., К. П. В., Н. Т. Н., С. Н. М., М. Д. С., П. М. И., Д. Н./Н./ Д., М. И. Н. и Н. И. Н. в законоустановения срок не са подали писмен отговор,не са заели становище по жалбата.

Окръжният съд като съобрази оплакванията във въззивната жалба,становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства ,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по исковата молба подадена на 22.02.2010г. от Й. И. А. от с.Ц. Л. против А. А. А., Ц. Н. Г., Милана Т. Т., В. Т. А., Л. Т. П., И. Н. /Н./Д., Д. Т. Л., К. П. В., Н. Т. Н., С. Н. М., М. Д. С., П. М. И., Д. Н. /Н./ Д., М. И. Н. и Н. И. Н. ,в която се твърди,че с решение № 0012/13.12.1996г. на ОСЗ П.Т. е осъществена реституция в нови реални граници на правото на собственост върху нива от 20 дка Vкат., в м.”Казан суват” в землището на с.П.,представляваща имот № 032004 по КВС в полза на всички наследници на А. М. Ч.Твърди ,че бащата на ищеца- И. А. М. и ответниците да са наследници на Чуренков. Твърди последния като бежанец от Източна Тракия да е оземлен от държавата с тази земеделска земя, и неговия син и баща на ищеца И. Митев да е заплатил чрез БНБ цената й към 18.04.1950г.,с което е погасено окончателно задължението на оземления към държавата, след което е заличена и вписаната в нейна полза законна ипотека.Твърди именно баща му да е придобил върху посочения имот правото на собственост в м.Казана, като част от общо притежавани от него 39дка земеделски земи, които са внесени в ТКЗС с.П. през 1951г. Моли за решение,с което да се приеме за установено по отношение на ответниците,че внесената в ТКЗС с.П. общо 20дка земеделска земя в м.Казан суват принадлежи само на неговия баща И. М., респ. само неговите наследници са носители на правото на реституция.

От ответниците само И. Н. Д. е заел писмено становище ,с което отрича твърдяния факт от ищеца. Твърди общия на страните родоначалник- А. Ч. преживе да е прехвърлил на И. М. 17дка земеделска земя от общо притежавани 37дка , а ответникът А. А. в подадения писмен отговор е заел становище по неоснователността на исковата претенция.Посочва,че тази нива е заявена от Н. А. К.- дъщеря на А. Ч. и нивата е внесена от нея в кооперацията, била е в ППКЧС Е. с.П., от 2005г. е заявена от друг наследник.Ц. Г. и е към С. гр.П.Т..

По делото от представено у-ние № 86/03.09.2008г. на Община П.Т. -с.П., се установява,че общ родоначалник на страните е А. М. Ч., б.ж. на с.село , починал на 15.09.1952г. От удостоверение № 37/13.03.09г.на км.с.Ц. Л. е видно,че в кръга на неговите наследници е бащата на ищеца- И. А. М.- починал на 19.12.1968г. По делото е безспорно установено,че в качеството си на правоимащ бежанец от Източна Тракия общия наследодател на страните А. е придобил от държавата нива в м.Казана от 20дка в землището на с.П. при посочени съседи и втора нива от 20дка в м.Казана , всяка от тях на стойност по 9000лв. по реда и условията на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците чрез средствата на заема,отпуснат със съгласието на Обществото на народите-ДВ бр.213/18.12.1926г. при посочени в НА №т.І, № 57,регистър 88,н.д.№ 98/1934. на Свищовски мирови съдия условия за изплащане на цената на земята. По делото от подробно обсъдените от ВТРС писмени доказателства е установено безспорно,че задълженията на А. към държавата за изплащане стойността на имотите са изцяло погасени – писмо изх.№ 00893/10.04.1950г. на БНБ кл.П.Т. до БНБ ЦУ и на осн.чл.17 от Наредбата-закон е поискано заличаване на вписаната законна ипотека върху имотите ,обезпечаваща вземане в общ размер на 69053лв.-молба на ЦУ на БНБ отдел Държавни дългове изх.№ 4537/18.04.1950г. до околийски съдия С.-документи представени от ДЦА по делото.От същия документ не може да се направи извод,че сумата е заплатена от сина на А. Ч.- И. М. съгласно твърдението на ищеца. От представени две декларации съотв. от А. Ч. № 42/22.06.1949г. за притежавани непокрити недвижими имоти № 42/22.06.1949г. ,´одредена в емлячния регистър в т.1,стр.124 ,е установено,че същият е декларирал притежавани нива от 15дка в м.Казана и нива от 5 дка в м.Казана- придобити на основание оземляване.С декларация от И. А. М. № 226/22.06.1949г., подредена в емлячен регистър т.2,стр.485, е посочил, че притежава нива от 15 дка и нива от 2 дка в м. К. с основание наследство. Не е спорно и обстоятелството ,удостоверено от извлечение от книга на членовете кооператори и внесена от тях земя в ТКЗС”1-ви М.” за 1956г. ,бащата на ищеца-И. М. фигурира под № 528 на стр.32 с внесена общо 39дка земя/Атанас Чуренков е починал през 1952г./ От представено решение № 0012 от 13.12.1996г. и скица от 10.09.08г. на ОСЗ П.Т. е видно и не се спори ,че на наследници на А. М. Ч.,б.ж. на с.П., е възстановено правото на собственост съгл.план за земеразделяне в землището на с.П. на нива- имот № 032004 от 20дка, V категория, м.”Казан суват” при посочени граници. Решението е издадено след постановено и влязло в сила решение на ВТРС от 27.10.1994г. по гр.д.№ 1372/94г. ,с което по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на Община П.Т. ,че наследниците на Ч. в т.ч. и ищецът ,са собственици на нива от 15 дка и нива от 5 дка м.Казана.Данъчната оценка на имота към 15.06.2010г.е 1568лв.

За да отхвърли предявения иск, квалифициран от него като положителен установителен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ вр.с чл.124,ал.1 ГПК ,Районният съд е приел,че ищецът не е доказал към релевантния за реституцията момент съгл.чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ бащата на ищеца да е придобил от общия наследодател –А. М. Ч. на някое от предвидените в чл.77 ЗС основания собствеността върху процесните ниви, както и ,че не е доказано към коя година са декларирани земеделските земи и на какво основание в емлячния регистър, респ. не са представени доказателства за право на собственост на И. М. върху посочените за негови земи.

Изложената фактическа обстановка от първоинстанционният съд ,която въззивният приема като обоснована на доказателствата, не е променена.

Окръжният съд при така изложената фактическа обстановка прави следните правни изводи по нея:

За да бъде уважен така предявения иск за спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ следва да се установи към миналия момент- кооперирането на земята в ТКЗС в чие лице е настъпила реституцията по ЗСПЗЗ. По делото е безспорно,че от 1934г. А. Ч. е притежавал след оземляване нива от 15 и от 5 дка в м.Казана, декларирани и от него в емлячния регистър . Безспорно е и,че внесена с посочен вносител И. М. в ТКЗС „1-ви М.” с.П. към 1956г. и след смъртта на А. Ч.през 1952г. ,земя е 39дка. Няма данни обаче дали това е годината в която е образувана посочената кооперативна организация, още повече,че ищецът твърди внасянето на земята да е станало през 1951г. Сам ищецът е представил протокол за въвод във владение на имоти в землището на с.П., от който се констатира,че с решение от 13.12.96г. на ПК П.Т. на Ц. Д. М. -майка на ищеца,съгл. план за земеразделяне в землището на с.П. е възстановено правото на собственост върху нива от 25.17дка в м.Совата ,имот № 016018 ,а на 06.08.1997г. с протокол за въвод същата е въведена във владение на този имот, респ. няма събрани доказателства този имот дали е включен в заявените 39 дка от наследодателя на ищеца и дали е бил от внесените земеделски земи при колективизацията с оглед липсата на точна индивидуализация за имотите в онзи момент. Освен това в списъка за членове на ТКЗС към 1956г. ,представен от ищеца ,фигурират имена на лица ,обикновено глава на семейства, които са посочили земи, като в тях са включени всички земеделски земи на членовете на семейството- снахи,съпруги,братя,сестри,които са имали зестра,наследства, както е посочено и в удостоверение на кметство с.П. от 04.08.2010г. Само в декларациите всеки лично е декларирал земите си, при което недоказано е останало твърдението на ищеца, че към датата на колективизацията наследодателят на ищеца е притежавал право на собственост върху процеусните 20 дка земи в м. Казан суват . Не е спорно и, че с решение на ОСЗ П.Т. реституцията за 20дка в м.Казан суват е настъпила на името на н-ци на А.Ч.след проведен иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. При така посоченото и независимо ,че като вносител на земите в общия размер от 39дка е записан наследодателя на ищеца, с оглед обстоятелството,че същият е декларирал към 1949г. да притежава само 17 дка , по никакъв начин с оглед доказателствената тяжест възложена върху него, не установява посочената нива от 20дка в м.КазÓн суват да е придобита от него на годно правно основание да го направи собственик към момента на внасяне на земята в ТКЗС. По делото не е доказано твърдението на жалбоподателят, че неговият наследодател е придобил процесните 20дка след изплащане на задължението на А. Ч. през 1937г. и заличаване на ипотеката върху земите, както и декларираните от него като наследствени ниви от 17 дка с нито едно годно за това писмено доказателство. До този извод правилно и законосъобразно на събраните и обсъдени доказателства е стигнал и ВТРС в обжалваното решение.

При така изложеното Окръжният съд приема,че жалбата на Й. И. А. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение. Атакуваното решение като правилно следва да се потвърди.

Решението не подлежи на обжалване съгл.нормата на чл.280,ал.2 ГПК.

Водим от изложеното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.11.2011г. по гр.д.№ 774/2010г. на Районен съд В.Т..

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: